Р Е
Ш Е Н
И Е
547/3.7.2015г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд, в открито заседание, на шестнадесети юни две хиляди и петнадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л. Григорова
при секретаря Д. Х. и в присъствието на прокурор М. Н.,
като разгледа докладваното от съдията гр. д.№189 по описа за 2015 година на
ШРС, за да се произнесе, съобрази следното:
Производство по чл.542 и сл. от ГПК- за съставяне на акт
за сключен граждански брак.
В молбата си до съда молителят- С.Х.Т., ЕГН **********,***, сочи, че е майка
на три деца, като родените от нея деца са от брачната й връзка и съвместното
съжителство с А. Ю. Р. /Д.Й.З./, б.ж. на ***. Молителката сочи, че по повод
финансова ревизия на Община Венец, кметството на *** издало удостоверение за
семейно положение на молителката, в което било отразено, че е неомъжена.
Молителката твърди, че е била в брачни отношения с покойния си съпруг като нито
тя, нито съпруга й са плащали данъци по отменения УНР, т.нар. „ергенски данък“.
Бракът й с посоченото лице бил сключен на 17.06.1951 г. в ***, но въпреки
положените усилия не можала да се снабди и намери акта за сключен граждански
брак, като било известно в публичното пространство, че тя и починалия й съпруг
са създали семейство и са отгледали трите си деца заедно като съпрузи. Поради
изложеното моли съда да постанови решение, по силата на което да се приеме за установено, че
молителката и А. Ю. Р., ЕГН **********, са сключили
граждански брак на 17.06.1951 г. в ***, като се задължи длъжностното лице по гражданско
състояние при Община Венец да състави акт за граждански брак на молителката.
В законния едномесечен срок, предвиден в
разпоредбата на чл.131 от ГПК, ШРП представя отговор, в който заявява, че ще
изрази становище по молбата след събиране на всички доказателства. В съдебно заседание
изразява становище за неоснователност на молбата, сочейки аргументи.
В законния едномесечен срок, предвиден в
разпоредбата на чл.131 от ГПК, заинтересованата страна НОИ- ТП, гр. Шумен
представя писмено становище за недопустимост и неоснователност на молбата,
сочейки аргументи.
В законния едномесечен срок, предвиден в
разпоредбата на чл.131 от ГПК, заинтересованите страни- община Венец, Б.А.Ф., Ф.А.Х.
и Х.А.Ю., последните трима като законни наследници на починалото лице А. Ю.Р., не представят писмен отговор. Не се явяват и в
съдебно заседание, за да изразят становището си по молбата.
От събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от
фактическа страна: Видно от приложения по делото частно заверен препис от
удостоверение за липса на съставен акт за гражданско състояние, издадено от Община
Венец, ***, става ясно, че по отношение на молителката няма съставен акт за
граждански брак в регистрите на актовете за гражданско състояние, които се
съхраняват в кметството на ***. От представените три броя частно заверени преписи
от актове за раждане, съставени от длъжностното лице по гражданско състояние
при Община Венец, ***, касателно децата на молителката и починалото лице А. Ю. Р.,
се установи, че в графата „Кой по ред е сегашния брак на майката“ е отбелязано
от длъжностното лице, че майката няма сключен граждански брак, като само в акт
за раждане №123 е изписано „първи- незаконна“. В представения по делото личен
регистрационен картон на молителката, воден в Община Венец, ***, е отразено, че
молителката е неомъжена. От удостоверение за наследници изх. №053/21.01.2015
г., издадено от Община Венец, *** на лицето Д.Й.З. /А. Ю.
Р., ЕГН **********/, се установи, че
като негови законни наследници са отбелязани само децата му- Б.А.Ф., Ф.А.Х. и Х.А.Ю.. В удостоверение за
наследници №846/16.09.1988 г., отново издадено от кметството на ***, съставено
с цел да послужи пред Окръжна дирекция „Пенсионно осигуряване“, се установи, че
към датата на издаването му, кметът на населеното място е удостоверил, че и
молителката е наследник по закон на починалия Д.Й.З. /А. Ю.
Р., ЕГН **********/, като в графата
„Родство“ е отбелязано, че му е съпруга. От документите по делото става ясно,
че въз основа на горепосоченото удостоверение за наследници /№846/16.09.1988
г./, на молителката, съгласно чл.31 и чл.32 от ЗП, /действащ през съответния
период/ е отпусната наследствена пенсия. В последствие, по повод изрично
запитване от НОИ, ТП –Шумен, обективирано в писмо с изх.№ПП-П-276/07.04.2014
г., към Община Венец относно семейното положение на молителката, общината е
дала отговор, че лицето е „неомъжена“. От писмо на общ. Венец, кметство с.
Ясенково, адресирано до ТП на НОИ, гр. Шумен, става ясно, че молителката никога
не е сключвала граждански брак и е живяла на семейни начала с религиозен брак с
бащата на децата си, което обстоятелство молителката го е потвърдила и устно
пред органите на общинската администрация. Видно от приложените по делото
писмени доказателства, издадени от Община Шабла, касателно Д.Й.З. /А. Ю. Р., ЕГН **********/, се установи, че в
регистрите за гражданско състояние, същият е записан със семейно положение
„неженен“. По отношение на това лице не е съставян и акт за граждански брак,
видно от изпратените от Община Венец документи.
С оглед на гореизложеното, съдът достигна до следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбите на ЗЛС, действащи към твърдяната
дата на сключване на брака /17.06.1951 г./, бракът се сключва с взаимното
съгласие на встъпващите в брак, дадено лично от тях пред длъжностното лице по
гражданско състояние, като бракосъчетанието се извършва публично в общинския
народен съвет, в присъствието на двама свидетели. Съгласно чл.29 от ЗЛС /обн.-
ДВ, бр.182 от 1949, отм./, след като встъпващите в брак заявят, че желаят да
сключат брак по между си, длъжностното лице по гражданско състояние ги обявява
за бракосъчетани, съставя акта за женитба, прочита го на съпрузите и на
свидетелите, след което се подписва от последните и от него. Българското
семейно право признава само гражданския брак като единствена валидна форма на
брака. В България гражданският брак е установен с Наредбата-закон на брака от
27.05.1945 г. /чл.1/. Той замени религиозния брак, който до този момент е
представлявал единствената форма на брака, като е въведен принципа за валидност
само на гражданския брак. Този принцип неотклонно следва развитието на
българското семейно право и се възпроизвежда във всички поредни семейни закони
/чл.1 от НЗбр., чл.20 от ЗЛС, чл.2 от СК от 1968 г., чл.6 от СК от 1985 г., чл.4
от сега действащия СК от 2009 г./. Формата на гражданския брак е форма на
валидност на акта. Без нейното спазване лицата не стават съпрузи и не се
поражда брачно правоотношение. Всеки друг начин на „бракосъчетание“ би довел от
гледна точка на закона само до фактическо извънбрачно съжителство. В
разглежданата хипотеза съдът приема за безспорно установено, че молителката и
лицето, което е баща на децата й не са сключили, по законно предвидения ред,
граждански брак. Напротив, събраните по делото доказателства сочат обратното, а
именно, че между същите, дори и да са живеели „като семейство“, не е имало
установено брачно правоотношение. Поради гореизложеното заключва, че така
предявената молба е неоснователна и следва да се отхвърли.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ молбата на С.Х.Т., ЕГН **********,***, за разглеждането й
по реда на производството по чл.542 и сл. от ГПК- за съставяне на акт за
сключен граждански брак, за признаване за установено, че молителката С.Х.Т.,
ЕГН ********** и А. Ю.
Р., ЕГН ********** /Д.Й.З./, са сключили граждански брак
на 17.06.1951 г. в ***, като се задължи длъжностното лице по гражданско
състояние при Община Венец да състави акт за граждански брак на молителката,
като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението може да се обжалва пред Шуменски окръжен съд в
двуседмичен срок от уведомяване на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: