Р Е Ш Е Н И Е

392/15.5.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд десети състав

На двадесет и осми април две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева

Секретар: П.Н.

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 361 описа на ШРС за 2014 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК във връзка с чл.422 от ГПК.

Производството по делото е образувано по повод предявени от “ОТП Факторинг България” ЕАД с ЕИК 202317122, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“ Ал. Дондуков“ № 19, ет.2, представлявано от И.Д.М., чрез юрисконсулт И.П. срещу Й.Б.П. с ЕГН ********** *** съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на положителни установителни искове за сума от 12 934.65 евро, представляваща дължима и непогасена към момента главница по договор за кредит за текущо потребление от 29.04.2008г., обезпечен с Договор за поръчителство от 29.04.2008г. от ответницата, в качеството ѝ на поръчител, ведно със законната лихва върху сумата считано от 19.09.2011г. до окончателното изплащане на задължението и лихва за просрочие в размер на 1 568.59 евро за периода от 11.05.2011г. до 18.09.2011г.

В молбата се сочи, че по силата на сключен Договор за кредит за текущо потребление от 29.04.2008г. между Банка „ДСК“ ЕАД и Л.Ф.Б., в качеството си на кредитополучател, банката предоставила на Б. сума в размер на 12 500 евро. Този договор бил обезпечен с договор за поръчителство от 29.04.2008г. подписан от ответницата, в качеството ѝ на поръчител. Кредита бил усвоен изцяло, като на 11.05.2011г. станал изцяло изискуем поради неплащане и банката предприела действия за събиране на вземането си по съдебен ред. Било инициирано производство по ч.гр.д. № 3301/2011г. на ШРС и била издадена Заповед за незабавно изпълнение № 2000/20.09.2011г. и изпълнителен лист срещу Й.Б.П. за сумата от 12 934. 65 евро, 1 568.59 евро, както и 1 300.98 лв. разноски по изпълнителното производство. Срещу така издадената заповед длъжника депозирал възражение в срок, което наложило провеждане на настоящото исково производство. В заключение се моли за уважаване на исковете и присъждане на разноските в настоящото и в заповедното производство.

В срока за писмен отговор ответникът депозира такъв, като се оспорва допустимостта и основателността на исковете. Ответницата сочи, че никога не е подписвала договор за поръчителство, както и не познава кредитополучателя, като в тази връзка иска назначаването на съдебно-графологична експертиза. Моли съда да бъдат отхвърлени претенции като недоказани, както и да й бъдат присъдени направените разноски.

В съдебно заседание за ищцовото дружество се явява представител – юрисконсулт И.П., която моли съда да уважи изцяло предявените искове, като излага аргументи за това и моли за присъждане на съдебните разноски.

Ответницата се явява лично, заедно с упълномощен представител – адв. А.А. от ШАК, като поддържат писмения отговор, но в съдебните прения се излага, че исковете са основателни в размерите на сочените в точка 10.2 на заключението по съдебно-счетоводната експертиза.

Съдът съобразявайки поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и становищата на страните, приема от фактическа страна следното:

Със Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение, въз основа на документ по чл.417 от ГПК № 2000/ 20.09.2011г. по ч.гр.д. № 3301/2011г. на ШРС състав на съда е разпоредил длъжника Й.Б.П. да заплати сума в размер на 12 934.65 евро, представляваща главница, както и 1 568.59 евро, представляваща лихва за просрочие от 11.05.2011г. до 18.09.2011г., ведно със законната лихва върху главницата от 19.09.2011г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноски в заповедното производство общо в размер на 1 300.98 лева. В срока по чл.414 от ГПК длъжникът възразил срещу издадената заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.

Видно от представения в исковото производство Договор за кредит за текущо потребление от 29.04.2008г. „Банка ДСК“ ЕАД предоставила на кредитополучателя Л.Ф.Б. сума в размер на 12 500 евро, със срок за ползване 120 месеца. В чл.7 от договора бил уговорен лихвен процент общо 7.90 %, като годишния процент на разходите бил 8.55. В чл.12 от договора страните се уговорили, че неразделна част от договора са Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление. Договора бил обезпечен с договор за поръчителство от 29.04.2008г. сключен между банката и двама поръчители, един от които бил ответницата. Съгласно договора за поръчителство те отговаряли солидарно за задължението на кредитополучателя, като промяната на лихвата била задължителна за страните. За горното поръчителите се съгласили полагайки подписите си под договора.

С Допълнително споразумение от 17.12.2009г. към Договор за кредит № 11/15525489 от 29.04.2008г., като в него била уговорена лихва в размер на 13.45 % и годишен процент на разходите 14.50%. В него е вписано, че се запазват приетите по основния договор обезпечения на двамата поръчители. Неразделна част от това споразумение представляват Общите условия, действащи към тогава.

Съобразно извлечението на счетоводните книги, въз основа на което е издадена заповедта за незабавно изпълнение, предсрочната изискуемост на кредита настъпила на 11.05.2011г., поради забава в плащанията над 90 дни. Съгласно чл.19.2 от Общите условия при допусната забава в плащанията на главницата и лихвата над 90 дни остатъкът на кредита се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка от 10 пункта.

По делото е приет договор за покупко-продажба на вземания от 12.06.2012г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД като продавач и „ОТП Факторинг България“ ЕАД като купувач. Предмета на договора е прехвърляне на вземанията, посочени в приемо-предавателния протокол, измежду които е вземането и на длъжника Б..

С пълномощно (стр.49 от делото) банката е упълномощила ищцовото дружество да уведоми всички длъжници по вземанията на кредити, които банката цедирала с Договор за цесия от 20.06.2012г. В изпълнение на изискванията на чл.99 от ЗЗД и по силата на изрично пълномощно, ищецът изпратил на ответника – длъжник уведомително писмо за извършеното прехвърляне на вземанията, посочвайки актуална към датата на цесията сума по дълга. Видно от протокол за посещения на адреса от 11.09.2013г. не е намерено лице, което да получи съобщението.

Ответникът е оспорил своевременно автентичността на подписа си, положен под „поръчител“ в Договор за поръчителство от 29.04.2008г., като съдът е допуснал производство по чл.193 от ГПК за оспорване истинността на документа. Счел е, че тежестта за доказване автентичността на подписа е върху ответника, съобразно чл. 193, ал.3 от ГПК. Заключението на изслушаната по делото съдебно-графилогична експертиза доказва, че подписа положен в оспорвания документ е на ответника.

За изясняване на фактическата обстановка по делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която е изготвено в два варианта – на основание на Договора от 29.04.2008г. и на основание Допълнително споразумение към първоначалния договор от 17.12.2009г.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства, като обосновава следните правни изводи:

По допустимостта на исковете: Предявяването на установителен иск за установяване съществуването или несъществуването на едно правно отношение е допустимо при наличие на интерес от това. Тази предпоставка в случая е налице, както са налице положителните процесуални предпоставки за предявяването на иска, като липсват отрицателни такива. Настъпилото правоприемство на ищеца встъпил в правата на кредитора „Банка ДСК“ ЕАД се основава на извършена цесия, за чието уведомяване цедента е издал изрично пълномощно, овластяващо ищеца в качеството му на цесионер да уведоми длъжника. Липсва оспорване на това пълномощно, съответно ангажиране на доказателства по такова оспорване, поради което и съдът намира активната процесуална легитимация на ищеца за надлежно установена по делото.

По основателността на иска по чл.422 от ГПК: Съдът намира, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответницата за посочената сума, включваща главница и лихви по договор за банков кредит за текущо потребление от 29.04.2008г., защото между ответницата и банката е възникнало правоотношение по договор за поръчителство, обективиран в самия договор за банков кредит; налице е неизпълнение на задължението на кредитополучателя за плащане на месечните вноски по кредита, продължаващо и понастоящем, което го е превърнало в предсрочно изискуем с подаване на заявление по чл.417 от ГПК; от заключението на приетата и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза е установен конкретен размер на дължимите по кредита суми за главница и лихви; искът е предявен в преклузивния 6-месечен срок по чл.147, ал.1 от ЗЗД.

Съдът намира за неоснователно основното възражение на ответницата за недължимост на процесните суми, произтичащо от твърдението, че не е подписала договора за поръчителство. Съдът съобразява заключението по съдебно-графилогичната експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, което заключава, че почерка с който са изпълнени подписите положени по точка 3.2 и 4.2 в оспорения документ – Договор за поръчителство от 29.04.2008г. принадлежи на ответницата Й.Б.П..

Съдът кредитира заключението по назначената съдебно – счетоводна експертиза в първия му вариант ( точка 10.1), като изчисленията са изготвени на основание Договора за поръчителство от 29.04.2008г.. Съдът възприема довода на адв. А., че поръчителя се е задължил по Договора за кредит за текущо потребление, сключен на 29.04.2008г. В последствие, при сключването на Анекса към този договор от 17.12.2009г. страни по него са били кредитополучателя Б. и „Банка ДСК“ ЕАД, като поръчителите не са подписали този договор и съответно не са обвързани от клаузите по него. Съгласно заключението на експертизата ответника дължи общо 14 023.48 евро, от които 11 246.73 евро главница и 2 776.75 евро лихва, а законната лихва върху сумата от 19.09.2011г. ( депозирането на заявлението) до 05.02.2014г. (датата на подаване на исковата молба) е 2 749.43 евро. Когато се прибавят такса закъснение 905 евро и заемна такса от 20 евро общо дължимата от ответницата сума е 17 697.91 евро.

По изложените съображения искът за установяване дължимостта на вземането по главницата следва да бъде уважен в размер на 11 246.73 евро главница, като в останалата си част до пълния предявен размер от 12 934.65 евро бъде отхвърлен. Предвид обстоятелството, че искът има за предмет парично вземане, като последица от уважаването на иска главницата следва да бъде присъдена и със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 19.09.2011г. до окончателното ѝ изплащане.

По отношение на иска с правно основание чл.422 от ГПК, във връзка с чл.86 от ГПК: Ищецът следва да докаже изпадането на ответникът в забава, както и размерът на обезщетението. Съобразно петитума на исковата молба и издадената заповед за изпълнение лихва за просрочие и такси за закъснение за периода от 11.05.2011г. до 18.09.2011г. се претендират в размер от 1 568.59 евро. Поради това и искът на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е основателен в предявения размер.

Изходът на спора и искането от ищеца за присъждане на реализираните от него разноски, подкрепено с доказателства за действително реализирани такива, обосновават положителното произнасяне за тези в настоящото и в заповедното производство, съобразно размера на уважените искове. Ответникът следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца разноски за двете производства общо в размер на 2 261.28 лв., включващи държавна такса, юрисконсулско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице, съобразно уважената част на исковете и представен списък за разноски.

На основание чл.76, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника направените от него разноски в настоящото производство за адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещи лица общо в размер на 57.03 лв., съразмерно с отхвърлената част на исковете.

Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

Р Е Ш И

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК в отношенията между страните, че в полза на “ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД с ЕИК 202317122, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Ал.Дондуков“ № 19, ет.2, представлявано от И.Д.М., действащи чрез юрисконсулт И.П., съдебен адрес гр.Варна, ул.“Македония“ № 70, в качеството му на цесионер по договор за цесия от 12.06.2012г., сключен със заявителя в заповедното производство – „Банка ДСК“ЕАД с ЕИК 121830616, в качеството му на цедент, СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ от Й.Б.П. с ЕГН ********** ***, произтичащо от Договор за кредит за текущо потребление от 29.04.2008г. , обезпечен с поръчителството на ответника по договор за поръчителство от 29.04.2008г., по силата на които се дължат суми в следните размери: 11 246.73 евро (единадесет хиляди двеста четиридесет и шест евро и седемдесет и три евроцента) представляваща дължима и непогасена главница по договора, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК – 19.09.2011г. до окончателното изплащане на задължението,както и сума в размер на 1 568.59 евро (хиляда петстотин шестдесет и осем евро и петдесет и девет евроцента), представляваща мораторна лихва за забава върху дължимата непогасена главница по договора за периода от 11.05.2011г. до 18.09.2011г., за което вземане е издадена Заповед № 2000/20.09.2011г. за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 3301/2011г. по описа на ШРС, като отхвърля предявения иск по отношение на главницата за разликата от 11 246.73 евро до пълния му предявен размер от 12 934.65 евро, като неоснователен.

ПРИЗНАВА ЗА НЕДОКАЗАНО на основание чл.194, ал.2 от ГПК, във вр. с чл.193, ал.1 и сл. от ГПК направеното от ответника Й.Б.П. с ЕГН ********** оспорване авторството на подписа, положен под точка 3.2 и 4.2 в Договор за поръчителство от 29.04.2008г.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Й.Б.П. с ЕГН ********** да заплати на “ОТП Факторинг България“ ЕАД с ЕИК 202317122 разноски по настоящото и по заповедното производство общо в размер на 2 261.28 лв. ( две хиляди двеста шестдесет и един лева и двадесет и осем стотинки), съразмерно с уважената част на исковете и съобразно представен списък за разноски.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК “ОТП Факторинг България“ ЕАД с ЕИК 202317122 да заплати на Й.Б.П. с ЕГН ********** направените в исковото производство разноски в размер на 57.03 лв.(петдесет и седем лева и три стотинки) съразмерно с отхвърлената част на исковете.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: