Р Е Ш Е Н И Е

473/10.6.2015г. , гр.Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, в открито заседание на четиринадесети май през две хиляди и петнадасета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Б. Бойн

при секретаря Т.Т., като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 48 по описа за 2015г. на ШРС за да се произнесе взе предвид следното:

Гр.д.№ 48/2015г. по описа на ШРС е образувано по повод предявени установителни искове с правно основание чл.415 ал.1, във връзка с чл.422 от ГПК, във връзка с чл.124 ал.1 от ГПК, чл.183 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД от “Водоснабдяване и канализация”ООД-гр.Шумен, с Булстат №***, представлявано от С.Д. от гр.Шумен срещу Н.С. с фамилно име П. по документи за самоличност от гр. Ш.. Ответникът е титуляр на партида №532396 за недвижим имот, находящ се в гр. Ш., ***, по който е налице консумирана вода за периода 01.02.2013 г. до 01.09.2014 г. за сумата от 622.69 лева- главница и мораторната лихва в размер на 48.79 лв. за периода от 01.04.2013 г. до 01.09.2014 г. Ищеца сочи, че водата не е платена, с оглед на което дружеството се е снабдило със Заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д.№ 2771/2014г. за вземане, включващо главницата и мораторната лихва и законната лихва от 11.11.2014 г. до окончателното заплащане на вземането, както и разноски. В срока по чл.412 ал.2 от ГПК ответника е възразил и не е оттеглил възражението си, поради което за ищеца е възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове, за да не бъде обезсилена издадената заповед.

В отговор на исковата молба, депозиран в рамките на срока по чл. 131 от ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор, в който оспорва изцяло предявените срещу него установителни искове. Твърди, че не е собственик, нито ползвател на имота и че между страните не е възникнало и не съществува облигационно правоотношение. Заявява, че издадените фактури не са подписани от абоната и не са основание за плащане. В условията на евентуалност счита, че ответникът не е изпълнил задълженията си по договора, тъй като не е доставял вода за питейни нужди, по подробно изложени в отговора на исковата молба съображения. Моли за отхвърляне на исковете. Иска да бъде открито производство по оспорване на частни документи- фактури, но не сочи какво точно оспорва- автентичност, вярност, поради което производство по реда на чл.193 от ГПК не е било открито с определението за насрочване. Такова е открито в съдебно заседание по отношение автентичността на положени подписи върху карнети, представени в оригинал, за които ищеца твърди, че са подписани от ответника.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа и правна страна, че посочената партида е с титуляр-ответника. Същата притежава фамилно име П. след сключен граждански брак. Видно от писмо от „Отдел Местни данъци и такси и ТБО“ при Община Ш., приложено на стр.63 по делото, с данъчна декларация с вх.№ *** от 23.03.1998г., ответника е декларирала процесния имот в качеството си на собственик. Видно от събраните гласни доказателствени средства- разпит на св.Д.К., инкасатор в района от 14години, имота се ползва от абоната и нейното семейство, включително ползвателя С. Б.. Партидата не била променяна на друго име и при проверка, карнетите се подписвали от ответника или майка й. Установи се, че до 01.04.2013г. по партидата е била заплащана потребената вода, като след тази дата плащането било преустановено. Общия размер на задължението се установява от приложената справка-извелечение. За твърдяната главница, ищцовото дружество издавало съобразно общите условия, за предоставяне на ВИК услуги на потребителите фактури, приложени по делото. Същите съдържат дължимата сума по периоди и не са оспорени от ответника в производство по чл.193 ал.3 от ГПК. Оспорени са представените карнети, в които инкасаторът е отчитал показанията на водомерите. Последните носят подписа на ответника, поради което същия следва да докаже твърдението си за тяхната неистинност, съобразно тежестта на доказване съгласно чл.193 ал.3 от ГПК, което той не извърши като не заплати определения депозит за съдебно-графологична експертиза. Съобразно чл.31 ал.2 от Общите условия потребителите следва да заплащат дължимите суми в 30-дневен срок след датата на фактурата. Съгласно чл.22 ал.2 от условията, потребителя е длъжен да осигури достъп и при отсъствието му е предвидена възможност за уточняване с ВиК оператора дата на отчитане в удобно за страните време. Липсват данни такава уговорка да е била извършвана, самия инкасатор свидетелства за осигуряван достъп до водомера, поради което съдът намира, че безспорно е била отчитана реално потребената вода по измервателния уред в жилището. В съответствие с чл.22 ал.4, ВиК оператора има право да начислява служебно количеството вода, при отказан достъп. Съдът намира, че настоящия казус не е била осъществена такава хипотеза, понеже видно от приложените карнети, същите имат подпис на потребител.

Не се доказа оспорването на представените карнети и фактури по отношение на тяхното съдържание, поради което същите следва да се кредитират като доказателства по делото. Налице са всички предпоставки за уважаване на предявеният установителен иск- наличие на валидно правоотношение между страните, задължение, произтичащо от същото за ответника да заплаща количеството потребена вода за съответните периоди, настъпил падеж на тези задължения, установени по размер и изпадането му в забава.

По възражението на ответника за неизпълнение на условията за доставка на питейна вода и събраните в тази насока доказателства, съдът намира същите за ирелевантни по делото. Относно качеството на ВиК услугите е налице процедура в Общите условия- чл.5 т.5 и 6 и глава седма, която не е спазена от ответника, който твърди и че не е потребител. Възражението няма отношение към задължението за заплащане на услугата.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца следва да си присъдят разноски в размер на 288лв., съобразно представения списък на разноските.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на “ Водоснабдяване и канализация - Шумен “ ООД, БУЛСТАТ ***, Адрес: гр. Шумен, пл. “Воин“ № 1, представляван от С. Ц.Д., че Н.С.Д./П./ с ЕГН: ********** *** дължи на търговското дружество цена на консумирана вода по партида №532/396 за недвижим имот, находящ се в гр. Ш., ***, за периода 01.02.2013г. до 01.09.2014г. в размер на 622.69 лева/шестотин двадесет и два лева и шестдесет и девет стотинки/ - главница и мораторна лихва в размер на 48.79лв./четидесет и осем лева и седемдесет и девет стотинки/ за периода от 01.04.2013г. до 01.09.2014г., както и законната лихва върху главницата от 11.11.2014г. до окончателното заплащане на вземането, както и разноски 29лв./двадесет и девет лева/, присъдени по гр.д.№2771/2014г. по описа на ШРС.

ПРИЗНАВА за недоказано оспорването, открито на основание чл.193 от ГПК на истинността на частни документи карнети на ВиК, съставени по отношение на партида №532/396 за недвижим имот, находящ се в гр. Ш., *** за периода 01.02.2013г. до 01.09.2014г.

ОСЪЖДА Н.С.Д. с ЕГН: ********** *** да заплати на “Водоснабдяване и канализация - Шумен “ ООД-гр.Шумен сумата от 288.00лева /двеста осемдесет и осем лева/, представляваща направени по делото разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ШОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: