Р Е Ш Е Н И Е

14/13.1.2015г. , гр. Шумен

Шуменският районен съд, в открито заседание, на седемнадесети декември две хиляди и четиринадесета година, в състав

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л. Григорова

при секретаря Д. Х., като разгледа докладваното от районния съдия гр. д.№ 949 по описа за 2014 г. на ШРС, за да се произнесе, съобрази следното:

Предявени са субективно кумулативно съединени осъдителни искове, с правно основание чл.146, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.143, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.60, ал.1 от ЗН.

В исковата си молба до съда ищецът- Д.А.С., ЕГН **********,***, чрез процесуалния си представител адв. С.И. от ШАК излага, че по силата на сключен между нея и „Банка ДСК“ ЕАД договор за поръчителство от 15.07.2008 г. е обезпечила с поръчителство парично задължение на лицето М.К.К.. Главното задължение по договора за кредит възлизало на сума от 2 700 лв. и срок на издължаване- 96 месеца. Твърди се в молбата, че кредитополучателят М.К. е починала през пролетта на 2013 г., като нейни законни наследници са ответниците- Р.Д.Ф., ЕГН **********,*** и М.Д.Х., ЕГН **********,***. Ищцата, в качеството й на поръчител била уведомена от ОТП Фактуринг България ЕАД, че кредитът е станал изискуем, като задължението към 02.01.2014 г. се равнявало на сума от 1 575, 85 лв. Твърди се в молбата, че поради предотвратяване на последващи действия по принудително събиране на вземането, ищцата на 28.01.2014 г. заплатила изцяло остатъка по кредита, равняващ се на сума от 1 601, 01 лв. Ищцата счита, че наследниците на починалия главен длъжник следва да й възстановят, съобразно дела си от наследството, така изплатената сума. Поради изложеното моли съда да постанови решение, по силата на което да се осъдят ответниците да й заплатят, разделно, сумата от 1 601.01 лева – всеки един да заплати сума в размер на 800.50 лева, съобразно дяловете от наследството, което получават след смъртта на наследодателя си- М.К.К., ведно със законната лихва върху сумата, считано от депозиране на исковата молба в съда до окончателното й изплащане. Претендира и разноски.

В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответниците депозират писмен отговор, в който заявяват, че считат исковете за неоснователни, излагайки аргументи. Основното възражение и на двамата ответници е, че не дължат заплащане на претендираната от тях сума, тъй като са извършили отказ от наследството, оставено след смъртта на тяхната майка М.К.К..

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа и правна страна: Не се спори между страните, а се установява и от приложените по делото писмени доказателства /частно заверени преписи от Договор за текущо потребление от 15.07.2008 г. и Договор за поръчителство от същата дата/, че между лицето М.К.К. и „Банка ДСК“ ЕАД, е сключен договор за кредит, като банката е предоставила на посоченото лице сума от 2 700 лв., със срок на издължаване на кредита 96 месеца, считано от датата на усвояването му. От същите писмени доказателства става ясно, че главното задължение е обезпечено с поръчителство, като ищцата, по силата на нарочно сключен договор за поръчителство, е обезпечила изпълнението на задълженията по договора за кредит. Няма спор, а се установява и от приложения по делото частно заверен препис от удостоверение за наследници с изх. №3042/19.08.2013 г., че главният длъжник- М.К. на 02.08.2013 г. е починал, като е оставил за свои законни наследници ответниците- Р.Д.Ф., ЕГН ********** и М.Д.Х., ЕГН **********. Не се спори, а се установява и от приложените по делото писмени доказателства, включително и от приетото по делото заключение по извършената ССЕ, че ищцата, в качеството й на поръчител е погасила изцяло всички задължения по договора за кредит, представляващи главница, лихви и такси по договора. Видно от представените от ответниците частно заверени преписи от удостоверение, издадено по ч.гр.д. №2923/2013 г. по описа на ШРС и удостоверение, издадено по ч.гр.д. №2924/2013 г. по описа на ШРС, се установи, че ответниците през месец октомври 2013 г. са извършили формален отказ от наследството, оставено след смъртта на починалата им майка- М.К.К., които откази са вписани под №82/10.10.2013 г. и №83/10.10.2013 г. в особената книга за отричане от наследство на РС- гр. Шумен. Видно от представеното по делото писмо с изх. №141493/20.10.2014 г. на ЦКБ АД, клон Шумен, съпоставено с писмо с изх. №ПО- В-3321#1/12.09.2014 г. на ТП на НОИ- гр. Шумен, се установи, че след смъртта на кредитополучателя, на 07.08.2013 г. има постъпил превод, с наредител РУСО Шумен и основание на превода- пенсия за месец август 2013 г. по банковата сметка на К., като на 17.09.2013 г. сумата от превода е изтеглена на каса от наследниците на титуляра, след представени необходими документи.

От така изнесената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Безспорно, с договора за поръчителство, който винаги е писмен, поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение. Поръчителството се простира върху всички последици от неизпълнението на главното задължение, включително и разноските по събиране на вземането. Съгласно разпоредбата на чл.143 от ЗЗД, поръчителят, който е изпълнил задължението, може да иска от длъжника главницата, лихвите и разноските, които е направил, след като го е уведомил за предявения срещу него иск, като текстът на нормата на чл.146, ал.1 от ЗЗД предвижда, че поръчителят, който е изпълнил задължението, встъпва в правата, които кредиторът е имал срещу длъжника, макар и длъжникът да не е знаел за даденото поръчителство. В разглеждания казус няма спор, че ищцата е била поръчител по договор за кредит с главен длъжник майката на ответниците. Безспорно е установено, че ищцата изцяло е заплатила задълженията по договора и по силата на горепосочените разпоредби е встъпила в правата на кредитора, като в този смисъл е възникнало правото й да търси заплатените суми от главния длъжник, в случая, предвид доказаната смърт на кредитополучателя, от неговите законни наследници. Според разпоредбата на чл.5, ал.1 от ЗН децата на починалия наследяват по равни части. В случая няма спор, че ответниците са деца на починалия главен длъжник, като в този случай са негови законни наследници от първи ред. Няма спор, че повече от два месеца след смъртта на техния наследодател, ответниците са направили изричен отказ от наследството, оставено след смъртта му. Ищецът прави възражение за нищожност на отказите, поради обстоятелството, че преди формалното им извършване, ответниците, чрез конклудентни действия са обективирали воля за приемането му. Съгласно действащото законодателство /чл.49 от ЗН/, приемането на наследство може да бъде извършено чрез изрично волеизявление или чрез конклудентни действия, като приемането е едностранен акт, с който явно и безсъмнено наследникът изразява волята си да го придобие. Приемането на наследството чрез конклудентни действия /т. нар. мълчаливо приемане/ се извършва чрез действия, от които по недвусмислен начин следва ясната воля на наследника, че желае приемане на наследството. Не съществува изрично легално изброяване на видовете действия, които могат да бъдат квалифицирани като такива. Но законът дава възможност на съда при всеки конкретен случай, извършвайки цялостна съпоставка на доказателствата по делото, да преценява дали извършените действия сочат воля за приемане на наследството (Решение № 64 от 24.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3838/2008 г., IV г. о., ГК). В настоящия случай, доказателствата по делото сочат, че ответниците, непосредствено след смъртта на наследодателя, са получили суми, представляващи лична пенсия на наследодателя, преведена по банковата му сметка, т.е. извършили са действия на разпореждане с наследствено имущество. Съдебната практика в не едно решение, приема, че получаването на трудовото възнаграждение, респ. пенсията на наследодателя или получаване на суми по влоговете му от неговите наследници, означава мълчаливо приемане на наследството. Тези действия не могат да се приемат за временно управление на чуждо имущество с охранителна цел, нито за извършване на чужда работа. ВКС е постановил и редица решения, според които когато едно наследство е прието мълчаливо, формално заявеният след извършването на конклудентните действия по приемането отказ от наследството е недействителен. В този смисъл са Решение №137 от 20.12.1984 г. по гр. д. №84/84 г., ОСГК, Решение №672/06.02.2001 г. на ВКС по гр.д. №365/2001, I гр.о. Ето защо счита, че доколкото безспорно се установи, че преди вписване на отказите от наследството в особената за това книга при ШРС, ответниците, чрез получаване на суми по банковата сметка на наследодателя, са извършили действия по фактическо приемане на наследството, т.е. изявили са воля за приемане на наследството. В този случай извършените в последствие откази са нищожни, поради невъзможен предмет /арг. от разпоредбата на чл.26, ал.2, предл. първо от ЗЗД/. Съгласно разпоредбата на чл.60, ал.1 от ЗН, наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават, като в настоящия случай, всеки един от ответниците отговаря за ½ ид. част от наследствените задължения. Поради гореизложеното, съдът заключава, че така предявените искове са основателни и доказани, и следва да се уважат.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца следва да се присъдят извършените по делото разноски, съразмерно с уважената част от исковете, в общ размер на 467, 70 лв., като всеки един от ответниците следва да бъде осъден да заплати на ищеца сума от 233, 85 лв. /половината от извършените в производството от ищеца разноски /.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Р.Д.Ф., ЕГН **********,***, да заплати на Д.А.С., ЕГН **********,***, сумата от 800.50 лв. /осемстотин лева и петдесет стотинки/, представляваща задължение, на наследодателя на ответника- М.К.К., произтичащо от Договор за кредит за текущо потребление от 15.07.2008 г., сключен между този наследодател и „Банка ДСК“ ЕАД, изцяло изплатено от ищцата, в качеството й на поръчител по договора за кредит, и определено съобразно дела на ответника, ведно с обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска- 03.04.2014 г. до окончателното изплащане на задължението, както и да й заплати сума от 233, 85 лв. /двеста тридесет и три лева и осемдесет и пет стотинки/, представляваща извършените по делото разноски, съразмерно уважената част от иска.

ОСЪЖДА М.Д.Х., ЕГН **********,***, да заплати на Д.А.С., ЕГН **********,***, сумата от 800.50 лв. /осемстотин лева и петдесет стотинки/, представляваща задължение, на наследодателя на ответника- М.К.К., произтичащо от Договор за кредит за текущо потребление от 15.07.2008 г., сключен между този наследодател и „Банка ДСК“ ЕАД, изцяло изплатено от ищцата, в качеството й на поръчител по договора за кредит, и определено съобразно дела на ответника, ведно с обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска- 03.04.2014 г. до окончателното изплащане на задължението, както и да й заплати сума от 233, 85 лв. /двеста тридесет и три лева и осемдесет и пет стотинки/, представляваща извършените по делото разноски, съразмерно уважената част от иска.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - гр.Шумен в двуседмичен срок от уведомяване на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: