Р Е Ш Е Н И Е

393/15.5.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд десети състав

На двадесет и осми април две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав Председател: Жанет Марчева

Секретар: П.Н.

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 62 по описа на ШРС за 2015 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.192, ал.4 от ЗМВР (отм.), във връзка с чл.83, ал.4 от Закона за държавния служител и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

В исковата си молба до съда ищеца Р.Н.С. с ЕГН ********** ***, чрез адв. Г.Ц. от АК – гр.Търговище, със съдебен адрес гр.Търговище, ул.“Лилия“ № 4, вх.Б, ет.1, кантора 3 моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието да заплати сумата от 14 000 лв., представляваща разликата между заплащането, което е получавал и което е следвало да получава за заеманата временно от него длъжност – началник сектор „Арести“ в ОС „ИН“ Шумен, за времето от 05.01.2011г. до 19.11.2013г., ведно със законната лихва върху главницата от 14.01.2015г. – датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 1 000 лв., представляваща лихва за забава върху главницата, считано от 30.01.2011г. до 14.01.2015г.

В исковата молба се излагат следните фактически твърдения: Ищецът е служител в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, на длъжност „Командир на отделение“ в Следствен арест в ОС“ИН“ в гр.Шумен. Със Заповед № Л-111-2/05.01.2011г. на Главен Директор на ГД“ИН“ му било възложено временно да изпълнява функциите Началник сектор „Арести“ в ОС“ИН“ – гр.Шумен. Длъжността заемал до 19.11.2013г. когато със Заповед № Л-10019/15.11.2013г. било прекратено изпълнението на функциите по предходната заповед. През този период ищецът получавал заплатата, която била определена за длъжността „командир на отделение“. Поискал писмено да му бъде изплатена разликата в заплащането между заеманата от него длъжност и реалното му такова, но му било отказано. Предвид това и за ищеца възниквал правен интерес от водене на настоящото производство. В заключение се моли за постановяване на положително решение с уважаване на исковите претенции, както и присъждане на разноските за адвокатско възнаграждение.

В писмения отговор от ответника, депозиран в законоустановения срок, се сочи, че исковете са допустими, но неоснователни. Аргумента, който се излага е, че ищеца не бил назначен временно на длъжността Началник „Арест“, а същата му била възложена „временно до отпадане на необходимостта“. Така също за назначаването същия дал своето съгласие. Сочи се, че настоящите претенции се предявяват една година след прекратяване на временните му функции. В заключение се моли за отхвърлянето им, намаляване на адвокатското възнаграждение като прекомерно и присъждане на разноски.

В съдебно заседание ищецът се явява лично, заедно с адв. Г.Ц. от АК – гр.Търговище, като се поддържа исковата молба. В съдебно заседание се прави искане за изменение размера, както на главната, така и на акцесорната претенции чрез увеличаване на размерите им от 14 000 лв. на 17 524.64 лв. и от 1000 лв. на 5 080.63 лв. Съдът е допуснал изменение на исковите претенции, чрез увеличение на размерите им. В съдебните прения се моли за уважаването на исковете в рамките на изменените в съдебно заседание размери, съобразно приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза. Моли се за присъждане на разноските по делото.

В съдебно заседание за ответника не се явява представител, не се депозира и становище по хода на делото.

От събраните доказателства по делото, съдът установява от фактическа страна следното:

Страните по делото не спорят, а и от доказателствата по него се установява, че ищецът е на длъжност „командир на отделение“ в арест Шумен към сектор „Арести“ при ОСИН – гр.Шумен. Със Заповед № Л-111/2 от 05.01.2011г. на Главен директор на Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ му било възложено да изпълнява временно до отпадане на необходимостта функциите на „Началник на сектор „Арести“ в сектор „Арести“ при ОСИН – гр.Шумен, считано от датата на връчване на заповедта. Видно от приложената заповед (стр.3 от делото) същата била връчена на лицето на 11.01.2011г. От този момент ищеца започнал да изпълнява функционалните задължения на началник на сектор „Арести“. Със Заповед № Л-10019/2 от 15.11.2013г. изпълнението на задълженията на „Началник Арести“ при ОСИН – Шумен било прекратено, считано от 15.11.2013г.

С писмо рег. № 15081/23.12.2014г. от Главния Директор на ГД“ИН“ при Министерството на правосъдието бил направен отказ на молбата на ищеца да му бъде заплатено дължимото за изпълняваната длъжност възнаграждение за процесния период.

За изясняване на фактите по делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, която заключава, че през процесния период с начална дата – 11.01.2011г. и крайна дата 14.11.2013г. дължимата основна (щатна) заплата за длъжността „Командир на отделение“ била 615 лв., а за длъжността „Началник сектор „Арести“ била 1053 лв. Разликата между получената от ищеца сума през периода и сумата, която е следвало да получи е 17 524.64 лв. , а законната лихва върху сумата към датата на исковата молба е в размер на 4 573.37 лв. Към датата на съдебното заседание законната лихва върху сумата е в размер на 5080.63 лв.

При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на исковете:

При извършената проверка относно допустимостта им, съдът е установил, че са налице положителните процесуални предпоставки за надлежното упражняване правото на иск, като не е налице някоя от отрицателните предпоставки за това, поради което същите са допустими.

По основателността на исковете: За основателността на иска по чл.192, ал.4 от ЗМВР, във връзка с чл.83, ал.4 от ЗДС съдът намира, че следва да бъдат доказани следните предпоставки: факта на временно назначаване на длъжността „Началник Арести“ в ОС“ИН“ Шумен, времето през което е изпълнявал тези функции, както и претендирания размер на възнаграждението за процесния период.

Съгласно чл.19, ал.1, т.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) служителите в Главна дирекция изпълнения на наказанията и териториалните ѝ поделения (каквото е това в гр.Шумен) са държавни служители, като при неуредените в закона въпроси се прилагат съответно разпоредбите в ЗМВР. Съгласно чл.192 от ЗМВР (отм.), действащ през процесния период, държавният служител, може временно да бъде назначаван на вакантна длъжност от същата или следващата по-висока категория до заемането й или при отсъствие на титуляра над 30 дни по ред, определен с наредба на министъра на вътрешните работи.

По делото безспорно се доказа обстоятелството, че ищецът е заемал временно длъжността „Началник на сектор Арести“ при ОСИН – гр.Шумен, на основание издадена от компетентен орган Заповед № Л-111/2 от 05.01.2011г. По делото безспорно се доказа, че през процесния период ( с начална дата 11.01.2011г. – датата на връчване на заповедта на лицето) и крайна дата 14.11.2013г. (датата до която включително е изпълнявал задълженията си на длъжността Началник сектор „Арести“) ищеца е получавал трудово възнаграждение предвидено за длъжността „командир на отделение“.

Съгласно чл.192, ал.4 от ЗМВР (отм.) за срока на временното назначаване държавният служител получава заплатата за категория и заплатата за длъжност и допълнителните възнаграждения, произтичащи от временно заеманата длъжност. Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза, неоспорено от страните по делото и изцяло кредитирано от съда, разликата между сумата, която е следвало да получава и действително получената от него сума за периода е в размер на 17 524.64 лв. Или предявената искова претенция за получаване на трудово възнаграждение за временно заеманата от ищеца длъжност за периода от 11.01.2011г. до 14.11.2013г. е изцяло доказан и основателен.

Ответника възразява, че настоящия случай не попада в хипотезата на чл.192 от ЗМВР, защото ищеца бил назначен на длъжността временно до отпадане на необходимостта. Така също се възразява, че искът е неоснователен, тъй като ищецът бил дал съгласието си предварително, а съгласието му имало силата на споразумение да получава възнаграждение за длъжността „Командир на отделение“. Сочи се, че ищецът предявил иска си едва една година по-късно след прекратяване изпълнението на заповедта. Съдът намира горните възражения за несъстоятелни. Законът дава на нуждаещия се право на защита (право на иск), като нуждаещия се избира кога да упражни защитата на накърненото си право. Затова аргумента, че искът е неоснователен, поради това, че не е предявен незабавно, е лишен от правна логика. Исканото и дадено от ищеца съгласие да бъде временно назначен на друга длъжност е изискване по закон – такова изискване се съдържа както в чл. 192, ал.2 от ЗМВР (отм.), така и в чл.78, ал.1 от Наредба № Iз – 1013 от 04.07.2006г. за определяне на условията и реда на израстване в категория, степен на категория, заемане на длъжности и временно назначаване на държавните служители в МВР (отм. 08.01.2013г.). Следва да се отбележи, че вземането на съгласието на ищеца само потвърждава безспорно установеното обстоятелство, че процедурата изцяло се е развивала на основание чл.192 от ЗМВР (отм.). Тълкуването направено от ответника в писмения отговор, че даденото от ищеца съгласие има силата на споразумение между страните (с неуточнено съдържание) е отново лишено от правни аргументи. Съдът намира, че настоящия случай е в хипотезата на чл.192 от ЗМВР(отм.), тъй като ищецът е държавен служител, същият е бил назначен със заповед и за целта е било взето неговото съгласие. Заповедта е била издадена от компетентен орган, в кръга на правомощията му, не е била отменена като незаконосъобразна по съответния ред и е действала през процесния период. Ищецът е изпълнявал функциите на „началник Арести“, за което законът предвижда получаване съответното възнаграждение за временно изпълняваната длъжност.

Следва да се отбележи, че в Заповед № Л-111/2 от 05.01.2011г. се цитира докладна записка вх.№ 20636/27.12.2010г. на началника на ОСИН Шумен, а не както некоректно посочва в писмения отговор ответника - докладна записка рег.№ 69/05.01.2011г. на началник сектор „ПОЧР“. Цитираната в заповедта докладна заповед не е представена от ответника по делото.

По отношение на акцесорната претенция по чл.86 от ЗЗД: С оглед основателността на главното вземане следва да бъде преценена и основателността на акцесорната претенция с правно основание чл. 86 от ЗЗД. Според чл.86, ал.1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съобразно заключението на експертизата от падежа на вземането – 01.02.2011г. до 28.04.2015г. – датата на съдебното заседание, размера на лихвата върху главницата е 5080.63 лв. При това положение съдът приема, че искът по чл.86, ал.1 от ЗЗД е основателен и като такъв следва да се уважи изцяло.

На основание разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК, доколкото делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса, и доколкото по силата на чл.84, т.1 от ГПК държавата и държавните учреждения са освободени от такси, освен по искове за частни държавни вземания, то ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ШРС дължащите се държавни такси в размер на 904.22 лв., както и разноски за заплатено възнаграждение на вещото лице в размер на 200 лв.

Направено е от ищеца искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. От страна на ответника се прави искане за намаляване размера на адвокатското възнаграждение поради прекомерност. Съдът го намира за неоснователно, с оглед цената на предявените искове. Съобразно чл. 7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуалното представителство размера на възнаграждението в настоящото производство следва да е 1208.16 лв., като определеното между ищеца и адвоката и реално заплатеното от ищеца е под този минимум. Съобразно Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. на ОСГТК съдът може да намали дължимото като разноски адвокатско възнаграждение до размера, определен от чл.78, ал.5 от ГПК във връзка с чл.36 от Закона за адвокатурата. Предвид това възражението за прекомерност е неоснователно.

Поради гореизложеното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА“ при Министерство на правосъдието с адрес гр.София бул. „Генерал Н. Столетов“ № 21, на основание чл.192, ал.4 от ЗМВР (отм.), във връзка с чл. 83, ал.4 от ЗДС да заплати на Р.Н.С. с ЕГН ********** ***, съдебен адрес гр.Търговище, ул.“Лилия“ № 4, вх..Б, ет.1, кантора 3 чрез адв. Г.Ц. от АК-гр. Търговище , сумата от 17 524.64 лв. ( седемнадесет хиляди петстотин двадесет и четири лева и шестдесет и четири стотинки), представляваща разликата между получаваното от него и следващото се да получава като временно изпълняващ длъжността Началник сектор „Арести“ в Областна служба „Изпълнение на наказанията“ в гр.Шумен брутно трудово възнаграждение за периода от 11.01.2011г. до 14.11.2013г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 28.04.2015г. до окончателното изплащане на същата, както и мораторната лихва за забава върху главницата в общ размер на 5 080.63 лв. (пет хиляди и осемдесет лева и шестдесет и три стотинки), считано от 01.02.2011г. до 28.04.2015г.

ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието на основание чл.78, ал.6 от ГПК да заплати в полза на държавата по сметка на ШРС сумата от 1 104.22 лв. (хиляда сто и четири лева и двадесет и две стотинки), представляваща дължима държавна такса и заплатено възнаграждение на вещото лице и сумата от 5 лева /пет лева/ - държавна такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието да заплати на Р.Н.С. с ЕГН ********** сумата от 1000 лв. (хиляда лева), представляваща заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение за един адвокат, съобразно представено пълномощно и списък за разноски.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок пред Шуменски Окръжен съд, считано от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: