Р Е Ш Е Н И Е

368/11.5.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд десети състав

На четиринадесети април две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева

Секретар: П.Н.

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 120 описа на ШРС за 2015 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК във връзка с чл.422 от ГПК.

Производството по делото е образувано по повод искова молба от “Енерго Про Продажби” АД с ЕИК 103533691 със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.“Владислав Варненчик“ № 258, Тауърс – Г, представлявано от Б.Г.М., Б.Д.П. и П.С.С., чрез юрисконсулт М.Й.М. срещу И.А.М. с ЕГН ********** ***.

Ищецът „Енерго Про Продажби“ АД твърди, че ответника е клиент на дружеството с клиентски номер 1300035385, във връзка с продажба на ел.енергия за обект с абонатен номер 0105303150 и адрес на потребление гр.Шумен, ул.“Владайско въстание“ № 19, ап.1. Отношенията между страните се регламентирали от Общите условия /ОУ/ на договорите за продажба на електрическа енергия на „Енерго Про Продажби“, които били приети на основание чл.98а от Закона за енергетиката и одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Съгласно чл.17, т.2 от ОУ потребителя бил длъжен да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в тези Общи условия. Съответно съгласно чл.38 от ОУ, който не изпълни задължението си в срок дължи обезщетение за забава. Към момента тези задължения не били заплатени, поради което по инициатива на ищеца било образувано заповедно производство и по ч.гр.д. № 2995/2014г. на ШРС и в негова полза била издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Срещу така издадената заповед длъжника депозирал възражение в срок, поради което и се наложило провеждане на настоящото исково производство. Ищеца моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено в отношенията между страните, че ответника дължи на ищеца суми в следните размери:

- сума от 3 063.15 лв., представляваща главница за консумирана ел.енергия, начислена по фактури за периода от 16.05.2012г. до 27.02.2013г.;

- сума в общ размер на 707.41 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата, считано от падежа на всяка фактура до 21.11.2014г.

- Главницата се претендира ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 04.12.2014г. до окончателното изплащане на задължението, както и направените разноски по заповедното производство. Претендират се разноските и в настоящото.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на ответника. Въпреки предоставения му по чл.131 от ГПК срок, ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, като не е изразил становище по допустимостта и съществото на предявените искове. На основание чл.133 от ГПК и предвид липсата на данни по делото, че пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства по смисъла на цитираната законова разпоредба, съдът приема, че ответникът е загубил възможността да упражни тези си права в хода на предстоящото разглеждане на спора.

В съдебно заседание представляващите ищцовото дружество не се явяват лично, като не изпращат и представител. По делото е постъпила молба да бъде разгледано в отсъствието им, като се взема становище по съществото на исковите претенции и се моли за пълното им уважаване.

В съдебното заседание ответника се явява лично, като преди приключване на съдебното дирене прави доказателствени искания да бъдат разпитани хората от Общината, които са го настанили в общинското жилище, тъй като ищеца го държал отговорен за чужди сметки на хората настанени преди него.

Съдът, като взе предвид събраните доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

Видно от материалите по приложеното гр.д. № 2995/2014г. по описа на ШРС, ищецът в настоящото производство – „Енерго Про Продажби“ АД подало на 04.12.2014г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу ответника за консумирана и незаплатена ел. енергия по фактури, издадени за периода от 16.05.2012г. до 27.02.2013г. за обект с абонатен номер 0105303150, находящ се в гр.Шумен, ул.“Владайско въстание“ № 19, ап.1. Въз основа на заявлението била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 2995/05.12.2014г. в полза на дружеството за сумата от 3063.15 лв., представляваща главница за незаплатена ел.енергия по следните фактури: Фактура № 0089723037/16.05.2012г. с падеж 25.06.2012г. на стойност 2 438.98 лв., Фактура № 0091579295/14.08.2012г. с падеж 25.09.2012г. на стойност 98.52 лв., Фактура № 0092274253/14.09.2012г. с падеж 10.10.2012г. на стойност 17.92 лв., Фактура № 3300812807/01.11.2012г. с падеж 01.11.2012г. на стойност 19 лв., Фактура № 0093147751/12.10.2012г. с падеж 12.11.2012г. на стойност 2.35 лв. и Фактура № 0096271339/27.02.2013г. с падеж 20.03.2013г. на стойност 486.38 лв., както и сумата от 707.41 лв. – сбор от мораторната лихва за забавено плащане върху всяка една от посочените главници, считано от падежа на всяка от фактурите до 21.11.2014г. Присъдена била и законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 04.12.2014г. до окончателното изплащане, както и сторените в производството разноски. В законоустановения двуседмичен срок от връчването на заповедта, длъжникът – ответник в настоящото производство, подал възражение за недължимост на вземането, като оспорва количеството ел.енергия и твърди, че не е консумирана от него.

По делото е представена справка за потреблението от клиентски номер 1300093046 и извлечение от сметка към 21.11.2014г. и извлечение за фактури и плащания към 29.12.2014г. Представени са и изброените по-горе фактури, като посочените в тях количества ел.енергия са отчетени с електромер 360418345.

От заключението на изготвената и приетата съдебно – счетоводна експертиза, неоспорена от страните по делото, се установява, че задълженията на ответника за консумирана ел.енергия за периода от 16.05.2012г. до 27.02.2013г. се изразяват в неплатени фактури общо в размер на 3 044.15 лв., като се дължи и такса за включване в размер на 19 лв., както и мораторни лихви в размер на общо 707.41 лв.

Така установената фактическа обстановка се подкрепя от събраните писмени доказателства, както и от заключението по назначената експертиза.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на иска: Правното основание на иска е чл.422 от ГПК, като същият е предявен при спазване на особените процесуални изисквания на чл.415, във връзка с чл.414 от ГПК и е процесуално допустим.

По основателността на иска: Предмета на установителния иск е вземането н кредитора по смисъла на чл.410 от ГПК. Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен положителен установителен иск, ищецът да докаже възникване на спорното вземане, а ответникът да докаже фактите, които го изключват, унищожават или го погасяват.

Между страните по делото не се спори, че между тях е налице облигационна връзка, с правопораждащ юридически факт – договор за продажба на електроенергия, като ответника е клиент на „Енерго Про Продажби“ във връзка с продажба на ел.енергия за обект с абонатен номер 0105303150 и адрес гр.Шумен, ул.“Владайско въстание“ № 19, ап.1. По силата на този договор ищецът е длъжен да достави ел.енергия на ответника, а последния да му я заплати в сроковете и по начина определен в Общите условия към договорите за продажба на ел.енергия на „Е.ОН България Продажби“. Съдът намира, че за вземанията по гореизброените фактури на обща стойност 3 063.15 лв. съществува правно основание. То произтича от чл.17, т.2 от Общите условия, който гласи, че потребителят се задължава да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в тези Общи условия. В настоящия случай, видно от издадените фактури е доставена реално електрическа енергия, която към момента не е заплатена от ответницата.

В хода на съдебното дирене, ответникът въвежда за първи път твърдението, че не е живял в имота през процесния период и ел.енергията не е консумирана реално от него. От една страна твърдението е преклудирано във времето, тъй като е следвало да бъде направено в писмения отговор. Същевременно във възражението по чл.414 от ГПК самия длъжник – ответник излага, че е настанен в общинското ведомствено жилище през 2010г. , като след този период му е отворена партида на негово име. Или дори да обсъди това възражение, то съдът намира, че същото е неоснователно, тъй като през процесния период е налице признание от самия длъжник, че е обитавал процесния имот. Така също ответникът не доказа, че е заплатил на ищеца вземанията по процесните фактури, съобразно доказателствената му тежест.

Съдът приема, че на ответника му е доставена и съответно е консумирано, но незаплатена от ответника ел. енергия за процесния период, както и такса за включване на стойност 3063.15 лв., поради което главния иск се явява изцяло основателен и следва да бъде уважен в предявения размер.

Последица от основателността и доказаността на иска относно претендираната главница е и уважаването на обусловения от него акцесорен иск за мораторна лихва за периода от датата на падежа на всяка от посочените фактури до 21.11.2014г. в размер на 707.41 лв.

Предвид изхода на делото ответникът дължи на основание чл.78, ал.1 от ГПК на „Енерго Про Продажби“АД съдебни разноски в исковото производство в общ размер на 687.12 лв., от които 97.12 лв. заплатена държавна такса, 100 лв. възнаграждение на вещото лице и 490 лв. юрисконсулстко възнаграждение.

Съгласно Тълкувателно решение № 4/2014 г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе и относно разноските, направени в заповедното производство, съобразно изхода на настоящия спор. Поради това и ответникът следва да бъде осъден да заплати и разноските в заповедното в размер на 437.38 лв., от които 75.41 лв. за държавна такса и 361.97 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

Р Е Ш И

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК в отношенията между страните, че в полза на “ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ“ АД с ЕИК 103533691 със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.“Владислав Варненчик“ № 258, Тауърс – Г, представлявано от Б.Г.М., Б.Д.П. и П.С.С. СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ от ответника И.А.М. с ЕГН ********** *** в размер на 3063.15 лв. (три хиляди шестдесет и три лева и петнадесет стотинки), представляваща сбор от неплатени главници по фактури за консумирана ел. енергия за обект с абонатен номер 0105303150, гр.Шумен, ул.“Владайско въстание“ № 19, ап.1, за периода от 16.05.2012г. до 27.02.2013г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 04.12.2014г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 707.41 лв. (седемстотин и седем лева и четиридесет и една стотинки), представляваща сбор от дължимите по всяка от уважените главници от падежа на месечното задължение до 21.11.2014г., за което вземане на основание чл.410 от ГПК е издадена Заповед за парично изпълнение № 2995/05.12.2014г. по ч.гр.д.№ 2995/2014г. на ШРС.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК И.А.М. с ЕГН ********** да заплати на “Енерго Про Продажби” АД с ЕИК 103533691 разноски, направени в исковото и заповедното производство в общ размер на 1 124.50 лв. ( хиляда сто двадесет и четири лева и петдесет стотинки), представляваща държавна такса за образуване на делото, възнаграждение за юрисконсулт и възнаграждение за вещо лице.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: