Р Е Ш Е Н И Е

 

388/14.5.2015г.,       Град Шумен

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

Шуменският районен съд                                                                       седми  състав

На 16 (шестнадесети) април                                                        Година 2015

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Теодора Йорданова-Момова

Секретар Е.П.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова

гражданско дело номер 81 по описа за 2015 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:  

 

            Предявен е иск с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК.

            В исковата си молба, ищцата С.Г.Р.-Ш. твърди, че с ответника Д.Х.Ш. са съпрузи от 21.08.2004 година. От брака си имали родено едно дете – Д., родена на *** година. В началото на съвместното си съжителство съпрузите заживели в дома на родителите на ответника в гр. Шумен. През 2007 г. семейството се установило в апартамент под наем в същия град. Между съпрузите винаги съществували проблеми, но между тях настъпил разрив през 2011 г., когато Ш. започнал да не се завръща в семейното жилище по няколко вечери на седмица. Същият се дезинтересирал от потребностите на семейството. През м. август 2014 г., ответникът взел със себе си детето, без да уведоми ищцата, като не се завърнали в продължение на пет дни. Впоследствие, Р.Ш. разбрала от детето, че същото било на почивка заедно с баща си и „какичка“ на име Н.. След този случай, Ш. не се завърнал в семейното жилище, като единствено в отсъствие на съпругата си вземал вещи от дома. Сочи, че през последните две години, ответникът бил агресивен спрямо ищцата и нейните роднини, проявявал пренебрежение към тях, нанасял удари на съпругата си. С.Р.-Ш. моли съда да прекрати брака между страните като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответника; да й бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето Д.; да бъде определен режим на лични отношения на бащата с детето всяка първа и трета неделя от месеца от 10,00 часа в събота до 18,00 часа, както и 20 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск; ответникът да бъде осъден да заплаща на детето си месечна издръжка в размер на 150 лв., считано от предявяване на исковата молба; ползването на семейното жилище, находящо се в гр. Шумен, ул. „***” № 8, вх. 1, ет. 4, ап. 16 да бъде предоставено за ползване на ищцата; да й бъде възстановено предбрачното фамилно име Р..

            Ответникът подава отговор на исковата молба, в който оспорва описаните обстоятелства. Твърди, че вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака е у ищцата, която през последната година се дистанцирала от съпруга си и детето си. Същата злоупотребявала с алкохол, поддържала контакти с различни мъже във Фейсбук. Поради това, през м. септември 2014 г. Ш. напуснал семейното жилище и заживял при своята майка, като не престанал да осъществява ежедневни контакти с детето си и да полага грижи за него. Ответникът се срещал с Д. в учебното заведение, което тя посещавала, тъй като Р.-Ш. ограничавала контактите му. Освен това, детето живеело при своите баба и дядо по майчина линия, а не при ищцата. Моли бракът между страните да бъде прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ищцата, като му бъдат предоставени родителските права по отношение на детето, да бъде определен режим на лични отношения на майката с детето всяка първа и трета събота от месеца от 10,00 часа до 18,00 часа, както и 20 дни през лятото, като му бъдат присъдени деловодните разноски.

            От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: страните са съпрузи от 21.08.2004 г., когато с акт № *** г. на Община Шумен сключват граждански брак. От брака си имат родено едно дете – Д.Д.Х., родена на *** г. (според удостоверение за раждане, изд. въз основа на акт за раждане № *** г. от Община Шумен).

Разпитаните в съдебно заседание свидетели С.М. (сестра на ищцата), Г.Г. (баща на ищцата), С.С. и А.А. излагат, че в началото на съвместния им живот, страните живели в дома на родителите на ответника в гр. Шумен. Впоследствие, се установили в апартамент под наем, находяща се в същия град, на ул. „***” № 8. Допреди около година и половина-две, съпрузите живели във взаимно разбирателство, при което съвместно отглеждали детето си, подпомагани от майката на ответника. Оттогава отношенията помежду им се променили, като ответникът започнал често да не се прибира в семейното жилище. Свидетелите М. и Г. сочат, че Ш. установил извънбрачна връзка, за което научили от детето Д.. Свидетелите С. и А. заявяват, че отсъствията на ответника се дължали на спецификата на работата му, свързана с извършване на обществен превоз. До м. май 2014 г., майката на Ш. водила и вземала детето от училище, а впоследствие заживяло с майка си. Във връзка с отсъствията на ответника, между съпрузите възниквали противоречия, отношенията им се влошили. Свид. М. и Г. излагат, че окончателната фактическа раздяла между страните настъпила през лятото на 2014 г. и била свързана със случай, при който Ш., без знанието на майката взел детето със себе си. Двамата отсъствали в продължение на пет дни, като на ищцата не били давани отговори за местоположението им. При завръщането им, Д. споделила, че били на море, заедно с лице от женски пол на име Н. Двамата свидетели заявяват, че при семейни събирания през последните години, ответникът често обиждал съпругата си и не проявявал уважение към роднините й. След раздялата между страните, грижите по отглеждането и възпитанието на детето били поети изцяло от майката. Тъй като същата полагала труд извън гр. Шумен, Д. била вземана от училището, което посещава от своите баба и дядо, като през делничните дни нощувала при тях, а майката я посещавала. Всички свидетели сочат, че контактите между детето и баща му не са прекъсвани, като последният посещавал много често учебното заведение на дъщеря си, като й купувал подаръци и й предоставял парични суми. Свидетелите М. и Г. твърдят, че ответникът живее в апартамент под наем съвместно с лицето Н.. Свид. А. излага, че Ш. живее при майка си, а свид. С. /съседка на последната/ - че обитава квартира. Свидетелите М., Г. и А. отричат да са виждали ищцата в пияно състояние.

            При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното: единственото основание за прекратяване на брака е установеното наличие на дълбоко и непоправимо разстройство на същия. Дълбоко е разстройството на брака, което е довело до разкъсване на семейната общност, до липсата на уважение, взаимност, разбирателство, привързаност и другарски отношения между съпрузите, като брачната връзка е само формална и не съответства на закона и морала. Непоправимо е това разстройство на брака, което не може да се преодолее, за да се възстановят нормалните съпружески отношения. липсата на разбирателство, взаимно уважение, привързаност и другарски отношения между съпрузите. Съдът намира, че в случая е налице ненормално протичане на брачните отношения, което не може да бъде преодоляно. Проява на настъпилото отчуждение между брачните партньори е и фактическата раздяла между тях от преди около осем месеца. Предвид изложеното съдът намира, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен, съществува само формално и следва да бъде прекратен.

            Относно вината за разстройството на брака: по делото се събраха доказателства за противобрачно поведение и на двете страни. Съдът приема за недоказани по делото твърденията на страните: че ответникът осъществявал физическо насилие над ищцата; че ответникът поддържа интимна връзка с друга жена; че ищцата злоупотребява с алкохол и че същата се е дистанцирала от детето. Горните обстоятелства не се установиха по никакъв начин от свидетелските показания, събрани в хода на производството. Действително, свидетелите С.М. и Г.Г. сочат, че Ш. съжителства с жена с име Н., която придружила него и детето по време на лятна почивка през 2014 г. Заявеното от тях, обаче, се основава не на лични впечатления, а на съобщеното им от малолетното дете на страните. Поради това и предвид пряката им заинтересованост /предвид близкото им родство с ищцата/ от изхода на делото, съдът не кредитира показанията на двамата свидетели в тази им част. Установи се по делото, че през м. август 2014 г. ответникът самоволно напуснал семейното жилище и заживял отделно от съпругата си и то не на адреса, посочен от него в отговора на исковата молба /в тази насока – показанията на свид. С.С./. Доказа се, че напускането от Ш. на семейното жилище е самоволно, а не в резултат на действията на укоримо брачно поведение на съпругата му. От друга страна, ищцата не направила необходимото за преодоляване на възникналите противоречия и оттам за възстановяване на нормалния семеен живот, като не предприела каквито и да е действия в тази насока. Предвид изложеното, съдът приема, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи.

            Досежно родителските права: страните имат от брака си едно дете – Д., понастоящем на 8 години. Претенции за упражняването на родителските права по отношение на ненавършилото пълнолетие дете предявяват и двете страни. Установи се по делото, че понастоящем детето живее при майка си. В тази насока, съдът намира за неоснователно становището на ответника, че поради нощуването през делничните дни на детето в дома на неговите баба и дядо, фактически ищцата не полага грижи за него. Касае се за обичайна житейска ситуация, при която поради отдалечеността на населеното място, в което майката полага труд от местоживеенето й, фактическите действия по съпровождането на детето от и до училище, по изхранването му и нощуването му, се извършват от най-близките хора на ищцата – нейните родители.

            В служебно изискания от съда социален доклад от 30.01.2015 г., изготвен от социален работник при Дирекция „Социално подпомагане” общ. Шумен се излага, че ищцата, заедно с детето обитава апартамент под наем, находящ се в гр. Шумен, в която са създадени много добри битови условия. Р.-Ш. била учител в ОУ „Панайот Волов“ с. Тодор Икономово, като ежедневно пътува до посоченото населено място. Поради отсъствието й през деня, в периода от неделя вечер до четвъртък, детето пребивава в дома на родителите на ищцата в гр. Шумен, където е посещавано всяка вечер от своята майка. Д. е ученичка във втори клас в НУ „Княз Борис I-ви“ в гр. Шумен, като е спокойно и контактно дете. В разговор със социалния работник заявило привързаността си и към двамата родители, като изявило желание да продължи да живее при майка си. Социалният работник заключава, че и двамата родители притежават необходимия родителски капацитет за отглеждането на децата.

            При определянето на родител, който еднолично ще упражнява родителските права, следва да се държи сметка за интересите на децата. В понятието „интереси на детето” се включват необходимостта от правилното му отглеждане и възпитание, създаване на трудови навици и дисциплинираност, подготовка за общественополезен труд. В това понятие влизат и материалните интереси на детето – обезпечаване на жилище, битови условия, управление на имуществото и грижи за съхранението му, представителство и други. Решаващо значение за интересите на детето има цялата съвкупност от интереси, но от аспекта на всестранното развитие на личността. От значение за определяне на мерките по упражняване на родителските права е съвкупността от обстоятелствата на разглеждания случай, които са от най-разнообразно естество:  възпитателски качества на родителите – съдът намира, че и двамата родители на детето притежават родителските качества, необходими за неговото правилно отглеждане и възпитание. В тази насока, следва да се отбележи наличието от ищцата на висше педагогическо образование. Желанието на родителите – изявена е готовност от страна и на двамата родители да отглеждат и възпитават детето –  указание за тяхната сериозна загриженост и желание да се изпълнят родителският дълг. Привързаност между деца и родители – доказа се по делото, че детето е привързано и към двамата си родители. Полът и възрастта на детето – в случая детето е от женски пол, като е в сравнително ранна детска възраст. Общоизвестно е, че в тази възраст детето е във физическа и емоционална обвързаност с майката, нуждае се от непосредствена майчина грижа, поради което съдът намира, че в случая е по-пригодно грижите за малолетното дете да бъдат полагани от майката. Социално обкръжение – социалната среда, в която предстои да живее детето е в зависимост от обкръжението на родителя, на когото ще се предостави упражняването на родителските права. Този критерий определя възпитателното въздействие на околната социална среда. В тази насока, съдът счита, че благоприятна за развитието на детето е социалната среда на майката. Действително, установи се, че и двамата родители разчитат на помощта на своите родители, но по делото липсват доказателства за съжителстващите с ответника лица;  жилищно-битови и други материални условия на живот – установи се, че в жилището, обитавано и понастоящем от майката и детето са осигурени много добри битови условия, а по отношение на обитаваното от ответника жилище не са налице данни.

            Предвид всичко гореизложено и съобразно задължителните указания на ВКС на РБ (дадени с ПП № 1/74 г.), съдът намира, че родителските права по отношение на детето следва да бъдат предоставени на ищцата – С.Г.Р.-Ш..

            С оглед събраните по делото доказателства съдът счита, че на ответника следва да бъде определен режим на лични контакти с детето, както следва: всяка първа и трета събота от месеца от 09,00 часа до 19,00 часа, както и 20 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.

По отношение издръжката на детето: ищцата претендира такава в размер, на 150,00 лв. месечно. Видно от удостоверение изх. № 81/08.01.2015 г. изд. от ОУ „Панайот Волов” с. Тодор Икономово е, че в периода от м. юли 2014 г. до м. декември 2014 г. ищцата реализирала средно месечно брутно трудово възнаграждение в размер на 776,18 лева. Съдът констатира от удостоверение № 20/20.02.2015 г. на „Дени транс 2012“ ЕООД гр. Шумен, че ответникът получил през периода от м. август 2014 г. до м. януари 2015 г., вкл., средно месечен брутен доход в размер на 420,00 лева. Не се събраха доказателства за наличието на алиментни задължения на страните към други ненавършили пълнолетие деца. Издръжката за детето следва да се присъди от датата на депозиране на исковата молба – 19.01.2015 г. до настъпване на законни причини, изменящи или погасяващи правото на издръжка, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска. Преценявайки потребностите на детето, обусловени от възрастта му и материалните възможности на неговите родители, съдът определя необходима обща месечна издръжка за детето Д. в размер на 200,00 лв., от които ответникът следва да заплаща по 120,00 лв. Останалата част от сумата, до пълния размер следва да се поеме от майката, която ще полага и непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието на детето.

            Относно ползването на семейното жилище: по делото бе установено, че то представлява апартамент под наем, находящ се в гр. Шумен, ул. „***” № 8, вх. 1, ет. 4, ап. 16. Доказа се по делото, че понастоящем жилището се обитава от ищцата и детето, като ответникът го е напуснал. Претенции за ползването му е предявила единствено ищцата. Предвид факта, че родителските права по отношение на детето се предоставят на майката, съдът счита, че ползването на семейното жилище следва да се предостави на ищцата, като следва да бъде констатирано, че ответникът го е напуснал.

            На ищцата С.Г.Р.-Ш. следва да бъде възстановено предбрачното фамилно име – Р..

            По делото следва да бъде определена държавна такса при решаване на делото в размер на 40,00 лв., която предвид вината за разстройството на брака, на основание чл. 329, ал. 1 от ГПК, следва да се възложи поравно на страните.

            Ответникът следва да заплати и държавна такса в размер на 396,00 лева върху размера на определената издръжка.

            На основание чл. 329, ал. 1 от ГПК и с оглед факта, че и двамата съпрузи имат вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, разноските по делото следва да останат в тежест на страните, така както са ги направили.

            Водим от горното, съдът

Р   Е   Ш  И :

 

            ПРЕКРАТЯВА гражданския брак, сключен на 21.08.2004 г., с акт № *** г. на Община Шумен между Д.Х.Ш. с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, с посочен адрес гр. Шумен, ул. „***“ № 6, бл. 2, вх. 3, ет. 2, ап. 42, със съдебен адресат – адв. Д. М. от ВАК, гр. Шумен, ул. „***“ № 109, ет. 2, офис 21 и С.Г.Р.-Ш. с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, със съдебен адресат – адв. С.Т. от ШАК, гр. Шумен, ул. „***” № 109, ет. 2, кантора 23, КАТО ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи.

            ВЪЗСТАНОВЯВА предбрачното фамилно име на С.Г.Р.-Ш. – Р..

            ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА по отношение на роденото от брака дете Д.Д.Х. с ЕГН ********** на С.Г.Р., като определя режим на лични отношения на бащата Д.Х.Ш. с детето Д.: всяка първа и трета събота от месеца от 09,00 часа до 19,00 часа, както и 20 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.

            ОСЪЖДА Д.Х.Ш. с ЕГН ********** да заплаща на детето си Д.Д.Х. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител С.Г.Р., издръжка в размер на 120,00 (сто и двадесет) лв. месечно, считано от 19.01.2015 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпването на законни причини, изменящи или погасяващи правото на издръжка.

ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище – апартамент, находящ се в гр. Шумен, ул. „***” № 8, вх. 1, ет. 4, ап. 16, на С.Г.Р., като констатира, че Д.Х.Ш. го е напуснал.

           

            ОПРЕДЕЛЯ държавна такса при решаване на делото в размер на 40,00 (четиридесет) лева.

            На основание чл. 329, ал. 1 от ГПК, ОСЪЖДА Д.Х.Ш. да заплати по сметка на ШРС сума в размер на 20,00 (двадесет) лв., представляваща държавната такса при решаване на делото.

            На основание чл. 329, ал. 1 от ГПК, ОСЪЖДА С.Г.Р. да заплати по сметка на ШРС сума в размер на 20,00 (двадесет) лв., представляваща държавната такса при решаване на делото.

            ОСЪЖДА Д.Х.Ш. да заплати държавна такса върху размера на определената издръжка в размер на 86,40 лева.

            На основание чл. 329, ал. 1 от ГПК, в тежест на С.Г.Р. остават направените от нея деловодни разноски в размер на 625,00 лева.

            На основание чл. 329, ал. 1 от ГПК, в тежест на Д.Х.Ш. остават направените от него деловодни разноски в размер на 600,00 лева.

            Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Шуменски окръжен съд.

 

                  Районен съдия: