Р
Е Ш Е Н И Е
523/26.6.2015г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд, в открито заседание, на шестнадесети юни две хиляди и петнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л. Григорова
при секретаря Д. Х., като разгледа
докладваното от съдията гр. д.№119 по описа за 2015 г. на ШРС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени положителни установителни искове, с правно основание чл.422,
ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1, предл. първо от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
В молбата си до съда, ищецът Енерго- Про Продажби”
АД, с адрес: гр. ***, ЕИК ***, представлявано от Б.Г.М. Б.Д.П., П.С.С., излага, че по ч.гр.д.№2784/2014 г. на ШРС, по реда на чл.410 и сл. от
ГПК, била издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника К.С.А.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Шумен, ул. ***, за неплатени задължения на
ответника за ползвана от него електрическа енергия, равняващи се на сума от 1 332.25
лв.- главница, за която, през периода от 16.03.2012 г. до 29.04.2013 г., са издадени
фактури, както и за сума от 234.50 лв.- обезщетение за забава /сборът от
мораторните лихви, изчислени след падежа на задължението по всяка фактура до 22.10.2014
г./. В срока по чл.414 от ГПК, длъжникът подал възражение срещу заповедта за
изпълнение, поради което и ищецът предявява настоящите искове. Ищецът излага,
че ответникът, по силата на сключен при общи условия договор за продажба на ел.
енергия, дължи така присъдените суми, тъй като същият е клиент на ищцовото
дружество, като процесните вземания се отнасят за клиентски № ***, касателно
обект с абонатен номер: *** за обект на потребление, находящ се в с. ***.
Поради обстоятелството, че ищецът не е изпълнил в срок задълженията си
заплащане на консумираната от него ел. енергия, същият му дължал и обезщетение
за забава. Предвид изложеното моли съда да постанови решение, по силата на
което да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сума в общ
размер на 1 566.75 лв., от която
1 332, 25 лв., представляваща стойността на потребена и незаплатена от
ответника ел. енергия за обект на потребление, находящ се в с. ***, заведен под
абонатен номер: ***, и с клиентски № ***, за което вземане, в периода
16.03.2012 г. – 29.04.2013 г., са издадени фактури; 234, 50 лв., представляваща
сбор от мораторната лихва върху главницата от всяка фактура, считано от датата
след падежа на фактурата до 22.10.2014 г., ведно със законна лихва, считано от
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане
на задължението. Претендира и разноски.
В законния едномесечен
срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът депозира отговор, в
който изразява становище за неоснователност на претенциите, сочейки аргументи. Най
общо възраженията на ответника са, че не дължи претендираните суми, тъй като не
е титуляр на клиентски № ***, заведен при ищеца.
От събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа страна
следното: По ч.гр.д.№2784/2014 г. по описа на ШРС, по реда на чл.410 и сл. от
ГПК е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу
ответника, за сумата от 1 332.25 лв.- главница за незаплатена ел. енергия
по фактури, издадени през периода от 16.03.2012 г. до 29.04.2013 г., касателно
обект с абонатен номер: *** за обект на потребление, находящ се в с. ***, по
клиентски №***; 234.50 лв., представляваща сбора от мораторната лихва за всяка
фактура за периода от датата следваща падежа на фактурата до 22.10.2014 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 11.11.2014 г. до окончателното
заплащане, като са присъдени и извършените по делото разноски. В срока по
чл.414 от ГПК, длъжникът подал възражение, като в същото не е изложил
аргументи. Видно от представените от ищеца частно заверени преписи от ф-ра №
0092242840 от 04.09.2012 г.; ф-ра № 0093553938/31.10.2012 г.; ф-ра №
0094259342/30.11.2012 г.; ф-ра № 0095021716/28.12.2012 г.; ф-ра №
0095725079/30.01.2013 г.; ф-ра № 0096433997/27.02.2013 г.; ф-ра №
0097084536/28.03.2013 г.; ф-ра № 0097852874/29.04.2013 г.; ф-ра № 3300873895/20.05.2013
г. /последната за начислена сума за възстановяване на захранването/ и от
изготвеното заключение по допусната ССЕ, последното възприема като обективно и
компетентно дадено, се установи, че от ищцовото дружество са съставени платежни
документи за консумирана и незаплатена ел. енергия, включително и за ползвани
услуги на дружеството /за възстановяване на захранването/, считано за периода
от 24.07.2012 г. до 22.04.2013 г., равняващи се общо на стойност от 1 332.25
лв., за обект, находящ се в с. ***, заведен под абонатен номер: ***, и с
клиентски № ***. Във всяка фактура е предоставен срок за плащане на съответното
задължение. От изготвеното и представено по делото заключение по допусната СТЕ,
по отношение на което съдът няма основания да се съмнява в неговата правилност
и обективност, се установи, че имотът, намиращ се на адреса на потребелние в с.
***, се захранва от трафопост „И. В.“, посредством стълбовна линия на мрежа
ниско напрежение, изпълнена с алуминиев проводник от посочен тип. На последния
стълб, на единия клон на мрежата, е монтирано заключено със секретна ключалка
табло, съдържащо един монофазен и един трифазен електромер, като трифазният
електромер е с фабричен №1114081250952105 и клиентски №***. ВЛ посочва, че и
двата електромера захранват процесния имот, като съответно са монтирани да
измерват консумираната в имота на ответника електроенергия. Обстоятелствата, че
по отношение имота на ответника има два електромера- монофазен и трифазен се
признават и от последния. Видно от
представените от ответната страна копия от констативни протоколи с дата
07.03.2013 г., се установи, че в следствие постъпила при ищцовото дружество от
ответника жалба във връзка с претенциите за заплащане на потребена
електроенергия, електроразпределителното дружество е извършило проверка на
средствата за търговско измерване, отнасящи се до процесния имот, като е
установено, че няма грешка в схемата на свързване на СТИ.
От така
изнесената фактическа обстановка, съдът стигна до следните правни изводи:
Съгласно § 1, т.2а от ЗЕ "Битов клиент"
е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди. Подобен е и текстът на разпоредбата на чл.4, ал.1 от ОУ на договорите за продажба на
електрическа енергия на Е.ОН България Продажби” АД. Съобразно разпределението
на доказателствената тежест в процеса / чл.154 от ГПК/, надлежно указана на
страните, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите
искания и възражения. В настоящия казус, предвид спецификата на спора и
характера на предявения иск, изцяло в тежест на ищеца е да установи, че между
него и ответника са налице валидни облигационни отношения в посочения от него
смисъл, а именно сключен при общи условия договор за продажба на електрическа
енергия за процесните период и имот. В тежест на ищеца е, съобразно наведените
от ответника възражения, да установи, че ответникът, като титуляр на посочения
клиентски номер е ползвал през процесния период в конкретния имот
електроенергия, която следва да бъде заплатена по смисъла на договорната връзка
между страните. В случая, предвид събраните доказателства и най- вече приетото,
без някакви възражения от страните, заключение по извършената СТЕ, безспорно се
установи, че ответникът е клиент на ищцовото дружество, като е заведен в
регистрите на дружеството и под клиентски № *** касателно негов недвижим имот,
находящ се в с. ***. Безспорно се установи, че СТИ, което е заведено при ищеца
с горепосочения клиентски номер, захранва с електроенергия имота на ответника,
като отчита именно подавана в този имот електрическа енергия. Ето защо и по
силата на облигационната връзка между страните, счита, че следва да се ангажира
и отговорността на ответната страна да заплати стойността на подавана през
исковия период ел. енергия, тъй като безспорно се установи, че такава е
подавана, и остойностена, съобразно
общите условия на договорите. Доколкото се установи дължимостта на главното
вземане, безспорно и съобразно общите правила за забава изпълнение на парични
задължения, ответникът носи отговорност и за забавено изпълнение, като дължи
съответното мораторно обезщетение. От изготвеното заключение по допуснатата
ССЕ, което съдът възприема като обективно и компетентно дадено, а от друга страна
същото не е оспорено от страните, заключава, че размерът на обезщетението за
забава се равнява общо на сума от 234.50 лв. Поради гореизложеното заключава,
че така предявените искове са основателни и доказани, и следва да се уважат.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК, в тежест
на ответника следва да бъдат възложени деловодните разноски, направени от ищеца
както в заповедното, така и в исковото производство, съразмерно с уважената
част от исковете, равняващи се общо на сума от 803, 29 лв. /331, 34 лв.- разноски, извършени в заповедното
производство и 471, 95 лв. – в исковото производство/.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че К.С.А., ЕГН **********, с адрес: гр.
Шумен, ул. ***, дължи на
Енерго- Про Продажби” АД, с адрес: гр. ***, ЕИК ***, представлявано от Б.Г.М. Б.Д.П.,
П.С.С., сума в общ размер на
1 566.75 лв. /хиляда петстотин шестдесет и шест лева и седемдесет и
пет стотинки/, от която 1 332, 25
лв. /хиляда триста тридесет и два лева и двадесет и пет стотинки/,
представляваща стойността на потребена и незаплатена от ответника ел. енергия
за обект на потребление, находящ се в с. ***, заведен под абонатен номер: ***,
и с клиентски № ***, за което вземане са издадени, през периода 16.03.2012 г. –
29.04.2013 г., фактури; 234, 50 лв.
/двеста тридесет и четири лева и петдесет стотинки/, представляваща сбор от
мораторната лихва върху главницата от всяка фактура, считано от датата след
падежа на фактурата до 22.10.2014 г., ведно със законна лихва, считано от датата
на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-11.11.2014 г. до окончателното
изплащане на задължението, присъдени по ч.гр.д. №2784/2014 г. по описа на ШРС.
ОСЪЖДА К.С.А., ЕГН **********,
с адрес: гр. Шумен, ***, да заплати на „ЕНЕРГО- ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. *** представлявано от Б.Г.М. Б.Д.П. и П.С.С., направените по
делото разноски съразмерно с уважената част от исковете, в общ размер на 803, 29 лв./осемстотин и три лева и двадесет и девет стотинки/.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред ШОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: