Р Е Ш Е Н И Е
305/17.4.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен
съд десети състав
На двадесет и
четвърти март две
хиляди и петнадесета година
В публично заседание
в следния състав: Председател: Жанет Марчева
Секретар: П.Н.
Като разгледа
докладваното от районния съдия
Гр.д. № 792 по описа на ШРС за 2014 г.
За да се произнесе
взе предвид следното:
Предявен е иск с
правна квалификация чл.124 от ГПК и в условията на евентуалност иск с правна
квалификация чл.79 от ЗС.
Депозирана е искова
молба от К.С.К. с ЕГН ********** ***, чрез адв. А.Ш.
със съдебен адрес гр.Шумен, ул.“Добри Войников“ № 17, офис 5 срещу „Земя 2004“
ЕООД с ЕИК 127583592, със седалище и адрес на управление гр.Шумен, ул.“Паламара“
№ 3, вх.а, ап.25 ( по искова молба с адрес за призоваване ул.“Цар Освободител“ № 12, ап.69),
представлявано от Е.А.А., с която се иска постановяване на съдебно решение за признаване
на установено в отношенията между страните, че ищеца е собственик на недвижим имот – лозе-дворно
място от 500 кв.м., находящо се в гр.Шумен, с дв.пл.№ 19 от кв.234а по плана на
града, съгласно Нотариален акт № 61, том ІІ, д.
№ 458/1986г. на ШРС, който имот е с идентификатор №
83510.664.175 съгласно скица на Община Шумен и административен адрес
ул.“Александър Пушкин“, представляващ имот № 83510.664.618 по кадастрален и
регулационен план, образуван след регулация и обединяване с имот № 83510.664.175
и имот № 83510.664.177. При
условията на евентуалност моли на основание чл.79 от ЗС да бъде
признато за установено по отношение на ответника, че е придобил правото на
собственост върху гореописания недвижим имот по давност.
Ищецът твърди в
исковата си молба, че е собственик на процесния имот, на основание Нотариален акт № 61, том IІ, н.д.№ 458 от 1986 на ШРС за покупко-продажба
на недвижим имот, извършена чрез Общински народен съвет гр.Шумен. Към депозиране
на исковата молба имота бил отразен в кадастралната карта на гр.Шумен, съгласно
Заповед № РД-18-52 от 25.11.2005г. на Директора на СГКК с идентификатор №
83510.664.175. Сочи, че неговият праводател
– Х.Д.Х. придобил правото на собственост
върху имота по силата на Нотариален акт №
199, том II, дело № 928/1968г.
на ШРС. От закупуването му имота бил владян от ищеца явно, непрекъснато и
необезпокоявано, като това продължило до 19.02.2014г., когато при посещение в имота сина на ищеца
забелязал хора, представили се за геодезисти, които обяснили,
че ответникът ги ангажирал, за да трасират границите му. При проверка в Агенция по вписванията, както и технически
служби в Общината се установило, че „Земя
2004“ ЕООД закупило от продавача Н.С.Ж. имот от 460 кв.м., съставляващ имот №
19 от кв. 234а по плана на гр.Шумен, като продавача се легитимирал с нотариален
акт № 36, том IV, дело 792/1956г на
Коларовградския народен съдия. По кадастрален план от 1973г. и по
разписен лист към плана от 1973 г. собственик с имена Н.С.Д. или Ж. нямало. Със
Заповед № РД 25 920 от 08.07.1992г. на Кмета на Община Шумен погрешно било отменено отчуждаването на имот пл.№ 19 в
кв. 234а от плана на гр.Шумен, тъй като собственик на този имот бил не посочения в заповедта Н.С.Д.
/Ж./, а Х.Х.. В последствие на
основание тази невалидна и незаконосъобразна заповед Н.С. Ж. продал
на ответното дружество недвижимия имот описан в НА № 36 н.д. № 792/1956 г. По
новия план на СКК – гр.Шумен имот пл.№ 19, с площ 401 кв.м. бил идентичен с имоти с идентификатор № 83510.664.175 и №
83510.664.177 и представлява нов поземлен имот с идентификатор № 83510.664.618,
за който имот липсват данни за собствеността.
В
заключение моли за положително решение по делото, а при условията на евентуалност да бъде признат за собственик по давност, както
и за присъждане на деловодните разноски.
В законоустановени срок е депозиран писмен отговор по исковата молба, като ответника
оспорва по основателност иска по чл.124 от ГПК. Твърди се, че този по чл.79 от
ЗС е частично основателен, като се
представят писмени доказателства.
В
съдебно заседание ищеца се явява лично,
заедно с адв. Ш., като се поддържа исковата молба. Предявяват се възражения и
инцидентни установителни искове на основание чл.212 от ГПК във връзка с чл.17,
ал.2 от ГПК, като се иска произнасяне от
съда по законосъобразността на Заповеди с № РД-25-920/08.07.1992г. и
РД-25-174/05.02.2014г. на Кмета на община Шумен, като алтернативно се прави
искане за прогласяване нищожността им. Прави се искане и за отмяна на
нотариален акт № 13, том VII, рег.№ 12320, дело
№ 1157/2004г. на Нотариус К.М., както и Договор за прехвърляне право на
собственост на 59 кв.м. с продавач – ответника и купувач – Община Шумен. Съдът
се е произнесъл с определение № 2681/01.10.2014г., като не е приел за съвместно разглеждане предявените инцидентни
установителни искове и е отхвърлил исканията за отмяна на нотариалния акт и
договора, като недопустими. В хода на съдебните прения, както и в представените
писмени бележки се доразвиват доводите за уважаване на предявените искове.
В
съдебно заседание за ответника се явява адв. Ж.К. от ШАК, като моли съда да се
произнесе с обективно решение, съобразно приетите експертизи и останалите
доказателства по делото. Сочи, че ответника не е дал повод за завеждане на
иска. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на представителя
на ищеца, като се моли същия да бъде намален до размера съобразен с Наредбата
за минималните адвокатски възнаграждения.
Съдът, като взе предвид становищата на
страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
С
Нотариален акт за покупко-продажба № 36, том IV, дело № 792/1956г. на Коларовградкия народен съдия
(стр.22 от делото) М.Д.М. продал на Н.С.Д. ( праводател на ответника), само 0.5
ара лозе „американско грозде“ при граници: Ж.К., С.С., И.Я.И. и Н.Й.Н..
Видно от Нотариален
акт № 199, том II, дело 928 от 1968г.
за собственост на недвижим имот даден в замяна срещу имот включен в блока на
ТКЗС, Х.Д.Х. (праводател на ищеца) бил
признат за собственик на Лозе от 500 кв.м. в местността „Смесе“, при граници П.Ф.,
Ст. А., С.Й., представляващо парцел № 3253.
Видно от Нотариален
акт № 61, том II, дело 458 от
08.05.1986г.за покупко-продажба на недвижим имот, извършен чрез Общински
народен съвет – гр.Шумен на Нотариус при
ШРС - И. и Х.Х.и, в качеството си на продавачи продали на ищеца К.С.К., в
качеството си на купувач недвижим имот със следното описание - лозе – празно
дворно място, представляващо дв.пл.№ 19 в кв. 234а по плана на гр.Шумен, с площ
500 кв.м. при граници: от изток – С. А., от запад – Ж., Н. и Д.Р., от север – Й.Й.И.
и от юг – И.Н.К..
От момента на
закупуване на имота до 19.02.2014г. ищецът владеел необезпокоявано и явно имота,
декларирал го в данъчната служба и заплащал дължимите данъци за него ( видно от
представеното Удостоверение от Община Шумен – стр.12 от делото).
На 19.02.2014г. при
посещение в имота, синът на ищеца констатирал, че в него имало чужди хора,
представили се като геодезисти, изпратени от ответното дружество да направят
замервания във връзка с терасирането му.
Ответника се
легитимирал като собственик на имота с Нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 13, том VII, рег.№ 12320, дело № 1157 от 03.12.2004г.. Видно от него
„Земя 2004“ ЕООД като купувач, закупила от Н.С.Ж., в качеството си продавач, урегулиран поземлен имот от 460 кв.м., находящ
се в гр.Шумен, съставляващ имот № 19 в кв. 234а в местността „Смесе“, при
граници и съседи: Ж.И.К., М.С.П., С.А.Д., И.С.И. и В.Г.П.. Праводателят по
сделката представил при изповядването ѝ документа си за собственост –
Нотариален акт № 36, том IV, дело 792 от
1956г., както и Заповед № РД – 25 – 920 от 08.07.1992г. на Кмета на Община –
гр.Шумен.
Видно от цитираната
по-горе Заповед на Кмета на Община Шумен, с нея било отменено отчуждаването
върху имот индивидуализиран с пл.№ 19, в кв. 234а по плана на гр.Шумен,
собственост на Н.Д.Ж..
Видно от скица №
1/20.02.2014г. на Община Шумен (стр.21 от делото) имота, собственост на К.К. с площ 508 кв.м. бил с идентификатор №
83510.664.175 и съседи № 83510.664.173; 83510.664.174; 83510.664.177;
83510.664.179 и 83510.664.180.
Видно от скица №
1/20.02.2014г. на Община Шумен (стр.31 от делото) имота, собственост на
ответника „Земя 2004“ ЕООД с площ 508 кв.м. бил с идентификатор бил с
идентификатор № 83510.664.175 и съседи № 83510.664.173; 83510.664.174;
83510.664.177; 83510.664.179 и 83510.664.180.
С Решение № 959 по Протокол
№ 51 от 10.08.2011г. на Общинския съвет бил одобрен устройствен план за
регулация и застрояване на кварталите 234, 234а, 234б и 234в в местността
„Смесе“ по плана на гр.Шумен. Така по новия регулационен план поземлен имот №
19, с площ 401кв.м., в местността „Смесе“, административен адрес ул.“Александър Пушкин“ представлявал вече новообразуван
имот с идентификатор № 83510.664.618, който пък бил образуван след обединяване
на имот № 83510.664.175 и имот № 83510.664.177.
Със Заповед № РД-25-174/05.02.2014г.
на Кмета на Община Шумен било наредено „Земя 2004“ЕООД да придобие
собствеността върху новообразувания УПИ XXII-175 в кв.2344 (бивш имот № 83510.664.618) по плана на гр.Шумен, с площ от 401 кв.м. В
полза на общината „Земя 2004“ЕООД прехвърля 59 кв.м. представляващи разликата
между площта на имот с идентификатор
83510.664.175 и новообразувания УПИ XXII-175 в кв.2344 по плана на гр.Шумен.
За изясняване на фактическата
обстановка по делото са назначени единична, допълнителна и тройна съдебно-технически
експертизи. Видно от приетите по тях заключения, при проследяване историята на
недвижимите имоти, предмет на прехвърлителните сделки, вещите лица заключават,
че по геодезическата снимка от 1964г. за местността „Смесе“ имот № 3253 (на Х.) и имот № 3225 (на Ж.Д.) не
са идентични (стр.107 от делото). Прави
се категоричния извод, че имота, собственост на Х. – представляващ имот № 3253
от 1964г. съответства на имот № 19 в кв. 234а по кадастрален и регулационен
план от 1985г.. Същевременно имот № 3225 не бил отразен.
Прави се извод, че
няма идентичност между имот № 19 в кв. 234а, описан в нотариалния акт за
собственост на ищеца и имот № 19 в кв. 234а описан в нотариалния акт за
собственост на ответника, съобразно посочените в двата акта граници.
Новообразувания имот
УПИ XXII-175 в кв. 2344,
съгласно действащия ПУП за 2011г. е идентичен на имот с идентификатор №
83510.664.618 (образуван от ПИ 83510.664.175 по КК на гр.Шумен, като от него са
прехвърлени в собственост на Община Шумен 59 кв.м., които били за изграждане на
обекти на техническата инфраструктура).
Категоричен е извода, че имот 83510.664.618 съответства на имот пл. № 19
в кв. 234а по плана за 1985г. В
заключение се сочи, че имот № 19, в кв.234а
съвпада по местоположение на новообразувания парцел УПИ XXII-175 в кв.234а и
имот с идентификатор 83510.664.618.
Видно от
заключението на експерта по допълнителната експертиза (стр.122 от делото) ПИ с
идентификатор 83510.664.175 по КК и КР на гр.Шумен не отговоря на имот № 19 в
кв. 234а по плана за 1965г. , собственост на Н.Н..
Видно от приложената
скица към заключението на тройната експертиза (стр.143 от делото) двата имота
са различни.
По делото бяха
събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетели – свид. Х.Д. Х.
(праводател на ищеца), свид. С.К. С. (син на ищеца) и свид. М.С.М., като съдът
кредитира показанията им, отчитайки обстоятелството, че двама от свидетелите
имат пряка заинтересованост от изхода на делото. Въпреки това показанията им са
вътрешно безпротиворечиви и
кореспондиращи с доказателствата по делото. От разпита на свидетелите се
установява, че от момента на придобиване до началото на 2014г. никой не е имал
претенции към имота и същия е бил владян и стопанисван от ищеца.
При така
установената фактическа обстановка, съдът, приема от правна страна следното:
По отношение
допустимостта на предявения иск по чл.124 от ГПК: Установителния иск по чл.124 от ГПК цели да
разреши със сила на присъдено нещо възникнал между две или повече лица спор за
собственост. Целта на производството е
да се установи действителното правно отношение между страните и да се осуети
възникването занапред на нов спор за собственост. Съдът намира, че в конкретния
случай собствеността на ищеца върху процесния имот е била оспорена от ответника
и от това е възникнал правния му интерес от предявяването на иска, поради което
същия е допустим.
По отношение
основателността на предявения иск по чл.124 от ГПК: За успешното провеждане на иска с правно основание чл.124 от ГПК ищецът
следва да докаже по
безсъмнен начин, че е собственик на процесния имот. И двете страни по делото излагат твърдения за
собственост, представяйки документи. За установяване на правото на собственост ищецът представя Нотариален акт № 61, том II, дело 458 от
08.05.1986г. на Нотариус при ШРС, а ответникът
се легитимира като собственик на процесния имот, въз основа на Нотариален
акт № 13, том VII, рег.№ 12320, д. № 1157 от 03.12.2004г.
Съдът намира, че
ищецът доказва по безсъмнен начин собствеността върху имота, поради следното: Безспорно по делото се установи, че имот с
идентификатор 83510.665.175 по кадастралната карта на гр.Шумен не отговаря на
имот пл.№ 19 в кв. 234а по плана на гр.Шумен от 1965г., собственост на Н.Н..
Този извод се подкрепя от заключението на вещо лице М. (стр.122 от делото),
неоспорено от страните по делото.
За да е налице
идентичност между два имота с различна индивидуализация към различни периоди от
време, то имотите следва да съвпадат по местонахождение и поне три граници,
като последната характеристика се свързва с пространствените предели на правото
на собственост. В този смисъл са Решение
№ 146 от 25.06.2013г. на ВКС по гр.д.№ 2443/2013г. и Решение № 672 от
07.03.2011г. на ВКС по гр.д.№ 1584/2009г. на ВКС и двете постановени по реда на
чл.290 от ГПК. В случая по категоричен начин се доказа, че идентичност между
имота описан в документа за собственост на Х.Х. и имота описан в документа за
собственост на ответника няма, съобразно посочените граници. За пълнота по отношение неотразяването на имот
пл.№ 3225 от 1964г. за местността „Смесе“ в кадастралния и регулационния план
от 1985г., собственост Н.С.Д., следва да се отбележи, че административния акт
за одобряване на кадастрален план или кадастрална карта няма вещноправно
действие. Отразяването на даден имот в тях няма пряко действие върху
действително притежаваните вещни права и това не води до промени в
имуществената сфера на заинтересованите лица. Но неотразяването на имота на Н.,
който е бил отчужден и след това възстановен, по плана действащ към момента на
продажбата – 1985г. е довело до закупуване на различен имот, а именно на този
на ищеца.
Поради това искът по чл.124 от ГПК за установяване на
собствеността на ищеца е изцяло основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Предвид този изход
на делото, съдът не следва да се произнася по основателността на предявения в
условията на евентуалност иск по чл.79, ал.1 от ЗС.
По претенцията на ищеца на основание чл.17, ал.2 от ГПК: Съобразно тази
разпоредба съдът се произнася инцидентно по валидността на административните
актове, независимо дали подлежат на съдебен контрол. Налице е забрана съдът да
се произнася инцидентно по законосъобразността на административните актове,
като е предвидено изключение – когато такъв акт се противопоставя на страна по
делото, която не е била участник в административното производство по издаването
и обжалването му. Налице е съдебна практика по този въпрос, съгласно която е допустимо упражняването на косвен съдебен контрол върху административни
актове в рамките на гражданскоправни спорове за собственост, като в обхвата на
този контрол попадат не само аргументи за нищожност, но и доводи за материална
незаконосъобразност на издадения акт. В конкретния случай е предявен иск за
собственост, като ищеца
не е
бил страна в административните производство по издаване на двете заповеди, като
същевременно те му се противопоставят от страна на ответника. По отношение
валидността на заповедите, съдът намира, че същите са издадени от компетентния
орган в кръга на правомощията му и в същите не се откриват пороци, толкова
съществени, че да водят до нищожността на заповедите. По отношение на тяхната
законосъобразност, намира, следното: Заключението на вещите лица (стр.142), е, че
имотът описан в заповед за отмяна на отчуждаването на недвижим имот № РД –
25-920/08.07.1992г. може да се идентифицира с имот № 19 в кв.234а по плана за
гр.Шумен от 1965г., собственост на Н.Н.. Но към момента на издаване на
заповедта е действал нов план за града, този от 1985г., където имотът не е бил
отразен. С оглед това издадената Заповед № РД 25-920 от 08.07.1992г. е
незаконосъобразна, доколкото е отменено отчуждаването на имот с описание по
плана за 1985г., чийто собственик не е бил
адресата на заповедта – Н.С.Д.(Ж.). Съответно последващата Заповед № РД
25-174/05.02.2014г. също е незаконосъобразна, тъй като собствеността върху
описания в нея имот не е бил на адресата на заповедта „Земя 2004“ ЕООД. Последицата от осъществяването на косвения
съдебен контрол при констатирана незаконосъобразност на индивидуални административни актове е, че
съдът не зачита правните им последици, тъй като когато не е страна в производството по
издаване на административния акт, засегнатото лице не може да иска неговата
отмяна. В този смисъл е Определение № 12 от
6.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 436/2010 г., I г. о., ГК.
На ищеца следва да
бъдат присъдени направените от него разноски в размер общо на 1776.07 лв., от
които 57.07 лв. за заплатена държавна такса, 380 лв. депозит за вещо лице, 19
лв., банкови преводни такси, 20 лв. издадени съдебни удостоверения и 1300 лв.заплатено адвокатско възнаграждение,
съгласно списък и представени адвокатски пълномощни.
Направено е искане от
страна на процесуалния представител на ответника за намаляване размера на
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, поради
прекомерност. Съдът го намира за неоснователно, както с оглед фактическата и правна сложност
на делото, така и с броя на съдебните заседания, в които е участвал адвоката.
Водим от горното и
на основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЗЕМЯ 2004“ ЕООД с ЕИК
127583592, със седалище и адрес на управление гр.Шумен, ул.“Паламара“ № 3, вх.А,
ап.25, представлявано от Е.А.А., че ищеца К.С.К. с ЕГН ********** ***, действащ
чрез адв. Ш. от ШАК е собственик на
следния недвижим имот – ЛОЗЕ - ПРАЗНО ДВОРНО МЯСТО, представляващо дв. Пл. № 19
в кв. 234а по плана на гр.Шумен, с площ 500 кв.м., при граници: от изток – С. А., от запад – Ж.,
Н. и Д.Р., от север – Й.Й.И. и от юг – И.Н.К., съгласно описание дадено в
Нотариален акт № 61, том II, дело № 458/1986г.
на Нотариус при ШРС, който имот е с идентификатор № 83510.664.175, съгласно скица № 1/20.02.2014г. по кадастрален и регулационен план на гр.Шумен,
одобрен със Заповед № РД-18-52/25.11.2005г. на изпълнителния директор на АГКК, при
съседи: 83510.664.173; 83510.664.174; 83510.664.177; 83510.664.179 и
83510.664.180, който имот представлява имот № 83510.664.618 по кадастрален и
регулационен план на гр.Шумен, одобрен със Заповед № КД-14-27-22/16.01.2012г.
на Началник на СГКК – Шумен, при съседи 83510.664.619; 83510.664.615 и
83510.664.623 с административен адрес гр.Шумен, ул.”Александър Пушкин“.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „ЗЕМЯ 2004“ ЕООД с ЕИК 127583592 да заплати на К.С.К. с ЕГН **********
сума в общ размер на 1776.07 лв. ( хиляда
седемстотин седемдесет и шест лева и седем стотинки), съгласно представен списък и пълномощни.
Решението подлежи на
обжалване пред Шуменския Окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: