Р Е Ш Е Н
И Е
351/4.5.2015г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменският районен съд, в открито
заседание на девети април през две хиляди и дванадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Б.Бойн
при секретаря Т.Т., като разгледа докладваното от съдията
гр.д.№74 по описа за 2015г. на
ШРС, за да се произнесе взе предвид следното:
Гр.д.№ 74/2015г. по
описа на ШРС е образувано по повод предявен отрицателен установителен иск с
правно основание чл.124 ал.1 от ГПК, от
Н.Л.В. с ЕГН:********** срещу “Топлофикация-Шумен”ЕАД. Ищеца сочи, че било
образувано изп.д.№20108770400115 по описа на ЧСИ А.Тонев между настоящите
страни и получил призовка за доброволно изпълнение. Моли съда да се произнесе с
решение, с което да признае за установено, че с оглед минал давностен период
преди депозиране на молбата за издаване на изпълнителен лист и в последствие
преди образуването на второто изпълнително дело по същия изп.лист, ищецът не
дължи на ответника сумата 4509,15лв., от която 2286,31лв. главница,
представляваща консумирана топлинна енергия за периода от месец януари 1996г.
до месец февруари 2002г.; 858,89лв. лихви по издаден изпълнителен лист с
длъжник наследодателя на ищеца, по гр.д.№900/2002г., и 47,73лв. разноски по гр.д. и
733,08лв. по изп.производство и законна
лихва в размер на 2175,11, считано от 18.04.2002г. до 05.11.2014г., както и
да му бъдат присъдени направените разноски в настоящото производство.
Ответникът е представил писмен отговор в законния едномесечен срок по
чл.131 от ГПК, както и доказателства, като оспорва исковете по основание.
Твърди, че има образувано второ изпълнително дело през 2006г. по същия
изп.лист, което е прекъснало погасителната давност.
От събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи
следното от фактическа и правна страна: По гр.д.№900/2002г. по описа на ШРС, унищожено
към момента, на 18.04.2002г. бил
издаден изпълнителен лист в полза на ответника срещу наследодателя на ищеца
Л. В. Г. за сумата от 2286,31лв.- главница,
представляваща незаплатена топлинна енергия за отопление на недвижим имот,
намиращ се на ул.”***” №*** в гр.Ш. за периода месец януари 1996г. до месец февруари 2002г. и мораторна
лихва върху главницата в размер на 858,89лв. за същия период, ведно със
законната лихва от 18.04.2002г. до окончателното изплащане на главницата и
направени разноски в размер на 47,73лв. Съдът установи, че преди депозиране
на молбата за издаване на изпълнителен лист е настъпила погасителна давност за
част от вземането, а именно за периода от месец
януари
1996г.- месец април 1999г.
Въз основа на така издадения изпълнителен лист, взискателя подал молба и било образувано изп.д.№461/2002г. на СИС при ШРС, унищожено към момента, видно от справката от СИС. По делото има едно извършено действие на взискател насочено към принудително изпълнение на 25.09.2002г., според отбелязаното на гърба на изпълнителния титул. Връчването на призовка за доброволно изпълнение на длъжника, било извършено на 04.11.2002г. С Постановление на съдебен изпълнител от 04.01.2008г., изпълнителното дело било прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и след това, въз основа на нова молба от взискателя от 12.06.2006г. и същия изпълнителен лист, било образувано изп.д.№147/2006г. на ЧСИ Недев. Отново била връчена ПДИ и предприети действия по възбрана на имущество на длъжника на 05.09.2006г. На 03.11.2008г., изпълнителното производство било прехвърлено на ЧСИ Т., на осн.чл.33 ал.4, във връзка с чл.31 ал.1 т.2 от ЗЧСИ под номер 20108770400115.
Докато е продължавало принудителното изпълнение по първото изпълнително дело, давност не е текла, съобразно чл.115, ал.1, б.ж от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, която е аналогична на разпоредбата на чл. 330, б. "д" от ГПК/отм./, изпълнителното производство се прекратява автоматично по силата на закона, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Постановлението на ДСИ, само констатира настъпилото прекратяване и обявява същото като юридически факт. Първото изпълнително дело е било прекратено на 25.09.2004г., но второто е било образувано преди изтичането на предвидената в чл.117 ал.2 от ЗЗД, три годишна давност за вземането. Последното изпълнително действие на взискателя по второто изпълнително дело е депозирането на самата молба за образуване на изпълнително дело, с която се посочват изпълнителни способи на 12.06.2006г. Прекратяването на делото, което е настъпило по силата на закона е на 12.06.2008г. или преди възлагането на взискателя за продължаване на изпълнителното дело на 22.03.2010г., на осн.&3 от ПЗР на ЗЧСИ. Същия е следвало да поиска образуване на ново изпълнително дело, което не е било направено. От тази дата, въпреки предприетите изпълнителни действия до момента по продълженото изпълнително дело е изтекла три годишна давност за вземането.
По
установяване на вземането по основание и размер не следва да се излагат мотиви,
доколкото в исковата молба не са направени възражения за липсващи валидни
облигационни отношения за жилището на ответника, касаещи доставка и ползване на
топлинна енергия и размера на вземането.
При така установената фактическа
и правна обстановка, съдът намира, че предявения иск с правно основание чл.124
ал.1 от ГПК се явява основателен и доказан, поради настъпил факт- изтекла
погасителна давност, поради което и следва да бъде уважен.
На
основание чл.78 ал.1 от ГПК, в тежест на ответника следва да бъдат възложени
деловодните разноски, направени от ищеца, представляващи внесена държавна такса
209,69лв. Съдът приема, че
възражението на ответника за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение е основателно, тъй като с оглед фактическата и правна сложност
на делото и осъществените процесуални действия от адвоката заплатеното
възнаграждение в размер на 1200
лева е прекомерно. Съгласно
Тълкувателно
решение 6/2012 г. от 6 ноември 2013 г. на ОС НА ВКС при намаляване на подлежащо
на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78 ал.5
ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от
Наредба № 1/09.07.2004г. ограничение и е свободен да намали
възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер, който съобразно размера на интереса в
настоящия казус е 592,11лв./чл.7 ал.2 т.3 от Наредбата/.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено по отношение
на "Топлофикация- Шумен"
ЕАД със седалище и адрес на управление- гр.Шумен, ул."Съединение"
№62А, представлявано от Е. Г. Т., че Н.Л.В. ***
4а, не дължи на ответника сумата 4509,15лв./ четири хиляди петстотин и девет
лева и петнадесет стотинки/, от която 2286,31лв.- главница, представляваща
незаплатена топлинна енергия за отопление на недвижим имот, намиращ се на ул.”***” №*** в гр.Ш. за периода месец януари 1996г. до месец
февруари 2002г. и мораторна лихва върху главницата в размер на 858,89лв. за
същия период, ведно със законната лихва в размер на 2175,11лв. за периода от
18.04.2002г. до 05.11.2014г. и от 05.11.2014г. до окончателното изплащане на
главницата и направени разноски в размер на 47,73лв. и 733,08лв./седемстотин тридесет и три лева и осем стотинки/ такси, посочени
в Покана за доброволно изпълнение от 22.10.2014г. по изп.д.№ 20108770400115 на ЧСИ
А.Т. и присъдени по ч.гр.д.№900/2002г. на ШРС,
поради изтекла погасителна давност.
Осъжда
"Топлофикация - Шумен" ЕАД със
седалище и адрес на управление- гр.Шумен, ул."Съединение" №62А, да заплати на Н.Л.В. с ЕГН:********** направените
по делото деловодни разноски в размер на 209,69лв.
/двеста и девет лева и шестдесет и девет стотинки/ и 592,11лв./ петстотин деветдесет и два лева и единадесет стотинки/ адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Шуменски окръжен съд в 2 седмичен срок от уведомяване на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: