Р Е Ш Е Н И Е

269/6.4.2015г. , Град Шумен

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд седми състав

На 05 (пети) март Година 2015

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Теодора Йорданова-Момова

Секретар Е.П.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова

гражданско дело номер 307 по описа за 2014 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 49 вр. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 вр. чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.

В исковата си молба ищецът П.В.П. твърди, че на 10.08.1999 г., при изпълнение на служебните му задължения като военнослужещ, претърпял трудова злополука. В резултат на същата получил следните увреждания: съчетана травма на гръбначен стълб, изразяваща се в компресивна фрактура на поясен прешлен с увреждане на гръбначния мозък и травма на главата. Въз основа на предявен от него иск, по силата на решение по гр.д. № 681/2003 г. по описа на ШОС, ответникът – Министерство на отбраната на Република България, представлявано от министъра на отбраната, бил осъден да му заплати обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди. Ищецът провел редица изследвания и консултации в лечебни заведения, с оглед лечение на увредения гръбначен прешлен, като в резултат на това, на 26.05.2011 г. било извършено оперативно лечение „вертебропластика“ в Университетска болница „*** гр. София. След извършената операция, здравословното му състояние се подобрило и при поредното освидетелстване от ТЕЛК през м. април 2012 г. трайната загуба на работоспособността му била намалена от 85% на 54%. За осъществяване на това лечение, П. извършил редица разходи, а и претърпял болки и страдания при оперативното лечение и приложената му анестезия. Моли съда да постанови решение, по силата на което да осъди ответника да му заплати сумата 2000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди; сума в размер на 2403,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, мораторната лихва върху главниците за периода от датата на оперативното лечение – 26.05.2011 г. до предявяване на иска – 31.01.2014 г., ведно със законната лихва върху главниците от предявяване на иска, както и направените деловодни разноски.

Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, чрез пълномощника си, подава отговор на исковата молба, с който оспорва претенциите. Позовава се на изтекла погасителна давност. Освен това, счита, че обезщетение за т.нар. „ексцес“ се дължи при влошаване на здравословното състояние на увредения, но не и при подобряване на същото. Моли, предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа страна следното: видно от приложеното гр.д. № 681/2003 г. по описа на Окръжен съд гр. Шумен е, че с решение от 25.06.2006 г., постановено по делото, влязло в сила на 15.06.2009 г. Министерство на отбраната на Република България било осъдено на основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД да заплати на П.В.П. обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди, в резултат на увреждане на 10.08.1999 г. По делото са представени 2 бр. фактури №№ *** г. и *** г., изд. от ДКЦ *** ООД гр. Плевен, ведно с фискални бонове от които се установява, че ищецът платил на лечебното заведение сума в общ размер 155,00 лв. за медицински прегледи и рентгенови снимки. Съдът констатира от 2 бр. фактури и квитанция № *** г., издадени от „***“ гр. София, че П. платил сума в размер на 80,00 лв. за рентгенография на гръбначен прешлен. Видно от приложената фактура № *** г., изд. от „***“ ООД гр. София, че ищецът платил сума, възлизаща на 2160 лв. за Вертебропластика. От представената епикриза изх. № 4610/750 от 28.05.2011 г., изд. от Университетска болница МБАЛ „***“ ЕАД гр. София се установява, че П.П. бил приет в болничното заведение на 16.05.2011 г. и изписан на 28.05.2011 г. На 26.05.2011 г. на пациента била извършена операция № 750 под обща анестезия и скопичен контрол. Отразено е, че било проникнато през десния педикул на L2 прешлен, извършено контролно въвеждане на контрастна материя, последвано от вертебропластика с вертебро цимент тип Биомет на посоченото ниво. По делото са приложени експертни решения №№ *** г. на МБАЛ „***“ гр. Варна и 1613/06.07.2012 г. на „МБАЛ“ АД гр. Шумен, от които е видно, че с първото от тях, на ищеца била определена 85% неработоспособност, а с второто – 54% неработоспособност.

Съгласно заключението на изготвената съдебно-медицинска експертиза, ищецът е провел оперативно лечение на клиновидно променен от травма втори поясен прешлен 11 години след трудовата злополука, при която получава фрактура на прешлена. Най-вероятно е изпитвал обичайното и естествено предоперативно безпокойство и незначителна болка от медицинските манипулации на предоперативната подготовка. Оперативното лечение е било под обща анестезия, при която пациентът не чувства болка. Изписан е три дни след операцията, без да му е назначавано лекарствено лечение. В резултат на лечението, височината на тялото на прешлена е възстановена, като същото е целяло бъдещи здравни ползи. Здравословното му състояние, обаче, не е подобрено значително, тъй като и понастоящем са налице тревожно-депресивните промени в настроението, в житейските нагласи и поведението. Свободата на активните движения е възстановена в много добра степен, като ограниченията в движението са сравнително леки. Налице са медицински противопоказания за труд със статично и динамично натоварване на гръбнака, продължително стоене прав, ходене и работа със значително психическо напрежение.

При така описаните фактически положения, съдът намира от правна страна следното:

Предявени са претенции за присъждане на обезщетения за вреди, претърпени от ищеца при изпълнение на възложена му от ответника работа. За уважаване на същите следва да бъде доказано наличието на следните елементи – възлагане на работа от ответника на ищеца, вреда, наличие на причинна връзка между изпълнението на работата и вредата, и вредите да са пряка и непосредствена последица от увреждането. На основание чл. 298, ал. 1 от ГПК, влязлото в сила решение по гр.д. № 681/2003 г., постановено между страните по настоящото дело, е задължително за съдилищата. Именно в съответствие с горното, следва да се приеме за доказано наличието на първите три елемента, изброени по-горе.

По отношение на установяването на обстоятелството, че претендираните в настоящото производство вреди са пряка и непосредствена последица от увреждането: в разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от ЗЗД е въведен принципа за пълно обезщетяване на пострадалия да претърпените от непозволено увреждане неблагоприятни последици. В ППВС № 4/1968 г. е прието, че на обезщетяване подлежат както вредите, които са настъпили, така и вредите, които ще настъпят в бъдеще, стига те да са пряка и непосредствена последица от деликта. Ако впоследствие настъпят вреди, които не могат да бъдат квалифицирани като влошаване на здравословното състояние на увредения, при вече присъдено му от съд обезщетение, те също подлежат на обезщетяване и когато са настъпили при етап от лечението/възстановяването на пострадалия с цел подобряване на състоянието му. В Решение по т.д № 1040/2011 г. на I т.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, е прието, че влошаването на здравословното състояние на пострадалия представлява вид новонастъпили вреди, но не ги изчерпва. Извършено лечение за подобряване на здравословното състояние, за възстановяване на увреждания също съставлява пряка и непосредствена последица от деликта. В случая се установи, че на 26.05.2011 г. на ищеца било проведено оперативно лечение на клиновидно променен втори поясен прешлен в резултат на увреждането, настъпило на 10.08.1999 г. Доказа се, че след лечението здравословното състояние на П. се подобрило, като с решение на ТЕЛК работоспособността му била определена на 54%, при предходно определяне на същата – 85%. Тоест, установява се наличието на новонастъпили вреди за ищеца, които ся пряка и непосредствена последица от увреждането, които не са били обезщетени в предходното съдебно производство.

Досежно възражението на Министерство на отбраната да изтекла погасителна давност. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 вр. чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, за вземания от непозволено увреждане давността започва да тече от датата на увреждането. Установи се, обаче, че на 26.05.2011 г. са настъпили нови вреди, пряко произтичащи от увреждането през 1999 г. Поради това, следва да се приеме, че от датата на настъпване на нововъзникналите вреди – 26.05.2011 г. започва да тече давност. Ето защо, възражението се явява неоснователно, тъй като исковете са предявени преди изтичане на общия петгодишен давностен срок.

1. Относно претенцията на П.П. за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди: с оглед материалите по делото и съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съдът намира, че същата е основателна и доказана. Справедливото обезщетяване на неимуществените вреди изисква съдът да определи точен паричен еквивалент на болките, страданията и другите морални вреди на пострадалия. В тази насока, съдът съобрази следните обстоятелства: видът, характерът и степента на констатираните увреждания; видът и начинът на провежданото лечение, неговата продължителност; приложената на пострадалия обща анестезия, болките и страданията, претърпени при провеждане на лечението през всичките му етапи; психическата травма.

Предвид съвкупността от установените по делото релевантни факти, съдът счита, че справедливият размер на обезщетението за претърпените от П. болки и страдания при проведеното оперативно лечение, възлиза на 2000,00 лева.

Предвид всичко изложено, съдът намира, че искът с правно основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, предявен от П.П. следва да бъде уважен, като ответникът бъде осъден да му заплати сума в размер на 2000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска – 31.01.2014 г. до окончателното й изплащане.

2. Досежно претенцията на П. П. за обезщетяване на претърпени имуществени вреди: съдът приема, че същата е частично основателна. По делото са представени писмени доказателства – фактури, от които се установява, че ищецът заплатил за рентгенография и вертебропластика – пряко свързани с проведеното оперативно лечение в „***“ ЕАД гр. София сума в общ размер 2240,00 лева. По делото са приложени и доказателства за извършени разходи в полза на друго лечебно заведение, находящо се в гр. Плевен, които не са пряко свързани с новонастъпилите вреди. Ето защо, тази претенция иск следва да бъде уважена частично, като ответникът бъде осъден да заплати на П. сума в размер на 2240,00 лв., като иска в останалата му част до пълния предявен размер – 2403,00 лв. следва да бъде отхвърлен.

Относно претенцията по чл. 86, ал. 1 вр. чл. 84, ал. 3 от ЗЗД:

На ищеца следва да бъде присъдено обезщетение за забава в размер на законната лихва върху размера на определеното обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди. Както бе посочено по-горе, вземането на П. е станало изискуемо от датата на настъпване на нововъзникналите вреди – 26.05.2011 г. Лихвата следва да се присъди върху общия размер на присъдените обезщетения за имуществени и неимуществени вреди – 4240,00 лв. за периода 26.05.2011 г. – 31.01.2014 г. При определяне на размера на обезщетението за забава, съдът извърши математическите изчисления за размера на законната лихва върху цитираната сума въз основа на компютърна програма. Изчислено по този начин, обезщетението за забава се равнява на 1169,83 лв. Ето защо, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца цитираната сума, като претенцията в останалата й част до пълния предявен размер бъде отхвърлена като неоснователна.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от разноски по делото, съразмерно с уважената част от исковете в размер на 625,93 лева.

На основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса по делото в размер на 219,60 лв. и направените разноски по делото в размер на 100,00 лева.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА МИНИСТЕРСТВО НА ОТБРАНАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, представлявано от министъра на отбраната Н.Н.Н, с адрес *** да заплати на основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, на П.В.П. с ЕГН **********, със съдебен адресат – адв. С. С. от ШАК, гр. Шумен, ул. „Съединение“ № 68, вх. 1, ет. 1, ап. 20, СУМАТА 2000,00 (две хиляди) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 31.01.2014 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА МИНИСТЕРСТВО НА ОТБРАНАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати на основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, на П.В.П. с ЕГН **********, СУМАТА 2240,00 (две хиляди двеста и четиридесет) лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 31.01.2014 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част над 2240,00 лв., до пълния предявен размер – 2403,00 лв., като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА МИНИСТЕРСТВО НА ОТБРАНАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати чл. 86, ал. 1 вр. чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, на П.В.П. с ЕГН **********, СУМАТА 1169,83 лева (хиляда сто шестдесет и девет лева и 83 стотинки), представляваща обезщетение за забава върху сума в размер на 4240,00 лв. за периода 26.05.2011 г. – 31.01.2014 г., като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част над 1169,83 лв., до пълния предявен размер – 1214,82 лв., като неоснователен и недоказан..

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ОСЪЖДА Министерство на отбраната на Република България да заплати на П.В.П. направените деловодни разноски съразмерно с уважената част от исковете в размер на 625,93 лв. (шестстотин двадесет и пет лева и 93 стотинки).

На основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК, ОСЪЖДА Министерство на отбраната на Република България да заплати в полза на Районен съд гр. Шумен държавна такса по делото в размер на 219,60 лв. и направените разноски по делото в размер на 100,00 лева.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Шуменски окръжен съд.

Районен съдия: