Решение по Гражданско дело 562/2014г.

Р Е Ш Е Н И Е

414/22.5.2015г., гр.Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, седемнадесети състав

На седми май през две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Надежда Кирилова

Секретар: Ст. А.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД № 562 по описа на ШРС за 2014г.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство за делба на недвижим имот във втора фаза.

С Решение № 347/16.05.2014г. по настоящото дело, влязло в сила на 11.06.2014г., съдът е допуснал извършването на съдебна делба между страните по делото по отношение на следния недвижим имот: жилищна сграда, заедно със застроено и незастроено дворно място от 960 кв.м., за което по плана на селото е отреден парцел II-252, в квартал 27 по плана на село ***, ПРИ СЛЕДНИТЕ КВОТИ за страните: 2/5 идеални части за Б.ДХ., ЕГН **********, 1/5 идеална част за Н.Д.О., ЕГН ********** и 2/5 идеални части при режим на съпружеска имуществена общност за Н.Д.О., ЕГН ********** и К.Х.О., ЕГН **********.

В първото съдебно заседание след допускане на делбата, проведено на 24.09.2014г., ищцата Б.ДХ. е направила искане за възлагане на имота, в общ дял, по реда на чл.349, ал.2 от ГПК. Освен това, ищцата е предявила искания срещу всеки от ответниците по реда на чл.346 от ГПК за извършените подобрения в общ размер на 810 лева, както и искане срещу ответницата Н.Д.О. за вземания с правно основание чл.346 от ГПК, във вр. чл.31, ал.2 от ЗС за присъждане на обезщетение за лишаването й от ползването на допуснатия до делба имот за сумата от 100 лева месечно, считано от датата на завеждане на исковата молба – 25.02.2014г.

В проведено на 24.09.2014г. съдебно заседание от страна на ответницата Н.Д.О. също е направено искане за възлагане на имота по реда на чл.349, ал.2 от ГПК, както и искане по реда на чл.346 от ГПК за извършените подобр(ения в общ размер на 356 лева.

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

До делба е допуснат следния недвижим имот: жилищна сграда, заедно със застроено и незастроено дворно място от 960 кв.м., за което по плана на селото е отреден парцел II-252, в квартал 27 по плана на село ***, при следните квоти на участието в съсобствеността: 2/5 идеални части за Б.ДХ., ЕГН **********, 1/5 идеална част за Н.Д.О. и 2/5 идеални части при режим на съпружеска имуществена общност за Н.Д.О. и К.Х.О..

От заключението на назначената и изготвена в хода на съдебното производство съдебно – техническа експертиза, приета от съда, като пълно и обективно дадена, и неоспорена от страните, се установява по безспорен начин, че допуснатия до делба имот, представляващ жилищна сграда с площ от 92 кв. м., заедно със застроено и незастроено дворно място от 960 кв.м., подробно посочен по-горе е с пазарна стойност 5 695 лева и че същия е неподеляем, съобразно квотите на страните и действащата нормативна уредба. Според същото заключение размера на наема за процесното жилище е в размер на 39 лева месечно, а пазарната стойност на претендираните от ищцата Б.ДХ. подобрения, които могат да бъдат установени на място са на стойност 950 лева.

Досежно претенциите по чл.349, ал.2 от ГПК – искане за възлагане на допуснатият до делба недвижим имот, направено от ищцата – съделител Б.ДХ. и от ответницата – съделител Н.Д.О., съдът, за да се произнесе, съобрази следното:

Съгласно разпоредбата на чл.349, ал.2 от ГПК ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари.

Когато делбеният имот е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете, съдът постановява изнасянето му на публична продан. Само ако съделител е депозирал изрично претенция за възлагане на делбения имот в законоустановения срок, съответно ако е налице някоя от хипотезите на чл.349, ал.1 или ал.2 от ГПК, съдът следва да постанови имота в негов дял. Т.е. изисква се кумулативното наличие на депозирана в срок претенция и някоя от сочените хипотези. Съгласно нормата на чл.349, ал.4 от ГПК, искането за възлагане може да се направи най-късно в първото заседание след влизането в сила на решението за допускане, като за претенциите за възлагане това съдебно съдебно заседание е преклузивен срок за предявяване.

В настоящият случай се установява, че както ищцата – съделител Б.ДХ., така и ответницата – съделител Н.Д.О. са депозирали искане за възлагане на имота в сочения срок, т.е. искането е направено своевременно. Същевременно обаче от събрания доказателствен материал не се установява наличието на някоя от хипотезите на чл.349, ал.1 или ал.2 от ГПК. Имотът не е бил в режим на СИО, съответно собствеността върху процесния имот по отношение както на ищцата – съделител БХ., така и на така и ответницата – съделител Н.О. не е възникнала само от наследяване, а и в резултат на сделка – по отношение на ищцата - дарение и покупко-продажба по отношение на ответницата, или вследствие на повече от един факт. Съгласно правната доктрина и установената съдебна практика правото на възлагане по чл.349, ал.2 от ГПК има само сънаследник, т.е. лице, което е придобило идеална част от имота по наследство и то в хипотезата, при която съсобствеността е възникнала от наследяване. Придобилият по силата на сделка идеална част от жилището няма основание да го получи чрез възлагане от съда по реда на чл.349, ал.2 от ГПК /в т. см. Решение № 257/2001г., I г.о. на ВКС/. При наличие на т. нар. смесена съсобственост, извършването на делбата по реда на чл.349, ал.2 от ГПК е недопустимо – арг. от т.8 от Тълкувателно решение № 1/2004г. на ВКС, т.е. при съсобственост, възникнала в резултат на повече от един юридически факт, какъвто е процесният случай доколкото ищцата Х. е придобила идеална част от имота по наследство и по силата на договор за дарение, а ответницата О. е придобила идеална част от имота по наследство и по силата на договор за покупко-продажба възлагането по чл.349, ал.2 от ГПК е недопустимо. Освен това, от събрания по делото доказателствен материал става ясно, че не се установи наличието на другите изискуеми предпоставки – съделителите да са живяли в имота към момента на откриване на наследството, както и да не притежават друго жилище. От приложените по делото – справка за задграничните пътувания на ищцата Х. и заверено копие на международен паспорт на ответницата О. става ясно, че както ищцата Х., така и ответницата О. са с двойно гражданство – РТурция и често са пътували до РТурция, а от разпитаните по делото свидетели се установява, че както посочените две сестри - съделителки, така и останалите три сестри - Р. Е., Н. А. и П. И. през различни периоди от време са полагали грижи за своята болна майка - С., както и са й помагали финансово за издръжката й.

С т.8 от Тълкувателно решение № 1/19.05.2004г. по гр. дело № 1/2004г. ОСГК на ВКС прие, че при съсобственост, възникнала в резултат на повече от един юридически факт, възлагането по чл.288, ал.3 от ГПК /отм./ е недопустимо, като делбата следва да се извърши с изнасяне неподеляемият жилищен имот на публична продан /чл.288, ал.1 от ГПК, отм./. Чл.288, ал.3 от ГПК /отм./ и чл.349, ал.2 от ГПК са норми с еднакво съдържание. Преди и сега законодателят еднакво урежда материално-правните предпоставки на упражнимото в съдебната делба право на възлагане на неподеляемо жилище. С еднакво съдържание са и чл.288, ал.1 от ГПК /отм./ и чл.348 от ГПК. Преди и сега законодателят еднакво урежда последицата при липса на основание за възлагане в дял на съделител - неподеляемият жилищен имот се изнася на публична продан. Следователно нормативното тълкуване, извършено с т.8 Тълкувателно решение № 1/19.05.2004г. по тълк. дело № 1/2004г. ОСГК на ВКС, поражда задължително за съдилищата действие при приложението на чл.349, ал.2 от ГПК /арг. от разпоредбата на чл.130, ал.2 от ЗСВ/.

Предвид изложеното, съобразно обстоятелството, че процесният недвижим имот е неподеляем, съдът счита, че същият следва да бъде изнесен на публична продан, а страните да се удовлетворят от реализираната при продажбата пазарна цена. Пазарната цена на недвижимия имот, съгласно техническата експертиза следва да се има предвид при определяне на държавната такса, като съдебният изпълнител ще следва да оцени същия по пазарни цени към момента на извършване на проданта.

Досежно претенциите по сметките:

На основание чл.346 от ГПК е открито производство по сметките в полза на ищцата Б.ДХ., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу съделителя Н.Д.О., ЕГН **********, с адрес: ***, с искане да се осъди този ответник да заплати на ищцата сума в размер на 100.00 /сто/ лв. месечно, представляваща обезщетение за ползата на претендираните от нея 2/5 идеални части, от която е лишена ищцата, считано за периода от датата на завеждане на исковата молба – 25.02.2014г. до датата на влизането в сила на решението по сметки, т.е. претенция, намираща своето правно основание в разпоредбата на чл.31, ал.2 от Закона за собствеността /ЗС/. Претендира се и обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху главницата, считано от влизането в сила на решението по сметки до окончателното изплащане на сумата.

На горепосоченото правно основание е открито и производство по сметките в полза на ищцата Б.ДХ., ЕГН **********, с адрес: *** срещу ответницата Н.Д.О., ЕГН **********, с адрес: ***, по претенция с правно основание чл.30, ал.3 от ЗС с искане да бъде осъдена ответницата да заплати на ищцата сума в размер на 675 /шестстотин седемдесет и пет/ лева, представляваща сбор от извършените в допуснатия до делба имот подобрения от ищцата Б.ДХ., както и срещу ответника К.Х.О., по претенция с правно основание чл.30, ал.3 от ЗС с искане да бъде осъден ответника да заплати на ищцата сума в размер на 135 /сто тридесет и пет/ лева, представляваща сбор от извършените в допуснатия до делба имот подобрения и ремонтни работи от ищцата Б.ДХ., както следва: изграждане на остъкление на повече от 10 кв.м., цялостна подмяна на покривна конструкция, ремонт на баня, изразяващ се в смяна на водопровода и на мивка със сифон, извършване на външна мазилка, ведно със законната лихва върху главницата за периода от откриване на производство по сметки до окончателно изплащане на сумата, като същите са извършени със знанието и със съгласието на ответниците, съобразно твърденията на ищцата.

Също така, на основание разпоредбата на чл.346 от ГПК е открито и производство по сметките в полза ответницата Н.Д.О., ЕГН **********, с адрес: *** срещу ищцата Б.ДХ., ЕГН **********, с адрес: ***, по претенция с правно основание чл. 30, ал. 3 от ЗС, с искане да бъде осъдена ищцата да заплати на този ответник сума, в размер на 356 /триста петдесет и шест/ лева, представляваща сбор от стойността на извършени в допуснатия до делба имот подобрения от ответницата Н.Д.О., през периода след смъртта на С.Ф.М. /след 11.02.2007г./ до предявяване на претенцията, както следва: подмяна на дограма и прозорци, поставяне на нов бойлер, изливане на бетонна площадка в двор към къщата, ремонт на покрив на къщата, боядисване и шпакловане на интериорни стени, ведно със законната лихва от депозиране на молбата – 24.09.2014г. до пълното изплащане на сумата, като същите са извършени със знанието и със съгласието на ищцата Б.ДХ., съобразно твърденията на ответницата.

Ответницата по първата претенция - Н.Д.О. чрез процесуалният си представител – адв. Ст. С. от ШАК изразява становище за неоснователност на претенцията по чл.31, ал.2 от ЗС, сочейки, че ищцата по собствена преценка не е ползвала имота, както и че е била лишена от ползването на имота по силата на издадена от съда Заповед за Защита по закона за защита от домашното насилие. По отношение на втората претенция с правно основание чл.30, ал.3 от ЗС изразява становище за неоснователност на същата, излагайки фактически и правни доводи.

Ответницата по претенцията с правно основание чл.30, ал.3 от ЗС – ищцата Б.ДХ. чрез процесуалният си представител – адв. С.И. от ШАК изразява становище за неоснователност на същата, излагайки фактически и правни доводи.

По отношение на претенцията по чл.30, ал.3 от ЗС, направена от ищцата – съделител Б.ДХ. и от ответницата – съделител Н.Д.О., за да се произнесе съдът, съобрази следното:

Съгласно разпоредбата на чл.30, ал.3 всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. В настоящия случай, при определяне основанието на претенцията си, както ищцата Б.ДХ., така и ответницата Н.Д.О. заяви, че всички изброени от тях подобрения в имота са извършени със знанието и съгласието на ответницата, респ. ищцата, поради което и съдът е квалифицирал претенцията по чл.30, ал.3 от ЗС. Предвид посоченото ищецът по тази претенция има право да претендира стойността на твърдените като извършени от него подобрения в делбените имоти, равняваща се на стойността на извършените разходи.

Съобразно разпределението на доказателствената тежест в разглеждания казус, всяка страна е длъжна да установи фактите и обстоятелствата, от чието настъпване извлича благоприятни за себе си последици, като в този смисъл ищцата, респ. и ответницата следва да установи, че за посочения от нея период, а именно за периода след смъртта на наследодателката С.Ф.М. /след 11.02.2007г./ до предявяване на претенцията е извършила изцяло със собствени средства посочените от нейна страна подобрения, като в тази връзка следва да установи и размера на претенцията си, а именно, че посочената и искана от нея сума представлява направените разходи за извършване на изброените подобрения в съсобственият недвижим имот. В настоящия случай съдът приема, че както ищацата Х., така и ответницата Осман не проведе главно и пълно доказване на претенциите си, а именно, че след смъртта на наследодателката М. са извършени сочените от тях подобрения и то изцяло с техни средства. На следващо място, както ищцата, така и ответницата не установиха и стойността на разходите, които са вложили за направата на сочените от тях подобрения, като извършената по делото експертиза даде оценка на стойността на подобренията, но към момента на изготвяне на заключението, което обстоятелство в случая е ирелевантно. Поради изложеното настоящият съдебен състав заключава, че така предявената претенция, както от ищцата Б.ДХ., така и ответницата Н.Д.О. е неоснователна и недоказана, и следва се отхвърли.

По претенцията с правно основание чл.31, ал.2 от Закона за собствеността /ЗС/, направена от ищцата – съделител Б.ДХ., съдът за да се произнесе, съобрази следното:

Съгласно разпоредбата на чл.31, ал.2 от ЗС, когато един от съсобствениците ползва лично общата вещ, той дължи обезщетение на останалите за ползата, от която са били лишени от датата на писменото поискване. С оглед на посочената разпоредба, следва, че когато съсобственият имот е жилищен, правата на всеки от съсобствениците се изразяват в това да ползва съсобствения имот за задоволяване на жилищните му нужди дотолкова, доколкото няма да пречи на другите съсобственици да използват съсобствения имот според правата им. Следователно, за да възникне задължението на съсобственика, който ползва веща, за плащане на обезщетение, е необходимо съсобственикът, който не ползва вещта, да му отправи писмено искане. По своя характер то е едностранно волеизявление, отправено до съсобственика, което последният трябва да получи, от което да се вижда, че за в бъдеще лишеният от ползване желае да му се плаща обезщетение. В случая, писмената покана от страна на Б.ДХ. се съдържа в искова молба, депозирана на 25.02.2014г. Чрез показанията на разпитаните по делото свидетели се доказа, че след тази дата процесното жилище е ползвано изцяло от ответниците, като ищцата не е имала достъп до същото. Ответниците признаха факта на лично ползване на имота, както и обстоятелството, че ищцата не използва същият съобразно притежаваният от нея дял. Същевременно обаче от приобщената на л.59 от материалите по делото Заповед за защита от 12.03.2014г., издадена по гр. дело № 227/2014г. по описа на Районен съд – гр.Шумен става ясно, че по силата на цитираната заповед на ищцата Х. е забранено да приближава жилището, което обитава ответницата Н.Д.О.,*** за срок от 6 /шест/ месеца, считано от датата на постановяване на решението, т.е. ищцата по силата на цитираната съдебна забрана е била лишена да ползва процесният имот само за периода от 12.03.2014г. до 12.09.2014г. Несъстоятелно се явява възражението на ответницата О., че не дължала обезщетение по сочения текст, тъй като не била препятствала съделителката да ползва съответната й идеална част от имота. Съгласно константната съдебна практика /Тълкувателно решение № 129/30.06.1986г., ОСГК на ВКС, Решение № 119/11.03.2009г. по гр. дело № 3204/2008г., на II г.о. на ВКС/, собственикът, до когото е отправено писмено поискане, за да се освободи от отговорността, следва да предложи на този, който му го е отправил, да ползва вещта лично съобразно правата му. В настоящият случай не се представиха доказателства за отправено такова предложение от Н.Д.О. до Б.ДХ. за периода след отпадане на законовата забрана последната да приближава процесния имот, обитаван от ответницата – след 13.09.2014г. Предвид установеното по-горе, съдът намира, че в полза на ищцата е възникнало правото да бъде обезщетена за пропуснатата полза от прякото служене с общата вещ, от непосредственото използване на нейните качества. Тази полза е равна на частта от наема на имота, на която съсобственикът би имал право, ако той бъде отдаден под наем. Чрез заключението по изготвената съдебно-техническата експертиза се доказа, че в процесния случай се доказа, че в процесния случай, наема на обсъждания недвижим имот за периода 13.09.2014г. - до датата на влизането в сила на решението по сметки се равнява на 39.00 лева месечно. Предвид участието в съсобствеността на Б.ДХ. с 2/5 идеални части, полагащата й се част от наема възлиза на 15.60 лв. месечно или 117.70 лева за периода – от 13.09.2014г. до датата на провеждане на последното съдебно заседание по делото – 07.05.2015г. /7 /седем/ месеца и 22 /двадесет и два/ дни/ От друга страна, предвид съответното участие в съсобствеността на всеки от ответниците и математически изразеното ползване на идеални части над полагащите им се съобразно разпоредбата на чл.162 от ГПК, Н.Д.О. - в размер на 5.20 лева /пет лева и двадесет стотинки/ месечно, а за целия претендиран период, ответница дължи на ищцата сума в размер на 39.23 лева /тридесет и девет лева и двадесет и три стотинки/. Ето защо, предявеният иск от ищцата Б.ДХ. срещу всеки от Н.Д.О. следва да бъде изцяло уважен частично, като същата бъде осъдена да й заплатят сумата в размер на 39.23 лева /тридесет и девет лева и двадесет и три стотинки/, като претенцията в останалата й част до пълният предявен размер следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан. Върху присъдените суми, ответницата следва да заплати законната лихва, считано от влизане в сила на решението.

На основание чл.355 от ГПК, всяка от страните следва да бъдат осъдена да заплати държавна такса върху стойността на дяловете си, както следва: Б.ДХ., ЕГН **********, в размер на 91.12 лв., Н.Д.О., ЕГН **********, в размер на 50.00 лв. и Н.Д.О., ЕГН ********** и К.Х.О., ЕГН ********** - при режим на СИО, в размер на 91.12 лв.

Ищцата – съделител Б.ДХ., ЕГН ********** следва да бъде осъдена да заплати по сметка на ШРС следните суми: сума от 50.00 лв., представляваща дължима държавна такса за отхвърления иск по чл.30, ал.3 от ЗС срещу Н.Д.О., сума от 50.00 лв., представляваща дължима държавна такса за отхвърления иск по чл.30, ал.3 от ЗС срещу К.Х.О. и сума от 50.00 лв., представляваща дължима държавна такса за уважената част от претенцията по чл.31, ал.2 от ЗС.

Ответницата – съделител Н.Д.О., ЕГН ********** следва да бъде осъдена да заплати по сметка на ШРС сумата от 50.00 лв., представляваща дължима държавна такса за отхвърления иск по чл.30, ал.3 от ЗС срещу Б.Д. Х..

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

На основание чл.348 от ГПК ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следния недвижим имот: жилищна сграда, заедно със застроено и незастроено дворно място от 960 кв.м., представляващ парцел II-252, в квартал 27 по плана на село ***, при съседи: улица, УПИ III – 251, УПИ VI – 253 и УПИ I - 253, на стойност 5 695 лв. /пет хиляди и шестстотин деветдесет и пет лева/, при първоначална цена, определена от частния или държавния съдебен изпълнител по реда на чл.485 от ГПК.

След извършване на публичната продан получените суми да се разпределят между съделителите при следните квоти: 2/5 идеални части за Б.ДХ., ЕГН **********, 1/5 идеална част за Н.Д.О., ЕГН ********** и 2/5 идеални части при режим на съпружеска имуществена общност за Н.Д.О., ЕГН ********** и К.Х.О., ЕГН **********.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Б.Д. Х., ЕГН **********, с адрес: *** иск по чл.30, ал.3 от ЗС срещу Н.Д.О., ЕГН ********** за сумата от 675 /шестстотин седемдесет и пет лева/ лева и иск по чл.30, ал.3 от ЗС срещу К.Х.О., ЕГН ********** за сумата от 135 /сто тридесет и пет лева/ лева, двамата с адрес: с.****, ул. “***” № 4, представляващи сбор от стойността на извършени в допуснатия до делба имот подобрения от ищцата Б.Д. Х., през периода след смъртта на С.Ф.М. /след 11.02.2007г./ до предявяване на претенцията, както следва: изграждане на остъкление на повече от 10 кв.м., на стойност 500 лв.; цялостна подмяна на покривна конструкция, на стойност 400 лв.; ремонт на баня, изразяващ се в смяна на водопровода и на мивка със сифон, на стойност 150 лв.; извършване на външна мазилка, на стойност 300 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.Д.О., ЕГН **********, с адрес: *** срещу Б.Д. Х., ЕГН **********, с адрес: *** иск по чл.30, ал.3 от ЗС за сумата от 356 /триста петдесет и шест лева/ лева, представляваща сбор от стойността на извършени в допуснатия до делба имот подобрения от ответницата Н.Д.О., през периода след смъртта на С.Ф.М. /след 11.02.2007г./ до предявяване на претенцията, както следва: подмяна на дограма и прозорци, на стойност 750 лв., поставяне на нов бойлер, на стойност 180 лв., изливане на бетонна площадка в двор към къщата, на стойност 450 лв., ремонт на покрив на къщата, на стойност 300 лв., боядисване и шпакловане на интериорни стени, стойност 100 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА Н.Д.О., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Б.ДХ., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 39.23 лева /тридесет и девет лева и двадесет и три стотинки/, представляваща обезщетение за ползата, от която е лишена ищцата досежно процесният недвижим имот по смисъла на чл.31, ал.2 от ЗС, за периода 13.09.2014г. до 07.05.2015г., ведно с обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху главницата, считано от влизане в сила на решението до окончателното й заплащане.

ОТХВЪРЛЯ иска по чл.31, ал.2 от ЗС в останалата му част до пълния предявен размер, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА Б.ДХ., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати в полза на държавата и по сметка на ШРС сумата от 91.12 лева /деветдесет и един лева и дванадесет стотинки/, представляваща държавна такса върху стойността на дела, както и 5 лева /пет лева/ държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА Н.Д.О., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати в полза на държавата и по сметка на ШРС сумата от 50 лева /петдесет/, представляваща държавна такса върху стойността на дела, както и 5 лева /пет лева/ държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА Н.Д.О., ЕГН ********** и К.Х.О., ЕГН **********, двамата с адрес: *** да заплатят в полза на държавата и по сметка на ШРС сумата от 91.12 лева /деветдесет и един лева и дванадесет стотинки/, представляваща държавна такса върху стойността на дела, представляващ СИО, както и 5 лева /пет лева/ държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА Б.ДХ., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати по сметка на ШРС сумата от 150 лв. /сто и петдесет лева/, от която: 100 /сто/ лв., представляваща дължима държавна такса за отхвърлените искове по чл.30, ал.3 от ЗС и 50.00 /петдесет/ лв., представляваща дължима държавна такса за уважената част от претенцията по чл.31, ал.2 от ЗС.

ОСЪЖДА Н.Д.О., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати по сметка на ШРС сумата от 50 /петдесет/ лв., представляваща държавна такса относно отхвърленият иск по чл.30, ал.3 от ЗС.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - гр.Шумен в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: