Р Е Ш Е Н И Е
149/23.2.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, единадесети състав
На двадесет и осми януари през две хиляди и петнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Ростислава Георгиева
Секретар: Ил.Д.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от районния съдия
ГД №246 по описа на ШРС за 2014 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е
образувано на основание жалба от С.Н.С., с ЕГН**********, с постоянен адрес:***,
чрез пълномощника адв.Р. Р. от ШАК срещу Мълчалив отказ на Кмета на Община
Шумен за произнасяне по Молба с рег. №94-С-757/05.11.2013 год.
В молбата си до съда молителят сочи, че е
собственик на Земеделска земя в местността „Под манастира” в гр.Шумен с площ от
1076 кв.метра, предназначена за вилна зона, който имот по кадастралната карта
на града представлявал поземлен имот с кадастрален идентификатор 83510.651.100,
като в имота имало построена вилна сграда с идентификатор 83510.651.100.1.
Твърди, че след като собствениците на съседните имоти с идентификатори
83510.651.505 и 83510.651.101 му отказали преминаване през техните имоти, на
05.11.2013 год. подал до Кмета на Община
Шумен искане да му бъде предоставен достъп по реда на чл.36 от ЗОСИ, като му
бъде определено местото, през което да осъществява транспортен достъп до имота
с товарна и селскостопанска техника. В законоустановения месечен срок административния
орган не се е произнесъл по искането, поради което молителят счита, че е налице мълчалив отказ
за издаване на посочения индивидуален административен акт. Поради изложеното
последният е депозирал жалба срещу отказа на Кмета на Община Шумен.
Като заинтересовани страни в производството пред
ШРС са конституирани собствениците на служещите имоти, през които се иска
учредяване на сервитут за преминаване на селскостопанска и транспортна техника до
обществен път - Е.Н.К., с ЕГН********** и К.Н.К., с ЕГН********** /собственици
на имот с идентификатор 83510651.505 и Т.Н.М., с ЕГН********** и В.Н.Д., с ЕГН**********
/в качеството им на наследници на собственика на имот с идентификатор
83510.651.101 - Н. Д. Р., с ЕГН**********/. На последните са изпратени преписи
от жалбата на молителя.
В предоставения едномесечен срок е бил депозиран
писмен отговор от заинтересованата страна Е.Н.К., в който последния заявява, че
молителя притежава достъп до имота си, във връзка с което е била изградена и
обособена специална пътека. Счита, че е невъзможно да бъде осъществен
транспортен достъп през неговия имот до имота на молителя, тъй като по този
начин биха се увредили водопроводните инсталации на съседните имоти и водопроводните шахти, изградени в тях.
В предоставения едномесечен срок от страна на
заинтересованите страни Т.Н.М. и К.Н.К.
не е депозиран отговор.
Тъй като заинтересованата страна В.Н.Д. не е била
открита на известните по делото адреси, поради което на основание разпоредбата
на чл.47, ал.6 от ГПК на същия е бил назначен особен представител. От страна на
последния е бил депозиран писмен отговор, в който излага, че счита жалбата за
неоснователна, като излага и конкретни съображения в тази насока.
В съдебно заседание ищецът
не се явява лично. В първото и второто съдебни заседания за него се явява
упълномощен представител – адв.Р. Р. от ШАК, като поддържа искането и моли
делото да бъде решено по същество, като им бъде предоставен транспортен достъп
до имота. В представени по делото писмени бележки излага конкретни мотиви в
тази насока. В последното съдебно
заседание не се явява представител.
Кмета на Община Шумен –
административен орган, чийто отказ за произнасяне се обжалва не се явява лично.
За него се явява упълномощен представител – старши юрисконсулт И. К., който
заявява, че действително е налице мълчалив отказ на Кмета на Общината да се
произнесе по молбата, но счита, че след срока е налице произнасяне, в което на
ищеца е дадено указание във връзка с искания достъп.
Заинтересованата страна Е.Н.К.,
в първото съдебно заседание се явява лично и с упълномощен представител – адв.И.
К. от ШАК, като молят жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. В
последното съдебно заседание по делото не се явява представител.
За
заинтересованата страна В.Н.Д. в първото съдебно заседание се явява назначения
му особен представител - адв.Р. Х. от ШАК, като моли жалбата да бъде отхвърлена
като неоснователна. В последното съдебно заседание по делото не се явява
представител.
За заинтересованите страни К.Н.К. и Т.Н.М. в
съдебно заседание не се явява представител.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна
следното:
По силата на Нотариален акт за дарение на недвижим
имот №167, том II, дело №863/1987 год. ищецът С.Н.С. е собственик на недвижим имот, представляващ лозе-нива с площ
1000 квадратни метра, заедно с построената в него постройка за сезонно
ползване, намиращо се в местността „Под манастира” край гр.Шумен, който имот по
кадастралната карта на града представлява поземлен имот с кадастрален
идентификатор 83510.651.100 и площ 1076 квадратни метра, а построената в имота сграда
е с идентификатор 83510.651.100.1 и застроена площ от 34 квадратни метра. Тъй
като имотът нямал достъп до обществен път, на 05.11.2013 год. подал до Кмета на
Община Шумен искане да му бъде предоставен достъп по реда на чл.36 от ЗОСИ,
като му бъде определено местото, през което да осъществява транспортен достъп
до имота с товарна и селскостопанска техника. В законоустановения месечен срок
административния орган не се е произнесъл по искането. В същото време със
Заповед №РД-25-1720/29.07.2013 год. на Кмета на Община Шумен във връзка с §4к,
ал.12 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за собствеността и
ползването на земеделските земи е била назначена комисия, която на 27.03.2014 год. е взела решение,
обективирано в Протокол №2 от същата дата, с което допуска изменение на
одобрения План на новообразуваните имоти /ПНИ/ за местността „Под манастира“
трансформиран в КК-Шумен, по §4к, ал.8 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като съгласно решението
проекта за изменението е следвало да се внесе в Службата по геодезия
картография и кадастър /СГКК/-Шумен за процедиране.
Собственици на служещите имоти, през които се иска
учредяване на сервитут за преминаване от селскостопанска земя до обществен път са
лицата Е.Н.К., с ЕГН********** и К.Н.К.,
с ЕГН********** /собственици на имот с идентификатор 83510651.505 и Т.Н.М., с
ЕГН********** и В.Н.Д., с ЕГН********** /в качеството им на наследници на
собственика на имот с идентификатор 83510.651.101 - Н. Д. Р., с ЕГН**********/.
Така установената фактическа обстановка се
потвърждава от всички събрани по делото писмени
и гласни доказателства и по-конкретно от: разпита в съдебно заседание на
свидетелката Д. Т. С. и от приетите като писмени доказателства по делото: Молба
рег.№94-С-757 от 05.11.2013 год., Пълномощно, Вносна бележка за заплатен
адвокатски хонорар, на скица на поземлен имот № 13845/18.10.2013 г., заверено
копие на Протокол № 2/27.03.2014 г., ведно със заверено копие на писмо изх. №
94-С-757/28.03.2014 г., заверени копия на 2 бр. известие за доставяне, писмо
№11-00-1700/05.01.2015 год., ведно със заверено копие на скица-проект от
21.07.2006 год..
Изложената фактическа обстановка се изяснява и от
изготвената в хода на съдебното производство съдебно-техническа експертиза, по
която вещото лице дава заключение, че съобразявайки се с условието за
икономичност и с нанасяне на минимални щети, както и възможността за
реализиране на транспортен достъп до имот с идентификатор 83510.651.100 най –
късото разстояние би било използването на съществуващ път, преминаващ през имот
с идентификатор 83510.651.101 с минимално допустима ширина от 3.20 м, което е
отразил на скица №2, приложена към заключението. В същото време относно
дължимото обезщетение вещото лице дава становище, че доколкото осъществяването
на достъпа е свързано с промяна местоположението на изградената в служещия имот
чешма и водомерна шахта, то такова може да бъде определено след одобряване
проекта за изменение на КК и съгласуване с „В и К“ – Шумен. В същото време с
оглед поставената задача вещото лице
дава примерна оценка за обезщетение в размер на 403 лева, на евентуалните щети,
които би претърпял служещия имот, в случай, че условно бъде прието, че
водопроводното отклонение до чешмата и водомерната шахта се измести с 1.00
метър, металната входна врата също бъде преместена и с оглед на необходимата
земя за транспортен достъп от 44.38 кв.метра.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на
чл.36, ал.1 от ЗОСИ собственик или ползвател на селскостопанска земя, която
няма изход на обществен път, може да поиска от кмета на района или кметството
по местонахождението на имота да му разреши право на преминаване през съседните
земи. В изпълнение на задължението кмета на района или кметството възлага на
комисия от длъжностни лица да определи мястото за преминаване, като се спазва
изискването да се причинява най-малка вреда на служещата земя, а също така да
определи размера на обезщетението за вредите, които се причиняват на тази земя.
Доколкото разпоредбата на
чл.36 от ЗОСИ не предвижда конкретен срок за произнасяне на административния
орган, следва да се приеме, че в настоящия случай е приложима разпоредбата
на чл.57, ал.5 от АПК и доколкото
естеството на производството предполага даване възможност на други граждани – в
случая заинтересованите страни – собственици на съседните имоти, да вземат
участие и да защитят интересите си, заповедта е следвало да бъде издадена в
едномесечен срок, считано от датата на започване на производството. А доколкото
производството е започнало с молба рег.№94-С-757/05.11.2013 год., то и срока за
произнасяне на кмета на Община Шумен е изтекъл на 05.12.2013 год. Следователно
и с оглед липсата на произнасяне на органа във визирания срок, е налице
мълчалив отказ на същия, който именно е предмет на обжалване в настоящото
производство. Разпоредбата на чл. 58,
ал.1 от АПК приравнява мълчаливият отказ на изричен такъв да се издаде акта,
като при тази хипотеза решаващият съд отново се произнася по съществото на
спора по правилата на чл. 170, ал.2 от АПК. Следователно независимо, че се
касае за мълчалив отказ за издаване на административен акт, който не е изрично
регламентиран като подсъден на районен съд по реда на чл. 36 от ЗОСИ, то доколкото е налице
произнасяне по съществото на спора не следва да се прилага общият ред по реда
на АПК за оспорване на акта пред административния съд, а следва да се приложи
специалния ред по ЗОСИ.
Съдът намира за неоснователно възражението от
страна на ответника по жалбата, че макар и късно от страна на Кмета на Община
Шумен са били предприети действия, във връзка с които на жалбоподателя е било
указано какви действия следва да предприеме, с оглед осигуряване на достъп до
имота. В този смисъл видно от решението на назначената със Заповед на Кмета на
Община Шумен комисия, обективирано в Протокол №2 от 27.03.2014 год.
предприетата процедура касае неприключила процедура за изменение на Плана за
новообразуваните имоти за местността „Под манастира“ трансформиран в КК, по §4,
ал.8 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Жалбата се явява
основателна и спора следва да бъде решен по същество от настоящия състав. От
материалите по делото се установява по безспорен начин, а и не се спори между
страните, че ищецът е собственик на
недвижим имот, представляващ лозе-нива с площ 1000 квадратни метра,
заедно с построената в него постройка за сезонно ползване, намиращо се в
местността „Под манастира” край гр.Шумен, който имот по кадастралната карта на
града представлявал поземлен имот с кадастрален идентификатор 83510.651.100 и
площ 1076 квадратни метра, а построената в имота сграда е с идентификатор
83510.651.100.1 и застроена площ от 34 квадратни метра, който имот, видно от
приложената по делото скица на поземлен имот №13845/18.10.2013 год. няма достъп
до обществен път, а от всички страни граничи с други имоти, собственост на заинтересованите
лица, конституирани като страни в настоящото производство. Видно от материалите
по делото и по-конкретно от посочената по-горе скица и документа за собственост
на ищеца, имота представлява земеделска земя по смисъла на ЗОСИ, поради което
реда, по който С. е следвало да си осигури достъп до обществен път за нуждите
на имота е именно този, визиран в разпоредбата на чл.36, ал.1 от ЗОСИ. Основният
спорен въпрос по делото е относно това, какъв вариант за преминаване да бъде
възприет и какво обезщетение следва да бъде заплащано на собствениците на
служещите имоти. В тази връзка съдът съобрази изготвената съдебно-техническа
експертиза, по която вещото лице с оглед условието за икономичност и нанасяне
на минимални щети, както и възможността за реализиране на транспортен достъп до
имот с идентификатор 83510.651.100 дава заключение, че най – късото разстояние
би било използването на път, преминаващ през имот с идентификатор 83510.651.101
с минимално допустима ширина от 3.20 м, което е отразил на скица №2, приложена
към заключението. В тази връзка съдът съобрази и обстоятелството, че до
настоящия момент достъп до господстващия имот е бил осъществяван именно по
пътека, която е имала същата дължина, минаваща през приблизително същото место,
но през имот с идентификатор 83510.651.505.
В подкрепа на изложеното са и показанията на свидетелката Д. Т. С.,
която е съпруга на жалбоподателя и която в съдебно заседание заявява, че
достъпа до техния имот е бил осъществяван през имота на Е.К., но доколкото
същия ги е предупредил, че може да препятства достъпа им са предприели
настоящата процедура.
Преценявайки всички предложени от експертизата
варианти за осъществяване на достъп до господстващия имот, съдът намира, че
предложения от вещото лице вариант за преминаване през имот с идентификатор 83510.651.101
се явява най-удачен и целесъобразен, доколкото е свързан с най-кратко разстояние,
минимални разходи за служещия имот и най-лесен достъп до господстващия имот. С оглед на изложеното жалбата следва да бъде
уважена, като бъде отменен мълчаливия отказ на Кмета на Община Шумен да разреши
по реда на чл.36, ал.1 от ЗОСИ право на преминаване до собствения на
жалбоподателя С.Н.С. имот, представляващ лозе-нива с площ 1000 квадратни метра,
заедно с построената в него постройка за сезонно ползване, намиращо се в
местността „Под манастира” край гр.Шумен, който имот по кадастралната карта на
града представлява поземлен имот с кадастрален идентификатор 83510.651.100 и
площ 1076 квадратни метра, а построената в имота сграда е с идентификатор
83510.651.100.1 и застроена площ от 34 квадратни метра, като вместо това
разрешава право на преминаване с товарна и селскостопанска техника от съществуващ
обществен път до посочения имот с идентификатор 83510.651.100 по път през имот
с идентификатор 83510.651.101, подробно описан в изготвена по настоящото дело
съдебно-техническа експертиза и отразен графично на скица №1 чрез червен
защрихован цвят и по-детайлно на скица №2, които са неразделна част от
експертизата и следва да се считат и за неразделна част от настоящото
решение.
Доколкото осъществяването на достъпа е свързано с
преместване входната врата на служещия имот и с промяна местоположението на
изградената в същия имот чешма и водомерна шахта, което следва да бъде
извършено по одобрен проект за изменение на КК и съгласуване с „В и К“ – Шумен,
то дължимото обезщетение за собствениците на служещия имот ще следва да бъде
определено от назначена от Кмета на Община Шумен комисия по чл.36, ал.2 от ЗОСИ, която следва да бъде
утвърдена с подлежаща на обжалване заповед.
В допълнение следва да се отбележи, че в случай, че предприетата процедура за
изменение на Плана за новообразуваните имоти за местността „Под манастира“
трансформиран в КК, по §4, ал.8 от ПЗР на ЗСПЗЗ, съгласно решението на назначената със Заповед на Кмета
на Община Шумен комисия, обективирано в Протокол №2 от 27.03.2014 год. бъде
приключена и посочения обществен път бъде нанесен на КК, разрешеното с
настоящето решение право на преминаване ще се прекрати на основание чл. 38 от
ЗОСИ.
С оглед изхода на делото Кмета на Община Шумен
следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя С.Н.С. сумата от 720.30 лева,
представляваща направени в настоящото производство разноски за адвокатско
възнаграждение, държавни такси, възнаграждение за вещо лице и възнаграждение за
назначен особен представител на заинтересована страна. Доколкото за част от
претендираните разноски, включени в списъка за разноските не са представени
доказателства за действително извършени разходи в тази насока или представените
разходи не са свързани с настоящото производство, същите не му се дължат.
Доколкото заинтересованите лица – собственици на
служещите имоти са били конституирани като страни в настоящото производство, то
на същите се дължат разноски с оглед на представените доказателства. Доколкото
претенция в този смисъл е заявена единствено от ответника Е.Н.К., то на същия
се дължи сумата от 150 лева, представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение, съгласно представен списък.
Доколкото при образуване на производството
жалбоподателят не е заплатил следващата
се държавна такса, то същия следва да бъде осъден с решението на основание
разпоредбата на чл.16 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК да заплати такава в размер на 25 лева, както и 5 лева –
държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Водим от горното, съдът
РЕШИ
ОТМЕНЯ мълчаливия отказ на Кмета на Община Шумен по молба с
рег.№94-С-757/05.11.2013 год. да разреши по реда на чл.36, ал.1 от ЗОСИ право
на преминаване до собствения на жалбоподателя С.Н.С., с ЕГН********** имот,
представляващ лозе-нива с площ 1000 квадратни метра, заедно с построената в
него постройка за сезонно ползване, намиращо се в местността „Под манастира”
край гр.Шумен, който имот по кадастралната карта на града представлява поземлен
имот с кадастрален идентификатор 83510.651.100 и площ 1076 квадратни метра, а
построената в имота сграда е с идентификатор 83510.651.100.1 и застроена площ
от 34 квадратни метра, като вместо това
разрешава право на преминаване с товарна и селскостопанска техника от
съществуващ обществен път до имот с идентификатор 83510.651.100 по път, минаващ
през имот с идентификатор 83510.651.101, подробно описан в изготвена по
настоящото дело съдебно-техническа експертиза и отразен графично на скица №1
чрез червен защрихован цвят и по-детайлно на скица №2, които са неразделна част
от експертизата.
Скици №1 и №2 към
заключението на изготвената съдебно-техническа експертиза да се считат за
неразделна част от настоящото решение.
УКАЗВА на Кмета на Община Шумен, че във връзка с така определеното
право на преминаване следва да бъде определено обезщетение за собствениците на
служещия имот по реда на чл.36, ал.2 и ал.3 от ЗОСИ.
ОСЪЖДА С.Н.С., с ЕГН********** да заплати в полза на държавата и по
сметка на ШРС сумата от 25 лева /двадесет и пет лева/ - държавна такса по
делото, както и 5 лева /пет лева/ - държавна такса в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Кмета на Община Шумен да заплати на жалбоподателя
С.Н.С., с ЕГН********** сумата от 720.30 лева /седемстотин и двадесет лева и
тридесет стотинки/, представляваща направени от негова страна разноски в
настоящото производство за такси, адвокатско възнаграждение, възнаграждение за
вещо лице и възнаграждение за назначен особен представител на заинтересована
страна, съгласно представен списък.
ОСЪЖДА Кмета на Община Шумен да заплати на Е.Н.К., с ЕГН**********
сумата от 150 лева, представляваща направени от негова страна разноски в
настоящото производство за адвокатско възнаграждение, съгласно представен
списък.
На основание разпоредбата на чл.36, ал.4 от ЗОСИ решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: