Р Е Ш Е Н И Е

592/14.7.2015г., Град Шумен

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд седми състав

На 18 (осемнадесети) юни Година 2015

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Теодора Йорданова-Момова

Секретар Е.П.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Йорданова-Момова

гражданско дело номер 523 по описа за 2014 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 213, ал. 1 от Кодекса за застраховането и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

В исковата си молба /след допуснато изменение на исковете/, „ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп““АД гр. София, представлявано от Р.И.Я. и К.Р. твърди, че на 13.01.2013 г., в гр. Шумен, на ул. *** до № 16, настъпило пътнотранспортно произшествие, при което лек автомобил марка „***“ с рег. № СА *** НН попаднал в необезопасена и необозначена дупка на пътя и му били причинени имуществени вреди. Описаното превозно средство било застраховано по силата на сключен между ищеца и „Хипо Алпе Адрия аутолизинг“ ЕООД договор за застраховка „Каско” от 12.06.2012 година. Настъпилото ПТП било по вина на Община Шумен, тъй като се дължало на попадане в дупка на общински път. По заявление на пострадалия, в дружеството-ищец била образувана преписка № ***, като след извършени оглед и оценка, възлагане на автосервиз, на 28.02.2013 г., на доверения автосервиз било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 3477,29 лева. На ответника била изпратена покана да заплати цитираната сума, както и 25,00 лв. ликвидационни разноски, но това не било сторено. При така посочените обстоятелства ищецът твърди, че има право на регресен иск срещу ответника за виновно причинените от същия вреди. Моли съда да постанови решение, по силата на което Община Шумен да бъде осъдена да му заплати сума в размер на 3502,29 лв., представляващо парично задължение за регресно плащане на застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски, сума в размер на 328,62 лв., представляваща обезщетение за неплатено парично задължение в размер на 3502,29 лв. за периода 28.02.2013 г. – 29.01.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска, до окончателното изплащане, както и разноските по настоящото производство.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Сочи, че претенцията по чл. 213 от КЗ е недопустима, тъй като към датата на увреждането не била налице сключена валидна застраховка. Това било така, поради обстоятелството, че в съставения протокол за ПТП като дата на същото била посочена 13.01.2012 г., а в исковата молба се твърдяла друга дата. Освен това, протоколът за ПТП не бил официален документ и чрез същия не се доказвал механизма на получените увреждания. Излага, че водачът на пострадалото МПС допринесъл за настъпването на ПТП. Оспорва и размера на претенцията, доколкото се вземала предвид стойността на вложените при ремонта части като нови. Моли, претенциите да бъдат отхвърлени като неоснователни, като му бъдат присъдени деловодните разноски.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:

Съдът констатира от застрахователна полица № *** г., че между „ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“” АД гр. София и „Хипо Алпе – Адриа аутолизинг“ ООД гр. София бил сключен договор за имуществена застраховка „Булстрад Каско стандарт“ за МПС – автомобил марка „Мерцедес”, модел „***” с рег. № СА *** НН, като срокът на застраховката обхваща периода от 00,00 ч на 12.06.2012 г., до 00,00 ч на 12.06.2013 година. От представените заявление за изплащане на застрахователно обезщетение № ***/13/14.01.2013 г. и протокол за ПТП № ***/13.01.2012 г., съставен от полицай при ПП-КАТ гр. Шумен се установява, че водачът Н.С.Я. /посочен като такъв и в застрахователната полица/ отправил искане до застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение, като описал настъпило ПТП с участието на автомобила на 13.01.2013 г. В протокола за ПТП е описано, че на 13.01.2012 г. в 10,30 часа на ул. *** № 16, Н.Я. управлявал лек автомобил марка „***“ с рег. № СА *** НН, като вследствие на неравност на пътното платно /дупка/ с размер 120 см на 130 см в дълбочина 20 см, не може да избегне минаване през нея и се блъска. Описани са и видимите щети по лекия автомобил. По делото са представени 3 бр. описи на претенция № ***/14.01.2013 г. от 16.01.2013 г., от 23.01.2013 г. и от 28.01.2013 г., възлагателно писмо от 16.01.2013 г., доклад по щета № *** от 27.02.2013 г., приемо-предавателен протокол от 28.01.2013 г., фактура № 3211017258/30.01.2013 г., нареждане за плащане от 28.02.2013 г., от които е видно, че ищцовото дружество извършило оценка на нанесените вреди, възлагане на ремонт на сервиз – „Балкан стар ритейл“ ЕООД и на 28.02.2013 г. платил на едноличното дружество застрахователно обезщетение в размер на 3477,29 лева. Съдът констатира, че с регресна покана изх. № ***/08.05.2013 г., застрахователят поканил ответната страна да му плати сума в размер на 3477,29 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение. Поканата е получена от Община Шумен на 14.05.2013 година.

Съгласно заключението на назначената по делото съдебно-автотехническа експертиза, съобразно намиращите се по делото данни, механизмът на причиняване на вреди по лек автомобил „***” с рег. № СА***НН е следният: на 13.01.2013 г. при преминаване на автомобила през неравност на улица *** № 16 в гр. Шумен – дупка с размери 120/130 см и дълбочина 20 см, са получени следните повреди: повредени спойлер предна броня, решетка предна броня, пружина предна лява с въздушна възглавница, облицовка предна броня, основа предна броня. Вещото лице излага, че е налице пълно съответствие между механизма, описан в съставения протокол за ПТП и механизма на причиняване на уврежданията. Заключава, че общата стойност на нанесените вреди възлиза на 3477,29 лева. При движение на автомобила с максимално допустимата за района скорост и попадането на предно ляво колело в неравност, е възможно да бъдат причинени описаните щети. Поради факта, че двигателя на превозното средство е разположен в предната му част и тежестта върху предните колела е по-голяма, то след рязкото влизане и излизане на колелото от неравността, се получава изключително голямо натоварване на окачването на предно ляво колело, което е причинило описаните повреди. Промяната в нивата на платното при преминаване на колелото независимо от доста голямата височина на разположение е довело до повреди в елементите на предната броня.

Според заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, размерът на обезщетението за неизпълнение /законната лихва/ върху сумата 3502,29 лв. е, както следва: за периода 28.02.2013 г. – 29.01.2014 г. в размер на 327,65 лв., а за периода 14.05.2013 г. – 29.01.2014 г. – в размер на 276,89 лева. Илзага, че размерът на това обезщетение върху сума в размер на 3477,29 лв. за периода от 14.05.2013 г. до 29.01.2014 г. се равнява на 274,91 лева.

Разпитаният в съдебно заседание свидетел Н.Я. излага, че на 13.01.2013 г. управлявал лек автомобил, марка „***”, като се движил по улица *** в гр. Шумен. Същият управлявал превозното средство с не-повече от 40 км/час, тъй като по тази улица съществували множество дупки по платното и било невъзможно управление с по-висока скорост. Автомобилът попаднал в голяма дупка, като системата блокирала и същият се качил върху тротоара. Я. сигнализирал за случилото се на органите на МВР. Свидетелят И.И. /служител на МВР, съставил протокола за ПТП/ описва, че произшествието, което посетил се намирало на ул. *** в гр. Шумен. Същият констатирал, че автомобилът попаднал в дупка, като в близост до нея се намирала и друга и поради това било невъзможно да се избегене попадането в неравността. Сочи, че произшествието е станало през 2013 година.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:

По отношение на претенцията с правно основание чл. 213, ал. 1 от КЗ:

Съгласно разпоредбата на чл. 213, ал. 1 от КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение, застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

За да бъде уважен регресният иск на застрахователя, суброгирал се в правата на застрахования, са необходими няколко кумулативни предпоставки:   1) застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка;   2) в изпълнение на този договор застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение;   3) възникване на отговорност на прекия причинител на вредите по чл. 45 от ЗЗД, които следва да бъдат установени в процеса: деяние, вреда, противоправност, причинна връзка и вина. Безспорно се установи по делото, че в случая са налице посочените предпоставки – наличие на застрахователен договор и изплащане на застрахователното обезщетение в размер на 3477,29 лева. По отношение на третата предпоставка: отговорността на Община Шумен се обосновава от ищеца с обстоятелството, че с бездействието си, ответникът е станал причина за възникване на вредоносния резултат – причиненото увреждане на застрахования автомобил. Съгласно разпоредбите на чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОС вр. чл. 3, ал. 3, вр. чл. 8, ал. 3 от ЗПътищата общинските пътища са публична общинска собственост. Според нормата на чл. 31 от ЗП, изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините. Безспорно е, че мястото, където е настъпило произшествието – улица *** е собственост на Община Шумен. Тоест, Община Шумен като собственик на улицата е следвало да осигури обезопасявянето на същата, като осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането й. Според §6, т. 37 от ЗДвП, „Препятствие на пътя“ е нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението. За да е налице отговорност за собственика и лицето, под чийто надзор се намира вещта, за причинените вследствие на недобро стопанисване на вещта вреди, е необходимо да се установят наличие на претърпени реални вреди, противоправно поведение, което е в причинна връзка с вредите и установяване, че вещта е собственост на лицето, под чийто надзор се намира тя. Отговорността е обективна, независимо от вината.

Според съда, по делото несъмнено се доказа чрез съставения протокол за ПТП, гласните доказателства и заключението по изготвената съдебно-автотехническа експертиза, механизма на настъпване на описаното в исковата молба застрахователно събитие. Установи се, че основната причина за възникване на произшествието е разположената на пътното платно необезопасена и несигнализирана дупка – препятствие на пътя, в която е попаднал при движение управлявания от свид. Я. автомобил. В тази насока, независимо, че в процесния протокол за ПТП е вписана дата 13.01.2012 г., предвид съвкупността от доказателства, следва да се приеме, че се касае за техническа грешка при изписването на годината.

Съдът намира, че от материалите по делото е установено по категоричен начин, че Община Шумен се явява причинител на вредата, респ., че е налице бездействие във връзка с поддръжката и ремонта на републикански път, поради което следва да бъде ангажирана регресната отговорност на последната по чл. 213 от КЗ.

Чрез заключението на изготвената по делото съдебно-автотехническа експертиза се установи, че размера на причинените вреди по лекия автомобил, в частност: пазарната стойност на ремонта, включващ материали и труд необходими за възстановяването на превозното средство, в състоянието, в което е бил преди ПТП възлиза на 3477,29 лв. По делото се претендира и сума в размер на 25,00 лв., представляваща направени от застрахователя ликвидационни разноски, но не се представят никакви доказателства за извършването на такива.

Предвид изложеното, съдът счита, че предявеният от „ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“” АД гр. София иск с правно основание чл. 213, ал. 1 от КЗ срещу Община Шумен се явява частично основателен, поради което ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер на 3477,29 лв., представляващо парично задължение за регресно плащане на застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 21.02.2014 г. до окончателното й изплащане. Претенцита, в останалата й част до пълния предявен размер – 3502,29 лв., следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Досежно иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:

Според нормата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно относимата в случая норма на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, когато задължението е без срок за изпълнение, какъвто е настоящия случай, длъжникът изпада в забава от деня на поканата. В конкретния случай, вземането на застрахователя е станало изискуемо от деня на изплащане на застрахователното обезщетение, но доколкото липсва установен срок за изпълнение на задължението на ответника, то последният изпада в забава от деня на поканата до него. Установи се, че Община Шумен е получила регресната покана на 14.05.2013 година. Тоест, именно последната дата и датата на изпадане в забава на ответника. Според заключението на изготвената по делото ССЕ, размера на обезщетението за забава върху главница в размер на 3477,29 лв. за периода 14.05.2013 г. – 29.01.2014 г. възлиза на 274,91 лева. Ето защо, предявеният иск следва да бъде частично уважен, като ответната страна бъде осъдена да заплати на ищеца сума в размер на 274,91 лв., представляваща обезщетение за неплатено парично задължение в размер на 3477,29 лв. за периода 14.05.2013 г. – 29.01.2014 г. Претенцията в останалата й част – за периода 28.02.2013 г. – 29.01.2014 г. и до пълния предявен размер – 328,62 лв., следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.

По разпределението на разноските по делото:

Искания за присъждане на разноски са предявени от двете страни по делото, като ищецът придружава същото с представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

Ищцовата страна представя доказателства за извършени разноски /от претендираните такива, съобразно списъка по чл. 80 от ГПК/ в размер на 570,00 лв. за претенцията по чл. 213 от КЗ и в размер на 419,91 лв. за претенцията по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Ето защо, съобразно уважената част от исковете, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът – Община Шумен следва да бъде осъден да заплати на ищеца „ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп““ АД гр. София разноски в размер на 917,21 лева.

На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените разноски по настоящото дело съобразно отхвърлената част от исковете, в размер на 1,43 лева.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА ОБЩИНА ШУМЕН с ЕИК ***, с адрес: гр. Шумен, обл. Шумен, бул. „Славянски” № 17, представлявана от К.Б.К., ДА ЗАПЛАТИ на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” АД с ЕИК ***, със седалище: гр. София, с адрес на управление: гр. София, общ. Столична, обл. София, район „Триадица”, пл. „***” № 5, представлявано от Р.И.Я. и К.Р. на основание чл. 213, ал. 1 от КЗ, сума в размер на 3477,29 лв. (три хиляди четиристотин седемдесет и седем лева и 29 стотинки), представляваща изплатено на 28.02.2013 г. на пострадало лице, по застраховка „Каско” обезщетение в размер на 3477,29 лв. за нанесени вреди по лек автомобил марка „***“ с рег. № СА *** НН, собственост на „Хипо Алпе-Адриа аутолизинг“ ЕООД гр. София, поради попадане на автомобила, на 13.01.2013 г. в препятствие на улица *** до дом № 16 в гр. Шумен, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска – 21.02.2014 г., до окончателното плащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до пълния предявен размер 3502,29 лв. като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА ОБЩИНА ШУМЕН ДА ЗАПЛАТИ на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” АД гр. София, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сума в размер на 274,91 лв. (двеста седемдесет и четири лева и 91 стотинки), представляваща обезщетение за неплатено парично задължение в размер на 3477,29 лв. за периода 14.05.2013 г. – 29.01.2014 г., като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част – за периода 28.02.2013 г. – 29.01.2014 г. и до пълния предявен размер – 328,62 лв., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Община Шумен да заплати на „ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп““ АД гр. София направените деловодни разноски по настоящото дело, съобразно уважената част от исковете, в размер на 917,21 лева.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, „ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп““ АД гр. София да заплати на Община Шумен направените деловодни разноски по настоящото дело, съобразно отхвърлената част от исковете, в размер на 1,43 лева.

Решението, на основание чл. 259, ал. 1 от ГПК, може да се обжалва с въззивна жалба, пред Окръжен съд гр. Шумен, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Районен съдия: