Р Е Ш Е Н И Е

373/12.5.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, единадесети състав

На двадесет и трети април през две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Ростислава Георгиева

Секретар: Ил.Д.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД №123 по описа на ШРС за 2015 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.49 от Семейния кодекс.

Депозирана е искова молба от Р.И.Л. - И., с ЕГН**********, с постоянен адрес:*** срещу И.П.И., с ЕГН**********, с постоянен адрес:***, в която излага, че брака им е дълбоко и непоправимо разстроен и моли същият да бъде прекратен без съда да се произнася по въпроса за вината.

В първото съдебно заседание по делото двамата съпрузи депозират споразумение по чл.51 от СК, в което са уредили личните и имуществените отношения между тях. Молят съда да постанови решение, с което да прекрати сключения между тях брак по взаимно съгласие и да утвърди постигнатото споразумение.

Съдът на основание разпоредбата на чл.321, ал.5 от ГПК е допуснал изменение на иска от чл.49 от СК, в такъв по чл.50 от СК.

Молителката Р.И.Л. - И. в съдебно заседание се явява лично и с упълномощен представител – адв.Г. Г. от ШАК, като поддържат молбата за прекратяване на брака и изложеното споразумение. Молят съда да прекрати брака и да одобри споразумението.

Молителят И.П.И. в съдебно заседание се явява, като заявява, че е съгласен брака им да бъде прекратен при договорените в съдебно заседание условия. Моли съда да прекрати брака и да одобри споразумението.

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Молителите Р.И.Л. – И. и И.П.И. сключили граждански брак на 05.06.2010 год., като от брака си нямали родени деца. От м.юни 2013 год. били във фактическа раздяла, като от тази дата молителката живеела и работела постоянно в гр.Лондон, Великобритания. Ответникът останал да живее в гр.София, в жилище, намиращо се на ул.“***“ №27, ап.2, наето под наем, което било и тяхно семейно жилище по смисъл на СК.

При сключване на брака молителката е приела да носи фамилното име на своя съпруг И., като го е прибавила към своето фамилно име.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и по-специално от: Удостоверение за сключен граждански брак от 05.06.2010 год., Пълномощно, Вносна бележка от 23.01.2015 год. за заплатена държавна такса.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

От материалите по делото и от изявленията на страните направени, както в исковата молба и в депозираното споразумение, а така също и в съдебно заседание се установява по безспорен начин, че двамата са постигнали сериозно и непоколебимо взаимно съгласие да прекратят брака си с развод. Постигнали са споразумение, в което уреждат всички лични и имуществени отношения помежду си, а именно: относно ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име. В този смисъл съдът намира, че постигнатото между тях споразумение, уреждащо последиците от прекратяване на брака е пълно, не противоречи на закона и добрите нрави и следва да бъде утвърдено от съда.

Поради изложеното, съдът намира, че молбата на Р.И.Л. – И. и И.П.И. се явява основателна и следва да бъде уважена, като съдът следва да допусне прекратяване на брака между страните с развод по взаимно съгласие и да утвърди депозираното от тях споразумение по чл.51 от СК.

На основание разпоредбата на чл.329, ал.1 от ГПК съдът с решението си следва да определи окончателен размер на дължимата държавна такса. Имайки предвид липсата на представени по делото доказателства относно доходите на съпрузите и обстоятелството, че и двамата са в трудоспособна възраст, съдът намира, че окончателния размер на дължимата държавна такса в настоящия случай следва да бъде 50 лева. В същото време видно от материалите по делото, при завеждане на делото ищцата е внесла пълния размер на дължимата държавна такса, поради което не се налага доплащане.

Водим от горното, на основание чл.330, ал.3 от ГПК, във вр. с чл.51, ал.1 и ал.2 от СК, във вр. с чл.50 от СК, съдът

РЕШИ

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между Р.И.Л. - И., с ЕГН**********, с постоянен адрес:*** и И.П.И., с ЕГН**********, с постоянен адрес:***, сключен с Акт за граждански брак №0144/05.06.2010 год. ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ НА СЪПРУЗИТЕ.

УТВЪРЖДАВА постигнатото между Р.И.Л. - И. и И.П.И. споразумение в следния смисъл:

І. Семейното жилище, представляващо апартамент, находящ се в гр.София, ул.“***“ №27, ап.2, наето под наем, за в бъдеще ще се ползва от молителя И.П.И., като съдът констатира, че ищцата Р.И.Л. – И. го е напуснала.

ІІ. Молителите декларират, че нямат претенции за изплащане на издръжка помежду си.

ІІІ. След прекратяване на брака съпругата Р.И.Л. - И. възстановява предбрачното си фамилно име – Л., при отпадане на добавката И..

ІV. Разноските по делото остават в тежест на страните, така, както са ги направили.

ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавната такса по делото в размер на 50 /петдесет/ лева, като констатира, че същата е заплатена изцяло.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: