Р Е Ш Е Н И Е

464/8.6.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, в открито заседание на четиринадесети май през две хиляди и петнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Бистра Бойн

при секретаря Т.Т., като разгледа докладваното от съдията гр.д.№224 по описа за 2015г. на ШРС за да се произнесе взе предвид следното:

Гр.д.№ 224/2015г. по описа на ШРС е образувано по повод предявени установителни искове с правно основание чл.415 ал.1, във връзка с чл.422 от ГПК, във връзка с чл.124 ал.1 от ГПК, чл.240 и чл.86 от ЗЗД от “Агенция за събиране на вземания” ООД, гр. София, ЕИК-***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Д-р Петър Дертлиев” №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, законен представител: М. Д. Д., чрез пълномощника юрисконсулт А. Х. А., със съдебен адрес:***, офис 6, срещу Р.Д.П., ЕГН ********** *** за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува вземане против ответника, произтичащо от договор за кредит №2032-00170399 от 2008 г. в следните размери: за сумата от 848.53 лв. представляваща дължима и непогасена главница; 137.67 лв. договорна лихва, мораторна лихва в размер на 260.79 лв. за периода от 07.11.2008 г. до 01.12.2014 г. Главницата се претендира ведно със законната лихва върху нея считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Претендират се разноски. Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на установителните искове, навеждайки следните фактически твърдения: Ищеца сочи, че остатъка от отпусната сума по кредита в така посочения размер не била платена с оглед, на което дружеството се е снабдило със Заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д.№2958/2015г. На 25.10.2012г. между ищцовото дружество и „Кредибул” ЕАД бил подписан Договор за прехвърляне на вземания /цесия/, като задължението на ответника било цедирано на ищеца и ответника бил уведомен за това. В срока по чл.412 ал.2 от ГПК ответника е възразил и не е оттеглил възражението си, поради което за ищеца е възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове, за да не бъде обезсилена издадената заповед.

Ответникът е представил писмен отговор в законния едномесечен срок по чл.131 от ГПК, както и доказателства. Сочи, че вземането е погасено чрез плащане и по давност. Не била уведомена за цесията. Оспорва иска по основание и размер.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа и правна страна:

Видно от представеното искане за кредит CrediGo № 2032-00170399 от 22.05.2008г. и Договор за кредит от същата дата, ответникът е получила от ,,Кредибул"-ЕАД сумата от 918.00лв., която сума е относно кредитирана стока- преносим компютър и аксесоари за компютърна техника. Съгласно договора, срокът за връщане на заемната сума е 24 месеца, при месечна вноска от 49.16 лв., с първа вноска на 05.07.2008г. Видно от Общите условия към Договора за кредит, безусловно приети от кредитополучателя, в т.4 и т.10 е посочено, че кредитополучателят с полагането на подписа си, заявява, че поема задължението за изплащане на отпуснатия кредит и удостоверява получаването на стоките. Общите условия са надлежно подписани от кредитополучателя на 22.05.2008г. Кредитополучателят се е задължил, в случай на промяна на обстоятелствата и данните, посочени при сключване на договора за кредит, незабавно, в писмен вид да уведоми кредитора за изменените обстоятелства, в т.ч. за промяна в постоянния или настоящия му адрес/чл.17/.

На 25.10.2012 г. заемодателят ,,Кредибул" ЕАД с приетия по делото договор за цесия е прехвърлил на ищеца вземания, индивидуализирани в Приложение №1, неразделна част от договора. Видно от Приложение №1, в него е посочено вземането на цедента към ответника по договор CrediGo № 2032-00170399 от 22.05.2008г., което е в размер на 986,20лв. Било изпратено уведомително писмо изх.№УПЦ-01/АРБ-2032–00170399, с което цедентът уведомил ответника за извършената цесия. Видно от приложеното известие за доставяне, уведомлението не е връчено на адресата и е върнато обратно като непотърсено.

Видно от приложеното ч.гр.дело №2958/2014г. по описа на ШРС, съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение № 1664/02.12.2014 г., с която е разпоредено длъжникът и ответник по настоящото дело да заплати на кредитора „Агенция за събиране на вземания” ООД гр. София, сумата 848,53лв.– главница, представляваща неизпълнено задължение по договор за кредит, сумата 137,67лева – договорна лихва от 22.05.2008г. до 05.06.2010г., сумата 260.79лева– лихва за забава от 07.11.2008г. до датата на подаване на заявлението в съда- 01.12.2014г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.12.2014г. до изплащане на вземането. В срока по чл.414 ГПК е постъпило писмено възражение от длъжника, което обусловило правния интерес на ищеца от завеждане на настоящия установителен иск по чл. 422 ал. 1 ГПК.

По делото е назначена и изготвена съдебно–икономическа експертиза, чието заключение, неоспорено от страните, съдът приема като компетентно дадено. Видно от същото, общият размер на остатъка от задължението на ответника по процесния договор за кредит е 983,20лв., от която сума 845,53лв. е главница, а 137,67лв.– договорна лихва. Вещото лице е изчислило дължимата лихва за забава към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, която е в размер на 241.75лв. В т.4 от констативно–съобразителната част на заключението вещото лице е посочило подробно падежната дата и главницата по всяка от неизплатените от ответника месечни вноски по договора за кредит, както и на изпратените суми по договора преди и след неговото цедиране, като общия размер на постъпилите плащания е 360.00лв. От същите били погасяване лихви. Видно от доказателствата, последната платена вноска и на 20.10.2008г.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира за установено от правна страна следното: В настоящото производство се претендира установяване съществуване на вземане на ищеца, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, като се твърди, че главното вземане е породено от неизпълнено от ответника към „Кредибул” ЕАД задължение по сключен помежду им договор за кредит, като впоследствие заемодателя е прехвърлил това свое вземане на ищеца. Основателността на така заявената претенция зависи от това ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване сключването на договор за цесия между него и „Кредибул”ЕАД, по силата на който да му е прехвърлено конкретно (индивидуализирано по основание и размер) вземане срещу ответника, както и надлежното уведомяване на длъжника за цесията. По делото се установяват фактите, подлежащи на доказване, поради което съдът приема, че на основание чл.99 от ЗЗД прехвърленото вземане е преминало върху ищеца с всичките му обезпечения и принадлежности. Съдът приема, че договорът за цесия има действие спрямо длъжницата съгласно чл.99 ал.4 от ЗЗД, тъй като същата е уведомена за прехвърлянето чрез исковата молба, с която е инициирано производството по чл.422 от ГПК, като към нея е приложен договорът за цесия и уведомлението, адресирано до ответницата. В този смисъл е формирана и практика на ВКС.

Относно направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност, съдът намира същото за основателно. При договора за заем/кредит/ е налице неделимо плащане. В случай, че е уговорено връщането на сумата да стане на погасителни вноски на определени дати, това не превръща тези вноски в периодични плащания. Договореното връщане на заема на погасителни вноски представлява съгласие на кредитора да приеме изпълнение от страна на длъжника на части по аргумент за противното основание от чл.66 ЗЗД. Следователно, по отношение на вземания, произтичащи от договор за кредит важи пет годишната давност, съгласно чл. 110 от ЗЗД. Падежът на първата неплатена и дължима от длъжника вноска е настъпил на 05.11.2008г./видно от заключението на вещото лице/, а на втората на 05.12.2008г. Съгласно разпоредбата на чл.114 ал.1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като съгласно чл. 13 от Общите условия към Договора за кредит CrediGo,  при неплащане на две месечни вноски и считано от падежната дата на втората непогасена вноска, кредитът става предсрочно изискуем в целия му размер/ неплатени месечни вноски, неустойки и закони лихви/. Следователно и доколкото срокът е уговорен в полза на кредитора, в настоящия случай общият петгодишен давностен срок е започнал да тече от 05.12.2008г., от която дата кредитът следва да се счита за предсрочно изискуем и е започнала да тече и погасителната давност. Безспорно е, че заявлението по чл.410 от ГПК, подадено от ищеца е депозирано в съда на 01.12.2014г., което действие, е прекъснало давността по смисъла на чл. 116, б. "б" ЗЗД. В настоящия казус, към датата на предявяване на съдебната претенция по чл. 410 ГПК, петгодишният давностен срок е изтекъл. Предвид изложеното, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 422, във вр. чл.415 ГПК е неоснователен като погасен по давност. С погасяване по давност на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания- в конкретния случай претендираната законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането. По отношение на вземането на ищеца за договорна лихва, възражението за недължимост, поради изтекла погасителна давност също е основателно. Вземанията за лихви от неизпълнен договор,съгласно разпоредбата на чл.111 б.„в” от ЗЗД, се погасяват с изтичане на тригодишна давност, като към момента на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК този срок е бил изтекъл. Предвид гореизложените исковите претенции следва да се отхвърлят изцяло като погасени по давност, както и претенцията за разноски в заповедното производство.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявените установителни искове с правно основание чл.415 ал.1, във връзка с чл.422 от ГПК, във връзка с чл.124 ал.1 от ГПК, чл.240 и чл.86 от ЗЗД от “Агенция за събиране на вземания” ООД, гр. София, ЕИК-***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Д-р Петър Дертлиев” №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, законен представител: М. Д. Д.– управител, чрез пълномощника юрисконсулт А. Х. А., със съдебен адрес:***, офис 6, срещу Р.Д.П., ЕГН ********** *** за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува вземане против ответника, произтичащо от договор за кредит CrediGo №2032-00170399 от 22.05.2008г. между „Кредибул” ЕАД и ответника и договор за цесия от 25.10.2012г. между ищцовото дружество и „Кредибул” ЕАД в следните размери: за сумата от 848.53лв./осемстотин четиридесет и осем лева и петдесет и три стотинки/, представляваща дължима и непогасена главница, ведно със законната лихва върху нея считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на задължението; 137.67лв./сто тридесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки/ договорна лихва; мораторна лихва в размер на 260.79лв./двеста и шестдесет лева и седемдесет и девет стотинки/ за периода от 07.11.2008 г. до 01.12.2014 г., както и сумата от 225,00лева /двеста двадесет и пет лева/ - деловодни разноски в заповедното производство, за които вземания по ч.гр.д. №2958/2014г. по описа на РС-гр.Шумен е издадена заповед № 1664/02.12.2014 г. за незабавно изпълнение по чл.410 от ГПК, като погасени по давност.

Решението подлежи на обжалване пред ШОС в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: