Р Е Ш Е Н И Е

 

456/4.6.2015г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА  

Шуменският районен съд                                                                          десети състав

На двадесет и шести май                                          две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав:                      Председател: Жанет Марчева

Секретар: П.Н.

 

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 6 описа на ШРС за 2015 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

 

            Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК във връзка с чл.422 от ГПК. 

Производството по делото е образувано по повод предявени от “Ти Би Ай Банк” ЕАД с ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Хаджикоцев“ 52-54, представлявано от Н.И.П. и И.С.И., чрез юрисконсулта И.А.Т.  срещу Ж.З.А. с ЕГН ********** ***, съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на дружеството ищец съществува вземане против ответника, произтичащо от Договор за  кредит CrediCash № 5222-00000392, сключен на 15.02.2011г., в следните размери: за сумата от 1 609.31 лева, представляваща дължима и непогасена главница по цитирания договор за потребителски кредит, сумата от 218.89 лева, представляваща договорна лихва от 01.09.2012г. до 01.03.2014г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 09.10.2014г. до окончателното изплащане на задължението, както и присъждане на разноските в настоящото и в заповедното производство.

Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на установителните искове, навеждайки следните фактически твърдения: По силата на сключен между ответника и “Кредибул” АД на 15.02.2011г. договор за кредит, ответникът, като кредитополучател е получил парична сума в размер на 3000 лв., като общото задължение било в размер на 4050 лв., която сума е разсрочена на 36 погасителни месечни вноски от по 112.50 лв.  На 27.07.2012г. всички вземания по договора били прехвърлени от „Кредибул“ АД в качеството му на цедент на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, в качеството им на цесионер. Било изпратено уведомление до длъжника на 02.07.2013г. от „Кредибул“ АД.  Предвид неизпълнение на поетите от ответника задължения, по инициатива на ищеца е учредено заповедно производство по образуваното ч.гр.д. № 2502/2014г. по описа на ШРС, по което в полза на ищеца е издадена Заповед за  изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Срещу така издадената  заповед за изпълнение, длъжникът е депозирал възражение в срок, поради което за ищеца е налице правен интерес от провеждане на избраната форма на искова защита. Моли за постановяване на положително решение по предявените искове. Претендира и разноски.

            Въпреки предоставения му срок по чл.131 от ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, като не е изразил становище по допустимостта и съществото на предявените искове; на обстоятелствата, на които се основават; не е изложил възражения срещу исковите претенции, а съответно и обстоятелствата на които се основават, както и не е посочил доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях и не е представил писмени доказателства, с които евентуално разполага.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание за ищецът се явява юрисконсулт С.П.С., като поддържа исковата молба и моли за постановяване на положително и неприсъствено решение.

Ответникът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Същият не прави искане и за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Съдът, като взе предвид, че на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна  на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, както и че искът е вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че са налице предпоставките по чл.238, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.239 от ГПК. Ето защо решението по делото следва да бъде основано на положителна преценка за наличие на предпоставките за постановяване на неприсъствено такова.

Изходът на спора и искането от ищеца за присъждане на реализираните от него разноски, подкрепено с доказателства за действително реализирани такива, обосновават положителното  произнасяне за тези в настоящото производство. Поради това и ответникът следва да заплати разноските, направени в заповедното производство в размер на 464.53 лв., както и в настоящото в размер на 394.53 лв. или общо в размер на 859.06 лв.

Водим от горното и на основание чл.239 от ГПК, съдът  

Р Е Ш И

  

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК в отношенията между страните, че в полза на “ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД с ЕИК 131134023 със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, представлявано от Н.И.П. и И.С.И.  СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ от Ж.З.А. с ЕГН ********** с настоящ адрес ***,  произтичащо от Договор за кредит № 7799910153(стар № 5222-00000392), по силата на който се дължат суми в следните размери: 1609.31лв.  (хиляда шестстотин и девет лева и тридесет и една стотинка), представляваща дължима и непогасена главница по договора, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 09.10.2014г. до окончателното изплащане на задължението, както и сума в размер на 218.89 лв. (двеста и осемнадесет лева и осемдесет и девет стотинки), представляваща договорна лихва за забава върху дължимата непогасена главница по договора за периода от 01.09.2012г. до 01.03.2014г., за които вземания е издадена Заповед  за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 1397 от 10.10.2014г. по ч.гр.д.№ 2502/2014г. по описа на ШРС.

  ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Ж.З.А. с ЕГН ********** да заплати на “Ти Би Ай Кредит” ЕАД с ЕИК 131134023 разноските по настоящото и  заповедното производство общо в  размер на 859.06 лв. (осемстотин петдесет и девет лева и шест стотинки), представляваща държавни такси за образуване на делата, както и  възнаграждения за юрисконсулт, съгласно представен списък на разноските.

            На основание чл.239, ал.4 от ГПК решението не подлежи на обжалване.  

                                                          

    РАЙОНЕН СЪДИЯ: