Р Е Ш Е Н И Е
194/12.3.2015г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Шуменският
районен съд седми състав
На 12 (дванадесети)
февруари Година 2015
В публично съдебно заседание, в следния състав:
Председател Теодора Й.-Момова
Секретар Ана Пушевска,
Прокурор . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното от съдия Т.
Й.-Момова
гражданско дело номер 288
по описа за 2014 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
В исковата си молба /уточнена и допълнена/ ищцата В.И.Н.
твърди, че в качеството си на наследник на своята майка притежавала правото на
собственост върху 4/10 идеални части от недвижим имот, представляващ стопанска
сграда – навес, находяща се в стопанския двор на с. Радко Димитриево, обл.
Шумен, с идентификатор *** по кадастралната карта на селото, която е
разположена в имот с идентификатор ***, със застроена площ 374 кв.метра. Същата
била придобита през 1994 г. с притежаван от майка й и други лица дялов капитал
от ликвидираното ТКЗС с. Радко Димитриево и чрез участие в търг от Сдружение
„23 собственика“ с пълномощник А.Н. /съпруг на ищцата/. През периода 1995-1996
г. Н. ползвала навеса, а след това – до 2000 г. съвместно с лицето Р.Б.. През
периода 2000-2011 г. Ищцата предоставила за ползване имота на арендатора Н.Н..
Впоследствие, обаче, председателят на ответната кооперация – Кооперация
„Единство“ /в ликвидация/ с. Радко
Димитриево, представлявана от В.Р.З. заявил, че правото на собственост върху
навеса принадлежи изцяло на юридическото лице, като предприел действия и се
снабдил с констативен нотариален акт за собствеността върху имота. Моли съда да
постанови решение, по силата на което да признае за установено по отношение на
ответника, че е собственик на 4/10 идеални части от описания недвижим имот,
като ответната кооперация бъде осъдена да й заплати направените разноски.
Ответникът,
в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, чрез пълномощник, подава отговор на исковата
молба, в който оспорва предявения иск. Твърди, че процесния навес бил закупен
на търг от учредителите на кооперацията, сред които не фигурира името на
ищцата. За целта била издадена и фактура. Междувременно, ответната страна се
снабдила с констативен нотариален акт, тъй като упражнявала владението върху
процесния имот в продължение на повече от 20 години. Моли съда, предявеният иск
да бъде отхвърлен като неоснователен, като му бъдат присъдени деловодните
разноски.
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: видно от приложения нотариален акт № ***. на нотариус
рег. № 024 на НК е, че Кооперация „Кооперация „Единство““ /в ликвидация/, с. Радко Димитриево, обл. Шумен била призната за
собственик по давностно владение на следния недвижим имот: селскостопанска
сграда със застроена площ 374 кв.м, с идентификатор *** по кадастралната карта
на с. Радко Димитриево, общ. Шумен, ул. „“, разположена в имот с идентификатор ***.
По делото са представени: списък с лица, озаглавен „Учредители“, опис-справка
на дяловете към сдружение „23 собственика“, недатирана и 4 бр. пълномощни /в
които лица упълномощават А.И.Н. да участва от тяхно име и за тяхна сметка в
търг за разпродажба на селскостопански сгради, машини и инвентар на ЗК „Ген. Р.
Димитриев“ с. Радко Димитриево/, в които
документи не фигурира името на ищцата. Съдът констатира от фактура № *** г.,
изд. от ЗК „Ген. Р. Димитриев“ с. Радко Димитриево, че сдружение „23
собственика“ закупило сгради, машини и транспортни средства, между които и
навес строителни материали и склад за семена. По делото са представени договор
за аренда от 07.09.2000 г. и 3 бр. скици, от които се установява, че В.Н.
предоставила за ползване на Н.Н.Н. три недвижими имота, представляващи
земеделски земи, находящи се в землището на с. Радко Димитриево.
Разпитаният в съдебно заседание като
свидетел А.Н. /съпруг на ищцата/ сочи, че през 1998 г. участвал в търг за
продажба на сгради, машини и др., като пълномощник на двадесет и трима
собственика, между които и майката на ищцата. Същите придобили процесния навес.
Ищцата ползвала 1/2 идеална част от сградата, като го предоставила на
арендатора Н.Н. до смъртта на последния през 2011 г.
Разпитаните в съдебно заседание свидетели
М.М., Д.Т. и Р.М. сочат, че от придобиването на сградата през 1994 г. от
учредителите й, същата се ползва от Кооперация „Единство“ с. Радко Димитриево,
като предназначението й било склад, от който били раздавани рентите.
Предвид
така визираната фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
Обстоятелството,
че ищцата се домогва да докаже правото на собственост върху имот, за който
ответника се е снабдил с нотариален акт, обосновава наличието на правен интерес
от предявяване на настоящия установителен иск.
За да обоснове правото си на
собственост върху имота, В.Н. се позовава на придобиване на идеални части от
същия от неин родител чрез участие в търг. По делото не са представени никакви
доказателства за наличието на наследствено правоприемство, както и за участието
на майката на ищцата в твърдяния търг. По делото дори не се сочат имената на
починалата възходяща на Н.. В нито един документ не се съдържа и името на
ищцата.
От
друга страна, през 2014 г. ответникът се снабдил с нотариален акт, издаден въз
основа на обстоятелствена проверка за собствеността върху имота. Нотариалният
акт, с който се признава право на собственост по реда на чл. 587, ал. 2 от ГПК не
се ползва с материална доказателствена сила относно констатацията на нотариуса
за принадлежността на правото на собственост (в този смисъл ТР № 11/21.03.2013
г. по тълк.д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС). При оспорване на признатото с акт
право на собственост, тежестта на доказване се носи от оспорващата страна – в
случая – от ищцата. В оспорвания нотариален акт ***. на нотариус рег. № 024 на
НК е записано, че кооперация „Единство“ била призната за
собственик въз основа на давностно владение. Установи се от показанията на
разпитаните по искане на ответника свидетели, че след 1994 г. именно
кооперацията ползвала процесната селскостопанска сграда. Придобивната давност,
като способ за придобиване на право на собственост включва два елемента –
фактическо упражняване на това право (владение) и изтичане на определен период
от време. Съгласно легалната дефиниция на чл. 68 от ЗС, владението представлява
упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или
чрез другиго като своя. За да има законно владение е необходимо у владелеца да
има намерение да държи вещта като своя, а така също това намерение да се е
изразило в упражняване на фактическата власт на лицето (лично или чрез другиго)
върху вещта. Владението трябва да бъде постоянно (фактическата власт изразява
воля трайно да се държи вещта), да е непрекъснато (да не е било прекъсвано за
повече от шест месеца – чл. 81 от ЗС), да е несъмнено, да е спокойно и явно.
Обективният признак на владението е упражняването на фактическа власт върху
вещта. Необходимо е фактическата власт да е установена трайно, по начин, който
позволява на владелеца да извършва желаните от него действия върху вещта. Тези
действия, в своята съвкупност, съответстват на съдържанието на едно вещно право
(в случая – на правото на собственост). Вторият признак на владението е
намерението да се държи вещта като своя, тоест да се държи от владелеца, като
че ли той е собственик. Съдът намира, че посредством събраните гласни
доказателства, се установи, че след 1994 г. ответникът владял процесния имот.
Тоест, налице са обективния и субективния признак на владението. Или, по делото
не са опровергани констатациите на нотариуса при издаване на цитирания
нотариален акт.
Съдът намира, че обсъдения по-горе договор за аренда е
ирелевантен по делото, доколкото касае различни от процесния недвижими имоти.
Предвид
гореизложеното, настоящият състав счита, че В.Н. не доказа по делото наличието
на съсобственост, в която тя участва, върху процесния недвижим имот,
представляващ селскостопанска сграда.
Предвид
всичко изложено, съдът намира, че предявеният иск се явява неоснователен и недоказан,
поради което следва да бъде отхвърлен.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищцата следва да
бъде осъдена да заплати на ответника направените разноски по делото в размер на
365,00 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.И.Н. с ЕГН **********, с постоянен адрес ***
срещу КООПЕРАЦИЯ „КООПЕРАЦИЯ
ЕДИНСТВО“ /в ликвидация/, ЕИК ***,
със седалище с. Радко Димитриево, адрес на управление с. Радко Димитриево 9808,
общ. Шумен, обл. Шумен, представлявана от В.Р.З. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК,
за признаване за установено между страните, че В.Н. е собственик на 4/10
идеални части от следния недвижим имот:
СЕЛСКОСТОПАНСКА
СГРАДА със застроена площ 374 кв.м, с идентификатор *** по кадастралната
карта на с. Радко Димитриево, общ. Шумен, с адрес на сградата с. Радко
Димитриево, ул. „***“, разположена в имот с идентификатор ***, при граници: ***,
***, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН
И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА
В.И.Н. да заплати на Кооперация „Единство“ /в ликвидация/ направените деловодни разноски в размер на 365,00 лева.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Шуменски окръжен съд.
Районен съдия: