Р Е Ш Е Н И Е

74/28.1.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, петнадесети състав

На двадесет и седми януари две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Пл.Недялкова

Секретар: Цв.К.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД №7 по описа на ШРС за 2015 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.330 от ГПК, във вр. с чл.50 от Семейния кодекс.

Депозирана е молба от А.О.Д., ЕГН********** *** и И.В.Д., ЕГН**********,***, в която излагат, че са постигнали сериозно и непоколебимо съгласие, бракът им да бъде прекратен, както и че са постигнали споразумение, относно личните и имуществените отношения между тях. Молят съда да постанови решение, с което да прекрати сключения между тях брак по взаимно съгласие и да утвърди постигнатото споразумение.

Молителката А.О.Д. в съдебно заседание се явява лично и с процесуален представител – адв. С. С. от ШАК. Поддържа молбата за прекратяване на брака и изложеното в нея споразумение по чл.50 от СК. Моли съда да прекрати брака и да одобри споразумението.

Молителя И.В.Д. в съдебно заседание се явява лично, като поддържа молбата за прекратяване на брака и изложеното в нея споразумение по чл.50 от СК. Моли съда да прекрати брака и да одобри споразумението.

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Молителите А.О.Д. и И.В.Д. били законни съпрузи, като гражданският брак между тях бил сключен на 31.03.2001г. в гр. Шумен, за което бил издаден Акт за граждански брак №68/31.03.2001 год. От брака си имали родено едно дете – И. И., В. с ЕГН**********. От дълго време прекратили брачното си съжителство и живеели във фактическа раздяла. Бракът им е лишен от съдържание В молбата заявяват, че са постигнали непоколебимо взаимно съгласие да прекратят брака си.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото доказателства и по-специално от Удостоверение за сключен граждански брак серия УС – 0 №238781/31.03.2001.,Удостоверение за раждане на И. И. В., издадено въз основа на акт за раждане №802 от 10.07.2001г.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

От материалите по делото и от изявленията на страните направени, както в исковата молба, така също и в съдебно заседание, се установява по безспорен начин, че двамата са постигнали сериозно и непоколебимо взаимно съгласие да прекратят брака си с развод. Постигнали са споразумение, в което уреждат всички лични и имуществени отношения помежду си, а именно: относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на детето, както и издръжката между съпрузите и фамилното име. В този смисъл, съдът намира, че постигнатото между тях споразумение, уреждащо последиците от прекратяване на брака е пълно, не противоречи на закона и добрите нрави и следва да бъде утвърдено от съда.

Поради изложеното, съдът намира, че молбата на А.О.Д. и И.В.Д., се явява основателна и следва да бъде уважена, като съдът следва да допусне прекратяване на брака между страните с развод по взаимно съгласие и да утвърди депозираното от тях споразумение по чл.51 от СК.

На основание разпоредбата на чл.329, ал.1 от ГПК съдът с решението си следва да определи окончателен размер на дължимата държавна такса. Имайки в предвид, че по делото не са представени доказателства досежно доходите на съпрузите, доколкото и двамата се намират в трудоспособна възраст, то съдът намира, че окончателния размер на дължимата държавна такса в настоящия случай следва да бъде 40 лева. В същото време, доколкото от материалите по делото се установява, че при завеждането на делото молителката е внесла държавна такса в размер на 25 лева, поради което молителят следва да бъде осъден да заплати разликата до пълния определен размер, а именно – 15 лева.

Молителят дължи държавна такса върху присъдения размер на издръжката по отношение на детето в размер на 86.40 лева, както и 5 лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Водим от горното, на основание чл.330, ал.3 от ГПК, във вр. с чл.51, ал.1 и ал.2 от СК, във вр. с чл.50 от СК, съдът

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА гражданският брак между А.О.Д., ЕГН********** *** и И.В.Д., ЕГН**********,*** сключен с Акт за граждански брак №68/31.03.2001 год. ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ НА СЪПРУЗИТЕ.

УТВЪРЖДАВА постигнатото между А.О.Д. и И.В.Д., споразумение в следния смисъл:

І. Местоживеенето на роденото от брака дете – И. И. В. с ЕГН********** за в бъдеще ще бъде при майката – А.О.Д., ЕГН**********.

ІІ. Родителските права върху роденото от брака дете – И.И. В. с ЕГН********** се предоставят на майката А.О.Д., ЕГН**********, като бащата И.В.Д., ЕГН********** ще има право на лични контакти с детето всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 08.00 часа до 19.00 часа и веднъж годишно за двадесет работни дни през лятото като този период не съвпада с годишния платен отпуск на майката.

ІІІ. Бащата И.В.Д., ЕГН********** се задължава да заплаща месечна издръжка за детето И. И. В. с ЕГН********** в размер на 120.00 лева, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от датата на подаване на исковата молба, до настъпване на законни причини, водещи до изменение или прекратяване правото на издръжка.

ІV. Семейното жилище – апартамент находящ се в гр. Шумен, ул. “С.” №.. бл.... вх....ет... ап...., еднолична собственост на съпругата А.О.Д., ЕГН********** се предоставя за ползване на А.О.Д., ЕГН**********.

V. След прекратяване на брака молителката А.О.Д., ЕГН**********, запазва брачното си фамилно име Д..

VІ. Молителите нямат претенции за изплащане на издръжка помежду си.

ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавната такса по делото в размер на 40 /четиридесет/ лева.

ОСЪЖДА И.В.Д., ЕГН********** да заплати по сметка на ШРС сумата от 15 /петнадесет/ лева, представляваща държавна такса по делото както и 5 /пет/ лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. .

ОСЪЖДА И.В.Д., ЕГН**********, да заплати по сметка на ШРС сумата от 86.40 лева / осемдесет и шест лева и четиридесет стотинки/, представляваща държавна такса върху присъдения размер на издръжката, както и 5 /пет/ лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: