Р Е Ш Е Н И Е

391/15.5.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд десети състав

На двадесет и осми април две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева

Секретар: П.Н.

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 50 по описа на ШРС за 2015 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл.327, ал.1 от ТЗ и чл.288 от ТЗ, във връзка с чл.86 от ЗЗД.

Производството е образувано въз основа на искова молба от “Пътища“ АД с ЕИК 837035366 със седалище и адрес на управление гр.Шумен, ул.“Паламара“ № 3, офис 2, с представляващ Г.С.Г. срещу „Н.И.М.“ ООД с ЕИК 127555582 със седалище и адрес на управление гр.Шумен, ул.“Рафаил Попов“ № 20, ет.3, ап.12, представлявано от М.Х.Т. и Н.Ф.М. и „Трафик Бетони“ ООД с ЕИК 103940922, със седалище и адрес на управление гр. Дългопол, обл. Варна, Стопански двор, местност Маненде, представлявано от С.Х.Я..

Ищецът сочи в исковата си молба, че ответниците били съдружници в дружество по реда на чл.357 от ТЗ с наименование „Консорциум Н.И.М. Строй груп“ с ЕИК 176362978. По силата на неформален договор за търговска покупко-продажба, консорциума закупил на 01.08.2013г. чрез М.Т., несортиран трошен камък на стойност 19 268.16 лв. с ДДС, за което ищеца издал фактура № 0000007085/01.08.2013г. На 05.08.2014г. било направено частично плащане по фактурата в размер на 10 000 лв., като остатъка от 9 268.16 лв. и към момента не е заплатен. Лихвата за забава върху дължимата сума била в размер на 3 352.17 лв.

На 30.08.2013г. консорциума, чрез М.Т. закупило от ищеца несортиран трошен камък на стойност 772.24 лв. с ДДС, за което била издадена фактура № 0000007113/30.08.2013г., като задължението по нея не било заплатено. Лихвата за забава върху сумата била в размер на 107.48 лв.

В заключение моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да заплатят солидарно на ищеца сума в размер на 9 268.16 лв., представляваща главница по фактура № 7085/01.08.2013г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на завеждане на иска до окончателното заплащане, както и сума в размер на 3 352.17 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата, считано от 01.08.2013г. до 12.01.2015г. и сума в размер на 772.24 лв., представляваща главница по фактура № 7113/30.08.2013г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на завеждане на иска до окончателното заплащане, както и сума в размер на 107.69 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата, считано от 30.08.2013г. до 12.01.2015г., както и да им бъдат присъдени съдебните разноски.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били изпратени на ответниците, като в законоустановения едномесечен срок от страна на „Н.И.М.“ ООД не е депозиран писмен отговор. Постъпил е писмен отговор от втория ответник „Трафик Бетони“ ООД, в който се сочи, че искът срещу него е неоснователен, тъй като няма участие в дейността на консорциума, като в тази връзка са оттеглени всякакви пълномощия. Така също видно от Анекс № 2 към дружествения договор е, че ответника има участие в консорциума 0 %, като „Н.И.М“ ООД участва на 100% в приходите и разходите на консорциума. Поради това моли производството спрямо него да бъде прекратено.

В съдебно заседание за ищцовото дружество не се явява представляващия лично, като за него се явява упълномощен представител – адв. Е.Х. от ШАК, която поддържа исковата молба и в съдебно заседание прави изменение на акцесорните искове, като намалява техния размер от общо 3 459.86 лева на 2 505.29 лв. Моли съда да уважи предявените искове и да присъди деловодните разноски, като излага подробни доводи в съдебните прения.

За ответника „Н.И.М.“ ООД не се явява представляващия, не се изпраща представител, като не се депозира и становище по иска.

За ответника „Трафик Бетони“ ООД не се явява представляващ и не изпращат представител.

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

На 01.08.2013г. и на 30.08.2013г. по силата на сключен между страните неформален договор за търговска покупко-продажба, дружеството ищец продало на „Консорциум Н.И.М. Строй Груп“, в който участвали двамата ответника, чрез представителя М.Т., несортиран трошен камък. Двете продажби били на обща стойност 20 040.40 лв., за което били съставени фактури № 0000007085/01.08.2013г. и № 0000007113/30.08.2013г. Частично плащане по първата фактура в размер на 10 000 лв. било извършено на 05.08.2014г., като неизплатения остатък по нея и задължението по втората фактура били на обща стойност 10 040.40 лв., а лихвите за забавено изпълнение от датата на падежа на всяка фактура до 12.01.2015г. били на обща стойност 2 505.29 лв.

По делото е назначена и съдебно-счетоводна експертиза, предвид необходимостта от специални знания във връзка с пълното изясняване на фактите, като съдът кредитира неоспорено от страните заключение, като пълно, обосновано и компетентно дадено. Вещото лице заключава, че процесните фактури за продадени материали са осчетоводени в счетоводствата на страните по делото, като са включени в дневниците за покупки и продажби в съответните данъчни периоди, както и в справките – декларации по ЗДДС. Общата стойност на неизпълнените задължения по фактурите била 10 040.40 лв., като лихвата за просрочие за периода от датата на падежа на всяка фактура до 12.01.2015г. били на обща стойност 2 505.29 лв.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото доказателства, като въз основа на нея се формират следните правни изводи:

По отношение на основателността на иска по чл.327, ал.1 от ТЗ: Обект на доказване в настоящото производство е сключването и съществуването на договорно облигационно отношение между страните, както и размера на неизпълненото главно задължение.

Договорът за търговска продажба на движими вещи, съгласно чл.318, ал.1 от ТЗ е консесуален. Доколкото договорът за продажба е и неформален, то писмената форма не е условие за неговата действителност. Сключването му предпоставя постигане на съгласие между страните относно съществените елементи от съдържанието на сделката, а такива са стоката и цената. Фактурата също се приема за доказателство, установяващо договора за търговска продажба, когато съдържа в себе си всички необходими елементи от съдържанието на сделката. Вписването на фактурата в дневниците за продажби и покупки на продавача и купувача, както и отразяването ѝ в справките-декларации по ЗДДС и ползването на данъчен кредит във връзка с нея са все обстоятелства, имащи значение за установяване на продажбеното правоотношение, във връзка с което фактурата е издадена. От неоспореното заключение по назначената съдебно – счетоводна експертиза се установи, че процесните фактури са осчетоводени в счетоводствата на консорциума, като са включени в справката декларация по ЗДДС и в Дневника за продажби за процесния период. Поради това съдът намира, че съставената фактура доказва по безспорен начин възникването на облигационното правоотношение между страните по повод на търговската продажба. Само по себе си отразяването на фактурата в счетоводството на ответника и включването й в дневника за покупко-продажбите по ДДС и справките по ЗДДС представляват недвусмислено признание на задължението и доказват неговото съществуване. В този смисъл са Решение № 46 от 27.03.2009г. на ВКС по т.д. № 454/2008г., II т.о., Решение № 42 от 19.04.2010г. на ВКС по т.д.№ 593/2009г. II т.о., Решение № 20 от 25.03.2013г. на ВКС, по т.д. № 206/2012г. I т.о., Решение № 23 от 07.02.2011г. на ВКС по т.д.№ 588/2010г. II т.о. и други. Всички цитирани решения са постановени по реда на чл.290 от ГПК и поради това са задължителни за приложение от съдебния състав.

Ответникът „Трафик Бетони“ ООД възразява в писмения си отговор относно дължимостта на сумата спрямо дружеството, тъй като неговото участие в консорциума е прекратено, като прилага и анекс № 2, в който е записано, че се освобождава от участие в приходите и разходите в консорциума. Възражението е неоснователно. Гражданското дружество по ЗЗД е неперсонифициран правен субект. Като такъв субект то не е юридическо лице, а страна по сключени с него договори са съдружниците участващи в него. При постигната договореност за представителство, действията следва да бъдат извършени от представителя-съдружник, който изразява съгласие от името на всички съдружници за сключване на договора, пораждащ права и задължения за тях. В случая като такъв представител е действал М.Х.Т.. Съгласно чл.361, ал.2 от ЗЗД недействителна е уговорката за изключването на някой от съдружниците – в случая „Трафик Бетони“ ООД, от участие в загубите или в печалбите на дружеството, поради това и представения Анекс № 2 от 22.12.2014г. към дружествен договор за учредяване на консорциум „Н.И.М. Строй груп“ е недействителен в частта му за изключване на „Трафик бетони“ от печалбите му и загубите на дружеството през процесния период – месец август 2013 г. Видно от представеното по делото Удостоверение от 08.01.2015г. издадено от Агенция по вписванията към датата на депозиране на исковата молба в съда дружеството по ЗЗД „Консорциум Н.И.М. Строй груп“ се състои от съдружниците „Н.И.М.“ ООД и „Трафик Бетони“ ООД. Съгласно чл.361, ал.1 от ЗЗД печалбите и загубите между съдружниците се разпределят по равно, ако не е уговорено друго. В настоящия случай няма доказателства за друга уговорка.

Предвид гореизложеното, предявения главен иск се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.

По отношение на иска по чл.288 от ТЗ във връзка с чл.86, ал.1 от ЗЗД, съдът намира следното: Обект на доказване е забава от страна на длъжника и размера на неизпълненото акцесорно задължение. В случая се претендира заплащане на обезщетение за забавено изпълнение върху сумата общо от 2 505.29 лв. върху главниците по двете процесни фактури, считано от датата на падежа на всяка от фактурите до 12.01.2015г. - датата на депозиране на исковата молба. Съгласно разпоредбата на 86, ал.1 от ЗЗД, ответната страна дължи заплащане на обезщетение за забавеното изпълнение в размер на законната лихва от деня на забавата. В случая началния момент на забавата е денят на съставяне и подписване на фактурата, като се счита, че вземането е станало изискуемо на 01.08.2013г. и на 30.08.2013г. Предвид, че предявения главен иск се явява основателен, неплащането на цената в момента на получаване на стоката обосновава извода за основателността и на акцесорния иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД. В представеното по делото заключение по назначената съдебно – счетоводна експертиза се сочи, че законната лихва за забавено плащане върху главниците по двете фактури за периодите, посочени в исковата молба е общо в размер на 2 505.29 лв. Предвид това искът се явява основателен за сумата, за която е изменен в съдебно заседание.

При преценката на искането за заплащане на претендираните от ищцовото дружество разноски и предвид изхода на делото, съдът намира, че разноските в общ размер на 1561.08 лв., включващи държавна такса, възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение следва да бъдат заплатени солидарно от ответниците.

Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

Р Е Ш И

ОСЪЖДА „Н.И.М.“ ООД с ЕИК 127555582 със седалище и адрес на управление гр.Шумен, ул.“Рафаил Попов“ № 20, ет.3, ап.12, представлявано от М.Х.Т. и Н.Ф.М. и „ТРАФИК БЕТОНИ“ с ЕИК 103940922, със седалище и адрес на управление гр.Дългопол, обл.Варна, стопански двор, местност Маненде, с представляващ С.Х.Я. да заплатят солидарно на „ПЪТИЩА“ АД с ЕИК 837035366, със седалище и адрес на управление гр.Шумен, ул.“Паламара“ № 3, офис 2, представлявано от Г.С.Г. сумата общо от 10 040.40 лв.(десет хиляди и четиридесет лева и четиридесет стотинки), представляваща задължение за плащане на продажна цена по договор за търговска покупко-продажба на несортиран трошен камък, за което са съставени фактура № 0000007085/01.08.2013г. и № 0000007113/30.08.2013г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на депозиране на исковата молба в съда - 12.01.2015г. до окончателното ѝ плащане, както и сумата общо от 2 505.29 лв. (две хиляди петстотин и пет лева и двадесет и девет стотинки), представляваща стойността на лихвата за забава върху главниците по двете фактури за периода от датата на падежа на фактурите до 12.01.2015г.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК„Н.И.М.“ ООД с ЕИК 127555582 и „ТРАФИК БЕТОНИ“ с ЕИК 103940922 да заплатят солидарно на „ПЪТИЩА“ АД с ЕИК 837035366 сума в общ размер на 1561.08 лв. ( хиляда петстотин шестдесет и един лева и осем стотинки), представляващи заплатени от ищеца деловодни разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменския Окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: