Р Е Ш Е Н И Е
309/20.4.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, единадесети състав
На двадесет и пети март през две хиляди и петнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Ростислава Георгиева
Секретар: Ил.Д.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от районния съдия
ГД №199 по описа на ШРС за 2015 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл.222,
ал.3 от КТ.
Производството по настоящото дело е
образувано по искова молба от Й.М.Й., с ЕГН**********, с постоянен адрес:***,
чрез адв.Р. Н. С. от ШАК, с адрес: гр.Шумен, ул.“***“ №6, вх.4, ап.55 срещу
Кооперация „***“, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ул.”***”
№14. Ищецът Й.М.Й. твърди, че с ответника бил в трудово-правни отношения, като
изпълнявал длъжността „* * *“. На 04.11.2014 год. му била
връчена Заповед за прекратяване на трудовото му правоотношение. Твърди, че
работил в Кооперация „***“ на трудов договор от основаване на кооперацията, а в
редакцията на вестник „***“ работел от 11.08.1975 год., без прекъсване, като общият
му трудов стаж бил 39 години 2 месеца и 23 дни. При прекратяване на трудовото
му правоотношение не му било признато правото на обезщетение по чл.222, ал.3 от
КТ и такова не му било начислено и изплатено от ответника. Счита, че такова му
се дължи, доколкото към момента на връчване на заповедта за прекратяване на
трудовото му правоотношение е бил придобил право на пенсия за осигурителен стаж
и възраст. Моли съда да постанови
решение, с което да осъди Кооперация „***“ да му заплати сумата от 7855.62
лева, представляваща обезщетение с правно основание чл.222, ал.3 от КТ, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото
разноски.
В съдебно заседание ищецът се явява лично и с
упълномощен представител – адв.Р. С. от ШАК, като поддържат исковата молба и
молят същата да бъде уважена. В представени писмени бележки излагат подробни
съображения в подкрепа на искането си.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към
нея са били редовно връчени на ответника, като в законоустановения едномесечен
срок от тяхна страна е бил депозиран писмен отговор. В отговора Кооперация „***“
излага, че счита предявения иск за допустим, но неоснователен. Не отричат
факта, че ищецът е работил в Кооперация „***“ и че е бил председател на същата,
както и че трудовото му правоотношение е било прекратено със Заповед от
03.11.2014 год. въз основа на Решение на ОС на кооперацията от 12.05.2014 год.
В същото време излага, че ищецът не им е представил доказателства, от които да
се установява, че същия е придобил право на пенсия поради осигурителен стаж и
възраст и че поради тази причина за тях не е възникнало задължението да му
заплатят обезщетение по чл.222,
ал.3 от КТ. Признават факта, че ищецът им е отправил покана за доброволно
заплащане на претендираното обезщетение, но същото не му е било заплатено, тъй
като му е било изпратено уведомление, с което са му изискали да представи
документ, че е придобил право на пенсия, какъвто все още не е бил представен от
негова страна. Молят предявения иск да
бъде отхвърлен и да им бъдат присъдени и направените по делото разноски.
В съдебно заседание за
ответника се явява председателя на Кооперацията с упълномощен представител –
адв.Н. В. Н. от ШАК, като поддържат становището, изразено в отговора. В
представени по делото писмени бележки излагат допълнителни съображения в тази
насока.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища
на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Ищецът Й.М.Й. и ответникът
Кооперация „***“ били в трудово-правни отношения, като ищецът изпълнявал
длъжността „* * *“. На 04.11.2014 год. му била връчена
Заповед за прекратяване на трудовото му правоотношение, по силата на която
същото било прекратено на основание разпоредбата на чл.338 от КТ въз основа на
Решение на ОС на кооперацията от 12.05.2014 год.. Първоначално ищецът започнал
работа в редакцията на вестник „***“ от 11.08.1975 год., а впоследствие без
прекъсване продължил да работи в Кооперация „***“, като общия му трудов стаж до
04.11.2014 год. бил 39 години 2 месеца и 23 дни. Тъй като в заповедта за
прекратяване на трудовото му правоотношение не му били начислени никакви
обезщетения, в това число и такова по чл.222, ал.3 от КТ, на 15.01.2015 год.
отправил до ответника покана за доброволно заплащане на претендираното
обезщетение в размер на 7855.62 лева. В същото време е атакувал прекратяването
на трудовото му правоотношение по съдебен ред, във връзка с което било
образувано ГД №2835/2014 год. по описа на ШРС, което към настоящия момент е
висящо.
Въз основа на подадени от ищеца
документи с Разпореждане №506118828 му е отпусната лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст, считано от 04.11.2014 год., като в разпореждането е отразено, че общия трудов
стаж на Й. е 41 години 02 месеца и 19 дни. Впоследствие с Разпореждане
№ОП-В-9717#11/11.03.2015
год. на Началника на отдел „Пенсии“ е било спряно получаването на пенсията,
считано от 04.03.2015 год., поради наличието на висящо съдебно производство за
обжалване на прекратяването на трудовото правоотношение.
Така установената фактическа
обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и по-специално
от: Заповед за прекратяване на трудово правоотношение от 03.11.2014 год., Протокол
№63/12.05.2014 год., покана за доброволно изпълнение, Ксерокопие на страници от
трудова книжка, Ксерокопие на военно-отчетна книжка, Удостоверение обр.УП-2,
Вносна бележка за заплатен адвокатски хонорар, Договор за правна защита и
съдействие, ведно с адвокатско пълномощно, Писмо изх.№ОП-В-9717-1 от 15.01.2015
год., Протокол №8 от 22.01.2015 год., Писмо изх.№28/29.01.2015 год.,
Удостоверение изх.№28/29.01.2015 год., Писмо №65/03.02.2015 год., Разпореждане
№********** и Разпореждане №ОП-В-9717#11/11.03.2015 год.
Изложената фактическа обстановка се изяснява и от
изготвената в хода на съдебното производство съдебно-счетоводна експертиза, по
която вещото лице, имайки в предвид размера на получаваното от работника брутно
трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало
основанието за обезщетение, дава заключение, че размера на обезщетението по
чл.222, ал.3 от КТ за период от шест месеца е в размер на 7855.62 лева.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Разпоредбата на чл.222, ал.3 от КТ предвижда
възможност за работника или служителя да получи обезщетение от работодателя в
размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е
работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия си стаж –
на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6
месеца, при прекратяване на трудовото правоотношение, след като е придобил
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за
прекратяване. Правото за заплащане на обезщетение се придобива при наличието на
две предпоставки. Първата е да е прекратено трудовото правоотношение,
независимо на какво основание е извършено уволнението, а втората е – към
момента на прекратяването работникът или служителят да е придобил право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст.
В настоящия случай от материалите по делото се
установява по безспорен начин, че трудовото правоотношение между ищеца и
ответника е било прекратено със Заповед от 03.11.2014 год. на основание чл.338
от КТ въз основа на Решение на ОС на кооперацията от 12.05.2014 год.. При
преценка на тази предпоставка съдът съобрази обстоятелството, че прекратяването
на трудовото правоотношение е било обжалвано от страна на ищеца, като
образуваното по този повод ГД №2835/2014 год. по описа на ШРС към настоящия момент
е висящо. В същото време обаче, за да възникне за работника и служителя право
на обезщетение по посочения по-горе текст е необходимо да е налице прекратяване
на трудовото му правоотношение, но не и същото да е влязло в сила.
Предпоставките за изплащане на обезщетението следва да се преценяват към
момента на издаване на заповедта за уволнение. Обезщетението по чл.222, ал.3 от
КТ представлява вземане на работника или служителя с гратификационен характер,
дължимо еднократно по силата на закона при наличие на регламентираните в закона
предпоставки. Заплащането на обезщетението не е обусловено от законността на
прекратяването на трудовия договор и при отмяна на уволнението основанието за
заплащане на обезщетението по чл.222, ал.3 от КТ не отпада. В този смисъл,
обезщетението би било изплатено на работника или служителя на отпаднало
основание, респективно би подлежало на връщане от него, само при положение, че
прекратяването на трудовото правоотношение бъде отменено по реда на чл.344,
ал.1, т.1 от КТ или по реда на чл.344, ал.2 от КТ, работникът или служителят се
е явил, за да заеме работата в срока по чл.345, ал.1 от КТ и е бил допуснат от
работодателя да изпълнява работата на която е бил възстановен. Упражняването на
правата по евентуално постановено в горния смисъл съдебно решение зависи от
волята на работника или служителя, който следва да прецени дали да заеме
длъжността, на която е евентуално възстановен или не, но към момента на
постановяване на настоящото съдебно решение, това е само една хипотетична
възможност, която не следва да бъде обсъждана. В този смисъл е и константната
съдебна практика и по-конкретно Решение №1501 от 03.10.2005 год. на ВКС по
гр.дело №1044/2003 год., III г.о., Решение №623 от 24.06.2002 год. на ВКС по
гр.дело №933/2001 год., III г.о., Решение №1940 от 18.12.2001 год. на ВКС по
гр.дело №171/2001 год., III г.о., Решение
№1437 от 03.10.2005 год. на ВКС по гр.дело №970/2003 год., III г.о., Решение №235 от
03.07.2014 год. на ВКС по гр.дело №969/2014 год., IV г.о. и др.
От материалите по делото се установява наличието и
на втората кумулативно предвидена предпоставка за възникване правото на
обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ, а именно работникът да е придобил право на
пенсия за изслужено време и старост към датата на прекратяване на трудовото
правоотношение. Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал.1 от КС0 в сила към датата
на прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца, право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст се придобива при навършване на 60-годишна възраст
от жените и 63-годишна възраст от мъжете и осигурителен стаж 34 години за
жените и 37 години за мъжете. От 31 декември 2011 г. възрастта се увеличава от
първия ден на всяка следваща календарна година с 4 месеца за жените и мъжете до
достигане на 63-годишна възраст за жените и 65-годишна възраст за мъжете.
Съгласно ал.2 на същия член от 31 декември 2011 г. осигурителният стаж по ал. 1
се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с 4 месеца за
жените и мъжете до достигане на 37 години за жените и 40 години за мъжете. От
представените от страна на ищеца писмени доказателства /Ксерокопие на страници
от трудова книжка, Ксерокопие на военно-отчетна книжка, Удостоверение обр.УП-2/
се установява, че към датата на прекратяване на трудовото му правоотношение
същия е бил придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, доколкото
към датата 04.11.2014 год. е бил навършил 64 години и 4 месеца и е имал общ
трудов стаж 41 години 02 месеца и 19 дни. Това обстоятелство е било известно на
ответника, доколкото към датата на прекратяване на трудовото правоотношение е
била приключена и заверена трудовата книжка на ищеца и са му били издадени
необходимите в тази връзка документи – обр. УП-2. В подкрепа на извода, че към
датата на прекратяване на трудовото правоотношение ищецът е придобил право на
пенсия е и представеното като писмено доказателство по делото Разпореждане №**********/29.01.2015
год., от което се установява, че на ищеца е отпусната лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст, считано от 04.11.2014 год. – датата на
прекратяване на трудовото му правоотношение, както и че към тази дата същия е
имал възраст 64 години и 4 месеца и осигурителен стаж от III категория труд 41
години 02 месеца и 19 дни.
А с оглед на изложеното и доколкото са налице
предвидените в разпоредбата на чл.222, ал.3 от КТ кумулативно предвидени
предпоставки, се налага извода, че ищецът е имал право да получи претендираното
обезщетение. При преценка размера на същото съдът, съобразявайки разпоредбата
на чл.222, ал.3 от КТ намира, че обезщетението следва да бъде изчислено в
размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца, доколкото ищецът
е работил при същия работодател през последните 10 години. Имайки предвид, че
съгласно разпоредбата на чл.228, ал.1 от КТ брутното трудово възнаграждение за
определяне на обезщетенията по раздел III от КТ е полученото от работника или служителя
брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е
възникнало основанието за съответното обезщетение, или полученото от работника
или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, то дължимото на ищеца
обезщетение с правно основание чл.222, ал.3 от КТ следва да бъде в размер на
7855.62 лева. При преценка на този размер съдът съобрази заключението на
изготвената съдебно-счетоводна експертиза, съгласно която размера на брутното
трудово възнаграждение, изчислено съгласно разпоредбата на чл.228 от КТ е в
размер на 1309.27 лева.
С оглед на изложеното съдът намира, че искът с
правно основание чл.222, ал.3 от КТ се явява основателен и доказан и следва да
бъде уважен изцяло.
На основание разпоредбата на чл.84, ал.2 от ЗЗД работникът или служителят има
право и на законната лихва върху дължимото обезщетение. Съгласно Тълкувателно
решение №3 от 1996 на ОСГК на ВКС, тази лихва се дължи от деня на поканата, а
ако такава не е отправена – от датата на подаване на исковата молба. В
настоящия случай ищецът претендира заплащане на законната лихва от датата на
предявяване на иска, поради което искът се явява основателен и следва да бъде
уважен именно от датата на подаване на исковата молба – 02.02.2015 год. до
окончателното изплащане на сумата.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи
на ищеца и сумата от 1000 лева, включваща направените от ищеца разноски за
адвокатско възнаграждение в настоящото производство, съгласно представен
списък.
На основание разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК,
доколкото делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса и
разноски по производството, то ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати дължащите се държавни такси и разноски в размер на 364.22 лева.
Доколкото предявения от ищеца иск е уважен изцяло
на ответната страна не се дължат разноски.
Водим от горното, съдът
РЕШИ
ОСЪЖДА Кооперация „***“, с ЕИК***, със седалище и адрес
на управление: гр.Шумен, ул.”***” №14, представлявана от П. Г. Й. да заплати на Й.М.Й., с ЕГН**********,
с постоянен адрес:***, чрез адв.Р. Н. С. от ШАК, с адрес: гр.Шумен, ул.“***“
№6, вх.4, ап.55 сумата от 7855.62
лева /седем хиляди осемстотин петдесет
и пет лева и шестдесет и две стотинки/, представляваща обезщетение с правно
основание чл.222, ал.3 от КТ, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата
молба – 02.02.2015 год. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Кооперация „***“, с ЕИК***, със седалище и адрес
на управление: гр.Шумен, ул.”***” №14, представлявана от П. Г. Й. на основание
чл.78, ал.1 от ГПК да заплати на Й.М.Й., с ЕГН**********, с постоянен адрес:***,
чрез адв.Р. Н. С. от ШАК, с адрес: гр.Шумен, ул.“***“ №6, вх.4, ап.55 сумата от 1000
лева /хиляда лева/, представляваща
направените от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото
производство, съгласно представен списък.
ОСЪЖДА Кооперация „***“, с ЕИК***, със седалище и адрес
на управление: гр.Шумен, ул.”***” №14, представлявана от П. Г. Й. да заплати в полза на държавата сумата от 364.22 лева /триста шестдесет
и четири лева и двадесет и две стотинки/, представляваща дължима държавна такса
по уважения иск и възнаграждение за вещо лице.
Решението подлежи на
обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: