Р Е Ш Е Н И Е
270/6.4.2015г.
Шуменският
районен съд, в публичното
заседание, на първи април през две
хиляди и петнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Людмила Григорова
при
секретаря Д. Х., като разгледа докладваното
от районния съдия гр.
д. № 10 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл.49, ал.1 от СК.
В молбата си до съда ищецът- Я.М.Ж., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, излага,
че с ответника- Б.Л.И., ЕГН **********,***, са сключили граждански брак на 05.06.1993
г., като от брака си имат родено едно дете- В.Я.Ж., роден на *** г., пълнолетен
към датата на предявяване на иска. Твърди се в молбата, че бракът между съпрузите
бил дълбоко и непоправимо разстроен, като съпругата преди около година била
напуснала семейното жилище. След този момент страните били правили опити отново
да се съберат като семейство, но същите останали безуспешни. Отношенията между
страните охладнели и същите не поддържали връзка по между си, и не можели да
живеят като съпрузи. Позовавайки се на
изложеното, моли съда да постанови решение, по силата на което да бъде прекратен
сключения между страните граждански брак, като дълбоко и непоправимо разстроен,
по вина и на двамата съпрузи, да му се предостави ползването на семейното
жилище, находящо се в ***. В съдебно заседание ищецът заявява, че не желае
съдът да се произнася по въпроса за вината за разпадане на брачната връзка
между страните.
В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата
на чл.131 от ГПК, ответникът представя писмен отговор, в който заявява, че счита
иска за допустим и основателен, като заявява, че желае бракът да бъде прекратен
без произнасяне по въпроса за вината. Заявява, че не се противопоставя
ползването на семейното жилище да се предостави на ищеца, като желае да й бъде
възстановено предбрачното фамилно име- И.. В съдебно заседание заявява, че
поддържа изложеното от него в писмения му отговор.
След като се запозна с изложеното и събраните
по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупност
съдът, от фактическа и правна страна, възприе следното: Видно от 1 бр.
удостоверение, издадено въз основа на акт за граждански брак № 209/05.06.1993
г., издаден от длъжностното лице по гражданско състояние при Община – Шумен, се
установи, че страните са законни съпрузи от 05.06.1993 г. От представения
частно заверен препис за удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт
за раждане №1406/16.09.1993 г. на длъжностното лице по гражданско състояние при
Община Шумен, става ясно, че през време на брака страните имат родено едно дете
В.Я.Ж., роден на *** г., пълнолетен към датата на предявяване на иска. Не се
спори между страните, че същите, към момента на депозиране на исковата молба,
са разделени и не живеят заедно, като съпругата пребивава в чужбина. Посоченото
обстоятелство се установява и от събраните гласни доказателства. От показанията
както на разпитания в полза на ищеца, така и в полза на ответника свидетел, се
установи, че страните от около година не живеят заедно, като съпругата е
напуснала семейното жилище и към датата на приключване на устните състезания
работи в Гърция. И двамата свидетели заявяват, че предвид неразбирателствата между
съпрузите, същите не могат да живеят повече като семейство. Съдът дава вяра на тези
гласни доказателства, тъй като същите са ясни, конкретни и непротиворечиви
помежду си, а от друга страна се подкрепят и от данните по делото.
Позовавайки се
на изложеното относно настъпилата фактическа раздяла между съпрузите и
нежеланието им да възобновят съжителството си, съдът намира, че бракът им е
изпразнен от взаимна обич, доверие, уважение, емоционална, духовна и физическа
близост, единство на целите и интересите и съществува повече в тяхна вреда,
отколкото полза, без реални перспективи за заздравяването му. Ето защо, приема,
че е дълбоко и непоправимо разстроен и следва да бъде прекратен. Доколкото няма
направеното изрично искане за произнасяне по въпроса за вината за настъпилото
дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения, счита, че на
основание чл.49, ал. 3 от СК, не дължи произнасяне относно вината за разпадане
на брачната връзка между страните.
Относно фамилното име на съпругата, имайки
предвид обстоятелството, че съпругата категорично заявява, че желае да си възстанови
предбрачното фамилно име, заключава, че след прекратяване на брака съпругата следва
да възстанови фамилното име, носено преди сключване на брака- И..
Относно семейното жилище, не се
спори между страните, а се установява и от събраните гласни доказателства, че
същото представлява апартамент № 67 в ***. Не
се спори между страните, че ответницата не живее в това жилище, като основно
пребивава в чужбина. Доколкото единствено ищецът обективира претенция за
предоставяне ползването на семейното жилище, намира, че същото следва де се
предостави за ползване на него.
На основание чл.329, ал.1 от ГПК, изр. второ, деловодните разноски остават в тежест на страните така, както са извършени.
С оглед данните
по делото за полагания труд от ответната страна в чужбина и липсата на конкретни
доказателства за реализирания от ищеца доход, като в случая съдът взема предвид
трудоспособната му възраст и липсата на доказателства за невъзможността му да
полага пълноценно труд, определя окончателна държавна такса по предявения
брачен иск в размер на 50.00 лева, от които приспада първоначално внесените от
ищеца- 25.00 лева. Остатъкът от сумата, следва да се доплати от ответника.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА, сключения на 05.06.1993
г., с акт № 209/05.06.1993 г. на длъжностното лице по гражданско състояние при Община
– Шумен, граждански брак между Я.М.Ж., ЕГН **********,*** и Б.Л. Ж., ЕГН **********,***,
КАТО ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.
ВЪЗСТАНОВЯВА фамилното име на
съпругата, носено преди сключване на
брака- И..
ПРЕДОСТАВЯ ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО
ЖИЛИЩЕ, представляващо апартамент *** на Я.М.Ж., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса
по делото в размер на 50.00 лв. /петдесет лева/, от които приспада първоначално
внесените от ищеца 25.00 лв.
ОСЪЖДА Б.Л. Ж., ЕГН **********,***, да
заплати по сметка на Шуменски районен съд сума, в размер на 25.00 лв. /двадесет
и пет лева/, представляваща държавна такса за водене на делото.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен
съд, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: