Р Е Ш Е Н И Е

69/28.1.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд десети състав

На двадесети януари две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева

Секретар: П.Н.

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 20 по описа на ШРС за 2015 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.50 от Семейния кодекс.

Депозирана е молба от В.Х.И. с ЕГН ********** с постоянен адрес *** и Ж.Х.И. с ЕГН ********** и постоянен адрес ***. Молителите излагат, че са законни съпрузи, като нямат деца от брака, не притежават недвижими имоти и движими вещи. Твърдят, че към настоящия момент взели взаимно решение за развод, като желанието им за това било твърдо и непоколебимо. Това пораждало необходимостта да бъдат уредени всички въпроси относно семейното жилище, фамилното име на жената, издръжката помежду им. Молят съда да постанови решение, с което утвърди постигнатото между тях споразумение, съгласно чл.50 от СК.

Двамата молители се явяват лично в съдебно заседание, като молят съда да утвърди споразумението и го поддържат изцяло.

ШРС след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становището на молителите, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното: Молителите били законни съпрузи, като гражданският брак между тях бил сключен на 07.10.1995 г. в гр. Смядово, за което бил издаден Акт за граждански брак № 0001 от същата дата. От брака си нямали родени деца, не притежавали общо движими, недвижими вещи или МПС. Семейното жилище, собственост на трети лица е напуснато и от двамата и никой няма претенции към него. Молителката излага желание да запази брачното си име – И.. Молителите нямат претенции и за издръжка помежду си. В молбата заявяват, че са постигнали непоколебимо взаимно съгласие да прекратят брака си, поради формалното му съществуване.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

От материалите по делото и от изявленията на страните направени, както в депозираната молба, а така също и в съдебно заседание, се установява по безспорен начин, че двамата са постигнали сериозно и непоколебимо взаимно съгласие да прекратят брака си с развод. Постигнали са споразумение, в което уреждат всички лични и имуществени отношения помежду си, а именно: относно семейното жилище; относно издръжката между съпрузите, фамилното име на жената. В този смисъл съдът намира, че постигнатото между тях споразумение, уреждащо последиците от прекратяване на брака, е пълно, не противоречи на закона и добрите нрави и следва да бъде утвърдено от съда.

Поради изложеното, съдът намира, че молбата на В.Х.И. и Ж.Х.И., се явява основателна и следва да бъде уважена, като съдът следва да допусне прекратяване на брака между страните с развод по взаимно съгласие и да утвърди депозираното от тях споразумение по чл.51 от СК.

На основание разпоредбата на чл.329, ал.1 от ГПК съдът с решението си следва да определи окончателен размер на дължимата държавна такса, като следва да е в размер на 40 лв. и констатира, че е заплатена отчасти от молителката в размер на 25 лв., като следва молителя да бъде осъден да доплати такава в размер на 15 лв.

Водим от горното, на основание чл.330, ал.3 от ГПК, във вр. с чл.51, ал.1 и ал.2 от СК, във връзка с чл.50 от СК, съдът

Р Е Ш И:

ПРЕКРАТЯВА гражданският брак между В.Х.И. с ЕГН ********** и Ж.Х.И. с ЕГН ********** и двамата с адрес с. Я., сключен с Акт за граждански брак № ***** от длъжностно лице по гражданско състояние в Кметство Я., общ. Смядово ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ НА СЪПРУЗИТЕ.

І. Молителите декларират, че придобитите по време на брака им движими вещи са поделени извънсъдебно, като за в бъдеще молителите нямат претенции един към друг.

ІІ. Молителите декларират, че нямат взаимни претенции за притежаваните от тях банкови сметки.

ІІІ. Семейното жилище, находящо се в с. Я*, собственост на трети лица е напуснато от молителите и никой от тях няма претенции за ползването му.

IV. Молителката запазва брачното си фамилното име И..

V. Молителите нямат претенции за изплащане на издръжка помежду си.

ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавната такса по делото в размер на 40 /четиридесет/ лева.

ОСЪЖДА Ж.Х.И. с ЕГН ********** да заплати по сметка на ШРС сумата от 15 лв. /петнадесет лева/, представляваща държавна такса за завеждане на делото, както и 5 /пет/ лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: