Р Е Ш Е Н И Е
1749/9.11.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, единадесети състав
На двадесет и осми октомври през две хиляди и петнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Ростислава Георгиева
Секретар: Ил.Д.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от районния съдия
ГД №45 по описа на ШРС за 2015 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са два обективно
съединени положителни установителни иска с правна квалификация чл.422, ал.1 от
ГПК, във вр. с чл.124 от ГПК и във вр. с чл.86 от ЗЗД – по отношение на
мораторната лихва.
Производството по настоящото дело е образувано по
искова молба от “***” АД, гр.Варна, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление:
гр.Варна, Варна Тауърс-Г, бул. „***“ №258, представлявано от Б. Г. М., Б. Д. П.
и П. С. С. - членове на Управителния
съвет, чрез процесуалния представител М. Й. М. срещу И.Г.М., с ЕГН**********,***.
Ищцовото дружество твърди, че ответникът И.Г.М. е техен клиент във връзка с
продажбата на електрическа енергия за обект с абонатен номер 0105112067, с клиентски
номер 1300001706 и адрес на потребление гр.Шумен, ул.”***” №29А, ап.21.
Излага, че облигационните отношения между страните били регламентирани от
Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на “***” АД,
които били приети на основание чл.98а от Закона за енергетиката от Управителния
съвет на “***” АД и били одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране. Тъй като ответникът не изпълнил задължението си да заплати в срок
консумираната ел.енергия, на основание чл.410 от ГПК, във вр. с чл.107 от
Закона за енергетиката на 11.12.2014 год. ищецът подал в Районен съд – гр.Шумен
заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу И.Г.М., в резултат на
което било образувано ЧГД №2781/2014 год. по описа на ШРС. Претендираната по
заповедното производство сума била в размер на 773.72 лева. Посочената сума
включвала 616.00 лева – главница за неплатени суми по фактури за изразходвана
ел.енергия за периода от 16.02.2012 год. до 12.10.2012 год., 157.72 лева -
мораторна лихва върху главницата, считано от датата на падежа на всяка една от
фактурите до 22.10.2014 год., като сумите били подробно посочени в извлечение
от сметката на ответника към същата дата. Излага, че в срока по чл.414 от ГПК
ответникът е направил възражение, което породило необходимостта от завеждане на
настоящия иск.
С настоящата искова молба предявяват положителен
установителен иск, като молят съда да признае за установено, че ответникът
дължи на “***” АД сумата от 773.72 лева, включваща 616.00 лева – главница за
неплатени суми по фактури за изразходвана ел.енергия за периода от 16.02.2012
год. до 12.10.2012 год., 157.72 лева - мораторна лихва върху главницата,
считано от датата на падежа на всяка една от фактурите до 22.10.2014 год.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
молбата за издаване на заповед за изпълнение – 12.11.2014 год. до окончателното
изплащане на сумата, както и направените по заповедното производство разноски.
Молят също съдът с решението си да осъди ответникът да им заплати разноските по
настоящото производство.
В съдебно заседание за ищцовото дружество се явява
упълномощен представител – юрисконсулт М.М.,
който поддържа изцяло предявения иск. С оглед на постъпило плащане след
завеждане на исковата молба прави изменение на иска, като намалява първия
положителен установителен иск от 616 на 157.33 лева и оттегля иска за разликата
над 157.33 лева.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към
нея са били редовно връчени на ответника, като в законоустановения едномесечен
срок от негова страна не е бил депозиран писмен отговор.
В съдебно заседание ответникът
не се явява лично, не изпраща представител и не изразява становище по съществото
на спора.
От страна на процесуалният представител на ищеца е
направено искане за произнасяне на съда с неприсъствено решение.
Съдът като съобрази материалите по делото,
установи, че в срока по чл.131 от ГПК ответникът не е представил отговор на
исковата молба, не се е явил в съдебно заседание и не е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие. В същото време с разпореждане на съда
от 15.01.2015 год. на ответника са били указани последиците от неспазване на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание. Не са
налице пречките по чл.324, 334 и 339 от ГПК, при които съществува забрана за
постановяване на неприсъствено решение, поради което и с оглед на направеното
искане от процесуалният представител на ищеца за произнасяне на съда с
неприсъствено решение, настоящият състав намира, че са налице изискуемите
процесуално-правни предпоставки, визирани в разпоредбите на чл.238, ал.1 и
чл.239, ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение.
Съдът като съобрази посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства: Пълномощно, Извлечение от сметка
към 22.10.2014 год., Справка за потребление към 12.12.2014 год., Извлечение за
фактури и плащания към 12.12.2014 год., Фактура №0087664468/16.02.2012
год., Фактура №0088317528/14.03.2012
год., Фактура №0089024483/12.04.2012 год., Фактура №0089514944/14.05.2012 год.,
Фактура №0093153409/12.10.2012 год., Общ договор за снабдяване и разпределение
на електрическа енергия, ОУ на Договорите за продажба на електрическа енергия
на “Е.ОН БЪЛГАРИЯ ПРОДАЖБИ” АД, Решение №ОУ-060 от 07.11.2007 год., Решение
№ОУ-061 от 07.11.2007 год., Решение №ОУ-004/06.04.2009 год., Товарителница,
Вносна бележка от 17.12.2014 год., материалите, приложени по ЧГД №2781/2014
год. по описа на ШРС и заключението на изготвената и приета от съда
съдебно-счетоводна експертиза, счита така предявените искове за вероятно
основателни по смисъла на чл.239, ал.1, т.2 от ГПК, поради което намира, че същите
следва да бъдат уважени в условията на постановеното неприсъствено решение.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва
да заплати на ищеца направените от него разноски в размер на 455 лева,
включващи държавна такса, юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение за
вещо лице, заплатени в настоящото производство, съгласно представен списък.
Водим от горното, съдът
РЕШИ
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че И.Г.М., с ЕГН**********,*** ДЪЛЖИ НА “***” АД, гр.Варна, с ЕИК***,
със седалище и адрес на управление: гр.Варна, Варна Тауърс-Г, бул. „***“ №258,
представлявано от Б. Г. М., Б. Д. П. и П. С. С.
- членове на Управителния съвет, чрез процесуалния представител М. Й. М.
сумата от 315.05 лева /триста и петнадесет лева и
пет стотинки/, от която 157.33 лева /сто петдесет и седем лева и тридесет и три стотинки/ -
главница, представляваща неплатени
суми по фактури за изразходвана ел.енергия за периода от 16.02.2012 год. до
12.10.2012 год., 157.72 лева -
мораторна лихва върху главницата, считано от датата на падежа на всяка една от
фактурите до 22.10.2014 год., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на молбата
за издаване на заповед за изпълнение – 12.11.2014 год. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ответника И.Г.М., с ЕГН**********,*** ДА ЗАПЛАТИ на “***” АД, гр.Варна, с ЕИК***,
със седалище и адрес на управление: гр.Варна, Варна Тауърс-Г, бул. „***“ №258,
представлявано от Б. Г. М., Б. Д. П. и П. С. С.
- членове а Управителния съвет, чрез процесуалния представител М. Й. М. сумата
от 455 лева /четиристотин петдесет и пет лева/, представляваща направените от
него разноски в настоящото прозиводство за държавна такса, юрисконсултско възнаграждение
и възнаграждение за вещо лице, съгласно представен списък..
Решението не подлежи на
обжалване.
На основание разпоредбата на чл.240, ал.1 от ГПК
препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: