Р Е Ш Е Н И Е
297/15.4.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, петнадесети състав
На четиринадесети април две хиляди и петнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Пл. Недялкова
Секретар: Цв. К.
Като разгледа докладваното от районния съдия
ГД №185 по описа на ШРС за 2015 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени, в условията на кумулативност, искове, с
правно основание чл.128, т.2, вр. с чл.270, ал.2 от КТ, чл.224, ал.1 от КТ и
чл. 86 от ЗЗД.
Производството по
настоящото дело е образувано по искова молба от С.Д.С., ЕГН ********** ***
срещу “С 2012” АД с ЕИК ......, с адрес на управление :гр. В. р-н О, ул. “Т.В” №
56,представлявано от К.Й.В. Ищецът
твърди, че работил до
02.05.2012г в ответното дружество, което до 15.06.2012г. било с наименование “В.с.” АД и адрес на управление
гр. Ш. ул. Р.п” №30, на длъжност
“механик-автотранспорт”,съгласно Трудов договор № 26/29.04.2005г. Твърди , че ответното
дружество не му изплатило дължимото
трудово възнаграждение за периода от януари до април 2012г.Размерът на месечно
му трудово възнаграждение, договорно с Допълнително споразумение
№9/01.11.2011г., било бруто 704,90 лева, включващо основната заплата 650 лв. и
допълнително възнаграждение по чл.12/9/ от НСОРЗ – 39,90 лв. Общият размер на
неплатеното му трудово възнаграждение за периода от 01.01.2012г. до
02.05.2012г. бил 2819,60 лева /за м.І, ІІ, ІІІ и ІV 2012г. – по 704,90 лева/. В същото време се сочи,
че ответникът дължи и законна лихва
върху посочените суми в размер и периоди, конкретизирани в исковата молба, считано от първо число на месеца, следващ този за който се отнася трудовото възнаграждение, до датата
предхождаща завеждането на иска - за м. І . 2012г. – 215,13 лв.; за м. ІІ.
2012г. – 209,36 лв.; за м. ІІІ.2012г. – 203,21 лв.; за м.ІV. 2012г. – 197,26
лв. - ОБЩО: 824,96 лв Твърди също така, че не бил ползвал полагащият му се
платен годишен отпуск за 2011г. и 2012г, за което му се дължи обезщетение по
чл. 224, ал.1 от КТ в размер на 667.23.Посочва, че в заповедта
за прекратяване е отразено, че му се дължи и обезщетение на осн. чл. 224, ал.1
от КТ за общо 18 работни дни, от които 11 работни дни за 2011г. и 7 работни дни
за 2012г.
Моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 2819,60 лева, представляваща дължимото му и неизплатено
трудово възнаграждение за периода м. януари 2012г. - м. април .2012г.; сумата от 824.96 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху всяка месечна заплата,
считано от първо число на месеца, следващ месеца за
който се отнася до датата на завеждане на иска и сумата от 667.23 лева, представляваща обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неползван
платен отпуск; ведно със законната
лихва върху задълженията от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумите, както и направените по делото разноски.
В съдебно заседание, редовно призован, не се
явява. Не се явява и процесуален представител.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към
нея са били редовно връчени на ответника. В законоустановения едномесечен срок
от страна на ответното дружество не е бил депозиран писмен отговор.
В съдебно заседание ответникът
не се явява, не изпраща представител и не изразява становище по съществото на
спора.
От страна на ищеца в исковата молба е направено
искане за произнасяне на съда с неприсъствено решение.
Съдът като съобрази материалите по делото,
установи, че в срока по чл.131 от ГПК ответникът не е представил отговор на
исковата молба, не се е явил в съдебно заседание и не е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие. В същото време с разпореждане на съда
от 29.01.2015 год. на ответника са били указани последиците от неспазване на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание. Не са
налице пречките по чл.324, 334 и 339 от ГПК, при които съществува забрана за
постановяване на неприсъствено решение, поради което и с оглед на направеното
искане от ищеца за произнасяне на съда с неприсъствено решение, настоящият
състав намира, че са налице изискуемите процесуално-правни предпоставки,
визирани в разпоредбите на чл.238, ал.1 и чл.239, ал.1 от ГПК за постановяване
на неприсъствено решение.
Съдът като съобрази посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства: заверени копия на трудов договор №26/29.04.2005г.,
допълнително споразумение №9/01.11.2011г.,. заповед №
33/27.04.2012г, 4 бр. разпечатки от “Calkulator.bg”, счита така предявените искове за вероятно
основателни по смисъла на чл.239, ал.1, т.2 от ГПК, поради което намира, че същите
следва да бъдат уважени в условията на постановеното неприсъствено решение.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва
да заплати на ищеца направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 200 лева .
На основание разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК,
доколкото делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса и
разноски по производството, ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати дължащите се държавни такси и разноски в общ размер на 212.78 лева,
включващи държавна такса.
Водим от горното, съдът
РЕШИ
ОСЪЖДА “С 2012” АД с ЕИК......, със седалище: гр.В., район О., ул. “Т.Т.В” №56,
представлявано от К.Й.В ДА ЗАПЛАТИ НА С.Д.С., ЕГН ********** *** сумите:
- 2819,60 лева – неизплатено трудово възнаграждение за периода от м.
януари 2012г. до м. април 2012г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на предявяване на иска - 29.01.2015г. до окончателното й изплащане;
- 824.96 лева - представляваща общ размер на мораторно обезщетение върху всяка месечна заплата, считано
от първо число на месеца, следващ
месеца за който се дължи трудовото възнаграждение до
датата на депозиране на исковата молба - 29.01.2015г.;
- 667.23 лева - обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ за
неизползван платен годишен отпуск, в размер на 18 работни
дни, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на иска - 29.01.2015г. до окончателното й изплащане;
ОСЪЖДА “С 2012” АД с ЕИК......, със седалище: гр.Варна, район Одесос, ул. “Т.Т.В”
№56, представлявано от К.Й.В на
основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати на С.Д.С., ЕГН ********** сумата от 200 лева, представляваща разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в настоящото производство.
ОСЪЖДА “С 2012” АД с ЕИК......, със седалище: гр.В. , район О., ул. “Т.Т.В” №56,
представлявано от К.Й.В на основание чл.78, ал.6 от ГПК да заплати
в полза на държавата по сметка на ШРС сумата
от 212.78 лева, представляваща
държавни такси.
Решението не подлежи на обжалване.
На основание разпоредбата на чл.240, ал.1 от ГПК препис от решението да се
връчи на ответника.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: