Р Е Ш Е Н И Е

176/6.3.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд десети състав

На седемнадесети февруари две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева

Секретар: П.Н.

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 993 по описа на ШРС за 2014 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по предявени осъдителни искове с правно основание чл.183 от ЗЗД, вр. с чл.200 от ЗЗД, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и с правно основание чл.86 от ЗЗД.

В исковата молба ищецът Р.Ш.Ш. с ЕГН ********** *** моли съда да осъди ЕТ“Н.Н.“ с ЕИК 837067194 със седалище и адрес на управление гр.Велики Преслав, ул.“Втора“ № 2, да му заплати сумата от 6 104 лв., представляваща цената на незаплатената от ответника билка левурда (див чесън) предадена от ищеца през месец април 2009г. с тегло 15 260.500 кг., както и сумата от 1350.20 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 23.04.2009г. – до датата на завеждане на делото, а именно 08.04.2014г.

В първоначалната и в допълнителната искова молба се излагат следните фактически твърдения: В периода от 2002г. до 2009г. ищецът предавал в изкупвателния пункт на ответника билки и горски плодове, за което получавал съответно заплащане на стоката, на основание устна договорка между страните. През 2009г. ищецът трябвало да събира и предава билката „левурда“, като за целта се снабдил с позволителни на името на ответника да събира билките в района на ДСГ “Върбица“. Сочи, че на 10.04.2009г. предал 4 272.500 кг. на стойност 1 708.80 лв., на 12.04.2009г. предал 5 344.500 кг. на стойност 2137.80 лв. и на 21.04.2009г. – предал 5 643.500 кг. на стойност 2 257.40 лв., за което имал издадени складови разписки. Излага , че през април 2009г. общото предадено количество от билката било 33 813.875 кг., като за част от дължимите му суми ( 8080 лв.) ответника му издал запис на заповед. Остатъка – в размер на 6 104 лв. и досега не му бил заплатен от ответника, което и пораждало правния му интерес от водене на настоящото производство. Претендира и лихва за забава в размер на 1350.20 лв. за периода от 23.04.2009г. до 08.04.2014г. , както и разноските в производството.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са редовно връчени на ответното дружество, като в законоустановения едномесечен срок по чл.131 от ГПК от негова страна е депозиран писмен отговор, към който са представени и доказателства. В отговора ответникът излага, че искът е изцяло неоснователен, като изложената фактическа обстановка в исковата молба не отговаря на действителната такава. Сочи се, че между страните никога не е имало договор за покупко-продажба на див чесън - нито устен, нито писмен. Твърди се, че всъщност ищецът е превозвал от името на ответника набрания див чесън, за което са били издавани и представените от него складови разписки. Моли се за отхвърляне на исковете, като неоснователни и присъждане на разноски.

В съдебно заседание ищеца се явява лично, заедно с адв. И.К. от ШАК, като се поддържа исковата молба и се прави изменение на акцесорната претенция по чл.86 от ЗЗД, като се увеличава размера й от 1350.20 лв. на 3 179.81 лв., съобразно заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Моли се за уважаване на предявените искове, като се излагат аргументи в съдебно заседание и в депозираните писмени бележки по делото.

За ответника се явява упълномощен представител - адв. С.С. от ШАК, като се моли за отхвърляне на претенциите, като се излагат подробни мотиви за това, както и присъждане на разноските направени от ответника.

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Въз основа на подадени от ЕТ“Н.Н.“-гр.Велики Преслав заявления вх.№ 410/03.04.2009г. и вх.№ 415/07.04.2009г. до Държавно горско стопанство- гр.Върбица, на едноличния търговец били издадени Позволително № 0020451/03.04.2009г. за събиране на 10 000 кг. „левурда“ със срок за ползване 30.04.2009г. и Позволително № 0020433/07.04.2009г. за събиране на 5 000 кг. „левурда“ за същия срок.

Видно от представените от ответника кантарни бележки и складови разписки, разрешителните са използвани и в ответното дружество са постъпили събрани билки в периода месец април 2009г., като за получател има положен подпис и печат от представляващия търговеца.

Видно от представени по делото складови разписки № 710005/10.04.2009г., № 710006/12.04.2009г. № 710007/13.04.2009г. и № 710010/21.04.2009г., ищеца предал на лицето „Г.К.К.“ див чесън на обща стойност 6104 лв.

По делото са приложени ч.гр.д.№ 187/2013г. по описа на РС – гр.Велики Преслав образувано по реда на чл.417 от ГПК за вземане в размер на 8080 лв. произтичащо от Запис на заповед от 22.04.2009г. с падеж 23.04.2009г., което задължение било от продаден на длъжника (ЕТ“Н.Н.) див чесън през пролетта на 2009г. В последствие в производство по чл.422 от ГПК с Решение № 425/04.06.2014г. по гр.д.№ 3102/2013г. на ШРС съдът отхвърлил предявения от ищеца иск, поради липса на съществуване на твърдяното каузално правоотношение – покупко-продажба. Решението влязло в законна сила на 25.06.2014г.

За изясняване на фактическата обстановка по делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която е прието от съда, като компетентно, обосновано и пълно дадено и същото не е оспорено от страните. Вещото лице заключава, че според счетоводството на ответника ЕТ„Н.Н.“ не е закупил от ищеца левурда в периода от 03.04.2009г.-23.04.2009г., като представените складови разписки на стойност 6 104 лв. са без идентификация за получател. Сочи се, че не са налице документи за доставката на див чесън.

По делото са дадени обяснения от представляващия ответното дружество. Събрани са и гласни доказателства чрез разпита на свид. Х.К.М., като съдът намира, че в частта им касателно процесното вземане, те са недопустими, поради забраната на чл.164, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като касаят установяване на договор на стойност над 5000 лв., а в останалата им част същите не следва да се кредитират, поради силно влошените взаимоотношения между свидетеля и представляващия ответника – Н.Н. и поради това свидетелят е заинтересован от изхода на делото.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото доказателства, като обосновава следните правни изводи:

По отношение на основателността на главния иск: Правната квалификация на иска се определя въз основа на твърдяните от ищеца в исковата молба правопораждащи факти. Или обект на доказване в настоящото производство е съществуването на валидно договорно облигационно отношение между страните, както и размера на неизпълненото главно задължение. От материалите по делото се установява, че липсват каквито и да е доказателства за наличие на блигационно правоотношение между страните с предмет продажба на „левурда“ (див чесън) през месец април 2009г. Това е така, защото договорът за продажба е консесуален и неформален и сключването му предпоставя постигане на съгласие между страните ( продавач и купувач), относно съществените елементи от съдържанието на сделката, а такива са вещта (стоката) обект на продажба и цената. С постигането на съгласие, за продавача възниква задължението да заплати уговорената цена. Писмената форма не е задължителна за този вид договор, но и при устна договорка, то изискванията са същите, а именно следва да са налице неговите съществени елементи. В конкретния случай ищецът извежда наличието на сключен между страните договор за продажба с представените от него писмени документи - складови разписки № 71004/10.04.2009г., № 71006/12.04.2009г. и № 710010/21.04.2009г. за предадена от него 15 260.500 кг. левурда на стойност 6 104 лв. Съдът намира обаче, че с процесните складови разписки ищецът по никакъв начин не доказва, че е продал левурдата именно на ЕТ“Н.Н.“, тъй като в складовите разписки липсва име на получател, както и други идентифициращи получателя данни, както и липсва основанието на което тези билки се предават. В тях като получател фигурира единствено името „Г.К.К.“, за което лице ищецът твърди, че е работник в ответното дружество. Дори да приемем този факт за доказан обаче, остава неизяснено във връзка с какво основание билките са предадени на този служител. В тази връзка съдът се позовава и на заключението по съдебно-счетоводната експертиза, неоспорено от страните, в което се прави категоричния извод, че не са налице документи за наличие на задължение, както и на изплатени суми от ответника към ищеца. Довода за съществуване на договор за покупко-продажба между страните се опровергава и от представените писмени доказателства от самия ищец - Позволително № 0020451/03.04.2009г. и № 0020433/07.04.2009г., които позволителни са издадени на името на ЕТ“Н.Н.“ за процесния период и за процесното количество див чесън.

Поради гореизложеното съдът намира, че претенцията на ищеца за заплащане от ответника на сума в размер на 6 104 лв., представляваща незаплатена стойност на предадена 15 260.500 кг. левурда, произтичаща от сключен между страните договор за покупко-продажба е недоказана и искът следва да се отхвърли.

По отношение на акцесорната претенция за заплащане на мораторна лихва в размер на 3 179.81 лв., съдът намира следното: Предвид неуважаването на главния иск, то акцесорния за мораторна лихва върху главницата се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

По отношение на довода на ответника, че процесното облигационно правоотношение е било предмет на гр.д. № 3102/2013г. на ШРС, като с решението иска на Ш. е бил отхвърлен изцяло и решението е влязло в законна сила, съдът намира следното: със сила на присъдено нещо се ползва само решението по отношение на спорното материално право, въведено с основание и петитума на иска, като предмет на делото. При уважен частичен иск (какъвто е настоящия случай) решението по частичния иск не може да произвежда действието на законна сила в следващия процес за останалата част от вземането. Въпреки, че изводите и на двата съдебни състава съвпадат, то те са направени въз основа на отделни мотивировки. В този смисъл е Решение № 33 от 25.03.2013г. на ВКС по т.д.№ 140/2012г. на I т.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК и задължително за приложение от настоящия състав.

Предвид изхода на делото, на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника направените от него разходи по делото в общ размер на 846 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък и адвокатско пълномощно.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И

ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.Ш.Ш. с ЕГН ********** *** Н.“ с ЕИК 837067194 със седалище и адрес на управление гр.Велики Преслав, ул.“Втора“ № 2 иск с правно основание чл.183, от ЗЗД, във връзка с чл.200 от ЗЗД, във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сума в размер на 6 104 лв., представляваща незаплатена стойност на 15 260.500 кг. левурда, предмет на договор за покупко-продажба между страните, както и сума в размер на 3 179.81 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата, считано от 03.04.2009г. до 08.04.2014г., като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК Р.Ш.Ш. с ЕГН ********** да заплати на ЕТ“Н.Н.“ с ЕИК 837067194 сума в размер на 846 лв. (осемстотин четиридесет и шест лева), представляваща адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменския Окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: