Р Е Ш Е Н И Е

55/24.1.2015г.

.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, единадесети състав

На двадесет и първи януари през две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Ростислава Георгиева

Секретар: Ил.Д.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД №9 по описа на ШРС за 2015 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.330 от ГПК, във вр. с чл.50 от Семейния кодекс.

Депозирана е молба от Т.Р.Т., ЕГН**********, с постоянен адрес:***, с адрес за призоваване: гр.Ш* и Д.С.Т., с ЕГН**********, с постоянен адрес:***, в която излагат, че са постигнали сериозно и непоколебимо съгласие бракът им да бъде прекратен, както и че са постигнали споразумение относно личните и имуществените отношения между тях. Молят съда да постанови решение, с което да прекрати сключения между тях брак по взаимно съгласие и да утвърди постигнатото споразумение.

Молителят Т.Р.Т. в съдебно заседание се явява лично и с упълномощен представител - адв.И. Й. от ШАК, като поддържа молбата си за прекратяване на брака и изложеното споразумение.

Молителката Д.С.Т. в съдебно заседание също се явява лично и с упълномощен представител – адв.И. Й. от ШАК, като също поддържа молбата за прекратяване на брака и изложеното в нея споразумение по чл.51 от СК. Моли съда да прекрати брака и да одобри споразумението.

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Молителите Т.Р.Т. и Д.С.Т. били законни съпрузи, като гражданският брак между тях бил сключен на 15.05.1993 год. в гр.Шумен, за което бил издаден Акт за граждански брак №168/15.05.1993 год. От брака си имали родени две деца – Ростислав Т.Р., с ЕГН**********, родено на *** год., който към настоящия момент е навършил пълнолетие и Т. Т. Р., с ЕГН**********, родено на *** год., което към настоящия момент е малолетно. Двамата живеели в семейно жилище, придобито по време на брака в режим на СИО, намиращо се в гр.Ш*. Последното било напуснато от молителя и за в бъдеще ще се ползва от молителката и малолетното дете. В молбата си заявяват, че са постигнали непоколебимо взаимно съгласие да прекратят брака си. В същото време желаят придобития по време на рака в режим на СИО недвижим имот да остане в режим на обикновена съсобственост между двамата. По отношение на придобитото по време на брака им МПС – лек автомобил марка „Рено Меган Сценик“ с рег.№Н2341 ВА, заявяват, че желаят същото да остане в дял на молителя, като за уравнение на дяловете последния ще заплати на молителката сумата от 150 лева. По отношение на останалите, придобити по време на брака в режим на СИО движими вещи заявяват, че същите ще бъдат поделени от тяхна страна извънсъдебно. Двамата нямат претенции един спрямо друг за изплащане на издръжка. Желаят молителката да запази брачното си фамилно име Т..

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото доказателства и по-специално от Удостоверение за раждане от *** год., Удостоверение за раждане от *** год., нотариален акт за покупко – продажба №115, том I, рег. №1075, дело №59 от 2004 год., Копие на свидетелство за регистрация на МПС, Удостоверение №1609/3/06.01.2015 год., Удостоверение за сключен граждански брак от 15.05.1993 год., Договор за правна защита и съдействие, ведно с адвокатско пълномощно, Приходна квитанция №3342/20.01.2015 год., Вносна бележка за заплатена държавна такса от 06.01.2015 год.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

От материалите по делото и от изявленията на страните направени, както в исковата молба, а така също и в съдебно заседание се установява по безспорен начин, че двамата са постигнали сериозно и непоколебимо взаимно съгласие да прекратят брака си с развод. Постигнали са споразумение, в което уреждат всички лични и имуществени отношения помежду си, а именно: относно местоживеенето на децата, относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, както и относно семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име. В този смисъл съдът намира, че постигнатото между тях споразумение, уреждащо последиците от прекратяване на брака, ведно с направените в съдебно заседание уточнения, е пълно, не противоречи на закона и добрите нрави и следва да бъде утвърдено от съда.

Поради изложеното, съдът намира, че молбата на Т.Р.Т. и Д.С.Т. се явява основателна и следва да бъде уважена, като съдът следва да допусне прекратяване на брака между страните с развод по взаимно съгласие и да утвърди депозираното от тях споразумение по чл.51 от СК.

На основание разпоредбата на чл.329, ал.1 от ГПК съдът с решението си следва да определи окончателен размер на дължимата държавна такса. Съобразявайки материалите по делото, липсата на представени по делото доказателства досежно доходите на съпрузите, тяхната възраст и факта, че двамата са в трудоспособна възраст и са в състояние да реализират доходи, поне в размер на минималната работна заплата, установена за страната, съдът намира, че окончателния размер на дължимата държавна такса в настоящия случай следва да бъде в размер на 40 лева. В същото време от материалите по делото се установява, че при завеждането на делото молителят е заплатил пълния размер на определената държавна такса, поради което молителката следва да бъде осъдена да заплати разликата до пълния определен от съда размер. При преценка на въпроса за разпределение на разноските съдът съобрази постигнатото в този смисъл споразумение между молителите, разноските да бъдат поети от съпрузите, така, както са направени.

Молителят Т.Р.Т. дължи държавна такса върху присъдения размер на издръжката по отношение на дето Теодора в размер на 288 лева, както и 5 лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. Всеки от молителите дължи държавна такса и върху стойността на полученото в дял имущество. При определяне размера на дължимата държавна такса върху всеки от дяловете съдът съобрази константната съдебна практика по този въпрос и по-конкретно Определение №686 от 05.10.2012 год. на ВКС по ч.гр.дело №579/2012 год., IV г.о., ГК, Определение №270 от 04.05.2011 год. на ВКС по ч.гр.дело №214/2011 год., IV г.о., ГК и др..

Водим от горното, на основание чл.330, ал.3 от ГПК, във вр. с чл.51, ал.1 и ал.2 от СК, във вр. с чл.50 от СК, съдът

РЕШ И

ПРЕКРАТЯВА гражданският брак между Т.Р.Т., ЕГН**********, с постоянен адрес:***, с адрес за призоваване: гр.Ш* и Д.С.Т., с ЕГН**********, с постоянен адрес:***, сключен с Акт за граждански брак №168/15.05.1993 год. ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ НА СЪПРУЗИТЕ.

УТВЪРЖДАВА постигнатото между Т.Р.Т. и Д.С.Т. споразумение в следния смисъл:

І. Местоживеенето на роденото от брака дете – Т. Т. Р., с ЕГН********** за в бъдеще ще бъде при майката - Д.С.Т., с ЕГН********** ***.

ІІ. Родителските права върху роденото от брака дете - Т. Т. Р., с ЕГН********** се предоставят на майката Д.С.Т., с ЕГН**********, като бащата Т.Р.Т., ЕГН********** ще има право на лични контакти с детето всяка седмица, от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, с приспиване, както и един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.

ІІІ. Бащата Т.Р.Т., ЕГН********** ще заплаща месечна издръжка на малолетното си дете Т. Т. Р., с ЕГН**********, чрез неговата майка и законен представител Д.С.Т., с ЕГН********** в размер на 400 /четиристотин/ лева месечно, платими на 01-во число на текущия месец, считано от датата на влизане в сила на решението за прекратяване на брака до настъпване на причини, изменящи или прекратяващи правото на издръжка, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

ІV. Семейното жилище, находящо се на адрес: гр.Ш*, придобито по време на брака в режим на СИО остава в обикновена съсобственост на двамата молители. Същото се предоставя за ползване на молителката Д.С.Т. и детето, като съдът констатира, че същото е напуснато от молителя.

V. След прекратяване на брака молителката Д.С.Т. запазва брачното си фамилно име Т..

VІ. В дяла на Т.Р.Т., ЕГН********** се предоставя и същия става изключителен собственик на следното МПС: Лек автомобил марка „Рено Меган Сценик“ с рег.№Н2341 ВА, с № на рама VF1JAOFL519401617, с № на двигател DH58311. Застрахователната стойност на посоченото МПС е 300 лева /триста лева/.

За уравнение на дяловете молителят Т.Р.Т., ЕГН********** заплаща на молителката Д.С.Т., с ЕГН********** сумата от 150 лева /сто и петдесет лева/.

VІІ. Молителите нямат претенции за изплащане на издръжка помежду си.

VІІІ. Молителите декларират, че останалите, придобити по време на брака движими вещи ще бъдат поделени извънсъдебно.

ІХ. Направените по делото разноски се поемат от молителите, така както са направени.

ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавната такса по делото в размер на 40 /четиридесет/ лева, която е заплатена изцяло от страните.

ОСЪЖДА Т.Р.Т., ЕГН********** да заплати по сметка на ШРС сумата от 291 лева /двеста деветдесет и един лева/, представляваща държавна такса върху присъдения размер на издръжката и държавна такса върху стойността на полученото в дял имущество, както и 5 /пет/ лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА Д.С.Т., с ЕГН********** да заплати по сметка на ШРС сумата от 18 лева /осемнадесет лева/, представляваща държавна такса до пълния определен размер и държавна такса върху стойността на полученото в дял имущество, както и 5 /пет/ лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: