Р Е Ш Е Н И Е
399/18.5.2015г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Шуменският
районен съд седми състав
На 16 (шестнадесети)
април Година 2015
В публично съдебно заседание, в следния състав:
Председател Теодора Йорданова-Момова
Секретар Е.П.,
Прокурор . . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова
гражданско дело номер 44 по описа за 2015 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с
правно основание чл. 49 вр. 45, ал. 1 от ЗЗД.
В исковата си молба
ищцата С.С.И. твърди, че на 17.12.2014 г. претърпяла злополука. Същата живеела
в гр. Шумен, кв. „Б.Б.“, като на посочената дата около 17,30 часа се насочила
към автобусна спирка в района. По това време било тъмно, а уличното осветление
не работило. При преминаването й на около три метра от входа на детската
градина, находяща се в квартала, ищцата се спънала в нещо, намиращо се на тротоара
и паднала. При падането се подпряла на дясната си ръка, при което изпитала
много силна болка в крайника. Намираща се в близост нейна съседка й помогнала
да се изправи и я съпроводила до дома й, а съпругът й я откарал в Спешно
отделение при „МБАЛ-Шумен“ АД, където й била оказана медицинска помощ.
Установило се счупване на ръката й и И. била настанена за лечение в болничното
заведение. Били констатирани следните травматични увреждания: счупване на
долния край на лъчевата кост закрито в дясна ръка, прорезна рана на лява ръка в
основата на палеца, охлузвания по двете колена, отекъл и болезнен палец на
левия крак. На 19.12.2014 г. била извършена оперативна интервенция с диагноза
„открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, радиус, улна и поставяне
на Т-плака“. След изписване от болничното заведение й било предписано медикаментозно
лечение. След случилото се, ищцата установила, че се е спънала в стърчащ
алуминиев кабел и заземителна шахта на тротоара във връзка с извършвани на
мястото ремонтни дейности. В периода, необходим за възстановяването й, ищцата
претърпяла загуби и пропуснала ползи, тъй като заедно със съпруга си били
приемно семейство на две деца. В резултат на уврежданията, И. изпитвала болки,
не била в състояние да се обслужва сама и да полага грижи за домакинството,
което се отразило и на психиката й. Разходите за извършеното й оперативно
лечение били големи, но разполагала с документи само за платена сума в размер
на 1333,66 лв., представляваща цена на поставената й плака. Процесният тротоар
бил собственост на Община Шумен, като последната била длъжна да осигури
нормалното поддържане на същия. Счита, че поради неполагане на грижи за
тротоара е настъпило увреждането й, за което отговорност следва да носи
ответника.
Моли съда да постанови
решение, по силата на което да осъди ответника да й заплати сумата 15000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди; сума в размер на 1336,66
лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със
законната лихва върху главниците от 17.12.2014 г., както и направените
деловодни разноски.
Ответникът,
в срока по чл. 131 от ГПК, чрез пълномощника си, подава отговор на исковата
молба, с който оспорва претенциите. Излага, че
не е пасивно легитимиран по претенцията за непозволено увреждане, тъй като след
проведена процедура по възлагане на обществена поръчка, дейностите по
обезопасяването на тротоара, на който ищцата твърди, че е получила травматични
увреждания, били възложени на „Барс“ АД гр. Шумен, поради което именно
последното дружество следвало да носи отговорността от увреждане на ищцата.
Освен това, намира за недоказани уврежданията на И. и механизма на получаването
им. Моли, предявения иск да бъде отхвърлен като недопустим и неоснователен. При
условията на евентуалност, моли предявеното обезщетение да бъде присъдено в
по-нисък размер, като му бъдат присъдени разноски по делото.
От събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа страна следното: видно от приложената епикриза № *** г., изд. от
„МБАЛ – Шумен“ АД гр. Шумен е, че С.С.И. постъпила в болничното заведение на
17.12.2014 г. и била изписана на 22.12.2014 г. с окончателна диагноза: счупване
на долния край на лъчевата кост закрито в дясно. Описано е, че страданието
датира от 17.12.2014 г., когато при падане получила травма с оток и деформация
на дясна гривнена става. На 19.12.2014 г. била извършена операция с открито
наместване на фрактура с вътрешна фиксация, радиус, улна, поставена заключваща
Т плака. Предписано мекидаментозно лечение след изписването – „Далацин“,
„Ендотелон“, „Аксетин“, „Аналгин“. По делото е представен фиш за контролни
превръзки след изписване, в който е отразено, че свалянето на конци е извършено
на 19.01.2015 г. Съдът констатира от приложените фактури №№ 62957/18.12.2014
г., 63041/22.12.2014 г. и фискални бонове, че И. платила сума в общ размер
1333,66 лв. за закупуване на Т плака, за престой в болнично заведение и за
предписани й медикаменти. Видно от представеното удостоверение, изд. от Община
Шумен е, че описаното място на произшествие в исковата молба се намира пред
лицето на „Детско заведение“ в кв. 571 по плана на гр. Шумен и същото попада в
обхвата на проект „Шумен – по-доброто място за живеене“ в изпълнение на договор
***. Съдът констатира от договор № ***-S-14 от
18.08.2014 г., че по силата на същия Община Шумен възложила на „Барс“ АД гр.
Шумен извършването на следните дейности: „Реконструкция на междублокови паркови
пространства и рехабилитация на междублокова улична мрежа и паркинги в гр.
Шумен, рехабилитация на разпределителна улична мрежа, изграждане на велоалея,
обслужваща кв. 570, 571 и 572“. В чл. 9, ал. 1, т. 6 от договора, на изпълнителя
е вменено задължение да извърши за своя сметка всички обезопасявания по трасето
на строежа и да не допуска инциденти и нанасяне на щети на трети лица. По
делото са представени писмени документи във връзка с изпълнението на договора.
Съгласно
заключението на изготвената съдебно-медицинска експертиза, на 17.12.2014 г. С.И.
е получила следните травматични увреждания: фрактура на радиуса на типично
място с разместване на сегментите, прорезна рана на лявата ръка в основата на
палеца, охлузвания по двете колена, болезнен палец на левия крак, като за
последните няма налична медицинска документация. Механизмът на счупването на
лъчевата кост на типично място е характерен – получава се при падане от ръст
или неголяма височина върху плоскост и посрещане на удара на падащото тяло с
насрещна длан на не по-малко от 40 градуса. В резултат на уврежданията, на
ищцата е причинено трайно затруднение в движението на десния горен крайник за
срок по-голям от един месец. Вещото лице сочи, че непосредствено след
счупването и проведената операция, е налице значителна болезненост, а
движенията на десен горен крайник са ограничени от наложената гипсова
имобилизация за срок от един месец. След свалянето на гипса и до 04.02.2015 г.
все още са налице оплаквания от ограничени движения в китката на счупената
ръка, които биха намалели след проведения крус физиотерапия и ЛФК, без да са
напълно отшумели. Движенията са били по-свободни, увеличени по сила и
амплитуда, без да са достигнали оптимума досежно гривнената става и пръстите на
дясната ръка. Към момента на изготвяне на заключението, е налице леко
отслабване на захвата на дясната ръка, поради поява на болка. Вещото лице
излага, че не са налице данни за обостряне на някое от хроничните заболявания
на И., като същите са били: ХОББ, исхемична болест на сърцето, захарен диабет –
неинсулинозависим тип, хипертонична болест на сърцето без застойна сърдечна
недостатъчност и стенокардия. Описва, че след травмата не се е налагала
съществена промяна във вида и дозите на приеманите от ищцата медикаменти. И.
следва да продължи лекарствената терапия на хроничните си заболявания.
Правилата на добрата медицинска практика изискват да се проведе още една
операция за изваждане на метала – до шестия месец, след което да се проведе
курс рехабилитация, като е необходим прием на обезболяващи медикаменти. Вещото
лице заключава, че средния срок за пълно възстановяване при конкретно установеното увреждане е
два и половина-три месеца.
Разпитаните в
съдебно заседание като свидетели С.Н. и С.С. /съпруг на ищцата/ излагат, че на
17.12.2014 г. около 17,20-17,30 часа ищцата се насочила към автобусната спирка,
находяща се в гр. Шумен, кв. „Б.Б.“ на т.нар. „обръщач“. Същата възнамерявала
да посрещне двете си внучки, тъй като по това време било тъмно, а децата се
прибирали от училище с автобус, пристигащ в 17,25 часа. Тъй като в района се
извършвали ремонтни дейности, изцяло липсвало улично осветление и видимостта
била изключително ниска. При преминаването на И. край горния вход на Детска
градина № 24, при движението й по тротоара, тя се
разминала със свид. Н., с която били съседи. Непосредствено след разминаването
им, Н. чула силно изохкване от страна на ищцата и незабавно се върнала при нея.
Установила, че И. е паднала на земята, като пропаднала в дупка с дълбочина
около 40 см, изградена стандартно за поставяне на стълб, като от дупката
стърчали два кабела с височина около 20-30 см. Свидетелката констатирала, че
пострадалата е в неадекватно състояние, придържала дясната си ръка. Н. й
помогнала да стане, като при движението на двете към блока, в който живеят
видяла, че ищцата куца, а краката й са ожулени. Впоследствие, свидетелката
виждала съседката си с гипсирана ръка, като й споделяла, че не може да се
обслужва сама. Свидетелят С. описва, че след прибирането на съпругата му след
инцидента незабавно я отвел в спешна помощ при „МБАЛ-Шумен“, където й била
оказана медицинска помощ. Лекуващият лекар им заявил, че следва да бъде
извършена операция с поставяне на имплант, който следва да бъде закупен от
пострадалата. И. пребивавала в болничното заведение пет дни, през което време
била посещавана всекидневно от съпруга си, който й носил храна, а през време на
отсъствието полагал изцяло грижите за двете внучки. След завръщането на ищцата
в дома й, същата не била в състояние да извършва елементарни действия с дясната
си ръка. Домакинските работи – готвене, пране, хранене, грижи за децата, били
извършвани от свид. С., тъй като И. не била в състояние да ги осъществява. И
двамата свидетели описват, че през м. декември, в описания район на квартала
изцяло липсвало улично осветление, като във връзка с извършвани ремонтни
дейности, по тротоара край детската градина, по който преминават много хора,
вкл. и деца, били оставени заземителни шини със стърчащи от тях кабели, като
мястото не било обезопасено. Чести били случаите на спъващи се граждани,
включително и деца в кабелите.
При така описаните фактически положения, съдът намира
от правна страна следното:
Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е
гаранционно-обезпечителна, като се явява изключение от принципа, че всеки носи
отговорност за себе си и своите деяния. Законодателят е предвидил възможност да
се репарират вредите, причинени от друг правен субект, като в този смисъл
отговорността е за чуждо противоправно и виновно деяние, с което е причинена
вреда на пострадалия. За да бъде ангажирана отговорността по този текст следва
да бъде установено наличието на следните предпоставки: 1. Възлагане на работа
от ответника на прекия причинител на вредите, причинени от изпълнителя при или
по повод извършване на възложената му работа – чрез действия, които пряко
съставляват извършване на възложената работа или чрез бездействия да се
изпълнят задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила
или характера на работата; 2. Наличие на елементите от фактическия състав
на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД – деяние, вреда, причинна връзка между деянието и
вредата, противоправност и вина. Не е необходимо да се установят конкретните
лица, осъществили деянието, а само качеството им на изпълнители на възложената
им работа.
По отношение
наличието на първата, описана предпоставка: съгласно разпоредбите на чл. 2, ал.
1, т. 1 от ЗОС вр. чл. 3, ал. 3, вр. чл. 8, ал. 3 от ЗПътищата общинските
пътища са публична общинска собственост. В случая се касае за тротоар, като
според § 1, т. 2 от ДР на ЗП той е част от земното платно и пътя, и като такъв
представлява публична общинска собственост. Според нормата на чл. 31 от ЗП,
изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от
общините. Тоест, Община Шумен като собственик на тротоара, намиращ пред лицето
на „Детско заведение“ в кв. 571 по плана на гр. Шумен е следвало да осигури
обезопасявянето на същия, тъй като съгласно чл. 108 от ЗДвП, пешеходците са
длъжни да ползват именно тротоарите за придвижването си в градска среда.
Установи се, че чрез сключването на договор с „Барс“ АД гр. Шумен след процедура по възлагане на обществена поръчка, Община Шумен възложила извършването на ремонтни дейности по обекти, включващи и процесния тротоар, както и обезопасяването на същите на посоченото юридическо лице. Право на общината е да реши дали да осъществява тези дейности чрез свои служители или чрез трети лица – изпълнители по сключен договор. В случая, релевантния юридически факт е възлагането на работа от страна на собственика на вещта. В тази насока, неоснователно се явява възражението на ответника, че не е пасивно легитимиран по предявената претенция, тъй като предвиденото в клаузите на сключения договор обвързва единствено страните по него. Община Шумен разполага с възможността по пътя на регреса да претендира правата си по сключения договор с изпълнителя. Предвид всичко изложено, съдът намира за доказано наличието на първата изискуема от закона за ангажиране на отговорността на ответника по реда на чл. 49 от ЗЗД.
Досежно елементите, включени във фактическия състав на непозволеното увреждане: безспорно се доказа, че дружеството-изпълнител по договора, сключен с ответната страна, не е изпълнило задълженията си по договора, поради което е следвало Община Шумен да изпълни задълженията си по осигуряване на безопасно ползване на тротоар – публична общинска собственост чрез свои служители. Според настоящия състав, лицата, на които е възложена работата, респ. общинските служители са бездействали, поради което настъпилите вреди са пряк резултат от неизпълнение от страна на общината на възложеното й със закон задължение. Тоест, налице е противоправно деяние. В съответствие с разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, вината се предполага, поради което и този елемент е налице.
Чрез представените писмени доказателства и заключението по изготвената СМЕ се установи наличието на вреди и причинната им връзка с виновното противоправно деяние. Доказа се, че на 17.12.2014 г. при придвижването си в абсолютно неосветен участък, по тротоар, в близост до входа на детско заведение – детска градина № 24 в гр. Шумен, кв. „Б.Б.“, ищцата се спънала в надземен кабел с приблизителна височина 20-30 см и паднала на земята, като по този начин получила травматични увреждания. В тази насока, съдът изцяло кредитира показанията на разпитаните свидетели – пряк очевидец на случилото се и съпруга на пострадалата, придобил косвени впечатления веднага след случилото се и очевидец на състоянието на И. след инцидента. Показанията са взаимносвързани, допълващи се и в съответствие с представените писмени документи.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че по делото е доказано осъществяването на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, от който възниква задължението на ответника да поправи всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането – както имуществените, така и неимуществените.
1. Относно претенцията на С.И. за обезщетяване на
претърпени неимуществени вреди: с
оглед материалите по делото и съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съдът
намира, че същата е частично основателна и доказана. Справедливото обезщетяване на
неимуществените вреди изисква съдът да определи точен паричен еквивалент на болките,
страданията и другите морални вреди на пострадалия. В тази насока, съдът
съобрази следните обстоятелства: видът, характерът и степента на констатираните
увреждания; видът и начинът на провежданото лечение, неговата продължителност; болките
и страданията, претърпени при провеждане на лечението през всичките му етапи;
психическата травма, възрастта на пострадалата. Съдът взе предвид, че се касае
за 66-годишна жена, получила травматичните увреждания, описани в СМЕ, основното
от които – счупване на долния край на лъчевата кост на дясна ръка; периода на
възстановяване – един месец в гипс и 2-3 месеца за пълно възстановяване –
увреждане, съответстващо на средна телесна повреда по смисъла на НК; обстоятелството,
че се е наложила оперативна интервенция, като за пълното оздравяване и в
съответствие с добрите медицински практики е необходима още една такава;
болките и страданията при непосредственото претърпяване на увреждането –
неочаквано и непредизвикано падане в градска среда, в непосредствена близост до
детска градина; болките и страданията при възстановяване от травмата – установи
се, че и понастоящем И. не си служи пълноценно с основния си горен крайник,
водещо до невъзможност от извършване на елементарни физически дейности;
отражението на тези обстоятелства върху ежедневието на пострадалата, полагаща
грижи по отглеждане и възпитание на двете си внучки, както и безспорното им
отражение им върху психиката й. Съдът съобрази, освен това, факта, че
увреждането е в резултат от бездействието на служители на ответника, които не
са спазили нормативно определени изисквания за безопасността на движение по
процесния тротоар, още повече, че същия представлява основен маршрут по
движението на децата от намиращото се в непосредствена близост детско
заведение.
Предвид
съвкупността от установените по делото релевантни факти, съдът счита, че
справедливият размер на обезщетението за претърпените от И. болки и страдания в
резултат на непозволеното увреждане, възлиза на 10000,00 лева.
Предвид всичко
изложено, съдът намира, че искът с правно основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 от
ЗЗД, предявен от С.И. следва да бъде уважен, като Община Шумен бъде осъдена да й
заплати сума в размер на 10000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата
на увреждането – 17.12.2014 г. до окончателното й изплащане. Претенцията, в
останалата й част, до пълния предявен размер – 15000 лв., следва да бъде
отхвърлена.
2. Досежно претенцията на С. И. за обезщетяване
на претърпени имуществени вреди:
съдът приема, че същата е основателна. По делото са представени писмени
доказателства – фактури и фискални бонове, от които се установява, че ищцата
заплатила за закупуване на Т-плака, за престой в болнично заведение и за
предписани й медикаменти – пряко свързани с проведеното лечение в „МБАЛ - Шумен“
АД гр. Шумен сума в общ размер 1333,66 лева. Ето защо, тази претенция следва да
бъде изцяло уважена, като ответникът бъде осъден да заплати на И. цитираната
сума, ведно със законната лихва, считано от 17.12.2014 г. до окончателното й
изплащане.
На основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените
от разноски по делото, съразмерно с уважената част от иска в размер на 721,64
лева.
На основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК, ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените
от разноски по делото /изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение, чийто
размер в случая е 1020,01 лв./, съразмерно с отхвърлената част от иска в размер
на 312,24 лева.
На основание чл. 78,
ал. 6 вр. чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати държавна такса по делото в размер на 453,35 лв. и направените разноски
по делото в размер на 190,00 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА ОБЩИНА ШУМЕН с ЕИК ***, с адрес гр. Шумен, бул.
„Славянски“ № 17 представлявана от К.Б.К. да заплати на основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, на С.С.И. с ЕГН **********,
с постоянен адрес ***, със съдебен адресат – адв. С. Б. от ШАК, гр. Шумен, ул.
„Добри Войников“ № 9-13, офис 15, СУМАТА
10000,00 (десет хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени на
17.12.2014 г. в гр. Шумен, пред детско заведение в кв. 571 по плана града в
резултат на неизпълнение от страна на общината на възложените й със
закон задължения по осигуряване на безопасно ползване на тротоар – публична
общинска собственост чрез свои служители, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 17.12.2014 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част над
10000,0 лв., до пълния предявен размер – 15000,00 лв., като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА ОБЩИНА ШУМЕН да заплати на основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, на С.С.И. с ЕГН **********, СУМАТА 1333,66 лева (хиляда триста тридесет и три лева и 66 стотинки), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени на 17.12.2014 г. в гр. Шумен, пред детско заведение в кв. 571 по плана града в резултат на неизпълнение от страна на общината на възложените й със закон задължения по осигуряване на безопасно ползване на тротоар – публична общинска собственост чрез свои служители, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 17.12.2014 г. до окончателното й изплащане.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ОСЪЖДА Община Шумен да заплати на С.С.И. направените
деловодни разноски съразмерно с уважената част от исковете в размер на 721,64
лв.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ОСЪЖДА С.С.И. *** направените деловодни разноски
съразмерно с отхвърлената част от исковете в размер на 312,24 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 83,
ал. 1, т. 4 от ГПК, ОСЪЖДА
Община Шумен да заплати в полза на Районен съд гр. Шумен държавна такса
по делото в размер на 453,35 лв. и направените разноски по делото в размер на 190,00
лева.
Решението може да
се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Шуменски
окръжен съд.
Районен
съдия: