Р Е Ш Е Н И Е
120/10.2.2015г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Шуменският районен съд седми
състав
На 22 (двадесет и втори) януари Година 2015
В публично съдебно заседание,
в следния състав:
Председател Теодора Йорданова-Момова
Секретар А.П.,
Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното от
съдия Т. Йорданова-Момова
гражданско дело номер 729
по описа за 2014 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно
съединени искове с правно основание чл. 108 от ЗС и чл. 59, ал. 1 от ЗЗД.
В исковата си молба (уточнена и допълнена), А.А.Ж., М.Ж.В. и М.Н.Ж. твърдят, че са собственици на следния
недвижим имот: нива с площ 11,000 дка, трета категория, находяща се в
местността „*** в землището на с. Черна, обл. Шумен, представляваща имот № ***
по плана за земеразделяне. Земеделската земя била възстановена по реда на ЗСПЗЗ
на наследниците на А.И.Ж.,*** г. за имота полагала грижи М. А. Ж., б.ж. на с.
Хитрино, съпруга на общия им наследодател. След смъртта на същата, нивата била
обработвана от ответниците Ш.М.М. и А.А.М.. През 2012 г., ищците решили да се
разпоредят с имота и установили, че бил издаден нотариален акт за собственост,
по силата на който първият ответник бил признат за собственик на процесната
нива. Излагат, че през цялото време от 1994 г., осъществявА.явно, непрекъснато
владения върху имота и не са загубили правото на собственост върху същия. Ответниците,
без основание владеели земеделската земя. Молят съда да постанови решение, по
силата на което, след като бъде признато, че са собственици на недвижимия имот,
ответниците да бъдат осъдени да им предадат владението върху същия; ответниците
да бъдат осъдени да им заплатят солидарно сума в размер на 500,00 лв.,
представляваща част от обезщетение за лишаване от ползването на недвижимия имот
за периода 29.04.2009 г. – 15.02.2013 г., както и да им заплатят направените
разноски.
Всеки от ответниците подава отговор по реда на чл. 131 от
ГПК, в който оспорва претенцията на ищците. Твърдят, че още през 2000 г.
владението върху процесния недвижим имот им било предадено от М.Ж. – съпруга на
наследодателя на ищците. Същата продала имота на Ш.М. за сума в размер на
1100,00 лв., като се уговорили цената да бъде платена на три части. Поради
това, през 2003 г. Ж. подписала пълномощно, с което упълномощила купувача да се
снабди с нотариален акт. През 2000 г. обсъжданата нива била пустееща, като
ответниците трасирА.същата и оттогава я обработвали. Твърдят, че през целия
период от 2000 г. и понастоящем, владеят имота със съзнанието, че са негови
собственици, синът им декларирал същия пред съответните държавни органи и
получавал субсидии за обработването й. Поради това, позовавайки се на изтекла
придобивна давност, ответниците намират, че са собственици на имота. Считат,
предявения акцесорен иск за неоснователен, тъй като не са получавА.покана за
плащане на претендираното обезщетение. Молят съда, претенциите да бъдат
отхвърлени като неоснователни, като им бъдат платени направените разноски по
делото.
От събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа
страна следното:
Видно от приложеното решение № *** г. на Поземлена
комисия /ОСЗ/ с. Венец е, че на основание чл. 27, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, влезлият в
сила план за земеразделяне, административният орган възстановил правото на
собственост на наследниците на А.И.Ж., б.жител ***, съгласно плана за
земеразделяне, върху следния недвижим имот: нива от 11,000 дка, трета
категория, местност „***, имот № *** по плана за земеразделяне в землището на
с. Черна, обл. Шумен. Съдът констатира от удостоверения за наследници изх. № ***.,
изд. от Община Хитрино, обл. Шумен, че А.И.Ж. починал на 30.03.1982 г., като
оставил за законни наследници съпругата си М. А. Ж. (починала на 28.04.2009 г.)
и низходящите си М.А.Ж.. (починала на 23.04.1980 г.) и А.А.Ж. (починал на 24.06.2006
г.). От цитираното удостоверение и от удостоверение изх. № ***., изд. от Община
Добрич се установява, че М. Ж. оставила за свой законен наследник низходящата
си М.Ж.В., а А. Ж. – съпругата си М.Н.Ж. и низходящия си А.А.Ж.. Видно от
приложеното пълномощно рег. № 249/07.07.2003 г. на Община Хитрино е, че М. А. Ж.
упълномощила Ш.М.М. да я представлява пред съд, нотариус, общински служби по
земеделие и гори и други, във връзка с притежаваната от нея нива, находяща се в
землището на с. Черна, обл. Шумен, състояща се от 11,000 дка.
Съдът констатира от
приложеното нотариално дело № ***. на Нотариус рег. № 024 на НК, че на 08.12.2011
г., по молба на Ш.М.М. и след извършена обстоятелствена проверка, нотариусът
издал постановление, по силата на което молителят бил признат за собственик въз
основа на давностно владение на процесния недвижим имот. Въз основа на
постановлението е издаден нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит
по давност № ***, том ***, рег. № ***, дело № ***г. на цитирания нотариус.
По делото са представени писмени доказателства, от които
се установява, че синът на ответниците – А. М. е регистриран като земеделски
производител, като същият получавал субсидии за обработването на процесния
недвижим имот.
Не се спори по делото, че ответниците Ш.М. и А.А.М. са
сключили граждански брак преди 2003 г.
Разпитаният в съдебно заседание като свидетел Т. И. (роднина от трета степен по съребрена
линия с първите ищци и от втора степен по съребрена линия с третата ищца)
излага, че през периода 2002-2003 г. живял в един дом с М.Ж., която починала
през 2003 г. Същата му споделила, че притежава нива с площ около 11,000 дка в
землището на с. Черна. През посочения период, Ж. била посещавана от членове на
семейството на ответниците, но не му заявявала, че е продала имота си.
По делото са разпитани и свидетелите Ш. Ш.М. (низходящ на ответниците), А. Ш. М. (низходящ на ответниците) и С. Ш. Е. Първите двама излагат, че през 2000 г. М.Ж. продала процесния недвижим имот на родителите им, като им предоставила скица или нотариален акт. Последните платили продажната цена, като след трасиране на имота и понастоящем, нивата била обработвана от семейство М.. В началото, земята била пустееща. Към тях не били предявявани никакви претенции от други лица, претендиращи, че са собственици на имота. Свидетелят Е.сочи, че ответниците ползват нивата от около 15 години.
Според заключението на съдебно-техническата експертиза от
м. октомври 2014 г. е налице идентичност между имота, описан в решение № ***г.
на ПК Венец и този, описан в нотариален акт № *** г. и впоследствие издадената
скица.
Съгласно заключението по изготвената съдебно-техническа
експертиза от 05.01.2015 г., размерът на пазарната наемна цена на процесния
недвижим имот за периода 29.04.2009 г. – 15.02.2013 г. възлиза общо на 963,58
лева.
При така установеното
от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 108 от ЗС, собственикът може да иска своята вещ от всяко
лице, което я владее или държи без да има основание за това. Цитираната норма
осигурява на всеки собственик на определена вещ, който е лишен от фактическата
си власт върху нея, възможността да иска тя да му бъде предадена от всяко лице,
което упражнява тази фактическа власт неоснователно. Ревандикационният иск се
предявява и провежда успешно при наличието на следните три предпоставки:
– ищецът
да е собственик на вещта – обект на спорното материално право;
– вещта да се намира във
владение или държане на ответника;
– ответникът
да владее или държи вещта без основание.
Досежно
обекта на ревандикация:
Категорично
се установи по делото, че в случая се претендира връщане на недвижим имот,
представляващ земеделска земя, а именно – нива с площ 11,000 дка, трета
категория, в местността „***, имот № *** по плана за земеразделяне на с. Черна,
обл. Шумен.
По първата, посочена по-горе предпоставка
по чл. 108 от Закона за собствеността:
Доказа
се по делото, че на общия наследодател на ищците, по реда на ЗСПЗЗ, било
възстановено правото на собственост върху процесния недвижим имот,
представляващ земеделска земя, находящ се в землището на с. Черна, обл. Шумен.
Същото е извършено с Решение № *** г. на
Поземлена комисия (ОСЗ) с. Венец. Цитираното решение е възпроизвело правното
действие на окончателно възстановяване на правото на собственост върху точно и
ясно индивидуализиран по местоположение, площ и съседи недвижим имот и е
представлявало годен титул за собственост, легитимиращ наследниците на
собственика на земеделски имот отпреди образуването на ТКЗС, към момента на
възстановяване на собствеността.
Ответниците, чрез възражение, излагат, че са придобили правото на собственост върху имота, позовавайки се на изтекла в тяхна полза придобивна давност.
Придобивната давност, като способ за придобиване на право
на собственост включва два елемента – фактическо упражняване на това право
(владение) и изтичане на определен период от време.
Съгласно
легалната дефиниция на чл. 68 от ЗС, владението представлява упражняване на
фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като
своя. За да има законно владение е необходимо у владелеца да има намерение да
държи вещта като своя, а така също, това намерение да се е изразило в
упражняване на фактическата власт на лицето (лично или чрез другиго) върху
вещта. Владението трябва да бъде постоянно (фактическата власт изразява воля
трайно да се държи вещта), да е непрекъснато (да не е било прекъсвано за повече
от шест месеца – чл. 81 от ЗС), да е несъмнено, да е спокойно и явно.
Обективният признак на владението е упражняването на фактическа власт върху вещта. Необходимо е фактическата власт да е установена трайно, по начин, който позволява на владелеца да извършва желаните от него действия върху вещта. Тези действия, в своята съвкупност, съответстват на съдържанието на едно вещно право (в случая – на правото на собственост). Вторият признак на владението е намерението да се държи вещта като своя, тоест да се държи от владелеца, като че ли той е собственик. В тази насока, законодателят е предвидил презумпцията по чл. 69 от ЗС – предполага се, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго.
Ответниците твърдят, че през 2000 г. Ш. М. сключил неформален договор за продажба на процесния недвижим имот с една от законните наследници на А. Ж. – съпругата му М.Ж., който поставил началото на давностното владение на ответниците. Съдът намира, че това твърдение не е доказано. Липсват доказателства, обективиращи волята на Ж. да се разпореди със съсобствения имот. В тази насока, съдът не кредитира изложеното от свидетелите Ш. М. и А. М. за наличието на устна уговорка между твърдяните страни по договора. Посочените свидетели са пряко заинтересовани от изхода на делото, предвид близката роднинска връзка с ответниците и обстоятелството, че вторият от тях е регистриран като земеделски производител и е получавал субсидии за обработването именно на обсъждания недвижим имот. Освен това, в показанията на същите се констатират противоречия – напр. излагат, че им бил представен им бил нотариален акт за собственост, в който фигурирало името на М. Ж. /такъв не е съставян/, в същото време – че им била представена скица на имота; че бил сключен договор за продажба в писмена форма. Съобщеното от двамата свидетели се опровергава от изложеното от св. Т. И., който сочи, че през 2002-2003 г. М. Ж. му описвала притежавания от нея процесен недвижим имот. Предвид горното, настоящият състав намира за недоказано сключването на договор за продажба на нивата с площ от 11,000 дка в землището на с. Черна, с продавач – М.Ж..
Действително, по делото се установи, чрез показанията на всички свидетели и представените писмени доказателства, че след 2000 г. процесния недвижим имот бил обработван от семейството на ответниците, тоест, същите са упражнявали фактическата власт върху имота. По делото, обаче, е представено пълномощно с нотариална заверка на подписа на М. Ж. от 07.07.2003 г., с което тя упълномощава първия ответник да я представлява пред различни органи във връзка с притежавания от нея недвижим имот – процесния. Или, установява се, че през периода 2000 г. – 2003 г., Ш.М. и А.М. държали имота за Ж., като по този начин е опровергана презумпцията на чл. 69 от ЗС и не може да се приеме, че през този период същите са упражнявали владение, съдържащо признаците на цитирания текст от ЗС. Едва след 07.07.2003 г. може да се приеме, че е започнало упражняването на владение, даващо възможност на ответниците да придобият имота по давност.
Разпоредбата на чл. 79 от ЗС регламентира фактическия състав на придобивната давност при недобросъвестно владение, включващ като елементи изтичането на определен в закона период от време и осъществяване на владение по чл. 68, ал. 1 от ЗС. В случая, не бе доказано изтичането на предвидения в закона 10-годишен срок, след който упражняващия владение придобива собствеността. Поради установеното по-горе, десетгодишния срок, в който Ш. М. и А. М. са упражнявали владение е изтекъл на 07.07.2013 г., като първият от тях се снабдил с нотариален акт за собственост още през 2011 г. С подаване на исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото дело – на 15.02.2013 г., ищците са прекъснали давността и същата не е изтекла.
Предвид
всичко изложеното, съдът намира възражението на ответниците за изтекла
придобивна давност за неоснователно, тъй като не е осъществен фактическия
състав на чл. 79 от ЗС и същите не са придобили правото на собственост върху претендирания
от ищците недвижим имот.
Предвид
всичко изложено, съдът счита, че е налице първата предпоставка за уважаване на
претенцията по чл. 108 от ЗС – А.Ж., М.В. и М.Ж. са собственици на
претендирания недвижим имот по силата на възстановяване на право на собственост
по реда на ЗСПЗЗ и наследяване.
Досежно наличието на втората изискуема по
чл. 108 от ЗС предпоставка – вещта да се намира във владение или държане на
ответника: не се спори по делото, а и чрез свидетелските показания се
установи, че и понастоящем ответниците владеят имота.
Ето защо,
съдът приема за доказано, че Ш. М. и А. М. осъществяват фактическата власт
върху претендирания недвижим имот, собственост на ищците, поради което
настоящият състав счита, че е налице и втората предпоставка за уважаване на
ревандикационния иск.
По последната,
предвидена в чл. 108 от ЗС предпоставка:
Ответниците
правят възражение срещу втория петитумен елемент на ревандикационния иск, като
се позовават на изтекла придобивна давност. Съдът намира това материалноправно възражение
за неоснователно, по изложените по-горе съображения.
Тоест,
по делото не се събраха доказателства, сочещи, че в полза на ответниците
съществува основание да упражняват владение или държане върху претендирания
недвижим имот.
С оглед гореизложеното, съдът счита, че са налице всички
предпоставки, визирани в чл. 108 от ЗС и искът се явява основателен. Ответниците
следва да бъдат осъдени да предадат владението на процесния недвижим имот на
собствениците – А.Ж., М.В. и М.Ж..
Предмет на предявения иск е засегнатото право на
собственост на ищците, като във връзка с уважаването му, законодателят, в чл.
537, ал. 2 от ГПК изрично е уредил като законна последица и отменяването на
нотариален акт, издаден по реда на чл. 587, ал. 2 от ГПК. Поради това,
нотариален акт № ***, том ***, рег. № ***, дело № *** г. на нотариус рег. № 024
на НК следва да бъде отменен.
Касателно искът
с правно основание чл. 59 от ЗЗД:
За да бъде уважен искът по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, ищците следва да докажат наличието на имуществено разместване, причинило обедняване на ищците и обогатяване на ответниците и второ, липсата на основание за това имуществено разместване. Разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от ЗЗД въвежда допълнителна предпоставка за основателността на иска, а именно – обеднелият да не разполага с друга възможност за искова защита. В настоящото производство се доказа, че правото на собственост върху недвижимия имот принадлежи на ищците, както и че имотът се владее от ответниците без основание. Поради това, съдът намира за доказано, че А. Ж., М. В. и М. Ж. са понесли имуществени вреди, в резултат на създадена от ответниците невъзможност да упражняват правомощието си ползване, изключено от ползването от последните на имота, без да са носители на вещно или облигационно право по отношение на същия имот. Поради това, за времето през което Ш. М. и А. М. са препятствали ищците да упражняват правата си, последните им дължат обезщетение в размер на пазарната наемна цена за този вид имоти. В тази насока, възражението на ответниците, че не дължат обезщетение, тъй като не били поканени за плащането му, се явява неоснователно, тъй като обезщетението се претендира не на договорно основание, а поради неоснователно обогатяване. Размерът на съответната имуществена облага следва да бъде определен към момента на получаване на облагата, а не към деня на отправена покана. Несобственикът, който ползва чужда вещ дължи на собственика без покана обезщетение за ползите, от които собственика е бил лишен. Чрез цитираното по-горе заключение по съдебната експертиза по делото се установи, че размерът на пазарната наемна цена на процесния недвижим имот за периода 29.04.2009 г. – 15.02.2013 г. възлиза общо на 963,58 лева. Ищците предявяват частичен иск, като претендират сума в размер на 500,00 лева. Поради това, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищците сума в размер на 500,00 лв., представляваща част от обезщетение за лишаване от ползването на собствения им недвижим имот за времето от 29.04.2009 г. – 15.02.2013 г.
На основание чл. 78, ал.
1 от ГПК, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищците
претендирания размер на направени разноски по делото съобразно представения
списък по чл. 80 от ГПК – в размер на 2231,56 лева.
На основание чл. 115, ал. 2 от ЗС, следва да бъде
определен шестмесечен срок на ищците, считано от влизане в сила на настоящото
решение, да извършат отбелязването му в Службата по вписванията гр. Шумен
Водим от горното , съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание
чл. 108 от ЗС, по отношение на Ш.М.М. с ЕГН ********** и А.А. М. с ЕГН **********,
и двамата с постоянен адрес ***, със съдебен адресат – адв. Т.М. ***, че А.А.Ж.
с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, М.Ж.В. с ЕГН **********, с постоянен
адрес *** и М.Н.Ж. с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, и тримата със
съдебен адресат – адв. М.П. ***, са собственици
на следния недвижим имот – НИВА с
площ 11,000 дка, трета категория, в местността „***, имот № *** по плана за
земеразделяне на с. Черна, обл. Шумен, ЕКАТТЕ ***, при граници: имот № ***,
имот № ***, имот № *** и имот № ***
ОСЪЖДА
Ш.М.М. и А.А. М., да предадат
на А.А.Ж., М.Ж.В. и М.Н.Ж. неоснователно
владения от тях недвижим имот
– НИВА с площ 11,000 дка, трета категория, в местността „***, имот № *** по
плана за земеразделяне на с. Черна, обл. Шумен, ЕКАТТЕ ***, при граници: имот №
***, имот № ***, имот № *** и имот № ***
На основание чл. 537, ал. 2 от ГПК, ОТМЕНЯ нотариален
акт № ***, том ***, рег. № ***, дело № *** г. на нотариус рег. № 024 на НК, с
който е признато право на собственост на Ш.М.М. с ЕГН ********** върху следния недвижим имот: нива с площ 10,966 дка, трета категория, в
местността „***, имот № *** по плана за земеразделяне на с. Черна, обл. Шумен,
ЕКАТТЕ ***, при граници: имот № ***, имот № ***, имот № *** и имот № ***
ОСЪЖДА Ш.М.М. и А.А.М. да
заплатят на А.А.Ж., М.Ж.В. и М.Н.Ж. направените разноски по делото в размер на
2231,56 лева /две хиляди двеста тридесет и един лева и 56 стотинки/.
На основание чл. 115, ал. 2 от ЗС, ОПРЕДЕЛЯ шестмесечен срок на ищците – А.А.Ж., М.Ж.В. и М.Н.Ж., считано от
влизане в сила на настоящото постановено по вписана искова молба решение, да извършат отбелязването му в Служба
по вписванията гр. Шумен.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Шуменски окръжен съд.
Районен съдия: