Председател: К. Колешански

Секретар : С. Л.

като разгледа докладваното от съдията ГД № 16/2015г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен иск, с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Искова молба от пълномощник на „*****“ ООД, ЕИК : *****, със седалище и адрес на управление – гр. *****, срещу “*****” АД, ЕИК : *****, със седалище и адрес на управление – гр. *****, без посочено правно основание и цена от 4320,43 лева.

Ищецът сочи, че служители на ответника съставили констативни протоколи, въз основа на който му начислили във фактури сумата от 4320,43 лева. Ел. енергия на тази стойност не била употребявана. Считайки, че не дължи отразената във фактурите сума, претендира да се признае за установено, че не я дължи на ответника, както и разноските в производството.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен, подава отговор. Заявява, че исковете са допустими и неоснователни. Сочи, че претенцията за плащане на начислената на ищеца сума, е в съответствие с разпоредбите на ЗЕ и подзаконови актове, съответно общите условия на дружеството за продажба на ел. енергия и тези на ***** АД, за пренос на ел. енергия през електроразпределителни мрежи, които важат между страните.

В открито съдебно заседание страните редовно призовани, чрез представители, поддържат заявеното в исковата молба и отговора.

Така депозираната молба е допустима, разгледана по същество е основателна, по следните съображения :

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

Не се спори от страните и приетите писмени доказателства сочат, че на 27.06.2014г. и на 18.09.2014г., служители на “*****” АД, са извършили проверка на СТИ в обект на ищеца, за което били съставени протоколи от с.д., подписан от тях и трето лице. При проверката било установено, отразено в протокола, че са изгорели ВВП /на 24.06.2014г. за първия протокол и на 10.09.2014г., в 6,00ч., за втория/, съответно сменени с нови. Въз основа на констатациите в протокола, била извършена корекция на сметка за консумирана ел. енергия, като на ищеца е начислена сумата от 4320,43 лева, с две фактури № 0001120468/23.10.2014г., с основание ел. енергия за периода 24-26.06.2014г. и № 0001118709/25.09.2014г., с основание ел.енергия за периода 10-18.09.2014г.. И в двете фактури издадени от мрежовия оператор сумите са начислени за технологичен разход, пренос и достъп. В кореспонденция между страните ответникът, а и в отговора си, се позовава на Правила за измерване количеството електрическа енергия – чл. 51. Приетото заключение на СТЕ сочи правилност в избора на методика при изчисляване на корекцията, налице е неотчитане от измервателната схема на преминала ел.енергия, каквато е възможно да бъде доставена до обектите на ищеца, а причината за неотчитане на преминаващата енергия – изгаряне на ВВП, е станала известна на ответника един час след повредата – стр. 116.

Така приетото за установено доведе до следните изводи :

От приетите писмени доказателства следва, че ищецът е страна по сделка за ел. енергия при свободно договорени цени, а ответникът не е доставчик на такава. Разпоредбите на ЗЕ, не сочат възможност на ответника да извършва корекционна процедура при този вид сделки, каквато има доставчика/краен снабдител/ при сделки при регулирани цени - чл. 98а, ал. 2, т. 6, б. „а“ от ЗЕ, сочещ съдържание на общите условия. Само това е достатъчно за основателност на предявения иск.

Разпоредбата на чл. 51 от ПИКЕЕ, на която се позовават ответни представители, действително дава възможност на дружества от ответния вид да представя на клиента фактура с дължими суми, вследствие на неизмерване, неправилно или неточно измерване, но само при предвидените в същия текст условия – липса на договор, което не е установено в производството.

Отделно от горното, даже и да се приеме, че ответникът има възможност за корекция на сметки, то факта, в конкретния случай, че е знаел за повредата в собствените му съоръжения, които следва да поддържа в изправност, един час след нея, а я констатира с протокол, въз основа на които преизчислява дължими суми няколко дни след това, изключва дължимоста им, особено при липса на данни за реално потребление за коригирания период. Предпоставка за извършване на корекцията /извършвана от краен снабдител/, е неизмерването, неправилното и/или неточно измерване, да е в резултат от неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по чл. 120, ал. 3 от ЗЕ или повреда на такива. Доказателствата по делото, не сочат неправомерно поведение на ищеца, но и в двата случая корекцията е за цената на ел.енергията, не за фактурираните в случая технологични разходи.

Поради това следва да се приеме, че ответникът не е доказал, основание на вземане срещу ищеца от 4320,43 лева, представляващо цена на електрическа енергия, поради което и предявеният отрицателен установителен иск, е основателен и следва да се уважи.

Неоснователно е и ответното възражение за недопустимост на иска поради липса на интерес. Клиента /потребител/ има интерес да установи, че не дължи определена сума. Щом има интерес да насочи иска си и срещу настоящия ответник, когато корекцията е извършена от доставчика /“Енерго-Про Продажби” АД/, още повече има интерес да го предяви така, когато тя се върши от мрежовия оператор.

При така посоченият изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 826,81 лева, разноски в производството на настоящата инстанция.

Водим от горното и на посочените основания, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „*****“ ООД, ЕИК : *****, със седалище и адрес на управление – гр. ***** не дължи на “*****” АД, ЕИК : *****, със седалище и адрес на управление – гр. *****, сумата от 4320,43 лева представляваща цена на технологичен разход, пренос и достъп по фактури № 0001120468/23.10.2014г. и № 0001118709/25.09.2014г..

ОСЪЖДА “*****” АД, ЕИК : *****, със седалище и адрес на управление – гр. *****, да заплати на „*****“ ООД, ЕИК : *****, със седалище и адрес на управление – гр. *****, сумата от 826,81 лева, разноски в производството на настоящата инстанция.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването му, пред Окръжен съд – Шумен.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: