Р Е Ш Е Н И Е
47/22.1.2015г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Шуменският районен съд седми
състав
На 22 (двадесет и втори) януари Година 2015
В закрито съдебно заседание,
в следния състав:
Председател
Теодора Йорданова-Момова
Секретар . . . . . . . . . . . .
. . . . .,
Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното от
съдия Т. Йорданова-Момова
гражданско дело номер 832
по описа за 2014 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство
по чл. 250 от ГПК.
С подадена в срока по чл. 250, ал. 1 от ГПК молба, ищците
Р. Е.С. и З.Й.С. молят съда да постанови допълнително решение по делото. Сочат,
че съдът не се е произнесъл по исканията за осъждане на ответника „***” АД гр. Шумен
да заплати законната лихва върху претендираната главница, считано от
предявяването на исковата молба – 25.03.2014 г.
Ответникът, след връчване на препис
от молбата, не подава отговор в едноседмичния срок.
Съдът, като разгледа молбата за
допълване на решението, материалите по делото ведно с постановеното по него
решение № 606 от 23.07.2014 г., установи следното:
На първо място: не
е налице необходимост от разглеждане на молбата в открито заседание. Не е
необходимо изясняване на обстоятелства по посочената като неразрешена част от
спора. Ищецът сочи единствено непълно произнасяне на съда по част от установена
по делото претенция за лихви. Ето защо, молбата следва да бъде разгледана в
закрито съдебно заседание.
На
второ място, по същество на молбата: видно от петитума на исковата
молба в частта му, относима към молбата по чл. 250, ал. 1 от ГПК, ищците са
поискали осъждане на ответника да им плати претендираните суми „. . . ведно със
законната лихва върху главницата от предявяване на исковата молба“. Установява
се, че при постановяване на решение № 606/23.07.2014 г. по настоящото дело,
съдът е пропуснал да постанови дължимостта на тези лихви.
Предвид
така установеното, съдът намира, че подадената молба се явява ОСНОВАТЕЛНА,
поради което следва да бъде уважена. Налице е непроизнасяне на съда по целия
предмет на делото.
Водим от горното и на основание чл.
250, ал. 3 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ДОПЪЛВА решение №
606/23.07.2014 г., постановено по настоящото дело, със следното
произнасяне: ОСЪЖДА
„***” АД с ЕИК:******, със седалище и
адрес на управление гр. Шумен, Индустриална зона, представлявано от З.П.Й. да
заплати на Р.Е.С. с ЕГН: ********** и З.Й.С.
с ЕГН: ********** сума в размер на 5 729,73 лв., представляваща
обезщетение по чл. 31 ал. 2 от ЗС, за лишаването им от ползване на собствените
им 1/26,2 идеални части от поземлен имот
ХІХ в кв.367 по плана на гр. Шумен, целия от 13130 кв. м при граници – от
север-път, от изток-парцел ХVІІІ-ОКС, от юг-улица, от запад-парцел ХІ ЕООД „****”
и 1824,2
идеални части от построените в него производствена сграда от 1027.20 кв.
м, склад за готова продукция /ново сиропно/ със застроена площ от 1036 кв. м
склад за готова продукция със застроена площ от 864 кв. м, склад за готова
продукция /експедиция/ със застроена площ от 1036 кв. м, представляващи части
от фабрика за безалкохолни напитки, ведно със законната лихва върху сумата
5729,73 лв., считано от 25.03.2014 г. до окончателното й изплащане.
Решението, на основание чл. 250, ал. 3 от ГПК, може да се
обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Шуменски окръжен
съд.
Районен съдия: