Р Е Ш Е Н И Е

247/30.3.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, петнадесети състав

На десети март две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Пл. Недялкова

Секретар: Цв. К.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД №49 по описа на ШРС за 2015 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявен са два обективно съединени положителни установителни иска с правна квалификация чл.422, във вр. с чл.124 от ГПК и по чл.422 от ГПК, във вр. с чл.124 от ГПК, във вр. с чл.86 от ЗЗД.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от „========” ООД, с ЕИК=====, със седалище и адрес на управление: гр....., пл.”....” №...., представлявано от С. Ц. Д., чрез адв.К. П. от ШАК срещу Й.М.Х., ЕГН**********, с постоянен адрес:***.

Ищцовото дружество излага в исковата молба, че ответника е потребител на В и К услуга. По партида № .... за имот находящ се в гр.Ш., бул.”С....” №.... имало консумирана и непратена вода в размер .... лева, от които .... лева главница и .... лева мораторна лихва, за периода от 05.07.2010г. до 11.07.2014г. Посочва, че за дължимата сума на ответника била връчена покана за доброволно плащане. Ищцовото дружество подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д. № ...... по описа на ШРС. Тъй като в срока по чл.414, ал.1 от ГПК длъжникът е депозирал възражение, за ищеца възниква задължение да установи претенцията си по съдебен ред. С настоящата искова молба предявяват положителен установителен иск срещу ответника, като молят съда да признае за установено, че Й.М.Х., ЕГН**********, дължи на „..... ..- Ш...” ООД, с ЕИК..... сумата от .... лева, от която .....лв. - главница, представляваща стойността на доставената и изразходена, но незаплатена вода и .... лева мораторна лихва, за периода от 05.07.2010г. до 11.07.2014г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 10.10.2014 год. до окончателното изплащане на сумата и направените от тяхна страна разноски – .... лева представляващи заплатена държавна такса и банкови преводи в заповедното и настоящото производство, както и ....лева адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание за ищцовото дружество се явява процесуален представител – адв. К. П.от ШАК. В съдебно заседание от страна на ищеца, е направено уточнение, че претендиралата мораторна лихва в размер на .... лева, е за период 03.11.2011г. до 09.10.2014г., а също така главницата в размер на .... лева, която се претендира въз основа на издадена фактура от 03.10.2013г., е за целия визиран период, от 15.07.2010г. до 02.09.2011г., като според изявлението на представителя на ищеца от тяхна страна не могат да конкретизират през визирания период, каква е била ежемесечната консумация.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на ответника като в законоустановения едномесечен срок от негова страна е депозиран писмен отговор. Посочва, че с депозираното възражение по ч.гр.д. № ..... по описа на ШРС ответницата е възразила частично срещу издадената заповед за изпълнение само по отношение на задължението по фактура №200378522/03.10.2011г. на стойност .... лева и съответното обезщетение за забава в размер на .... лева върху това главно задължение. По отношение на останалата част от главницата и съответното обезщетение за забава върху нея тя не е възразила, поради което счита че не е дала повод за завеждане на иск по отношение на тези суми. По отношение на фактура №200378522/03.10.2011г. на стойност .... лева посочва, че доколкото същата обхваща период от 14 месеца не ставало ясно каква била ежемесечната консумация през този период. Счита че ищцовото дружество е нарушило задължението си, регламентирано в Общите условия да фактурира ежемесечно потребеното количество вода. Позовава се и на изтекла погасителна давност по отношение на задължението по фактура №200378522/03.10.2011г. на стойност .... лева и съответното обезщетение за забава върху това главно задължение.

В съдебно заседание ответникът се явява лично.

По отношение на иска за суми по издадени и незаплатени фактури № 2003875461/01.11.2011 г., № 2003941223/01.12.2011 г., № 2004006168/03.01.2012 г., № 2004069464/01.02.2012 г., № 2004132468/01.03.2012 г., № 2004196794/02.04.2012 г., № **********/02.05.2012 г., № 2004322857/01.06.2012 г., № 2004385487/02.07.2012 г., № 2004449919/01.08.2012 г., № 2004516018/03.09.2012 г., № 2004582302/01.10.2012 г., № 2004648337/01.11.2012 г., № 2004713559/03.12.2012 г., № 2004778070/02.01.2013 г., № 2004841951/01.02.2013 г., № 2004905442/01.03.2013 г., № 2004968350/01.04.2013 г., № 2005092985/03.06.2013 г., № 2005157273/01.07.2013 г., № 2005222455/01.08.2013 г., № 2005288060/02.09.2013 г., № 2005354180/01.10.2013 г., № 2005419928/01.11.2013 г., № 2005484701/02.12.2013 г., № 2005549042/02.01.2014 г., № 2005612403/03.02.2014 г., № 2005676052/04.03.2014 г., № 2005739139/01.04.2014 г., № 2005801429/01.05.2014 г., № 2005860854/02.06.2014 г., № 2005919172/01.07.2014 г., № 2005977815/01.08.2014 г.,както и иска за мораторни лихви върху всяка просрочена дължима и неплатена сума по тези фактури до датата на завеждане на заповедното производство, съдът е намерил, че същият е недопустим, поради което с определение е прекратил производството в тази част. Същото не е обжалвано от страните, поради което е влязло в законна сила.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна, следното:

Ищецът прилага общи условия, с които се уреждат отношенията между „..... ООД – гр.Ш... и потребителите на предоставяните водоснабдителни и канализационни услуги на територията обслужвана от ищцовото дружество. В чл.2 са посочени потребителите на В и К услуги, между които физически лица – собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят В и К услуги. Визирани са услугите, предоставяни от ищцовото дружество, както и правата и задълженията на страните. Съгласно чл.21 ал.1 т.2 от ОУ на потребителите по чл.3 т.1, които ползват услугите за питейно – битови нужди, показанията на водомерите се отчитат за период не по – дълъг от 3 месеца, а съгласно ал.3 в междинните периоди между два отчета В и К операторът ежемесечно начислява количеството изразходвана вода, определено въз основа на средно месечения разход от предходните два отчета. В и К операторът е длъжен и да издава ежемесечни фактури за дължимите суми съгласно чл.31 ал.1 от Общите условия, а ал. 2 регламентира задължението на потребителите да заплащат дължимите суми за ползваните от тях „В и К” услуги в 30 дневен срок след датата на фактуриране.

Във връзка с депозирано на 10.10.2014г. заявление от „.... Ш...” ООД – гр.Ш..по частно гражданско дело №2525/2014г. по описа на ШРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК в полза на ищеца срещу ответника за сумата: ..... лева – консумирана вода, ведно със законната лихва, считано от 10.10.2014г. до окончателно изплащане на главницата; .... лева – лихва за забава за периода 03.11.2011г. – 09.10.2014г.; ...лева – разноски по делото. В законоустановения срок длъжникът е възразил частично срещу издадената заповед за изпълнение само по отношение на задължението по фактура №200378522/03.10.2011г. на стойност .... лева и съответното обезщетение за забава в размер на .... лева върху това главно задължение.

Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Претенциите на ищцовото дружество произтичат от възникнали облигационни отношения с ответника по силата на Общи условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите. За да бъде уважен предявения иск, съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест и доколкото се касае за положителен установителен иск, в тежест на ищеца по установителния иск за главница е да докаже основанието, размера и изискуемостта на претендираното вземане, т.е. съществуването на договорни отношения между него и ответника през посочения период, както и че през този период е предоставил в имота на ответника твърдяната ВиК услуга, която е била отчетена в съответствие с действащите нормативни актове, а също и нейната стойност. т.е. в доказателствена тежест на ищеца по делото е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че сумата от .... лева е стойността на ползваната от ответника ВиК услуга за посочения с исковата молба обект, който е с партида № 143/294, която сума е законосъобразно изчислена и представлява предоставена на ответника и реално потребена от него услуга. В настоящия случай се претендират дължими суми по възникнали правоотношения между страните, за периода 15.072010г. до 02.09.2011г.и наличието на горните предпоставки ще следва да се изследват към онзи момент.

Страните не спорят, а и от представените по делото писмени доказателства безспорно бе установено, че през процесния период са били в облигационно правоотношение, по силата на което ищецът доставял вода. По отношение на фактура №200378522/03.10.2011г. на стойност ..... лева, ответникът оспорва същата, доколкото обхваща период от 14 месеца и не става ясно каква била ежемесечната консумация през този период. Счита че ищцовото дружество е нарушило задължението си, регламентирано в Общите условия да фактурира ежемесечно потребеното количество вода. Позовава се и на изтекла погасителна давност по отношение на задължението по фактура №200378522/03.10.2011г. на стойност ..... лева и съответното обезщетение за забава върху това главно задължение.

Съгласно чл.21 ал.1 т.2 от ОУ на потребителите по чл.3 т.1, които ползват услугите за битейно – битови нужди показанията на водомерите се отчитат за период не по – дълъг от 3 месеца, а съгласно ал.3 в междинните периоди между два отчета В и К операторът ежемесечно начислява количеството изразходвана вода, определено въз основа на средно месечения разход от предходните два отчета. В и К операторът е длъжен, съгласно чл.31 ал.1 от Общите условия, и да издава ежемесечни фактури за дължимите суми, а ал. 2 регламентира задължението на потребителите да заплащат дължимите суми за ползваните от тях „В и К” услуги в 30 дневен срок след датата на фактуриране. Задължението по фактура №200378522/03.10.2011г. на стойност ....... лева обхваща периода 15.07.2010г. до 02.09.2011г. Претенцията на ищцовото дружество, въз основа на издадената една фактура от 03.10.2011г., е за целия визиран период - от 15.07.2010г. до 02.09.2011г. В производството не се доказа каква е била ежемесечната консумация през визирания период. Не се представиха и доказателства, ищцовото дружество да е изпълнило задълженията си съгласно Общите условия. Периодът, който обхваща представената фактура води на извода , че ищцовото дружество не е изпълнило задълженията си да отчита на 3 месеца количеството изразходвана вода, ежемесечно да начислява такова, както и да издава ежемесечни фактури за дължимите суми.Ищецът не доказа правилното определяне на разходваната вода за този период.

За доказване на основанието и размера на вземането си ищецът е представил електронна фактура и справка - извлечение. Издадената фактура сама по себе си не е основание за плащане, тъй като такова основание е извършената доставка. Процесната фактура не е подписана от потребителя, поради което не може да се приеме, че доказва извършването на доставката, че посоченото количество питейна вода е потребено. Представената справка – извлечение също не представлява правопораждащият факт на дължимите към ищеца задължения за главница. В настоящото спорно исково производство този издаден едностранно от ищеца документ, не е в състояние да удостовери възникването на правопораждащият процесните главни вземания факт.Справката представлява само частен свидетелстващ документ, с който издалият го ищец удостоверява изгодни за себе си факти, поради което се нуждае от доказване. Преставените доказателства не се ползват с материалната доказателствена сила на официален свидетелстващ документ, поради което се преценяват по вътрешно убеждение на съда с оглед всички останали обстоятелства по делото.

При така събраните доказателства съдът не би могъл да формира извод и да приеме за доказано обстоятелството,че представените от ищеца по делото документи коректно отразяват количеството доставена вода. Всичко изложено до тук води до извод за недоказаност на претенцията.

По отношение възражението на ответника за изтекла погасителна давност, съдът намира следното:Действително в случая се касае за периодични плащания, които съобразно разпоредбата на чл.111, б.”в” ЗЗД се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок. Периодично задължение по смисъла на тази законова разпоредба е налице, когато съществуват повтарящи се пред определен период от време еднородни задължения. За тях е характерно, че произтичат от един и същ правопораждащ факт, с погасяването на който се погасява и задължението на длъжника. При периодични вземания съдът следва да установи изискуемостта и давността на всяко периодично вземане, които настъпват поотделно.

Задълженията на ответника за заплащане на ползвана питейна вода за изследвания период от 15.072010г. до 02.09.2011г представляват ежемесечни задължения за периодично плащане по смисъла на чл.111 б. „в" ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения, при ежемесечно отчитане на ползваната питейна вода, които е следвало да бъдат ежемесечно фактурирани и съответно заплатени през месеца, следващ издаването на фактурата. Стойността на заплащане на задълженията е различна в зависимост от количеството потребена вода, но това «е променя характера на задължението като периодично - ежемесечно плащане на ползваните „В и К" доставки. Задължението за периодично плащане се погасява с 3-годишна давност, съгласно чл.111 б. „в" ЗЗД. Доколкото съгласно ОУ на ищеца потребителите заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок от фактурирането, а фактурите се издават ежемесечно, задълженията за заплащане на цената на потребена вода преди месец октомври 2010 година са погасени по давност. От датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по приложеното ч.гр.д. № 2525/2014 г. на ШРС – 10.10.2014г. ответницата дължи на ищеца плащане в рамките на 3 – годишния срок назад, т.е. от 10.10.2011г.. до 10.10.2014 г. /както главници, така и лихви/.Дължими суми преди 10.10.2011 г. се явяват погасени по давност.

Изложените съображения дават основание на съда да приеме, че искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло. Неоснователността на главния иск води до неоснователност на претенцията по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане лихва за забава върху претендираната сума.

Поради всичко изложено по-горе настоящият състав намира, че и двата предявени от ищцовото дружество положителни установителни иска с правна квалификация чл.422 от ГПК, във вр. с чл.124 от ГПК, се явяват неоснователни и недоказани и като такива следва да бъдат отхвърлени изцяло.

С оглед на обстоятелството, че и двата обективно съединени иска са отхвърлени изцяло на ищцовото дружество не се дължат разноски от съдебното производство..

Доколкото предмет на настоящото производство е част от претендираната от ищцовото дружество сума по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2525/2014г. на ШРС, само по отношение на задължението по фактура №200378522/03.10.2011г. на стойност ..... лева и съответното обезщетение за забава в размер на .... лева върху това главно задължение, ответникът дължи на ищцовото дружество съразмерно направените в хода на заповедното производство разноски в размер на .... лева.

Предвид изложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявените от „........” ООД, с ЕИК....., със седалище и адрес на управление: гр.Ш...., пл.”....” №.., представлявано от С. Ц. Д., чрез адв.К.П. от ШАК срещу Й.М.Х., ЕГН**********, с постоянен адрес:*** положителни установителни иска с правно основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл.124 от ГПК, за признаване за установено, че Й.М.Х., ЕГН********** дължи на „В. и К. – Ш.” ООД, с ЕИК...., гр.Ш.. сумата от ... лева – главница за неплатена сума по фактури №200378522/03.10.2011г за консумирана вода за периода 15.07.2010г. до 02.09.2011г., .... лева - мораторна лихва върху главницата , ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 10.10.2014 год. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по заповедното производство разноски в размер на .... лева, като неоснователни и недоказани.

ОСЪЖДА Й.М.Х., ЕГН**********, с постоянен адрес:*** да заплати на „...... – Ш...” ООД, с ЕИК..., със седалище и адрес на управление: гр.Ш..., пл.”....” №..., представлявано от С.. Ц.. Д.. разноски по заповедното производство в размер на .... лева.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: