Р Е Ш Е Н И Е
362/4.5.2015г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Шуменският районен съд седми състав
На 02 (втори) април Година 2015
В публично съдебно заседание, в следния състав:
Председател
Теодора Йорданова-Момова
Секретар Е.П.,
Прокурор . . . . . .
. . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова
гражданско дело номер 21 по описа за 2015 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание:
– чл.
422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 31, ал. 2 от ЗС и
– чл.
422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В подадената след указание по чл. 415, ал. 1 от ГПК
искова молба ищцата В.Н.Д. твърди, че била съсобственик, заедно с други лица на
недвижими имоти, находящи се в гр. Шумен. По силата на решение, взето на 20.11.2002
г. на общо събрание на съсобствениците, ползването на имотите било предоставено
на ответника „Лида“ АД гр. Шумен, като последното поело задължение да плаща на
ищцата сума в размер на 342,98 лв. месечно. След 01.10.2011 г., ответникът
преустановил плащането на уговорената сума. Поради това, ищцата депозирала пред
РС гр. Шумен заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника,
което било уважено изцяло чрез издаване на такава по ч.гр.д. № 1669/2013 г. по
описа на съда. По реда и в срока по чл. 414 от ГПК, „Лида“ АД подало възражение
срещу заповедта за изпълнение. Моли съда да постанови решение, по силата
на което по отношение на страните да бъде признато за установено, че
съществуват следните вземания на ищцата срещу ответника, за чието плащане е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 1669/2013 г. по описа на ШРС: в размер на 6765,60 лв., представляващо задължение за обезщетение за ползата, от която е лишена
ищцата при едноличното използване от ответника на 1/13.1 ид. част от недвижим
имот, представляващ поземлен имот ХIХ в кв. 367 по плана на гр. Шумен и *** ид. част от недвижими имоти,
представляващи построени в поземления имот производствена сграда, склад за
готова продукция /ново сиропно/, склад за готова продукция и склад за готова
продукция /експедиция/, за периода от 01.10.2011 г. до 31.05.2013 г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 17.06.2013 г. до
окончателното и плащане; в размер
531,62 лв., представляващо обезщетение за неплатено парично задължение в размер
на 6765,60 лв. за периода от
01.10.2011 г. до 31.05.2013 г.; ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата
разноските по заповедното производство и по настоящото исково
производство.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответникът, чрез пълномощника си – адвокат, подава отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Излага, че представения от ищцата протокол от ОС на съсобствениците не представлявало „писмено поискване“ по смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС. Оспорва твърденията в исковата молба, че до м. септември 2011 г. ищцата получавала обезщетение от претендирания вид, като излага, че Д. получавала месечен наем. Моли, предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани, като му бъдат присъдени деловодните разноски.
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се
установи от фактическа страна следното:
Видно от приложения нотариален акт № 116, том 1, дело № *** г. на ШРС е, че В.Н.Д. придобила правото на собственост върху 1/13.1 идеални части от поземлен имот XIX в кв. 367 по плана на гр. Шумен, целия с площ 13130 кв.м и 1/25.1 идеални части от построените в имота производствени сгради. Съдът констатира от протокол от 20.11.2002 г. от общо събрание на съсобствениците на тези недвижими имоти, че имотите били предоставени за ползване на „Лида“ АД гр. Шумен. Отразено е, че на събранието присъстват 81,88% от съсобствениците на поземления имот и 74,87% от съсобствениците на построените в него сгради. Определено е, че обезщетението следва да бъде в размер на 0,64 лв. за 1 кв.м и 0,16 лв. за 1 кв. м незастроена земя. По делото е приложен договор за наем от 20.11.2002 г., сключен между Д. и дружеството – ползвател, по силата на който последното се задължило да плаща на ищцата месечен наем в размер на 220,00 лв. плюс инфлационния индекс. Видно от приложения протокол № 20/20.11.2014 г. на общо събрание на акционерите в „Лида“ АД е, че било взето решение дружеството да преустанови ползването на процесните недвижими имоти.
Съгласно заключението на извършената по делото съдебно-счетоводна експертиза, размерът на обезщетението за ползване на притежаваните от ищцата идеални части от недвижимите имоти, съобразно договор за наем от 20.11.2002 г. за периода 01.10.2011 г. – 31.05.2013 г. възлиза на 6777,19 лв., а на обезщетението за забава върху тази сума – на 535,13 лв., а съобразно решението на ОС – в размер на 5228,40 лв., а на обезщетението за забава върху тази сума – на 418,78 лева.
От
приложеното ч.гр.д. № 1669/2013 по описа на РС гр. Шумен се установи, че ищцата
В.Д. подала по реда на чл. 410 от ГПК заявление на 17.06.2013 г., по което била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 850/18.06.2013
г. за сумите, предмет на предявените в настоящото исково
производство искове и за разноски в общ размер 505,95 лв., направени по
заповедното производство. Срещу издадената заповед, длъжникът, в срока по чл.
414, ал. 2 от ГПК – на 12.07.2013 г., депозирал възражение по чл. 414 от ГПК.
При така установеното от фактическа
страна, съдът приема от правна страна следното:
По допустимостта на исковете:
Исковете
са предявени от В.Н.Д. по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по нейно заявление в качеството й на кредитор срещу
ответника „Лида“ АД гр. Шумен в качеството му на длъжник, на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 850/18.06.2013 г. по ч.гр.д.
№ 1669/2013 г. на РС гр. Шумен, и след направено от длъжника възражение срещу
заповедта. Налице е идентичност на страните по заповедното и по настоящото
исково производство. Претендира се установяване на вземания, съответни на
задълженията, посочени в заповедта за изпълнение. Ето защо, настоящият състав,
предвид единството на настоящото и заповедното производство, приема, че исковете са допустими.
По основателността на исковете:
Съдът е
сезиран с положителни установителни искове за признаване за установено, че съществуват
вземания в полза на ищцата срещу ответника за следните парични суми: 6765,60 лв., представляващо задължение за обезщетение за ползата, от която е лишена ищцата при
едноличното използване от ответника на 1/13.1 ид. част от недвижим имот,
представляващ поземлен имот ХIХ в кв. 367 по
плана на гр. Шумен и ид. част от
недвижими имоти, представляващи построени в поземления имот производствена
сграда, склад за готова продукция /ново сиропно/, склад за готова продукция и
склад за готова продукция /експедиция/, за периода от 01.10.2011 г. до
31.05.2013 г., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 17.06.2013 г. до окончателното и
плащане и 531,62 лв., представляващо обезщетение за неплатено парично задължение в
размер на 6765,60 лв. за периода от
01.10.2011 г. до 31.05.2013 г.
Предявяването
на иск по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК и на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК
във връзка с издаването на заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение очертава пределите на предмета на настоящото дело, а именно –
съществуването на посочените в исковата молба вземания по заповедта за
изпълнение към 17.06.2013 г. – датата на подаването на заявлението по реда на
чл. 410 от ГПК с искане за издаване на заповед за изпълнение. Доказателствената тежест, на осн.
чл. 154, ал. 1 от ГПК, е върху ищцата.
По иска с правно основание чл. 422, ал.
1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 31, ал. 2 от ЗС:
Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от ЗС, когато един от
съсобствениците ползва лично общата вещ, той дължи обезщетение на останалите за
ползата, от която са били лишени от датата на писменото поискване. Според
разпоредбите на чл. 30 и чл. 31 от ЗС, правата на всеки от съсобствениците се
изразяват и в това да ползва съсобствения имот за задоволяване на специфичните,
съответстващи на предназначението на имота свои нужди, по начин и дотолкова, доколкото
не пречи на другите съсобственици да използват имота според правата им. Тоест,
в настоящото производство, претендиращата обезщетение ищца следва да докаже
наличието на следните три предпоставки:
– съсобственост между страните
по делото върху недвижим имот;
– еднолично ползване от страна ответника на целия
недвижим имот;
– отправяне от страна на
ищцовата страна на писмено поискване.
Доказа се (а и не се спори между страните), че В.Д.,
заедно с други лица са съсобственици на недвижимите имоти, находящи се в гр.
Шумен, представляващи поземлен имот и изградени в същия сгради.
Досежно наличието на втората
изискуема предпоставка: в отговора на исковата молба, ответната страна не
оспорва обстоятелството, че ползва целите недвижими имоти. В съдебно заседание,
пълномощникът на дружеството заявява, че същото не ползва всички сгради.
Фактът, че „Лида“ АД ползва процесните недвижими имоти в предели над
собственическите му права се установява по делото чрез приложения протокол от
общо събрание на акционерите на дружеството от 24.11.2014 г., на което е взето
решение ползваните сгради да бъдат освободени от ответника. Тоест, налице е и
втората предпоставка за възникване на право на обезщетение за лишаване от
ползването.
Относно наличието на отправена писмена
покана от страна на ищцата до ответника: за да възникне за съсобственика, който
ползва вещта задължение за обезщетение, е необходимо неползващият съсобственик
да му отправи писмено искане. По своя характер то е едностранно волеизявление,
отправено до съсобственика, което последният трябва да получи, и от което да се
вижда, че за в бъдеще лишеният от ползване желае да му се плаща обезщетение. Писмена
покана е необходима когато един от съсобствениците ползва вещта без да е
постигнато съгласие за начина на ползване. В случая, такова съгласие е налице –
същото е отразено в протокол от 20.11.2002 г. Според нормата на чл. 32, ал. 1
от ЗС, общата вещ се ползва и управлява съгласно решението на съсобствениците,
притежаващи повече от половината от общата вещ. В случая, взетото решение на
20.11.2002 г. е взето от съсобственици, представляващи 81,88% от имота и 74,87%
от сградите. Тоест, налице е съгласие между съсобствениците на процесните
недвижими имоти, които са определили и дължимото от ползващия имотите размер на
обезщетението. Според заключението на вещото лице, размера на обезщетението,
съобразно взетото решение на съсобствениците за периода 01.10.2011 г. до
31.05.2013 г. възлиза на 6777,19 лв.
С оглед гореизложеното, съдът счита, че са налице
всички предпоставки, визирани в чл. 31, ал. 2 вр. чл. 30, ал. 3 от ЗС.
Предвид така установеното от
фактическа и правна страна, съдът намира, че искът по чл. 422, ал. 1 вр. чл.
124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 31, ал. 2 от ЗС се явява основателен и доказан. Ето
защо, по отношение на страните следва да бъде признато за установено, че
съществува вземане на В.Н.Д. *** за парична сума в размер на 6765,60 лв.,
представляваща задължение за обезщетение
за ползата, от която е лишена ищцата при едноличното използване от ответника на
1/13.1 ид. част от недвижим имот, представляващ поземлен имот ХIХ в кв. 367 по плана на гр. Шумен и ид. част от недвижими имоти, представляващи
построени в поземления имот производствена сграда, склад за готова продукция
/ново сиропно/, склад за готова продукция и склад за готова продукция
/експедиция/, за периода от 01.10.2011 г. до 31.05.2013 г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 17.06.2013 г. до окончателното и плащане.
Досежно претенцията с правно
основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва, считано от деня на забавата. В
процесния случай се установи, че „Лида“ АД гр. Шумен не изпълнило в срок задължението си
за плащане на уговореното обезщетение за лишаване от ползването на недвижимите
имоти. Ето защо, съобразявайки и заключението по извършената експертиза, съдът
приема, че искът следва да бъде уважен, като по отношение на страните бъде
признато за установено, че към 17.06.2013 г. в полза на ищцата съществува вземане от ответника за
парична сума в размер на 531,62 лв., представляваща обезщетение
за неплатено парично задължение за 6765,60 лв. за периода от 01.10.2011 г. до 31.05.2013
г.
При направеното
искане от ищцата,без прилагане на списък по чл. 80 от ГПК, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на В.Д. направените
разноски по настоящото исково производство в размер на 1046,00 лв. и по
заповедното производство в размер на 505,95 лева.
Водим от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
На основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр.
чл. 31, ал. 2 от ЗС, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.Н.Д. с ЕГН **********,
с постоянен адрес:*** и „ЛИДА” АД, ЕИК 127043564, със седалище: гр. Шумен,
адрес на управление: гр. Шумен 9700, Индустриален квартал, представлявано от З.П.Й.
и Й.И.Й., че към 17.06.2013 г. съществува вземане на В.Н.Д. *** в размер на 6765,60
лв. (шест хиляди седемстотин шестдесет и пет лева и 60 стотинки), представляващо задължение за обезщетение за ползата, от която е лишена ищцата при едноличното
използване от ответника на 1/13.1 ид. част от недвижим имот, представляващ
поземлен имот ХIХ в кв. 367 по плана на гр. Шумен
и ид. част от недвижими имоти,
представляващи построени в поземления имот производствена сграда, склад за
готова продукция /ново сиропно/, склад за готова продукция и склад за готова
продукция /експедиция/, за периода от 01.10.2011 г. до 31.05.2013 г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 17.06.2013 г. до окончателното и плащане, за което вземане е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 850/18.06.2013
г. по ч.гр.д. № 1669/2013 г. на РС гр. Шумен.
На основание
чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на В.Н.Д. с ЕГН ********** и „ЛИДА” АД гр. Шумен, ЕИК
127043564, че към 17.06.2013 г. съществува вземане на В.Н.Д. *** в размер на
531,62 лв. (петстотин тридесет и един лева и 62 стотинки), представляващо обезщетение за неплатено парично задължение в размер на 6765,60 лв. за периода от 01.10.2011 г. до 31.05.2013 г., за което вземане е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 850/18.06.2013
г. по ч.гр.д. № 1669/2013 г. на РС гр. Шумен.
ОСЪЖДА „Лида“ АД гр. Шумен да заплати на В.Н.Д., направените по настоящото исково производство деловодни разноски в размер на 1046,00 лв. (хиляда и четиридесет и шест лева).
ОСЪЖДА „Лида“ АД гр. Шумен да заплати на В.Н.Д., направените деловодни разноски по ч.гр.д. № 1669/2013 г. на ШРС в размер на 505,95 лв. (петстотин и пет лева и 95 стотинки).
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Шуменски окръжен съд.
Районен съдия: