Р Е Ш Е Н И
Е
415/25.5.2015г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Шуменският районен съд седми състав
На 23 (двадесет и трети) април Година 2015
В публично съдебно заседание,
в следния състав:
Председател Теодора Йорданова-Момова
Секретар Е.П.,
Прокурор . . . .
. . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното от съдия Йорданова-Момова
гражданско дело номер 885 по описа за 2014 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са
обективно съединени искове с правно основание чл. 213,
ал. 1 от Кодекса за застраховането и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В исковата си молба „ДЗИ – общо застраховане” ЕАД гр.
София, представлявано от К. Ч. и М. Г. твърди, че на 29.05.2010 г., по път АМ
„Хемус“ км 363+540, посока гр. Варна – гр. Шумен, настъпило пътнотранспортно
произшествие, при което лек автомобил марка „Тойота Авенсис” с рег. № ***
попаднал в препятствие на пътя /дупка/ и му били причинени имуществени вреди.
Описаното превозно средство било застраховано по силата на сключен между ищеца
и Д. С. Д. договор за застраховка „Каско +, клауза пълно каско” от 26.01.2010 година.
За това обстоятелство бил съставен протокол за ПТП № ***. Настъпилото ПТП било
по вина на Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, тъй като се дължало на попадане
в дупка на път от републиканската пътна мрежа, като дейностите по изграждането,
ремонта и поддържането на същия са възложени по закон на ответника. По
заявление на пострадалия, в дружеството-ищец била образувана преписка № 44010211002987,
като след извършени оглед и оценка, възлагане на автосервиз, на 25.06.2010 г.,
на доверения автосервиз било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 1081,48
лева. На ответника била изпратена покана да заплати цитираната сума, както и
15,00 лв. ликвидационни разноски, но това не било сторено. При така посочените
обстоятелства ищецът твърди, че има право на регресен иск срещу ответника за
виновно причинените от същия вреди. Моли съда да постанови решение, по силата
на което Агенция „Пътна инфраструктура“ да бъде осъдена да му заплати сума в
размер на 1096,48 лв., представляващо парично задължение за регресно плащане на
застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски, сума в размер на 416,98
лв., представляваща обезщетение за неплатено парично задължение в размер на
1096,48 лв. за периода 08.07.2010 г. – 27.03.2014 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от предявяването на иска, до окончателното изплащане,
както и разноските по настоящото производство.
В срока по чл. 131, ал. 1 от
ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, с който оспорва предявените
искове. Сочи, че не е уведомен при установяване на настъпилата вреда. Счита, че
липсват документи, от които да е видно, че е налице виновно поведение и на
водача на МПС, тъй като през процесния период участъка, в който настъпило ПТП
бил сигнализиран с пътни знаци, непозволяващи движение със скорост, по-висока от
70 км/час. Налице било разминаване в претендираните увреждания и изплатените
суми като застрахователно обезщетение за тях. Оспорва представения протокол за
ПТП относно отразения в него механизъм на ПТП. Оспорва предявения иск за
плащане на мораторна лихва, като се позовава на изтекла давност, като освен
това сочи, че получил покана едва на 01.04.2013 г. Моли, претенциите да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК,
ответната страна прави искане за привличане на трето лице-помагач –
„Автомагистрали – Черно море“ АД гр. Шумен, представлявано от Д. Х. Д. тъй като
последното, през процесния период извършвало ремонтни дейности в участъка, в
който настъпило ПТП. Именно, задължение на това дружество било да поддържа пътя
в добро състояние, както и да сигнализира с пътни знаци възможните неравности
по пътното платно.
На основание чл. 219, ал. 1 от ГПК,
по делото е конституирано като трето лице-помагач на страната на ответника
„Автомагистрали – Черно море“ АД гр. Шумен.
По реда на чл. 219, ал. 3 от ГПК,
ответникът предявява срещу „Автомагистрали – Черно море“ АД гр. Шумен обратни
обективно съединени искове при условията на евентуалност с цена на исковете,
съответно 1096,48 лева и 416,98 лева.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК,
ответната страна по обратните искове подава отговор, в който оспорва същите.
Излага, че изпълнил задълженията си във връзка с поддържането на процесния
пътен участък, като обозначил съответната неравност от пътя с пътни знаци.
Твърди, че съгласно сключения договор с ответника по делото, последният
следвало да представи задания, което не било изпълнено. Моли, претенциите да
бъдат отхвърлени, като му бъдат присъдени деловодни разноски. Не прави
доказателствени искания. В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответната страна
прави искане за привличане на трето лице-помагач – „Автомагистрали – Черно
море“ АД гр. Шумен, представлявано от Д. Х. Д., тъй като последното, през
процесния период извършвало ремонтни дейности в участъка, в който настъпило
ПТП. Именно, задължение на това дружество било да поддържа пътя в добро
състояние, както и да сигнализира с пътни знаци възможните неравности по
пътното платно.
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се
установи от фактическа страна следното:
Съдът констатира от застрахователна полица № *** че между „ДЗИ – общо застраховане” ЕАД гр. София и Д. С. Д. бил сключен договор за имуществена застраховка „Каско +” за МПС – автомобил марка „Тойота”, модел „Авенсис” с рег. № ***, като срокът на застраховката обхваща периода от 00,00 ч на 27.01.2010 г., до 24,00 ч на 26.01.2011 година. От представените уведомление за щета № 44010211002987/02.06.2010 г. и протокол за ПТП № ***., съставен от полицай при РУП гр. *** се установява, че служител на застрахования – С.Г.П. отправил искане до застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение, като описал настъпило ПТП с участието на автомобила на 29.05.2010 г. В протокола за ПТП е описано, че на 29.05.2010 г. в 23,10 часа на АМ „Хемус“ км 363+540, посока гр. Варна – гр. Шумен, С.П. управлявал лек автомобил марка „Тойота Авенсис“ с рег. № ***, като попаднал в препятствие на пътя – нарушена цялост на пътното покритие /дупка/, с което възниква ПТП с материални щети. По делото са представени опис на уврежданията по щета № 44010211002987/02.06.2010 г., опис-заключение по щета № 44010211002987/2010 г. от 24.06.2010 г., възлагателно писмо от 25.06.2010 г., калкулация по щета № 44010211002987 от 05.07.2010 г., даване на консигнация № 1005844/01.07.2010 г., приемо-предавателен протокол, резултат от извършена диагностика от 24.06.2010 г., квитанция към ПКО № 5020/23.06.2010 г., ликвидационен акт от 06.07.2010 г., фактура № 2000000483/05.07.2010 г., нареждане за групово плащане от 08.07.2010 г., от които е видно, че ищцовото дружество извършило оценка на нанесените вреди, възлагане на ремонт на сервиз – ЕТ „Бай Д Бард“ гр. Бургас и на 08.07.2010 г. платил на едноличния търговец застрахователно обезщетение в размер на 1081,48 лева. Съдът констатира, че с регресна покана изх. № 92-5428/28.03.2013 г., застрахователят поканил ответната страна да му плати сума в размер на 1096,48 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски. Поканата е получена от Областно пътно управление гр. Шумен на 01.04.2013 година.
Видно от приложения договор за обществена поръчка от
15.08.2006 г. е, че ИА „Пътища“ /Агенция „Пътна инфраструктура“/ възложила на
„Автомагистрали – Черно море“ АД гр. Шумен дейностите по поддържане, текущ
ремонт, зимно поддържане, охрана на пътни съоръжения и принадлежности в обхвата
на АМ „Хемус“ в участък от км 349+820 до км 373+800. В чл. 1, ал. 4 от договора
е предвидено, че работите по изпълнение на предмета на договора се възлагат от
възложителя на изпълнителя с годишни, месечни, допълнителни и извънредни
задания. В чл. 8, ал. 15 от договора е посочено, че изпълнителят осигурява сам
и за собствена сметка безопасността на движение на моторните превозни средства
по време на ремонтните работи. По делото е представено споразумение към
договора за обществена поръчка от 13.08.2009 г., в което е предвидено, че срока
на същия се удължава до изчерпване на неговата стойност, но за срок, не
по-дълъг от сключването на нов договор за обществена поръчка със същия предмет.
Съдът констатира, че от ответника било изготвено задание за извършване на
ремонтни работи в процесния участък със срок на изпълнение 31.05.2010 г., изх.
№ 292/19.04.2010 г. По делото са представени три броя протоколи за поставени
пътни знаци от 18.02.2010 г., 24.02.2010 г. и 26.02.2010 г., от които се
установява, че в участък на АМ „Хемус“ км 363+370, 364+830 били поставени пътни
знаци А12.
Съгласно заключението на назначената по делото
съдебно-автотехническа експертиза, съобразно намиращите се по делото данни, механизмът
на причиняване на вреди по лек автомобил „Тойота Авенсис” с рег. № *** е
следният: на 29.05.2010 г. при преминаване на автомобила през неравност на АМ
„Хемус“ км 363+540, движейки се в посока гр. Варна – гр. Шумен, при сухо пътно
платно, са получени следните повреди: повредени предна броня, предна лява гума,
предна лява джанта, преден ляв носач, преден ляв амортисьор, преден ляв шенкел,
предна лява главина, предна лява биелетка, лява предпазна кора, дясна предпазна
кора, греда преден мост. Вещото лице излага, че е налице пълно съответствие
между механизма, описан в съставения протокол за ПТП и механизма на причиняване
на уврежданията. Заключава, че общата стойност на нанесените вреди възлиза на 1081,48
лева. Описва, че в участъка е била налице сигнализация с пътни знаци за
неравности по пътя и за ограничение на скоростта на движение, не повече от 70
км/час. На около 3 км преди достигане на мястото на увредата и около 10 км след
него, пътната настилка е била компрометирана, като били отворени „дупки“ по
нея. При движение на автомобила с максимално допустимата за района скорост – 70
км/час и попадането на предно ляво колело в неравност, е възможно да бъдат причинени
описаните щети. Поради факта, че двигателя на превозното средство е разположен
в предната му част и тежестта върху предните колела е по-голяма, то след
рязкото влизане и излизане на колелото от неравността, се получава изключително
голямо натоварване на окачването на предно ляво колело, което е причинило
описаните повреди. Промяната в нивата на платното при преминаване на колелото
са довели до повреди както в джантата и гумата, така и в елементите на
окачването на предно ляво колело. Така че, дори и при движение със 70 км/час е
възможно да се получат описаните повреди по окачването на автомобила.
Според заключението на изготвената по делото
съдебно-счетоводна експертиза, размерът на обезщетението за неизпълнение
/законната лихва/ върху сумата 1096,48 лв. е, както следва: за периода
08.07.2010 г. – 27.03.2014 г. в размер на 421,62 лв., а за периода 01.04.2013
г. – 27.03.2014 г. – в размер на 110,20 лева.
Разпитаният в съдебно заседание свидетел С.П. излага, че на 29.05.2010 г. управлявал лек автомобил, марка „Тойота Авенсис ”, като в колата се намирал и собственика на превозното средство. Същите пътували в посока гр. Русе, като свидетелят не помни дали процесния участък е бил на магистрала. В продължение на около 50 км, пътната настилка била в лошо състояние, с множество неравности, което наложило водачът да се движи с не-повече от 60 км/час. Свидетелят избегнал огромна дупка на пътя, преминавайки вляво от нея, но непосредствено след нея лявата гума на автомобила попаднала в друга неравност. Същата се спукала, а П. отбил автомобила в аварийната лента и сигнализирал за случилото се на органите на МВР. Свидетелят П.П. /служител на МВР, съставил протокола за ПТП/ описва, че не помни конкретния случай, но през този период – м. май 2010 г. в процесния участък имало много случаи на нанесени повреди по леки автомобили в резултат на пропадането им в дупки на пътя. Същите били огромни и несигнализирани. Свидетелят сочи, че на мястото не били поставени пътни знаци, поради което не е отразил това обстоятелство в протокола.
Съдът констатира, че е пропуснал да се произнесе по
искането на ответника за оспорване на протокола за ПТП от 29.05.2010 г., в
частност – оспорване на верността на същия относно механизма на настъпилото
ПТП. Независимо от това, счита, че не е необходимо възобновяване на съдебното
следствие по тази причина, тъй като, съобразно постоянната практика на ВКС, в
случаите, когато пътнотранспортното произшествие не е настъпило в присъствието
на длъжностното лице, протоколът не се ползва с обвързваща доказателствена сила
за механизма на ПТП, поради което и откриване на производство по реда на чл.
193 от ГПК е недопустимо.
При така установеното от фактическа
страна, съдът приема от правна страна следното:
По отношение на претенцията с правно
основание чл. 213, ал. 1 от КЗ:
Съгласно разпоредбата на чл. 213,
ал. 1 от КЗ, с
плащането на застрахователното обезщетение, застрахователят встъпва в правата
на застрахования срещу причинителя на вредата – до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
За да бъде
уважен регресният иск на застрахователя, суброгирал се в правата на
застрахования, са необходими няколко кумулативни предпоставки: 1) застрахователно
правоотношение по договор за имуществена застраховка; 2) в
изпълнение на този договор застрахователят да е изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение; 3) възникване на отговорност
на прекия причинител на вредите по чл. 45 от ЗЗД,
които следва да бъдат установени в процеса: деяние, вреда, противоправност,
причинна връзка и вина. Безспорно се установи по делото, че в случая са налице
посочените предпоставки – наличие на застрахователен договор и изплащане на
застрахователното обезщетение в размер на исковата претенция. По отношение на
третата предпоставка: отговорността на Агенция „Пътна инфраструктура“ се
обосновава от ищеца с обстоятелството, че с бездействието си, ответникът е
станал причина за възникване на вредоносния резултат – причиненото увреждане на
застрахования автомобил. Безспорно е, че път -
Автомагистрала „Хемус“ е част от републиканската пътна мрежа. Съгласно нормата
на чл. 30, ал. 1
от Закон за пътищата, АПИ осъществява дейностите по изграждането, ремонта и
поддържането на републиканските пътища. Поддържането на пътищата е дейност по
осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение
през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана
и защита на пътищата, водене на техническа отчетност на пътищата. Според §6, т.
37 от ЗДвП, „Препятствие на пътя“ е нарушаване целостта на пътното покритие, както и
предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават
опасност за движението. За да е налице отговорност за собственика и
лицето, под чийто надзор се намира вещта, за причинените вследствие на недобро
стопанисване на вещта вреди, е необходимо да се установят наличие на претърпени
реални вреди, противоправно поведение, което е в причинна връзка с вредите и
установяване, че вещта е собственост на лицето, под чийто надзор се намира тя. Отговорността
е обективна, независимо от вината.
Според съда, по делото несъмнено се
доказа чрез съвкупността от доказателствени средства – съставения протокол за
ПТП, гласните доказателства и заключението по изготвената
съдебно-автотехническа експертиза, механизма на настъпване на описаното в
исковата молба застрахователно събитие. Установи се, че основната причина за
възникване на произшествието е разположената на пътното платно необезопасена и
несигнализирана дупка – препятствие на пътя, в която е попаднал при движение
управлявания от свид. П. автомобил.
Съдът намира,
че от материалите по делото е установено по категоричен начин, че АПИ се явява
причинител на вредата, респ., че е налице бездействие във връзка с поддръжката
и ремонта на републикански път, поради което следва да бъде ангажирана
регресната отговорност на последната по чл. 213 от КЗ.
Предвид
изложеното, съдът счита, че предявеният от „ДЗИ – общо застраховане” ЕАД гр.
София иск с правно основание чл. 213, ал.
1 от КЗ срещу Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София се явява основателен,
поради което агенцията следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сума в размер
на 1096,48 лв., представляващо парично
задължение за регресно плащане на застрахователно обезщетение в размер на
1081,48 лв. и ликвидационни разноски в размер на 15,00 лв., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 27.03.2014 г. до окончателното й изплащане.
Досежно иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Според
нормата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение,
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.
Съгласно относимата в случая норма на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, когато задължението
е без срок за изпълнение, какъвто е настоящия случай, длъжникът изпада в забава
от деня на поканата. В конкретния случай, вземането на застрахователя е станало
изискуемо от деня на изплащане на застрахователното обезщетение, но доколкото
липсва установен срок за изпълнение на задължението на ответника, то последният
изпада в забава от деня на поканата до него. Установи се, че АПИ е получила
регресната покана на 01.04.2013 година. Тоест, именно последната дата и датата
на изпадане в забава на ответника. Според заключението на изготвената по делото
ССЕ, размера на обезщетението за забава в периода 01.04.2013 г. – 27.03.2014 г.
възлиза на 110,20 лева. Ето защо, предявеният иск следва да бъде частично
уважен, като ответната страна бъде осъдена да заплати на ищеца сума в размер на
110,20 лв., представляваща обезщетение за
неплатено парично задължение в размер на 1096,48 лв. за периода 01.04.2013 г. –
27.03.2014 г. Претенцията в останалата й част – за периода 08.07.2010 г. –
01.04.2013 г. и до пълния предявен размер – 416,98 лв., следва да бъде
отхвърлена като неоснователна и недоказана.
Касателно претенцията, предявена от
ответника срещу третото лице-помагач, с правно основание чл. 288 от ТЗ вр. чл.
79, ал. 1 от ЗЗД:
За да бъде уважен този иск, АПИ следва да докаже
наличието на следните обстоятелства: 1. Валидно създадено облигационно
правоотношение с „Автомагистрали – Черно море“ АД гр. Шумен;
2. Изпълнителят по този договор е изпълнил некачествено ремонтните работи
по пътния участък, в който е настъпило ПТП и 3. В резултат на това
неизпълнение, АПИ е понесла вреди, изразяващи се в дължимост на обезщетение по
регресна претенция от застраховател по имуществена застраховка „Каско“ и
размера на тези вреди. В тази насока, по делото е представен договор, по силата
на който АПИ възложила на акционерното дружество, извършване на текущ ремонт на
процесния участък от АМ „Хемус“. В договора е уговорен и начин на възлагане на
дейностите – чрез годишни, месечни и допълнителни задания. Съдът намира за
недоказано по делото, че към датата на увреждането на лекия автомобил –
29.05.2010 г. договора между страните е действал. В описаното по-горе
споразумение към същия е предвидено, че срока му се продължава до изчерпване на
неговата стойност, но за срок не по-дълъг от сключването на нов договор за
обществена поръчка със същия предмет. Неопределеното формулиране на продължения
срок на действие на договора следва да бъде съпроводено с доказателства, сочещи
датата на „изчерпване на стойността му“, както и на срока, за който е следвало
да бъде сключен нов договор за обществена поръчка. Тоест, по делото е
недоказано, че към 29.05.2010 г. страните по обратния иск са били обвързани от
валидно облигационно правоотношение. Дори и да се приеме, че това е така, по
делото не е установено възлагане от страна на възложителя на изпълнителя, по
предвидения в договора начин – чрез задание на изпълнение на работата –
извършване на ремонт на процесния участък от АМ „Хемус“. Действително, по
делото е представено задание за извършване на ремонтни работи, със срок на
изпълнение до 31.05.2010 г., но липсват доказателства за връчването му на
изпълнителя. Поради това, съдът намира за недоказано възлагане от страна на АПИ
на подобни дейности на изпълнителя, поради което е недоказано и неизпълнение на
договорни задължения от последния. Дори и да бяха ангажирани доказателства в
тази насока, обаче, липсват такива относно установяване на неизпълнение, респ.
на некачествено изпълнение на договорни задължения от страна на „Автомагистрали
– Черно море“ АД чрез доказателствени средства, неизхождащи от ищеца по
претенцията.
При
липсата на доказаност на предпоставките за възникване на съдебно предявеното
вземане по обратния осъдителен иск, съдът счита, че същия следва да бъде
отхвърлен изцяло. Следва да бъде отхвърлена и обратната претенция за
обезщетение за неизпълнение на парично задължение, като ацесорна спрямо иска с
правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
По разпределението на разноските по
делото:
Искания за присъждане на разноски са предявени от
всички страни по делото, придружени с представени списъци на разноските по чл.
80 от ГПК.
На осн.
чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът – Агенция Пътна инфраструктура гр. София
следва да бъде осъден да заплати на ищеца „ДЗИ – общо застраховане“ ЕАД гр.
София направените разноски по делото, съобразно уважената част от исковете в
размер на 348,18 лева.
На осн.
чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника - АПИ направените разноски по настоящото дело
съобразно отхвърлената част от исковете, в размер на 239,84 лева.
На осн.
чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът по обратните искове – АПИ, следва да бъде осъдена
да заплати на ответника по обратните искове „Автомагистрали – Черно море“ АД
направените разноски по делото в размер на 336,00 лева.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ
„ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ с ЕИК *** с адрес: гр. *** представлявана от Л.Л., ДА ЗАПЛАТИ на „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ”
ЕАД с ЕИК ***, със седалище: гр. София, с адрес на управление: гр. ***
представлявано от К.Х.Ч. и М.К.Г. на
основание чл. 213,
ал. 1 от КЗ, сума в размер на 1096,48 лв. (хиляда и деветдесет и шест лева и 48 стотинки),
представляваща изплатено на 05.07.2010 г. на пострадало лице, по
застраховка „Каско + ” обезщетение в размер на 1081,48 лв. за нанесени вреди по
лек автомобил марка „Тойота Авенсис“ с рег. № *** собственост на Д.С.Д., поради
попадане на автомобила, на 29.05.2010 г. в препятствие на път Автомагистрала
„Хемус“ км 363+540 от републиканската пътна мрежа, както и ликвидационни
разноски в размер на 15,00 лв., ведно със законната лихва върху сумата 1096,48 лв., считано от датата
на предявяване на иска – 27.03.2014 г., до окончателното плащане.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“
гр. София ДА ЗАПЛАТИ на „ДЗИ – ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД гр. София, на
основание чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД, сума в размер на 110,20 лв. (сто и десет лева и 20 стотинки), представляваща обезщетение за
неплатено парично задължение в размер на 1096,48 лв. за периода 01.04.2013 г. –
27.03.2014 г., като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част – за периода 08.07.2010
г. – 01.04.2013 г. и до пълния предявен размер – 416,98 лв., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН
И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от АГЕНЦИЯ „ПЪТНА
ИНФРАСТРУКТУРА“ гр. София срещу „АВТОМАГИСТРАЛИ – ЧЕРНО МОРЕ“ АД, с ЕИК *** със
седалище гр. Шумен, адрес на управление гр. ***, представлявано от Д. Х. Д. иск
с правно основание чл. 288 от ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, за сумата от 1096,48
лева (хиляда и деветдесет и шест лева и 48 стотинки)., представляваща стойността
на нанесени вреди по лек автомобил марка „Тойота Авенсис“ с
рег. № *** собственост на Д.С.Д., поради попадане на автомобила, на 29.05.2010
г. в препятствие на път Автомагистрала „Хемус“, км 363+540 в посока гр. Варна –
гр. Шумен от републиканската пътна мрежа, в резултат на неизпълнение и
некачествено изпълнение на задълженията по договор от 15.08.2006 г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН
И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ гр. София срещу „АВТОМАГИСТРАЛИ –
ЧЕРНО МОРЕ“ АД, гр. Шумен, иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за
сумата от 416,98 лева (четиристотин и шестнадесет лева и 98 стотинки),
представляваща обезщетение за неплатено
парично задължение в размер на 1096,48 лв. за периода 08.07.2010 г. –
27.03.2014 г.,
КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Агенция „Пътна
инфраструктура“ гр. София да заплати на „ДЗИ – общо застраховане“ ЕАД гр. София
направените деловодни разноски по настоящото дело, съобразно уважената част от
исковете, в размер на 348,18 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, „ДЗИ – общо
застраховане“ ЕАД гр. София да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.
София направените деловодни разноски по настоящото дело, съобразно отхвърлената
част от исковете, в размер на 239,84 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Агенция „Пътна
инфраструктура“ гр. София да заплати на „Автомагистрали – Черно море“ АД гр.
Шумен направените деловодни разноски по настоящото дело, в размер на 336,00
лева.
Решението,
на основание чл. 259, ал. 1 от ГПК, може да се обжалва с въззивна жалба, пред
Окръжен съд гр. Шумен, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: