Р Е
Ш Е Н
И Е
355/5.5.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд, в открито заседание на шестнадесети април през две хиляди и петнадесета година
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Бистра Бойн
при секретаря Т.Т., и в присъствието на прокурор А., като разгледа
докладваното от съдията гр.д.№785 по описа за 2014г. на ШРС, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производство по чл.548, 549 и следващите от ГПК, във вр.с
чл.38 ал.4 от ЗГР - за установяване и обявяване на факт на смърт, настъпил в
чужбина. В молбата си до съда молителя М.С.А., сочи, че неговият брат С. С. М. е в неизвестност от
08.09.1970г. Близките му нямали връзка с него, като последното получено писмо
било от 08.09.1970г. В регистрите по гражданско състояние липсвала информация
за него, освен датата на раждането. Твърди, че вероятно е единствен негов
наследник. Посоченото обосновавало правен интерес от установяването на факта на
смърт по съдебен ред. Не се сочи конкретна дата на смърт и населено място,
където е настъпила.
Община-Шумен редовно призована, изпраща представител,
който намира молбата за основателна. Представителят на Шуменска районна
прокуратура дава становище, че
молбата е неоснователна и недоказана, поради което следва да бъде оставена без
уважение.
От събраните по
делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, се установи следното от фактическа и правна страна:
По делото са
представени писмени доказателства- Свидетелство за свето кръщене на С. С., от което е видно, че
същия е роден на ***г. Този факт се
потвърждава и от Представеното Удостоверение за наследници № ***., което доказва и родствената връзка между лицето, чието обявяване на
смърт се иска и молителя. Следователно, за молителя като
заинтересовано лице се е породило правото да иска от съда да установи факта на
смъртта на брат му. По делото е представен
плик в копие с пощенско клеймо от 15.06.1971г. и печат от Буенос Айрес,
Аржентина от 25 юни с нечетлива година, за което се твърди, че е върнато, като
неполучено. Липсват други писмени доказателства за посочения факт на смърт,
въпреки многократното отлагане на делото за издаване на документ от Министерство
на външните работи. Молителя беше снабден със съдебно удостоверение, което да
му послужи пред Посолство на Р.Аржентина, но не беше доказано, че същото е било
представено пред компетентните органи на чуждата държава. Не са събрани и гласни
доказателствени средства.
Правният институт на обявяване на смърт се
регламентира от разпоредбите на чл. 549-
552 ГПК.
Решението на съда, с което се обявява смъртта на безвестно отсъстващия, се
ползва с обвързваща доказателствена сила относно факта на смъртта и поражда
същите правни последици като тези, произтичащи от действителната смърт. Въз
основа на него се съставя акта за гражданско състояние, който има пълна
доказателствена сила за отразените в тях данни и е средство за публичното им
разгласяване. Съобразявайки тази същност на института, с твърдяните правно
релевантни факти по молбата относно мястото, в което е настъпила смъртта- Република
Аржентина, където лицето е живяло непосредствено преди твърдяното си изчезване
и вероятния момент на смъртта, съдът квалифицира искането, като такова по чл. 549 ГПК-
искане за издаване на документ за гражданско състояние- Акт за смърт на С. С. М.,
какъвто не е бил съставен. Следва да се приеме, че след като фактът е настъпил
в чужбина, неговото установяване може да се иска само доколкото молителят е
доказал, че не може да се снабди с необходимите документи. Доказването на
отрицателно условие изцяло в тежест на молителя, тъй като се касае до
охранително производство касаещо съдебно съдействие за установяването на факт,
като в случая това е следвало да стане чрез представянето на документи от
чуждата държава или от Министерство на външните работи. В този смисъл е Решение № 78 от 29.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3235/2008 г., I г. о.,
ГК, докладчик председателят Емануела Балевска.
Разпоредбата на чл.542 от ГПК
урежда възможност, когато законът предвижда, че известен факт с правно значение
трябва да бъде удостоверен с документ, съставен по надлежния ред, и такъв документ
не е бил съставен, лицето, което черпи права от този факт, може да иска с молба
до районния съд установяването му. Когато фактът е настъпил в чужбина, неговото
установяване може да се иска, само ако бъде доказано, че молителят не може да
се снабди с необходимия му документ или със заместващото го удостоверяване от
органите на държавата, на чиято територия е настъпил фактът. В настоящия казус
липсват всякакви доказателства, посочени в разпоредбата на чл. 548 от
ГПК, които задължително следва да бъдат представени и въз основа на
които съдът може да разпореди на съответната община издаването на акт за смърт,
поради което съдът намира, че не са налице предпоставките на чл. 38 ал. 4
от ЗГР, във вр. с чл. 548,
във вр. чл. 542 от
ГПК. При липса на изискуемите от закона доказателства, съдът не би
могъл да постанови съдебен акт, който да уважи искането на молителя, с
конкретно посочена дата и място на смъртта.
Предвид
възрастта на лицето- 77г., може да се приеме, че е възможно С. С. М. да е жив към момента, въпреки че
не поддържа връзка с близките си.
С оглед изложеното, съдът намира, че следва
да отхвърли молбата като неоснователна и недоказана. Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля молбата на М.С.А. с ЕГН: ********** ***
за признаване за установено по
отношение на Община- Шумен, че С. С. М., роден на ***г. в с.В., окръг Ш. е починал
в Република Аржентина, като неоснователна.
Препис от решението да се изпрати на заинтересованите
страни.
Решението подлежи на обжалване в 2-седмичен срок пред ШОС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: