Р Е Ш Е Н И Е

484/15.6.2015г., гр.Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, седемнадесети състав

На двадесет и осми май през две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Надежда Кирилова

Секретар: Ст. А.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД № 669 по описа на ШРС за 2014г.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл.266 от ЗЗД - за заплащане на възнаграждение на приетата работа по договор за изработка от 11.06.2013г.

Депозирана е искова молба от „***” ООД, с ЕИК 200928951, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул. „***” № 2, ет.5, офис 39, представлявано от Г.Д.Ч., чрез процесуалния си представител адвП.В.М. от ВАК, съдебен адрес:***, офис 11 срещу „***” ООД, с ЕИК 040188026, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ул.”***” № 69, ет.2, представлявано от С. Н. С..

Ищцовото дружество твърди, че с ответното дружество имали установени взаимоотношения във връзка със сключен на 11.06.2013г. между страните договор за изработка. Във връзка със същия договор ищцовото дружество се задължило да изпълни СМР на обект „***” и Обществен център” – гр.Сливен. Ищцовото дружество излага, че изпълнило задължението си по договора, като за извършените СМР била издадена фактура № 1000000701/05.12.2013г. Въпреки приемането на обектите и изправността от тяхна страна, до настоящия момент ответното дружество – възложител не е изпълнило поетите от него задължения за плащане на дължимата цена на извършените СМР.

С настоящата искова молба моли съда да се произнесе с решение, по силата на което да осъди ответното дружество да им заплати сумата от 16 126.60 лева - главница, представляваща незаплатена сума по фактура № 1000000701/05.12.2013г., ведно със законната лихва върху дължимата главница, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 11.03.2014г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.

В проведените по делото съдебни заседания за ищцовото дружество се явява упълномощен представител – адв. П.М. от ВАК и адв. С. К. от ШАК, които поддържат исковата молба, като в съдебно заседание и в представена по делото писмена защита излага конкретни мотиви в тази насока.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били изпратени на ответното дружество, като в законоустановения едномесечен срок от негова страна е бил депозиран писмен отговор. В отговора ответното дружество оспорва иска по основание и по размер, както и размера на отразената в представената фактура сума. Излага, че договорените работи и дейности не са изпълнени в срок, в качествено и количествено отношение, за което излага подробни аргументи. Твърди, че всички дефекти в работата на ищцовото дружество са били отстранени от ответника с негови сили и средства, поради което и прави възражение по чл.265, ал.1 ЗЗД, за намаляване на възнаграждението с необходимите средства за поправка на некачествено извършената работа в размер на 7 508.55 лева. В случай, че искът бъде уважен обективира възражение за прихващане на претендираната сума с дължимата от страна на ищеца към ответника сума в общ размер на 19 208.25 лв., от които 7 508.55 лв., представляваща изплатени средства към трети лица за отстраняване на некачествено изпълнени работи; 9 082.78 лв., представляващи претендирана неустойка съгласно раздел ІV, т.4 от процесния договор от 11.06.2013г. и 2 616.92 лв., представляващи двойно надписани позиции от ищцовото дружество.

В проведените по делото съдебни заседания за ответното дружество се явява упълномощен представител – адв. И. Г. Т. от ШАК, който поддържа исковата молба, като в съдебно заседание и в представена по делото писмена защита излага конкретни мотиви в тази насока. Поддържа и направеното в отговора възражение за прихващане, твърдейки ответното дружество, че е отстранило със свои средства появилите се след приемането на сградата дефекти, поради отказ на ищеца сам да ги отстрани.

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

С Договор за изработка от 11.06.2013г., приложен на л.4 - л.8 по делото, ответното дружество “***” ООД, в качеството си на възложител възложило на изпълнителя – ищцовото дружество “***” ООД да извърши изграждането на електроинсталация на обект: „***“ и „***“, находящи се в гр.Сливен, като стойността на договорените строително-монтажни работи /СМР/ възлизала в общ размер на 75 687.95 лева без ДДС /90 827.94 лева с ДДС/, а договорените единични цени били посочени в Приложение № 1 към цитирания договор и включвали крайна цена на СМР и печалбата на изпълнителя. Цитираният договор е сключен въз основа на сключен между “***” ООД и Община Сливен договор по проведена процедура по Закона за обществените поръчки. Съгласно Раздел I, т.3 от договора количествата реално извършени работи се доказвали с двустранно подписан протокол образец 19, който следвало да се приеме от възложителя. Предвидено било в Раздел I, т.4 от договора, че допълнителните видове и количества работи, непосочени в представената проектна документация, съответно Приложение № 1, подлежали на допълнително договаряне на единична цена, както и не променяли срока на изпълнение на договора, а неизпълнените видове работа по Приложение № 1 не подлежали на заплащане. Съобразно Раздел I, т.6 от цитирания договор, срокът на изпълнение на договорирания обект бил 80 /осемдесет/ дни, считано от датата на превеждане на аванса на изпълнителя. Възложителят се задължил да заплати възнаграждение на изпълнителя по банков път на три части, както следва: авансово плащане – 25% в размер на 18 922.49 лева без ДДС /22 706.99 лева с ДДС/; междинно плащане по проверен и подписан Акт образец 19 след представяне на всички документи и сертификати за вложени материали и окончателно плащане – след окончателно завършване на договорените СМР и приемането им Акт образец 19. Освен това, било предвидено в Раздел IV, т.4 от договора, че при неизпълнение, неточно или забавено изпълнение на задълженията по договора, неизправната страна дължи неустойка в размер на 0.2% от договорираните работи на ден, но не повече от 10% от стойността на договора. В изпълнение на договора, ответното дружество - възложител на 21.06.2013г. заплатило по банков път аванс в размер на 22 706.99 лева с включено ДДС /18 922.49 лева без ДДС/ на изпълнителя “***” ООД, за което била съставена фактура от 21.02.2013г. /л.73/ и преводно нареждане за кредитен превод от 21.02.2013г. /л.74/.

С уведомително писмо Изх. № 204/03.09.2013г., ищцовото дружество информирало ответника за намалението на стойността на изпълнение на тръбната мрежа с 818.57 лева без ДДС спрямо проектното решение, поради замяна на черни стоманени тръби със стабилизиран полипропилен. С цитираното писмо също така ищцовото дружество – изпълнител по договора е уведомило ответника – възложител, че изпълнението на мрежата по този начин е по-съвременно и ще предотврати отлагането на утайка и ръжда от стоманените тръби във флуида, както и че за всички заменени позиции ще бъде предоставен анализ на единичните цени.

Ответника - възложител „***“ ООД с писмо Изх. № 0204 от 05.09.2013г. /л.56/ уведомил ищцовото дружество - изпълнител за констатираното изоставане и неспазване на срокове и задължения по договора, като помолил за вземане на спешни мерки за спазване на договорените задължения.

В изпълнение на договора и след проверка на място на 13.09.2013г. бил съставен Протокол № 1 /образец 19/ за установяване и заплащане на видовете СМР, съгласно който общата стойност без ДДС била в размер на 22 987.49 лева /27 584.99 лева с ДДС/. Протоколът носи само подпис на изпълнител /л.39 – л.43 от материалите по делото/.

На 25.09.2013г. ответното дружество - възложител след приспадане на аванса по банков път заплатило сумата в размер на 20 688.74 лева с включено ДДС /17 240.62 лева без ДДС/ на изпълнителя “***” ООД, представляваща изпълнени СМР съгласно Протокол № 1/25.09.2013г. /образец 19/ на обекта, за което била съставена данъчна фактура № 1000000630 от 25.09.2013г. /л.75/ и преводно нареждане за кредитен превод от 25.09.2013г. /л.76/.

Във връзка с възникнали проблеми и проверка на изпълнение на СМР на обект „ОПОРА – общността подкрепа за осигуряване на родителска активност“ на 30.09.2013г. бил съставен протокол /л.68/ от представител на Община Сливен, на проектанти, на инвеститорски и строителен контрол на обекта и управителя на ответника „***“ ООД /л.68/, в който са посочени констатираните некачествените, лошоизвършени и недовършени СМР касателно изпълнението на двустепенна коминна система от неръждаема стомана Ф250/Ф300; доставката и монтажа на тръби за отоплителната инсталация от полипропилен вместо оферираните стоманени тръби до разпределителните табла; доставката и монтажа на тръби за ОВ инсталация от полипропилен вместо оферираните черна газова тръба 1/2“ и 3/4“.

Впоследствие, с писмо от 23.10.2013г. ответника – възложител уведомил ищцовото дружество - изпълнител “***” ООД за необходимостта от възлагане на неизпълнените от тяхна страна СМР на чужди фирми, поради неизпълнението им в договорения срок и настъпилите значителните финансови щети за дружеството /л.57/.

Ответника - възложител „***“ ООД с писмо Изх. № 0259 от 18.11.2013г. /л.58/ информирал ищцовото дружество – изпълнител, че представеният от тяхна страна Акт образец 19 се различава от съдържащото се в договора, както и че не е представена заменителна таблица за отпадащи видове СМР и новоизлезли такива, а също и анализ за договаряне на единична цена на новите видове СМР. С цитираното писмо също така ответното дружество – възложител по договора е изискало от ищеца – изпълнител в тридневен срок да завърши всички СМР по договора и да им изпрати всички документи. На същата дата, с второ писмо Изх. № 0260 от 18.11.2013г. /л.59/ ответника - възложител уведомил ищцовото дружество – изпълнител, че държи да бъде спазен Раздел I, т.4 от цитирания договор за СМР, като новите видове СМР подлежат на допълнително договаряне за единична цена, както и било изискало да ги уведомят за датата на окончателното завършване на всички СМР по договора.

На 25.11.2013г. ответното дружество - възложител по банков път заплатило сумата в размер на 27 900 лева с включено ДДС /23 250 лева без ДДС/ на изпълнителя “***” ООД, представляваща второ авансово плащане по процесния договор от 11.06.2013г., за което била съставена данъчна фактура № 0200000011 от 25.11.2013г. /л.77/ и преводно нареждане за кредитен превод от 25.11.2013г. /л.78/.

В изпълнение на договора и след проверка на място на 05.12.2013г. страните подписали Протокол № 2 /образец 19/ за установяване и заплащане на видовете СМР, приложен на л.14 – л.17 по делото, съгласно който общата стойност без ДДС била в размер на 59 019.59 лева /70 823.50 лева с ДДС/. Договора носи подпис и печат на възложител и на изпълнител /л.14-л.17/.

Въз основа на двустранно подписаният акт за приемане на СМР по процесния договор ищцовото дружество “***” ООД издало данъчна фактура № 1000000701/05.12.2013г. на обща стойност 27 112.76 лева с включен ДДС /л.19, л.81/.

Във връзка с постигната между страните договорка за приспадане на суми от цитирания Протокол № 2 /образец 19/ за измазване на канали и преправяне, измазване и шпакловане на ниши за радиатори на обща стойност 986.16 лева с включен ДДС /821.80 лева без ДДС/ било издадено от ищцовото дружество кредитно известие № 1000000723/19.12.2013г. /л.18, л.79/ към фактура № 1000000701/05.12.2013г.

Впоследствие, с писмо Изх. № 0314 от 17.12.2013г. /л.60/ ответника – възложител уведомил ищцовото дружество - изпълнител за необходимостта от приключване и окончателно приемане на СМР, предмет на процесния договор от 11.06.2013г., като е посочено необходимостта от извършване на следните СМР: доставка и монтаж на радиатори – 1200/500/100, 800/500/100; изпразване на тръбна мрежа на отоплителната инсталация; напълване на соларна инсталация с незамръзваща течност, вкл. изпитване и укрепване на конструкцията на слънчевите колектори.

Във връзка с изпълнението на СМР по част „Отопление“, „Вентилация“, „Котелно“ и „Климатизация“ на 20.12.2013г. бил съставен констативен протокол от проектанта на обект „*** и филиал на ЦДГ „***“ гр.Сливен /л.61/, в който са посочени некачествените, лошо извършени и недовършени СМР, а именно: в котелното са монтирани помпи, които не отговарят на проекта, тъй като не са честотни; монтираният котел е с ожулен, одран и изкривен корпус, а стъклото е счупено; погрешно монтиран чадър на аспирацията в кухнята; не е направена настройката на решетките; не е монтиран електронен регулатор на температурата на котловата вода; тръбите в нафтовото не са изолирани; монтираната коминна система не е вертикализирана, заварките не са шлайфани, без отвеждащ конденз; не са представени необходимите документи по ЗУТ и не е направена 72 часова проба на инсталациите.

На 28.12.2013г. бил съставен Констативен акт за установяване годността за приемане на строежа /Акт образец 15/, приложен на л.140-154 от делото, подписан от строителя на строеж „Филиал на целодневна детска градина „***“ и ***“ в УПИ I – „за детска градина“, кв.712 по плана на „Ново село“ с водопроводно и канализационна отклонение гр.Сливен, ул.“***“ № 68 - ответника „***” ООД, изпълнил на основание Договор за строителство от 28.02.2013г. и възложителя Община Сливен, както и от осъществяващите инвеститорски и строителен надзори. Посочено е, че при съставянето на протокола подписалите го лица са се запознали с конкретно изброени документи, в това число и с договор за строителство от 28.02.2013г. с „***” ООД на страница № 2 от констативния акт /л.141/. Прието е, че строежът е изпълнен съгласно одобрените инвестиционни проекти, заверената екзекутивна документация, изискванията към строежите по чл.169, ал.1 и ал.2 от ЗУТ, условията на договора за строителство и съответните анекси към него, описани в общата част на настоящия акт и че наличната строителна документация в достатъчна степен характеризира изпълнението на строежа. Посочено е също, че този акт е основание за съставяне на окончателен доклад от лицето, упражняващо строителен надзор, както и със същият се извършва предаване на строежа от строителя - ответното дружество „***” ООД на възложителя Община Сливен.

С писмо Изх. № 013 от 22.01.2014г., получено от ищцовото дружество - изпълнител “***” ООД от куриер на 24.01.2014г., ответника – възложител уведомил ищцовото дружество за отказа на възложителя на обекта и представителите на инвеститорския контрол за подписване на Акт образец 15 за завършване и приема на СМР на обекта до отстраняване на СМР, извършени в отклонение от проектната документация, както и поради наличие на извършени СМР с дефекти. Също така, с цитираното писмо ответника – възложител по договора изискал от ищеца – изпълнител в петдневен срок да отстрани всички констатирани дефекти, след което да състави протокол с възложителя, строителния надзор и проектанта на обекта за приемане. /л.62/.

Впоследствие, с писмо Изх. № 013 от 22.01.2014г. /л.66/, получено от ищеца “***” ООД по пощата с обратна разписка на 14.02.2014г., ответника – възложител осведомил ищцовото дружество за констатирани некачествено изпълнени СМР, като е посочено, че в изградената слънчева инсталация всички връзки на медните тръби и фитинги били изпълнени с калай вместо необходимата заварка, а изпълнените въздуховоди нямали уплътнители и през вентилацията имало течове. С посоченото писмо също така ответното дружество – възложител по договора е изискало от ищеца – изпълнител незабавно да отстрани допуснатите пропуски и дефектно извършени работи.

С писмо Изх. № 026 от 03.02.2014г. /л.64/, получено от ответника – възложител по куриер на 04.02.2014г., ответното дружество информирало ищеца за необходимостта от възлагане изпълнението на друга фирма на неизвършените, недовършени и лошо извършени от тяхна страна СМР, поради неизпълнението им в указания с писмо от 22.01.2014г. срок. Освен това, ищцовото дружество било предупредено, че всички разходи за отстраняване на констатираните недостатъци на СМР, както и претърпените вреди, щети, неустойки пропуснати ползи ще бъдат за тяхна сметка.

Ответника - възложител „***“ ООД с Уведомление Изх. № 026 от 03.02.2014г. /л.64/ информирал ищцовото дружество – изпълнител, че срока на изпълнение на договора е изтекъл на 07.09.2013г., но все още били налице неизпълнени и некачествено извършени СМР възлизащи на стойност 2 688 лева. С цитираното писмо също така ответника – възложител е направил възражение, че част от работите и дейностите, отразени в данъчна фактура № 1000000701/05.12.2013г. били платени по фактура № 1000000630 от 25.09.2014г., като се посочва че по този начин ще се извърши двойно плащане на стойност 2 616.92 лева. Освен това, ответното дружество – възложител по договора е изискало от ищеца – изпълнител да изплати неустойка в размер на 9 082.79 лева на основание Раздел IV, т.4 от договора; сумата от 7 508.55 лева, представляваща от отстраняването на следните некачествено изпълнени дейности и възникнали дефекти: извършен ремонт на обект „ЦДГ „***“ и *** в гр.Сливен съгласно протокол № 49/10.02.2014г., протокол № 50 и протокол № 51, както и ремонт на ОВ – инсталация на ЦДГ на основание Раздел V от договора и сумата от 619.28 лева, представляваща стойността на платените суми по охрана, вода, ток и други такива, вследствие на некачествените и неизпълнени в срок дейности на основание Раздел V, т.5.3 от договора. Също така било изразено желание за провеждане на среща.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и по-специално от: Договор за изработка от 11.06.2013г.; Приложение № 1 към договор от 11.06.2013г.; Протокол № 2 /Образец 19/ от 05.12.2013г.; Кредитно известие от 19.12.2013г. към фактура № 1000000701/05.12.2013г.; Фактура № 1000000701/05.12.2013г. за сумата от 27 112,76 лв. с ДДС; Пълномощно за процесуално представителство; Преводно нареждане за платена държавна такса; Протокол № 1 Образец 19 от 13.09.2013г.; Договор от 11.06.2013г.; приложение № 1 от 11.06.2013г.; уведомително писмо от „***” - ООД Варна изх. № 204/03.09.2013г.; писмо от „***” - ООД гр.Шумен изх. № 0204/05.09.2013г.; писмо от „***” - ООД гр.Шумен от 23.10.2013г. за неспазване на срок; писмо от “***” - ООД гр.Шумен изх. № 0259/18.11.2013г.; писмо от „***” - ООД гр.Шумен изх. № 0260/18.11.2013г.; писмо от „***” - ООД гр.Шумен изх. № 0314/17.12.20130г.; констативен протокол от 20.12.2013г. за некачествени работи; писмо от „***” - ООД гр.Шумен изх. № 013/22.01.2014г. за отстраняване на некачествени работи с обратна разписка; писмо от „***” - ООД гр.Шумен изх. № 026/03.02.2014г. за неотстранени некачествени работи с обратна разписка; писмо от „***” - ООД гр.Шумен изх. № 034/13.02.2014г. за установени некачествени работи и отстраняването им с обратна разписка; протокол от 30.09.2013г.; уведомление от “***” - ООД гр.Шумен изх. № 057/24.02.2014г.; уведомително писмо от “***” ООД с Вх. № 052/05.03.2014г.; фактура № 1000000532/21.06.2013г. и платежно нареждане за кредитен превод от 19.06.2013г.; фактура № 1000000630/25.09.2013г. и платежно нареждане за кредитен превод от 07.10.2013г.; фактура № 0200000011/25.11.2013г. и платежно нареждане за кредитен превод от 25.11.2013г.; кредитно известие № 1000000723 от 19.12.2013г. към фактура № 1000000701/05.12.2013г.; платежно нареждане за кредитен превод от 21.12.2013г. за сумата от 10 000 лв.; фактура №1000000701 от 05.12.2013г.; фактура № 0000000232 от 08.02.2014г.; акт образец 19 от 08.02.2014г.; платежно нареждане за кредитен превод от 04.03.2014г. за сумата от 1295.04 лв.; платежно нареждане за кредитен превод от 10.03.2014г. за сумата от 1 000 лв.; платежно нареждане за кредитен превод от 18.04.2014г. за сумата от 1 000 лв.; фактура № 0000000764/ 14.02.2014г.; акт образец 19 - протокол № 49 от 10.02.2014г.; акт образец 19 - протокол № 50 от 10.02.2014г.; акт образец 19 - протокол № 51 от 10.02.2014г.; платежно нареждане за кредитен превод от 17.03.2014г. за сумата от 4 213.51 лв. ; заверено копие от акт № 15 за обект – строеж на „Филиал с 4 групи ЦДГ „***“ и *** – гр.Сливен.

Изложената фактическа обстановка се изяснява и от изготвената в хода на съдебното производство съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице дава заключение, че Фактура № 10000007701/05.12.2013г. и Кредитно известие № 1000000723/19.12.2013г. са осчетоводени в счетоводствата на ищеца и на ответника, че ответникът е ползвал данъчен кредит по ЗДДС по посочената фактура, като и че фактурата и кредитното известие са включени в дневниците по ЗДДС и справките – декларации на ищеца и на ответника през съответния период, че по фактурата има отразено частично плащане на 21.12.2013г. в размер на 10 000 лева. Вещото лице дава заключение и че размера на дължимата сума към момента по Фактура № 10000007701/05.12.2013г. възлиза на стойност 16 126.60 лева без ДДС /17 112.76 лева с ДДС/.

От заключението на допълнителната съдебно-счетоводна експертиза /л.160-л.161/ се установява, че в счетоводството на „***“ ООД съществува задължение към доставчици по счетоводна сметка 401 „Доставчици“ с контрагент „***“ ООД в размер на 16 126.60 лева без ДДС/17 112.76 лева с ДДС/ за задължение по фактура № 1000000701/05.12.2013г. и -986.16 лева приспадане по кредитно известие. Посочено е, че в счетоводството на „***“ ООД съществува вземане на клиенти по счетоводна сметка 411 „Клиенти“ с контрагент № ********** „***“ ООД в размер на 16 126.60 лева. Вещото лице дава заключение, че общо преведените на ищцовото дружество „***“ ООД от страна на ответника „***“ ООД суми по процесния договор възлизат на стойност 81 295.73 лева, представляващи суми за описаните в Протокол № 1 и Протокол № 2 работи и дейности. Вещото лице дава заключение и че размера на дължимата неустойка по процесния договор е 9 082.79 лева.

За установяване характера на твърдените от ответното дружество недостатъци на изпълнената работа по договор от 11.06.2013г. по делото е назначена комплексна съдебно-техническа, икономическа и счетоводна експертиза. По повод на предприетото оспорване на заключението на допуснатата съдебно - техническа, икономическа и счетоводна експертиза в техническата й част е допусната повторна съдебно-техническа експертиза, заключението на която съдът кредитира като обективно и компетентно дадено. От заключението на същата /л.258-л.260/ се установява, че е налице забавено изпълнение на процесния договор с 90 дни, като не са налице както двустранни договори за удължаване на срока на договора, така и писма от изпълнителя за удължаване на срока по вина на възложителя и че размера на дължимата неустойка по процесния договор е 9 082.79 лева съгласно Раздел IV, т.4 от договора. Вещото лице дава заключение и че са повторно актувани позиции 16, 17, 18 и 20 от Раздел IV, като стойността на двойно актуваните позиции възлиза в размер на 2 126.77 лева без ДДС /2 552.12 с ДДС/. Посочено е, че независимо от двустранно подписания Протокол № 2 възложителя – ответното дружество може да претендира издаване на кредитно известие за приспадане на сумата в размер на 2 552.12 лева с ДДС. Вещото лице сочи, че част от забележките на проектанта, изчерпателно посочени в констативен протокол от 20.12.2013г. по част „ОВК“ за некачествени и недовършени СМР не са основателни, тъй като в проекта не са предвидени честотни помпи и не е предвидена система за регулиране температурата на топлоносителя /за това се изисквало трипътни вентили, а в спецификацията на обекта такива нямало/, както и че не може да се приеме, че смукателят в кухнята е неправилно монтиран. В същото вещото лице сочи, че най-същественият недостатък от забележките на проектанта е, че коминната система е без дренаж. Същевременно обаче вещото лице заключава, че Акт образец 15 е официален документ за завършване на обекта, в който е посочено, че обекта е четвърта категория и е изпълнен съобразно заверената екзекутивна документация, както и не са констатирани неизпълнения на предвидените СМР, поради което не приема допълнителните претенции на ответното дружество – възложител „***“ ООД за извършени допълнителни дейности след съставянето на констативен акт от 28.12.2013г. за установяване на годността на приемане на строежа /Акт образец 15/. Вещото лице дава заключение и че размера на остатъка за плащане към момента възлиза на стойност 4 491.63 лева, след приспадане на дължимата неустойка и двойно надписаните позиции.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

В настоящия случай съдът намира, че сключения между ищцовото дружество „***“ ООД и ответното дружество „***“ ООД договор от 11.06.2013г. има характер на договор за изработка, поради следните правни съображения: Договорът за строителство, независимо дали е изпълнителски или подизпълнителски е вид договор за изработка. Договорът за изработка е консенсуален, двустранен, възмезден и неформален договор. Съгласно разпоредбата на чл.258 от ЗЗД договора за изработка се счита за сключен с постигането на съгласие между страните по него и създава задължения и за двете страни: за изпълнителя – да изработи нещо на свой риск съобразно поръчката, а за възложителя – да приеме изработеното и да го заплати. Съгласно правната доктрина изпълнителят по договора за изработка не дължи труд, а конкретен уговорен резултат, поради което, ако работата му не даде резултат или при невиновна невъзможност за изпълнение /чл.267 от ЗЗД/, не му се дължи възнаграждение. Съгласно разпоредбите на чл.258 от ЗЗД и чл.261, ал.1 от ЗЗД изпълнителят се задължава да изпълни възложената му работа съгласно поръчката на възложителя, в срок и качествено – така, че да бъде годна за обикновеното или предвиденото в договора предназначение.

Предмет на делото е иск за заплащане на извършени, но неплатени СМР, черпещ своето правно основание от разпоредбата на чл.266, ал.1 от ЗЗД, понеже трябва да изплащат действително извършени работи по действителни цени. Съгласно правната доктрина и установената съдебна практика на ВКС и разпоредбата на чл.264, ал.1 от ЗЗД задължението за плащане по договор за изработка става изискуемо след приемане на извършената работа.

В процесния случай между страните не се спори, а и от коментираните по делото писмени доказателства, съдът намира за установено, че същите са били обвързани от действителна облигационна връзка с характера на договор за изработка от 11.06.2013г., по силата на който ищцовото дружество се е задължило да изработи и монтира котелно с нафтово стопанство към него, отоплителна, вентилационна, климатична и соларна инсталация на обект „ЦДГ „***“ и *** в гр.Сливен. Не се спори, а и от коментирания Констативен акт от 28.12.2013г. за установяване на годността на приемане на строежа /Акт образец 15/, съдът намира за установено, че ищцовото дружество е изпълнило възложената му работа, която е приета от ответника. При това положение щом е приел извършените СМР по количества и цени, обективирани в Протокол № 1 /Образец 19/ от 13.09.2013г. и Протокол № 2 /Образец 19/ от 05.12.2013г., съобразно разпоредбата на чл.266, ал.1 от ЗЗД ответното дружество дължи заплащане на договореното възнаграждение за извършените и приети СМР. Именно до размера на последното се свежда спора между страните. Установи се по делото, че за изпълнените от ищца СМР по договор 11.06.2013г. дружеството е издало фактура № 1000000532/21.06.2013г. за сумата от 22 706.99 лева, фактура № 1000000630/25.07.2013г. за сумата от 20 688.74 лева и фактура № 1000000701/05.12.2013г. за сумата от 27 112.76 лева. Освен това, във връзка с постигната между страните договорка за приспадане на суми от цитирания Протокол № 2 /образец 19/ за измазване на канали и преправяне, измазване и шпакловане на ниши за радиатори на обща стойност 986.16 лева с включен ДДС /821.80 лева без ДДС/ било издадено от ищцовото дружество кредитно известие № 1000000723/19.12.2013г. /л.18, л.79/ към фактура № 1000000701/05.12.2013г. Също така, ответното дружество - възложител във връзка с извършените от ищцовото дружество СМР е издало фактура № 020011/25.11.2013г. за сумата от 27 900 лева. От неоспореното от страните заключение на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза се установи, че горните фактури са осчетоводени в двете дружества, като е налице и пълно погасяване на задължението по първите две фактури и частично по третата фактура, като общо преведените на ищеца – изпълнител „***“ ООД от страна на ответника – възложител „***“ ООД суми възлизат на стойност 81 295.73 лева, представляващи суми за описаните в Протокол № 1 и Протокол № 2 СМР. Съгласно константната съдебна практика на ВКС, фактурата може да се приеме като доказателство за сключен договор и за възникнало между страните правоотношение. Вписването на фактурата счетоводните регистри на търговското дружество – възложител е доказателство за възникнало между страните правоотношение, приемане от поръчващия на фактически изпълнените работи и недвусмислено признание на задължение за заплащане на възнаграждение в размерите, отразени в осчетоводените документи. В този смисъл са Решение № 138 от 17.10.2011г. по т.д. № 728/2010г., на ВКС, ІІ т.о., ТК; Решение № 42 от 15.04.2010г. по т.д. № 593/2009г. на ВКС, ІІ т.о., ТК, Решение № 166 от 26.10.2010г. по т.д. № 991/2009г. на ВКС, ІІ т.о., ТК; Решение № 211 от 30.01.2012г. на ВКС по т.д. № 1120/2010г., ІІ т.о., ТК, Решение № 96 от 26.11.2009г. на ВКС по т.д. № 380/2008г., І т.о., ТК, Решение № 46 от 27.03.2009г. на ВКС по т.д. № 454/2008г., ІІ т.о., ТК, Решение № 42 от 19.04.2010г. на ВКС по т.д. № 593/2009г., ІІ т.о., ТК, които са постановени по реда на чл.290 от ГПК и имат задължителен характер, съгласно указанията, дадени в т.2 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. С оглед на гореизложеното, съдът намира, че доколкото представените като писмено доказателство по делото фактури № 1000000532/21.06.2013г.; № 1000000630/25.07.2013г.; № 1000000701/05.12.2013г. и № 020011/25.11.2013г. съдържат всички изискуеми съгласно чл.7, ал.1 от ЗСч реквизити, то същите следва да се приемат като доказателство за удостоверените в нея факти, в това число и факта за приемане от поръчващия на фактически изпълнените работи и недвусмислено признание на задължение за заплащане на възнаграждение в размерите, отразени в осчетоводените документи.

Ето защо и следва да се приеме, че възнаграждението, дължимо за фактически приетите работи по изграждането на електроинсталация на обект: „***“ и „***“, находящи се в гр.Сливен, е в размерите, посочени в осчетоводените от ответното дружество фактури, или сумата общо в размер на 98 408.51 лева с ДДС. От така фактурираното възнаграждение, ответното дружество е заплатило сума в размер на 81 295.73 лева и е останало да дължи сумата от 17 112.76 лева с ДДС /16 126.60 лева без ДДС/ по последната фактура № 1000000701/05.12.2013г. Същевременно обаче дълга към ищеца по фактурата следва да бъде намален с размера на кредитното известие № 1000000723/19.12.2013г. /л.18, л.79/ към фактура № 1000000701/05.12.2013г. в размер на 986.16 лева, като ответното дружество остава да дължи сумата от 16 126.62 лева с ДДС. В тази връзка съдът съобрази и заключението на вещото лице по изготвената съдебно-счетоводна експертиза, от което става ясно, че фактури № 1000000532/21.06.2013г.; № 1000000630/25.07.2013г.; № 1000000701/05.12.2013г. и № 020011/25.11.2013г. и Кредитно известие 1000000723/19.12.2013г. са осчетоводени в счетоводствата на ищеца и на ответника, че ответникът е ползвал данъчен кредит по ЗДДС по посочените фактури, като и че фактурите и кредитното известие са включени в дневниците му по ЗДДС и справките – декларации за съответния период, както и че ответника е осчетоводил дълг към ищеца по фактурата, намален с размера на кредитното известие в размер на 986.16 лева. Изложеното само по себе си представлява недвусмислено признание на ответника на задължението и доказва неговото съществуване. По изложените съображения съдът намира за доказано и обстоятелството, че част от дължимата по фактурата сума е недължима, с оглед издаденото от страна на ищцовото дружество кредитно известие, което също е осчетоводено в счетоводствата на двете дружества и следва да се приеме като доказателство за погасяване на сумата от 986.16 лева. Доколкото вещото лице дава заключение, че част от претендираната дължимата сума по фактурата № 1000000701/05.12.2013г., въпреки, че е била осчетоводена като задължение от страна на ответното дружество не е била изплатена на ищцовото дружество, настоящият състав приема за безспорно доказано, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 16 126.60 лева с ДДС. В обобщение следва да се приеме, че предявената претенция с правно основание чл.266, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ищеца да заплати сумата от 16 126.60 лева, представляваща незаплатено възнаграждение по договор № 11.06.2013г. за изграждане на котелно с нафтово стопанство към него, отоплителна, вентилационна, климатична и соларна инсталация на обект „***“ и „***“, находящи се в гр.Сливен се явява основателна и доказана и като такава следва да бъде уважена изцяло.

Поради изпадането си в забава, ответникът дължи и заплащане на законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба – 11.03.2014г. до окончателното изплащане на сумата.

Въз връзка с направеното възражение за прихващане от страна на ответника, съдът намира за установено следното:

Настоящият съдебен състав след като формира извод, че ответното дружество дължи заплащане на уговорено възнаграждение, следва да разгледа отправеното от ответното дружество искане по чл.265, ал.1, т.2 от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл.265, ал.1 от ЗЗД, ако при извършване на работата изпълнителят се е отклонил от поръчката или ако изпълнената работа има недостатъци, поръчващият може да иска поправяне на работата в даден от него подходящ срок без заплащане, или заплащане на разходите, необходими за поправката, или съответното намаление на възнаграждението. За да запази правата си по чл.265 от ЗЗД, възложителят следва да прояви активност и да прегледа извършената работа при предаването, респ. приемането й /чл.264, ал.2, изр.1 от ЗЗД/. При констатирани явни недостатъци или отклонения – такива, които са видими при обикновен преглед на работата, възложителят е длъжен да направи всичките си възражения пред изпълнителя незабавно при предаване на работата или в уговорения от страните срок, ако такава уговорка се съдържа в договора. При наличието на скрити недостатъци или отклонения – такива, които не могат да бъдат установени при обикновен преглед на извършеното, възраженията следва да бъдат направени веднага след откриването им, респ. в уговорения между страните срок /арг. от разпоредбата на чл.264, ал.1, изр.2 и 3 от ЗЗД/, освен ако изпълнителят е знаел за недостатъците или отклоненията. Бездействието на възложителя и пропускът му да прегледа работата и да направи възраженията си в посочените срокове води до предвидените в чл.264, ал.3 от ЗЗД неблагоприятни последици за него – при липса на възражения за неточно изпълнение работата се счита за приета от възложителя. В този случай се преклудира правото на възложителя да прави последващи възражения за неточно изпълнение.

В настоящия случай ответното дружество твърди некачествено извършена работа, изразяваща се в следното: в котелното са монтирани помпи, които не отговарят на проекта, тъй като не са честотни; монтираният котел е с ожулен, одран и изкривен корпус, а стъклото е счупено; погрешно монтиран чадър на аспирацията в кухнята; не е направена настройката на решетките; не е монтиран електронен регулатор на температурата на котловата вода; тръбите в нафтовото не са изолирани; монтираната коминна система не е вертикализирана, заварките не са шлайфани, без отвеждащ конденз; не са представени необходимите документи по ЗУТ и не е направена 72 часова проба на инсталациите. От коментираните по-горе писмени доказателства и заключението на вещото лице по техническата експертиза, се установи, че част от забележките на проектанта, изчерпателно посочени в констативен протокол от 20.12.2013г. по част „ОВК“ за некачествени и недовършени СМР не са основателни, тъй като в проекта не са предвидени честотни помпи и не е предвидена система за регулиране температурата на топлоносителя /за това се изисквало трипътни вентили, а в спецификацията на обекта такива нямало/, както и че не може да се приеме, че смукателят в кухнята е неправилно монтиран. В същото вещото лице сочи, че най-същественият недостатък от забележките на проектанта е, че коминната система е без дренаж. Същевременно обаче вещото лице заключава, че Акт образец 15 е официален документ за завършване на обекта, в който е посочено, че обекта е четвърта категория и е изпълнен съобразно заверената екзекутивна документация, както и не са констатирани неизпълнения на предвидените СМР, поради което не приема допълнителните претенции на ответното дружество – възложител „***“ ООД за извършени допълнителни дейности след съставянето на констативен акт от 28.12.2013г. за установяване на годността на приемане на строежа /Акт образец 15/. От обясненията на вещото лице в съдебно заседание, следва да се приема за установено, че достъпът до коминната система при приемане на сградата е бил възможен, поради което и съдът намира, че неточното изграждане на димохода на комина е могло да бъде установено при подписване на акт 15. Последното от своя страна налага извода, че се касае до явни недостатъци, а не скрити такива, които е следвало да се констатират при приемане на работата от изпълнителя. След като това не е сторено, е преклудирана възможността на възложителя да реализира отговорността на изпълнителя за посочените некачествено извършени СМР. За пълнота на изложеното следва да се отбележи и че действително ответникът е ангажирал писмени доказателства за размера на средствата, които е заплатил за отстраняване на част от твърдяните недостатъци, но същевременно от заключението на съдебно - техническата експертиза и становището на на вещото лице в съдебно заседание, следва да се приема за установено, че тези констатации за неизвършени и некачествени работи „изненадващо“ са се появили месец след реалното приключване на обекта, а за обстоятелствата по тях и вида на работите, вещото лице заявява, че не е логично да се вършат, както и че операциите, които трябват за извършване на тази работа струват много повече, отколкото са написани, а и не би трябвало да бъде правено, след като обекта е бил приет и има съставен Акт № 15.

В обобщение следва да се приеме, че предявената претенция за осъждане на ищеца да заплати сумата от 7 508.55 лева, представляваща изплатени средства към трети лица за отстраняване на некачествено изпълнени работи на обект: „***“ и „***“, находящи се в гр.Сливен се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Следващата претенция е за прихващане на неустойка за неизпълнение на договорените СМР в срок – раздел VІ, т.4 от договора от 11.06.2013г. За да бъде присъдена претендираната неустойка, е необходимо наличието на следните кумулативно дадените предпоставки: неустойката да е уговорена между страните; кредиторът да е изпълнил задължението си или да е бил готов да го изпълни и длъжникът виновно да не е изпълнил договорното си задължение, или да го е изпълнил лошо или със забава. С оглед формирания по-горе извод, съдът намира за установени законовите предпоставки. Относно наличието на първата предпоставка е налице сключен писмен договор от 11.06.2013г. за СМР за обект „***“ и „***“, находящи се в гр.Сливен, доколкото представения такъв носи подписите и печатите на договорящите страни - дружества. Освен това, от коментираните по делото доказателства и в частност констативен акт 15, съдът намира за безспорно установено, че между страните е бил наличен подписан договор от 11.06.2013г. В раздел VІ, т.4 от сключения между страните договор за поръчка от 11.06.2013г. е било уговорено, че в случай на неизпълнение на договора и условията по него, както и за закъснения, неизправната страна дължи неустойка в размер на 0.2% от договорираните работи на ден, но не повече от 10% от стойността на договора. Следователно може да се направи категоричен извод, че е налице уговорка за заплащане на неустойка при забавено изпълнение на задължението за заплащане на дължимото по договора възнаграждение. В същото време от материалите по делото се установява по безспорен начин, че е налице забавено изпълнение на процесния договор с 90 дни от страна на ищцовото дружество „***“ ООД, като не са налице както двустранни договори за удължаване на срока на договора, така и писма от изпълнителя за удължаване на срока по вина на възложителя. От заключението на съдебно -икономическата експертиза и съдебно – техническата експертиза се установява, че размера на дължимата неустойка по процесния договор е 9 082.79 лева съгласно Раздел IV, т.4 от договора. По изложените съображения съдът намира предявената претенция за основателна и като такава същата следва да бъде уважена изцяло.

Следващата претенция е за прихващане на заплатените двойно надписаните позиции по договор от 13.01.2013г. Между страните не се спори, а и от коментираните по делото писмени доказателства, съдът намира за установено, че същите са били обвързани от действителна облигационна връзка с характера на договор за изработка, по силата на който ищцовото дружество се е задължило да изработи и монтира котелно с нафтово пространство към него, отоплителна, вентилационна, климатична и соларна инсталация на обект „***“ и „***“, находящи се в гр.Сливен. Предпоставка за възникване на задължението за заплащане на възнаграждение по договора за изработка е поръчващият да е приел съответната работа /чл. 266, ал. 1 ЗЗД/. В настоящия случай е безспорно установено, че ищецът е изпълнил възложената му работа. Също така е безспорно установено, че са констатирани повторно актувани СМР, извършено с Протокол № 2 от 05.12.2013г. /Образец 19/, подписан от възложителя и изпълнителя. Последните твърдения, съдът намира, че се потвърждават от събраните по делото доказателства. Така от заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза се установи, че в Протокол № 2 от 05.12.2013г. /Образец 19/ е допусната техническа грешка и повторно са актувани позиции 16, 17, 18 и 20 от Раздел IV, като стойността на двойно актуваните позиции възлиза в размер на 2 126.77 лева без ДДС /2 552.12 с ДДС/. По изложените съображения съдът намира предявената претенция за частично основателна и доказана и следва да бъде уважена за сумата от 2 552.12 лева и отхвърлена в останалата си част до пълния предявен размер.

Същевременно обаче, от страна на ответника своевременно е направено възражение за съдебно прихващане с вземане на ищцовото дружество в общ размер на размер на 19 208.25лв., от които 7 508.55 лв., представляваща изплатени средства към трети лица за отстраняване на некачествено изпълнени работи; 9 082.78 лв., представляващи претендирана неустойка съгласно раздел ІV, т.4 от процесния договор от 11.06.2013г. и 2 616.92лв., представляващи претендирана сума за заплащане два пъти на едни и същи работи от ищцовото дружество /двойно надписани позиции/.

Според правната теория и константната съдебна практика, възражението за прихващане е средство за защита на ответника срещу предявения иск. Процесуалното право да се предяви възражение за прихващане е елемент от правото на защита на ответника в процеса. Процесуалните предпоставки са свързани с наличието на висящ процес по ищцовото вземане и правният интерес на ответника обусловен от твърдяните с възражението за прихващане вземания, както и погасяването на двете насрещни права в резултат на прихващането. От друга страна, като процесуално действие възражението за прихващане е насочено към съда и е искане за разрешаване на спора по прихващането и отхвърляне на иска. За разлика от изявлението на прихващане, което предпоставя ликвидност на насрещните вземания, възражението за прихващане е допустимо и основателно даже когато тези вземания или едно от тях е неликвидно. Съдебното прихващане погасява насрещните вземания занапред, а не от деня на възражението за прихващане. При направеното възражение за прихващане в един съдебен процес ликвидността настъпва след като вземането, предмет на възражението за прихващане, бъде установено със сила на присъдено нещо.

Направеното от ответника с отговора на исковата молба възражение е такова за съдебно прихващане. Налице са предпоставките, визирани в разпоредбата на чл.103 от ЗЗД за разглеждане на възражението. Съществуват насрещни вземания, идентичност на субектите по вземанията и еднородност на престациите.

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест по отношение на направеното от ответника възражение за прихващане, същият следва да докаже, че има насрещно изискуемо парично вземане към ищеца за посочения от него размер.

От така установените задължения на ответното дружество към ищеца за процесния период по осъдителния иск с правна квалификация чл.266 от ЗЗД - за заплащане на възнаграждение на приетата работа по договор за изработка от 11.06.2013г. в размер на 16 126.60 лева, следва да бъдат прихванати задълженията на ищцовото дружество към ответното дружество в общ размер на размер на 11 634.91 лева, от които 9 082.79 лева, представляващи претендирана неустойка съгласно раздел ІV, т.4 от процесния договор от 11.06.2013г. и 2 552.12 лева, представляващи претендирана сума за заплащане два пъти на едни и същи работи от ищцовото дружество /двойно надписани позиции/. В подкрепа на изложеното са и заключенията на изготвените в хода на съдебното производство съдебно-счетоводна експертиза и съдебно-техническа експертиза, която дават заключение, че остатъка за плащане на извършените СМР след извършване на прихващане с неустойката по договора и двойно надписаните позиции възлиза в общ размер на 4 491.68 лева

Доколкото не е определен срок за плащането на посочените по-горе суми, съдът съобрази разпоредбата на чл.69, ал.1 от ЗЗД. Съгласно цитираната правна норма ако задължението е без срок, кредитирът може да иска изпълнението му веднага. В тази насока следва да се отбележи, че с отговора по исковата молба представляващия дружеството моли да се счита предявеното възражение за прихващане като покана за изпълнение по чл.69, ал.1 от ЗЗД, т.е. падежа е 25.04.2014г. - датата, на която е депозиран отговора на ответното дружество, с който е направено възражение за прихващане.

Доколкото съдебното прихващане погасява насрещните вземания занапред, след като вземането, предмет на възражението за прихващане, бъде установено със сила на присъдено нещо, а съгласно чл.86 от ЗЗД при неизпълнение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, следва да бъде прихваната и дължимата законната лихва.

При така установеното от правна и фактическа страна, съдът намира възражението за прихващане за сумата от 19 208.25 лева за частично основателно и доказана и следва да бъде уважено за сумата от 11 634.91 лева, представляваща общият размер на дължимите от ищеца на ответното дружество суми, от които 9 082.79 лева, представляващи претендирана неустойка съгласно раздел ІV, т.4 от процесния договор от 11.06.2013г. и 2 552.12 лева, представляващи претендирана сума за заплащане два пъти на едни и същи работи от ищцовото дружество /двойно надписани позиции/ и отхвърлено в останалата си част до пълния предявен размер, ведно с дължимата законна лихва, считано от датата на падежа - 25.04.2014г. /датата, на която е депозиран отговора на ответноко дружество, с който е направено възражение за прихващане/ до окончателното изплащане на сумата.

Ето защо, предвид изложеното съдът намира, че бе доказано от страна на ответното дружество насрещно изискуемо парично вземане към ищеца в общ размер на 11 634.91 лева, поради което и от предявеният от страна на ищеца осъдителен иск с правна квалификация чл.266 от ЗЗД по отношение на претенцията за заплащане на възнаграждение на приетата работа по договор за изработка от 11.06.2013г. в размер на 16 126.60 лева, следва да бъдат прихванати задълженията на ищцовото дружество към ответното дружество в общ размер на размер на 11 634.91 лева, от които 9 082.79 лева, представляващи претендирана неустойка съгласно раздел ІV, т.4 от процесния договор от 11.06.2013г. и 2 552.12 лева, представляващи претендирана сума за заплащане два пъти на едни и същи работи от ищцовото дружество /двойно надписани позиции/ следва да бъдат частично уважени в размер на 4 491.68 лв. след прихващане.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответното дружество дължи на ищеца и сумата от 1 895.00 лева, включваща направените от ищеца разноски за държавна такса, адвокатско възнаграждение в хода на настоящото производство и възнаграждение за вещо лице, съгласно представен списък.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА „***” ООД, с ЕИК 040188026, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ул.”***” № 69, ет.2, представлявано от С. Н. С., чрез процесуалния си представител адв. И. Т. от ШАК да заплати на „***” ООД, с ЕИК 200928951, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул. „***” № 2, ет.5, офис 39, представлявано от Г.Д.Ч., чрез процесуалния си представител адвП.В.М. от ВАК, съдебен адрес:***, офис 11 сумата 4 491.68 лева /четири хиляди четиристотин деветдесет и един лева и шестдесет и осем стотинки/, представляваща незаплатено възнаграждение по договор от 11.06.2013г. за СМР за обект „***“ и „***“, находящи се в гр.Сливен с правно основание чл.266, ал.1 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 11.03.2014г. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля иска в останалата му част до пълния предявен размер, като неоснователен, поради извършено прихващане в размер на 11 634.91 лева /единадесет хиляди шестстотин тридесет и четири лева и деветдесет и една стотинки/.

ОСЪЖДА ***” ООД, с ЕИК 040188026, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ул.”***” № 69, ет.2, представлявано от С. Н. С., чрез процесуалния си представител адв. И. Т. от ШАК да заплати на „***” ООД, с ЕИК 200928951, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул. „***” № 2, ет.5, офис 39, представлявано от Г.Д.Ч., чрез процесуалния си представител адвП.В.М. от ВАК, съдебен адрес:***, офис 11 сумата от 1 895.00 лева /хиляда осемстотин деветдесет и пет лева /, представляваща направени по делото разноски на основание чл.78, ал.1 от ГПК, включващи държавна такса, адвокатско възнаграждение и депозит за вещото лице, съгласно представен списък.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от датата на обявяването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: