Р Е Ш Е Н И Е

108/6.2.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд десети състав

На тринадесети януари две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева

Секретар: П.Н.

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 969 по описа на ШРС за 2014 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.55, ал.1, предл. трето от ЗЗД, във връзка с чл.265, ал.2 от ЗЗД.

Производството по настоящото дело е образувано по повод предявена искова молба от „Екоенергия“ ООД с ЕИК 107567399, със седалище и адрес на управление гр.Габрово, ул.“Рибарска“ № 1, чрез адв. Е.К. от АК-Габрово, със съдебен адрес гр.Габрово, пл.“Възраждане“ № 5, ет.3, офис 8 срещу „Тони“ ЕООД с ЕИК 127036687 със седалище и адрес на управление гр.Шумен, ул.“Самара“ № 5, вх.2, ет.2, ап.20.

В исковата молба се твърди, че през месец март – април 2013г. между страните бил сключен неформален договор, по силата на който ответникът се задължил срещу заплащане да извърши ремонт на електродвигател тип ОКТ 315-MD-8/6 VG, 150 30 KW, 755/1015 об./м., собственост на ищеца. Поправения двигател бил взет от ищецът, като през месец септември 2013г. бил върнат на изпълнителя за отстраняване на дефект от извършения от него предходен ремонт. Ответникът отказал извършването на ремонта за негова сметка, като определил и срок за обратното връщане на двигателя. На 17.11.2013г. бил подписан приемателно-предавателен протокол между страните, в който било вписано, че имало дефектирал датчик в една от групите на двигателя, но този дефект бил извън обхвата на проверката, както и че има липсваща част и точно под нея имало 5-6 разтопени жички, разположени във външната част на една от бобините му. След връщането му била извършена инспекция от сертифициран орган “Bulgarcontrola” която констатирала, че предишния ремонт на вещта бил извършен некачествено. Договора бил развален с изпратената до ответника нотариална покана. В заключение се иска връщане на заплатената по договора сума в размер на 6080.64 лв. с ДДС въз основа на разваления договор, поради неизпълнението му – некачествена изработка на възложеното, както и сума от 2376 лв., съгласно фактури № 3638/06.04.2013г. и № 1383/24.10.2013г., представляващи заплатени разходи за автокран, сума в размер на 1346.40 лв., представляваща заплатените транспортни разходи извършени за транспортиране на ел.двигателя, ведно законната лихва върху главниците, от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

Препис от исковата молба бил редовно връчен на ответното дружество, като в писмения отговор се сочи, че иска е допустим, но изцяло неоснователен. Оспорват се изцяло фактическите твърдения на ищеца, като се излагат подробни доводи относно неоснователността на твърдението, че е налице дефект вследствие извършен предходен ремонт. Твърди се, че правата по чл.265, ал.2 от ЗЗД са упражнени извън шестмесечния срок.

В съдебно заседание за ищеца се явява процесуалния му представител – адв. Е.К. от АК-гр.Габрово и упълномощен с изрично пълномощно представител - Д.Б.. В съдебно заседание се поддържа исковата молба, като в хода на делото се прави изменение на иска в частта за претендираното възнаграждение за транспортни разходи чрез намаляването му от 1346.40 лв. на 1052.36 лв., съобразявайки се заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Съдът е прекратил производството за разликата над 1052.36 лв. до първоначално предявения размер. В последното заседание се моли за уважаване на иска, като се представят писмени бележки, подробно аргументиращи тезата на ищеца.

В съдебно заседание за ответното дружество се явява процесуалния представител – адв. Ц.К. от АК-гр.Шумен, който оспорва иска, като го счита за неоснователен и недоказан. В срок се представят писмени бележки, в които се излагат подробни мотиви за горното.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата на страните, както и приложимите законови разпоредби, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните по делото не се спори, а и от доказателствата е видно, че между тях на 07.03.2013г. е възникнал неформален договор за поправка на асинхронен електрически двигател тип ОКТ – 315/ MD – 8/ 6 VG, фабричен номер 687627, мощност 30/150 kw, с възложител „Екоенергия“ ООД и изпълнител „Тони“ ЕООД. За приемането на поръчката бил изготвен Протокол от 07.03.2013г., подписан от представители на двете дружества. След извършване на ремонта ( изразяващ се в сменени датчици - 16 броя, нагреватели - 4 бр., навиване на роторни намотки, смяна на лагери - 4 бр., капаци, шайба) двигателят бил получен от ищеца и извършената работа от изпълнителя била приета без забележки и възражения на 05.04.2013г. Видно от същия протокол при приемането на работата присъствал служител на възложителя - Никола Колев. За извършената работа от „Тони“ ЕООД била издадена фактура № 0000001492/ 10.04.2013г. за сумата от 6080.64 лв. с ДДС, която сума била изплатена напълно от „Екоенергия“ ЕООД. След приемането на двигателя, същият бил транспортиран и монтиран обратно на вятърната турбина, находяща се в с. Александър Стамболийски, общ. Генерал Тошево за сметка на ищеца, видно от представените по делото доказателства – Фактура № 0000003638/06.04.2013г. и товарителница № 2410819 от 06.04.2013г.

На 24.10.2013г. двигателя бил демонтиран от гондолата на вятърната турбина, транспортиран отново с автокран ( видно от фактура № 0000001383 от 24.10.2013г. – стр. 11 от делото) до „Тони“ ЕООД. Причината била настъпил дефект в двигателя вследствие късо съединение. Между страните на 12.11.2013г. бил изготвен приемо – предавателен протокол, подписан надлежно от тях, в който било отразено състоянието на двигателя към датата на обратното приемане – 24.10.2013г. „Тони“ЕООД отказал извършването на ремонта на дефектиралия двигател, като същият бил върнат на „Екоенергия“ ЕООД, които за своя сметка го транспортирали до гр.Габрово. Първоначално дефектиралия двигател бил откаран в ЕТ“Рустро – Р. К.“, като в Протоколи от 14.11.2013г. и от 19.11.2013г., извършени след оглед на двигателя, било вписано, че предишния ремонт на електродвигателя бил извършен некачествено, като този извод трябвало да се потвърди и от независима организация. Това трето независимо лице била фирма “Bulgarkontrola S.A.” , която в сертификат № 07.2.0118 от 27.11.2013г. вписала, че след обстойно запознаване с представените документи, естеството на извършената работа по двигателя и моментното му състояние, установила, че има стопена/изгорена лакова изолация и било измерено сечението на проводниците на намотките. Било вписано, че престоя на турбината водел до материални загуби за собственика му.

На 30.01.2014 г. била изготвена Нотариална покана рег.№ 380 на Нотариус рег. № 299 на НК, отправена до ответника, с която ищецът го поканил да възстанови доброволно сумите заплатени за извършения некачествен ремонт, която не била връчена лично на ответното дружество поради ненамирането му на адреса. Било залепено уведомление на 17.02.2014г. от служители в нотариалната кантора, като било вписано, че след изтичане на двуседмичен срок поканата се считало за връчена.

В хода на производството са събрани гласни доказателства чрез разпитите на свид. С. Д.Д., свид. Р.И.К., свид. В.Н.Б. и свид. Д.В.Д.. Съдът кредитира показанията на свидетелите, считайки, че въпреки служебната зависимост на някои от тях със страните по делото ( и от двете страни са разпитани служители в съответното дружество), то като цяло показанията им са без вътрешни противоречия и същите кореспондират със събраните по делото доказателства. По делото е назначена съдебно-счетоводна екпертиза, чието заключение е прието от съда като компетентно и пълно дадено. Вещото лице заключава, че транспортните разходи, извършени от ищеца за превозването на двигателя на дати 07.03.2013г., 05.04.2013г., на 24.10.2013г. и на 12.11.2013г. възлизат на 1 052.36 лв. По делото е назначена и двойна съдебно – техническа експертиза, заключението по която е прието от съда като обосновано и компетентно дадено. Експертите са дали заключение, че ветрогенератора е проектиран да работи с асинхронен двигател този тип (какъвто е процесния) и електродвигателя има степен на защита срещу достъп до опасни части, срещу чужди тела и срещу проникване на вода и това е степен на защита “IP20”. По отношение на причината на констатираното прегряване на електродвигателя се заключава, че може да е както от загуби на мощност в статора от вихрови токове и от хистерезис, така и от топлинни процеси извън статора или конкретната причина за прегряването не би могла да бъде установена без извадка от индикация на компютъра за състоянието на ВГ преди аварията, която не е представена по делото. На поставения въпрос, ако причината за късото съединение в двигателя е в изработката на намотките при извършения март 2013 г. ремонт или да се дължи на дефектни материали, вещите лица сочат, че повредата в двигателя е възможно да се прояви и много по-рано, отколкото октомври 2013г.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.265 от ЗЗД при наличие на недостатъци в изработеното поръчващият може да иска отстраняването им в подходящ срок, разходите за поправка или намаляване на възнаграждението, а когато недостатъците правят изработеното негодно за употреба, поръчващия може да развали договора и да иска връщане на даденото на отпаднало основание по чл.55, ал.1 от ЗЗД. В настоящия случай ищецът претендира връщане на изплатено възнаграждение, транспортни разходи и разходи за автокран в общ размер на 9 509 лв. с ДДС, като последица от развален договор на основание чл.265, ал.2 от ЗЗД, тъй като вследствие некачествения ремонт, извършен от ответника, двигателя дефектирал и бил негоден за употреба. Развалянето на договора прекратява облигационното правоотношение с обратна сила. Последица на развалянето е, че всяка от страните следва да върне това, което е получила поради отпадане на основанието за получаването му. Изричното изявление за разваляне на договора не е необходимо да се доказва от поръчващия, тъй като се счита за направено, когато поръчващия заяви претенция за последиците от развалянето, а именно връщане на даденото и обезщетението за вредите. В горния смисъл е Решение № 452 от 16.11.2011г. на ВКС по гр.д.№ 621/2010г., IV г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК и задължително за приложение от съда. В чл.265, ал.3 от ЗЗД е предвидено, че упражняването на правата по предходните алинеи на разпоредбата, включително и развалянето на договора могат да бъдат упражнени от възложителя в 6 месечен срок. В разпоредбата не се сочи началния момент, от който срокът започва да тече, затова следва по аналогия да се приложат правилата при отговорността на продавача при недостатъци на вещта – чл.195 и сл. от ЗЗД. Тълкувателно решение № 88/28.02.1984г. на ОСГК на ВС приема, че давностният срок за погасяване на вземанията по договор за продажба на вещи по чл.197 ЗЗД започва да тече от предаването на вещта. В този смисъл е и Решение № 13/10.09.2010г. по т.д. № 242/2009г. на ВКС II т.о. и Определение № 508 от 11.08.2009 г. на ВКС по т. д. № 537/2008 г., II т. о., ТК. Действително приемането на работата с предаване на вещта не е само фактическо действие на поръчващия, но както отбелязва ищецът в писмените бележки по делото, по съществото си е и правно действие, тъй като влече след себе си ангажирането или освобождаването от отговорност на изпълнителя. В настоящия случай са налице безспорни доказателства, че ищецът е приел извършеното от изпълнителя на 05.04.2013г. Приемането е извършено не само с поставянето на подписа на представител на „Екоенергия“ ООД на 05.04.2013г., но чрез конклудентните действия на възложителя – транспортирането и монтирането на двигателя на 06.04.2013г. В Решение № 250 от 11.01.2011г. на ВКС по т.д.№ 535/2010г., II т.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК се сочи, че дори и да няма изрично изявление за приемане на ремонтираната вещ, то при положение, че възложителя е във фактическа власт на изработената от изпълнителя вещ и същата функционира по предназначение, то изпълнението се счита за прието.

Поради гореизложените аргументи в конкретния случай, съдът приема за начална дата на срока по чл.265, ал.3 от ЗЗД датата 05.04.2013г., съответно крайната дата на срока е 05.10.2013г. Изявлението обаче за разваляне на договора, отправено с Нотариална покана рег.№ 380 от 30.01.2014г. на Нотариус рег. № 299, е направено след изтичане на горния срок. Затова е основателно възражението, направено от ответника както в писмения отговор, така и в писмените бележки по делото, че срока за разваляне на договора е изтекъл и възложителя е упражнил правата си по чл.265, ал.2 от ЗЗД почти половин година след изтичането на законоустановения срок за това.

Съдът намира, че с приемането на работата и развалянето на договора (вследствие открити недостатъци, които са били толкова съществени, че работата е негодна за обикновеното предназначение на двигател), извън сроковете съгласно чл. 265, ал.3 от ЗЗД, възложителят е изгубил правото си да претендира отговорност за недостатъци на изпълнението на основание чл.265, ал.2 от ЗЗД.

Поради гореизложеното съдът намира иска за неоснователен само на това основание, без да обсъжда останалите доводи на страните.

Следва да бъде осъден ищеца да заплати възнаграждението на вещите лица за изготвянето на съдебно-техническата експертиза до пълния определен от съда размер, а именно 580 лв.

Предвид изхода по делото, на основание чл.78, ал.3 от ГПК в тежест на ищеца следва да бъдат възложени и направените от ответника разноски в производството в общ размер на 3200 лв., от които 2 900лв. за заплатено адвокатско възнаграждение от ответника и 300 лв. възнаграждение за вещите лица по съдебно-техническата експертиза.

Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЕКОЕНЕРГИЯ“ ООД с ЕИК 107567399, със седалище и адрес на управление гр.Габрово, ул.“Рибарска“ № 1, чрез адв. Е.К. от АК-Габрово, със съдебен адрес гр.Габрово, пл.“Възраждане“ № 5, ет.3, офис 8 против „ТОНИ“ ЕООД с ЕИК 127036687 със седалище и адрес на управление гр.Шумен, ул.“Самара“ № 5, вх.2, ет.2, ап.20, с представляващ Я.Т. иск за осъждане на ответника да му върне сумата от 6080.64 лв. с ДДС, платена от ищеца като възнаграждение по сключен между страните на 05.03.2013г. неформален договор за ремонт на асинхронен електродвигател тип ОКТ – 315/ MD – 8/ 6 VG, фабричен номер 687627, мощност 30/150 kw, извършените разходи в размер на общо 2 376 лв. с ДДС за услуги с автокран по фактури № 0000003638 от 06.04.2013г. и № 0000001383/24.10.2013г. и сумата от 1052.36 лв. за изразходвано от ищеца гориво за превозването на двигателя, поради отпадане на основанието за получаване на сумата, вследствие развалянето на договора от ищеца, поради съществени недостатъци и отклонение на ответника от поръчката и негодността ѝ за обикновено използване.

ОСЪЖДА „Екоенергия“ ООД с ЕИК 107567399 да заплати по сметка на Районен съд – Шумен сумата от 580 лв. (петстотин и осемдесет лева), представляваща възнаграждение на вещите лица за изготвяне на съдебно – техническа експертиза, както и 5 (пет) лева при евентуално издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА „Екоенергия“ ООД с ЕИК 107567399 да заплати на „Тони“ ЕООД с ЕИК 127036687 сумата общо от 3200 лв. (три хиляди и двеста лева), представляваща направените от ответника разходи за вещи лица и заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: