Р Е
Ш Е Н
И Е
66/28.1.2015г.
Шуменският районен съд, XIІІ състав
на двадесет и шести
януари 2015 година
В публично заседание в
следния състав:
Секретар: С. Л.
като разгледа докладваното от съдията ГД
№ 193/2014г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 50 от СК.
Делото
е образувано по искова молба на А.М.А., ЕГН : **********,*** Баня, срещу А.И.А.,
ЕГН : **********,***, с посочено правно основание чл. 49 СК. В открито
заседание, страните заявяват, че са постигнали съгласие за прекратяване на
брака си по чл. 50 от СК и излагат споразумение, по чл. 51 от СК. След
допуснатото, на основание чл. 321, ал. 5 от ГПК, преминаване на производството,
към развод по взаимно съгласие, двамата съпрузи сочат, че са постигнали
сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за прекратяване на брака. Поддържат изложеното
споразумение по смисъла на чл. 51 от СК. Молят съда да постанови решение, по
силата на което да прекрати брака им и да одобри представеното споразумение, с
което са уредили посочените в чл. 51 от СК последици на развода.
От събраните по делото доказателства и становища
на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното
от фактическа страна:
Видно от представеното по делото Удостоверение
за сключен граждански брак молителите са законни съпрузи, сключили граждански
брак на 17.12.1989г., с акт № 15 от същата дата, на Община Шумен. От същия имали
родени две деца – пълнолетни. Двамата молители постигнали сериозно и
непоколебимо взаимно съгласие за прекратяване на брака си, което потвърдиха и
пред съда. Ето защо той намира, че бракът им следва да се прекрати, без да се
издирват мотивите за това.
С представеното по смисъла на чл. 51 от СК
споразумение молителите са уредили, посочените в разпоредбата, последици на
развода. Така представеното споразумение не противоречи на закона и следва да
бъде утвърдено.
Определя окончателна държавна такса, по брачният
иск, в размер на 40 лв., от които констатира, че са внесени, при завеждането на
молбата, 25 лв., от молителя, и молителката, следва да заплати останалите 15
лева, съобразно споразумението.
Водим от горното, и на основание чл. 51 от СК и
чл. 330 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА гражданският брак,
сключен на 17.12.1989г., с акт № 15 от същата дата на Община Шумен, между А.М.А.,
ЕГН : **********,*** Баня и А.И.А., ЕГН : **********,***, ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между А.М.А.,
ЕГН : **********,*** Баня и А.И.А., ЕГН : **********,***, споразумение, а
именно:
1. От брака си нямаме
ненавършили пълнолетие деца;
2. Семейното жилище в с.
Г*, е напуснато от молителката и за
в бъдеще ще се ползва от молителя А.М.А.;
3. Молителката възстановява
предбрачното си фамилно име – Салиева;
4. Отношенията, във връзка
със собствеността на движими вещи с характер на СИО, са уредени извънсъдебно;
5. След прекратяване на
брака страните не си дължат издръжка един на друг;
6. Разноските остават за
страните както са направени.
ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна
такса в размер на 40 лв. (четиридесет лева), от която констатира, че са внесени
25 (двадесет и пет) лева, и ОСЪЖДА А.И.А.,
ЕГН : **********, да заплати, по сметка на ШРС 15 (петнадесет) лева.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: