Р Е Ш Е Н И Е

1800/20.11.2015г.

гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, в публичното заседание, на четвърти ноември две хиляди и петнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Людмила Григорова

при секретаря Д. Х., като разгледа докладваното от районния съдия гр. д.№55/2015 г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са субективно съединени, частични искове, с правно основание чл.213, ал.1 от КЗ, вр. с чл.45, ал.1 от ЗЗД, вр. 60 от ЗН.

В исковата си молба до съда ищецът- ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп”, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Р.Я. , излага, че на 02.10.2007 г. в гр. София лицето И.П.С., използвайки фалшиви документи за самоличност, сключил договор за наем с „Парагон 77“ ООД, по отношение на л.а. марка „Сузуки“, модел „Гранд Витара“ с ДК№ ***, собственост на „Миркат“ ООД. Във връзка с гореизложеното е образувано досъдебно производство, по което е внесен обвинителен акт срещу И.П.С. и К.М.М. за престъпление по чл.211, пр.1, вр. с чл.209, ал.1, пр. първо от НК. По това производство било установено, че горепосочения лек автомобил, на 05.10.2007 г. е напуснал границите на РБ, като същият не е върнат на наемодателя след изтичане на срока, за който е бил нает. Подсъдимите И.П.С. и К.М.М., в съдебно заседание се признават за виновни по повдигнатите обвинения. Към момента на извършване на престъплението при ищцовото дружество, касателно горепосоченото МПС, имало сключена валидна застраховка „Бонус Каско“, обективирана в полица №*** След подадено заявление, при ищеца е образувана щета №470307070705485, по която е определено застрахователно обезщетение в размер на 45 542.00 лв., като е заплатено обезщетение на собственика на автомобила в размер на 44 312.33 лв. /след приспадане на сумата от 1 229, 67 лв.- дължими премийни вноски по застрахователния договор/. Предвид изложеното и с оглед факта, че призналият се за виновен И.П.С. е починал, ищецът завел частичен иск срещу неговите наследници, ответниците П.И.С., ЕГН **********, с адрес: *** и М.И.С., ЕГН **********, с адрес: ***. По образуваното гр.д. №32045/2012 г. по описа на СРС е постановено решение, с което ответниците са осъдени да заплатят на ищеца претендираната сума от 455, 40 лв. Решението е влязло в законна сила. Издаден е и изпълнителен лист, въз основа на който било образувано ИД№*** по описа на ЧСИ Б. Б.. Поради изложеното моли съда да постанови решение, по силата на което да се осъди всеки един от ответниците, в качеството му на законен на наследник на лицето И.П.С., да заплати на ищеца сума от по 5 000 лв., представляваща част от претенция в общ размер на 45 086, 58 лв., съставляваща изплатено от ищеца на увреденото лице застрахователно обезщетение, за което при ищцовото дружество е заведена щета №470307070705485, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира и разноски.

В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът П.И.С., ЕГН ********** депозира отговор, в който излага аргументи за недопустимост и неоснователност на иска. Ответникът заявява, че е извършил отказ от наследството, оставено след смъртта на баща му И.П.С., като прави и възражение за настъпила погасителна давност на вземането. На следващо място, излага възражения и срещу изложените от ищеца в исковата му молба твърдения за наличието на признание от наследодателя на ответника на фактите относно извършено от него престъпление. Претендира разноски.

В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът М.И.С., ЕГН ********** депозира отговор, в който излага аргументи за неоснователност на иска. Ответникът заявява, че е извършил отказ от наследството, оставено след смъртта на баща му И.П.С., поради което не носи отговорност за задълженията му. Претендира и разноски.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа и правна страна:

Не се спори между страните, а се установява и от събраните писмени доказателства, че между собственика на л.а. марка „Сузуки“, модел „Гранд Витара“ с ДК№ … Миркат“ ООД и ищеца е сключена валидна застраховка „Бонус Каско“, клауза „Всички рискове“ по отношение на горепосоченото МПС, със срок от 0:00 ч. на 03.04.2007 г. до 00:00 ч. на 03.04.2008 г. Тези обстоятелства се потвърждават и от приетите по делото писмени доказателства- частно заверен препис от застрахователна полица № …. Не се спори, че в следствие настъпване на застрахователно събитие, покрит риск от застраховката, при застрахователя е образувана щета №47030707075485, като по същата ищецът е изплатил застрахователно обезщетение на собственика, равняващо се на сума от 44 312.33 лв. Видно от представените от ищеца по делото документи- /заверени преписи от Договор №*** за финансов лизинг на автомобил; договор за наем на автомобил №42 от 02.10.2007 г., служебна бележка от 08.10.2007 г. на МВР, Второ РПУ-СДП, служебна бележка по ЗМ №457/27.05.2008 г., издадена от Столична Дирекция „Полиция“, обвинителен акт по досъдебно производство №ЗМ457/2007 г. по описа на СДП, преписка №50616/-7 г. на СРП, протокол от съдебно заседание, проведено на 08.12.2008 г. по НОХД №8814/2008 г. по описа на СРС, протокол от съдебно заседание, проведено на 19.07.2010 г. по НОХД №8494/2009 г. по описа на СРС/, се установи, че срещу лицата И.П.С. и К.М.М. е образувано и водено наказателно производство за извършени престъпления от общ характер. От същите документи става ясно, че срещу И.П.С. е повдигнато обвинение за това, че на 02.10.2007 г. в гр. София, Централна автогара, с цел да набави за себе си имотна облага в размер на 54 000 лв. възбудил заблуждение у Н. П. Й. и П. М. П., че се казва Е. М. Д. и, че като наемател съгласно договор за наем на автомобил приема за временно ползване за периода от 02.10.2007 г. до 05.10.2007 г. л.а. марка „Сузуки“, модел „Гранд Витара“ с ДК№ ***, ще ползва автомобила съгласно условията на договора, и ще го върне при изтичане срока на договора на 05.10.2007 г., и с това е причинил на „Парагон 77“ ООД /лизингополучател/ имотна вреда в размер на 54 000 лв., като измамата е в особено големи размери, представляваща особено тежък случай- престъпление по чл.211, пр.1, вр. с чл.209, ал.1, пр. 1 от НК. Видно от протокол от съдебно заседание, проведено на 08.12.2008 г. по НОХД №8814/2008 г. по описа на СРС, процесуалният представител на подсъдимия И.П.С. е направил искане наказателното производство да протече по реда на съкратеното съдебно следствие, като е заявил, че подзащитния й /С./ е готов да признае изцяло фактите, изложени в обвинителния акт. Съдът е уважил така направеното искане, като е постановил продължаване на производството по реда на чл.371, т.2 от НПК. От протокол от съдебно заседание, проведено на 19.07.2010 г. по НОХД №8494/2009 г. по описа на СРС, става ясно, че наказателното производство по отношение на подсъдимия И.П.С. е прекратено на основание чл.289, ал.1, вр. с чл.24, ал.1, т.4 от НПК, тъй като е констатирана смъртта на подсъдимия. Последното обстоятелство се установява и от представения по делото заверен препис от Препис- извлечение от акт за смърт № ***, съставен от длъжностното лице при Община Варна. От представеното по делото удостоверение за наследници с дата на съставяне 15.05.2014 г., издадено от Община Каварна, се установи, че законни наследници на починалото лице са ответниците П.И.С., ЕГН ********** и М.И.С., ЕГН **********. От ангажираните от ответниците удостоверение, издадено по гр. д.№1360/2011 г. по описа на РС- гр. Варна и удостоверение, издадено по гр.д.№6263/2014 г. по описа на РС- Варна, се установи, че ответниците са извършили отказ от наследството, останало след смъртта на И.П.С., които откази са вписани в особената книга на съда, съответно отказът на ответника П.С. под №9/2011 г., а отказът на втория ответник- под №85/2014 г. По делото е прието заключение по извършена САвТЕ, по която вещото дава заключение относно пазарната стойност на процесния автомобил към датата на настъпване на застрахователното събитие, като сочи, че същата се равнява на сума от 47 194, 18 лв. По делото се установи, че пред РС- гр. Каварна на 18.01.2013 г. е образувано гр.д. №604/2012 г. по описа на съда, с предмет делба на недвижими имоти, оставени след смъртта на лицето П. Г. Ж., който от удостоверение за наследници с изх.№***. по описа на Община Каварна, се установява, че е наследодател на починалия И.П.С.. В исковата молба като ищци фигурират и двамата ответници, като двамата се представляват от процесуален представител. По делото е изслушана СГЕ, по която ВЛ дава заключение, че подписите, положени в договора и пълномощното, приложени по гр.д. №604/2012 г. по описа на РС, гр. Каварна, под №18 и №19, не са положени от ответниците. Това заключение съдът възприема като обективно и компетентно дадено, като същото не е оспорено от страните. По делото са представени и две удостоверения, издадени от РС, гр. Каварна, от които става ясно, че по гр.д. №604/2012 г. по описа на този съд, П.С. и М.С. лично не са подавали молби, не са правили изявления, както и не е извършвано от тях волеизявление, с което да потвърждават извършени от процесуалния представител- адв. К. И. действия. От същите удостоверения се установи, че ответниците по това дело са се представлявали от процесуален представител адв. К. И.. По делото са събрани и гласни доказателства, изявления на свидетеля М. Б., от които се установи, че ответникът П.С. не познава баща си, а е отгледан от майка си в гр. ***, като след смъртта на баща си е разбрал, че има сестра.

Съгласно нормата на чл.45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Елементите на фактическия състав на чл.45 от ЗЗД са следните: вреда, противоправно човешко поведение, причинна връзка между вредата и противоправното поведение и вина, която се презюмира оборимо. Имайки предвид установеното от фактическа страна, съдът стига до извода, че наследодателят на ответниците, чрез осъществено от него противоправно действие, е нанесъл вреди на собственика на л.а. марка „Сузуки“, модел „Гранд Витара“ с ДК№ ***, равняващи се на сума от 47 194, 18 лв. /стойността на противозаконно отнетия от наследодателя на ответниците автомобил, определена към датата на деянието/. В случая съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД, вината на изпълнителя се предполага до доказване на противното, т.е. действа оборима презумпция за вина.

Съгласно разпоредбата на чл.213, ал.1 от КЗ, с плащането на застрахователно обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата- до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

В разглеждания казус безспорно се установи валидно сключен застрахователен договор, настъпването на застрахователното събитие, покрит риск от застраховката, настъпили вреди и изплащане на застрахователно обезщетение на пострадалото лице. Установи се и размерът на настъпилите вреди, както и размерът на изплатеното от застрахователя обезщетение /44 312.33 лв./. Установи се и деликтната отговорност на наследодателя на ответниците за настъпване на вредите. Основният спор между страните в случая е носят ли отговорност ответниците за задълженията на своя наследодател. Няма спор, че ответниците по смисъла на закона /чл.5, ал.1 от ЗН/ са наследници, от първи ред, на починалия И.С., т.е. по силата на закона са призовани към наследяване. Съгласно разпоредбата на чл.60, ал.1 от ЗН, наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават. Според правната доктрина приемането на наследството е едностранен акт, с който наследникът, по несъмнен начин, изразява волята си да го придобие, като приемането може да стане по два начина- изрично или мълчаливо. Изричното приемане се извършва с писмено заявление до районния съдия по местооткриване на наследството, като то се вписва в особена за това книга, а мълчаливо приемане има, когато наследникът извърши действия, които несъмнено предполагат намерението му да приеме наследството и които той не би имал право да извърши, освен в качеството си наследник /чл.49, ал.2 от ЗН/. В случая няма данни за изрично приемане на наследството от ответниците, оставено след смъртта на техния баща. На следващо място, от ангажираните по делото доказателства не може да се направи извод за приемане на наследството чрез конклудентни действия, т.е. мълчаливо. Напротив, събраните по делото доказателства сочат, че ответниците са извършили изричен отказ от това наследство, който отказ е надлежно вписан в особената за това книга на компетентния районен съд. Недоказани останаха твърденията на ищцовото дружество, че преди вписването на отказите, ответниците, чрез конклудентни действия, мълчаливо са изразили воля за приемане на наследството, т.е. че така извършените откази са недействителни. Образуваното и водено дело за делба на имущество, оставено след смъртта на техния дядо по бащина линия, се установи, че е образувано и водено без съгласието и знанието на ответниците, т.е. в това производство последните не са изразили по някакъв начин воля за приемане на наследството, предмет на делбеното производство. На следващо място, обстоятелството, че след извършване на отказа от наследство, ответникът М.С. е изплатил задължение на наследодателя, не води до извод, че същата приема наследството. Съобразно съдебната практика, плащането на някакво задължение на наследодателя, не означава непременно воля за приемане на наследството, оставено след неговата смърт. От друга страна, по делото ищецът не ангажира доказателства, с какъв предмет е водено заповедно производство срещу ответницата, как е била уведомявана тя за това производство и кога е влязла в сила издадената заповед за изпълнение, по която ответницата е заплатила някаква сума. С оглед на гореизложеното съдът стига до извода, че ответниците, тъй като не са приели наследството, оставено след смъртта на деликтвента, не носят отговорност за неговите задължения. Ето защо заключава, че така предявените искове са изцяло неоснователни и следва да се отхвърлят.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК, на ответника П.С. следва да бъдат присъдени извършените по делото разноски съразмерно отхвърлената част от иска, в размер на 1 900.00 лв.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК, на ответника М.С. следва да бъдат присъдени извършените по делото разноски съразмерно отхвърлената част от иска, в размер на 930.00 лв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявените от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп”, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Р.Я., срещу П.И.С., ЕГН **********, с адрес: *** и М.И.С., ЕГН **********, с адрес: ***, субективно съединени, частични искове, с правно основание чл.213, ал.1 от КЗ, вр. с чл.45, ал.1 от ЗЗД, вр. 60 от ЗН, с искане да се постанови решение, по силата на което да се осъди всеки един от ответниците, в качеството му на законен на наследник на лицето И.П.С., да заплати на ищеца сума от по 5 000 лв. /пет хиляди лева/, представляваща част от претенция в общ размер на 45 086, 58 лв. /четиридесет и пет хиляди осемдесет и шест лева и петдесет и осем стотинки/, съставляваща изплатено от ищеца на увреденото лице застрахователно обезщетение, за което при ищцовото дружество е заведена щета №470307070705485, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.

ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп”, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Р.Я. , да заплати на П.И.С., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 1 900.00 лв. /хиляда и деветстотин лева/, представляваща извършените от този ответник разноски съразмерно отхвърлената част от иска.

ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп”, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Р.Я. , да заплати на М.И.С., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 930.00 лв. /деветстотин и тридесет лева/, представляваща извършените от този ответник разноски съразмерно отхвърлената част от иска.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от уведомяване на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: