Р Е Ш Е Н И Е
498/19.6.2015г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Шуменският районен съд седми състав
На 21 (двадесет и първи) май Година 2015
В публично съдебно заседание, в следния състав:
Председател
Теодора Йорданова-Момова
Секретар Е.П.,
Прокурор . . . . . .
. . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова
гражданско дело номер 241 по описа за 2015 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл. 31, ал. 2
от ЗС и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В исковата си молба ищците Р.Е.С.
и З.Й.С. твърдят, че били съсобственици, при условията на съпружеска
имуществена общност, заедно с други лица на недвижими имоти, находящи се в гр.
Шумен. По силата на решение, взето на 20.11.2002 г. на общо събрание на
съсобствениците, ползването на имотите било предоставено на ответника „Лида“ АД
гр. Шумен, като последното поело задължение да плаща на ищците по 0,64 лв. на
квадратен метър застроена площ и 0,16 лв. за незастроена земя. След 30.07.2011
г., ответникът преустановил плащането на уговорената сума. С решение по гр.д. №
832/2014 г., дружеството било осъдено да заплати на ищците обезщетение за
лишаване от ползването за периода 01.08.2011 г. – 28.02.2014 г. Молят съда
да постанови решение, по силата на което „Лида“ АД гр. Шумен да бъде осъдено да
им заплати, при условията на разделност суми, както следва: 2033,13 лв.,
представляваща задължение за обезщетение за ползата, от която е лишен всеки от
ищците при едноличното използване от ответника на 1/26.2 ид. част от недвижим
имот, представляващ поземлен имот ХIХ в кв.
367 по плана на гр. Шумен и 1,24.2 ид. част от недвижими имоти, представляващи
построени в поземления имот производствена сграда, склад за готова продукция
/ново сиропно/, склад за готова продукция и склад за готова продукция
/експедиция/, дължимо при условията на разделност за периода от 01.03.2014 г.
до 31.01.2015 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 06.02.2015
г. до окончателното и плащане и сума в размер 104,18 лв., представляваща
обезщетение за неплатено парично задължение в размер на 2033,13 лв. за периода
от 01.03.2014 г. до 31.01.2015 г.
В срока по чл. 131, ал. 1 от
ГПК, ответникът, чрез пълномощника си – адвокат, подава отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените искове. Не отрича обстоятелствата, че ищците
и ответника са съсобственици на процесните имоти, както и че ползва част от
същите. Излага, че представения от ищците протокол от ОС на съсобствениците не
представлявало „писмено поискване“ по смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС. Счита, че
приложения договор за наем е нищожен, тъй като по силата на същия били отдадени
под наем идеални части от имоти. Моли, предявените искове да бъдат отхвърлени
като неоснователни и недоказани, като му бъдат присъдени деловодните разноски.
От събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа
страна следното:
Видно от приложения нотариален акт № *** том 1, дело № *** г. на ШРС е, че Р.Е.С. придобила правото на собственост върху 1/26.2 идеални части от поземлен имот XIX в кв. 367 по плана на гр. Шумен, целия с площ 13130 кв.м и 1/24.2 идеални части от построените в имота производствени сгради. От представеното удостоверение за сключен граждански брак от *** г., изд. въз основа на акт за граждански брак № 185/*** г. на Община Шумен се установява, че Р.С. и З.Й.С. са сключили граждански брак на *** г. Съдът констатира от протокол от 20.11.2002 г. от общо събрание на съсобствениците на тези недвижими имоти, че имотите били предоставени за ползване на „Лида“ АД гр. Шумен. Отразено е, че на събранието присъстват 81,88% от съсобствениците на поземления имот и 74,87% от съсобствениците на построените в него сгради. Определено е, че обезщетението следва да бъде в размер на 0,64 лв. за 1 кв.м и 0,16 лв. за 1 кв. м незастроена земя. По делото е приложен договор за наем от 20.11.2002 г., сключен между С. и дружеството – ползвател, по силата на който последното се задължило да плаща на ищцата месечен наем в размер на 164,00 лв. плюс инфлационния индекс. Видно от приложения протокол № 20/20.11.2014 г. на общо събрание на акционерите в „Лида“ АД е, че било взето решение дружеството да преустанови ползването на процесните недвижими имоти. Съдът констатира от покана за доброволно плащане от 07.03.2014 г., получена от ответника на 10.03.2014 г., че С. поканила „Лида“ АД да й заплати обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС. От приложения протокол от 20.03.2015 г. е, че на цитираната дата било извършено предаване на владението върху процесните недвижими имоти от ответното дружество на съсобствениците на същия, между които и ищците.
Съгласно заключението на извършената по делото съдебно-счетоводна експертиза, размерът на обезщетението за ползване на притежаваните от ищците идеални части от недвижимите имоти, съобразно договор за наем от 20.11.2002 г. за периода 01.03.2014 г. – 31.01.2015 г. възлиза на 2033,13 лв., а на обезщетението за забава върху тази сума – на 84,71 лв.
При така установеното от фактическа
страна, съдът приема от правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 31,
ал. 2 от ЗС:
Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от ЗС, когато един от
съсобствениците ползва лично общата вещ, той дължи обезщетение на останалите за
ползата, от която са били лишени от датата на писменото поискване. Според разпоредбите
на чл. 30 и чл. 31 от ЗС, правата на всеки от съсобствениците се изразяват и в
това да ползва съсобствения имот за задоволяване на специфичните, съответстващи
на предназначението на имота свои нужди, по начин и дотолкова, доколкото не
пречи на другите съсобственици да използват имота според правата им. Тоест, в
настоящото производство, претендиращата обезщетение ищца следва да докаже
наличието на следните три предпоставки:
– съсобственост между страните
по делото върху недвижим имот;
– еднолично ползване от страна ответника на целия
недвижим имот;
– отправяне от страна на
ищцовата страна на писмено поискване.
Доказа се (а и не се спори между страните), че Р.С. и З.С.,
заедно с други лица са съсобственици на недвижимите имоти, находящи се в гр.
Шумен, представляващи поземлен имот и изградени в същия сгради.
Досежно наличието на втората
изискуема предпоставка: в отговора на исковата молба, ответната страна оспорва
обстоятелството, че ползва целите недвижими имоти. Фактът, че „Лида“ АД ползва
процесните недвижими имоти в предели над собственическите му права се
установява по делото чрез приложения протокол от общо събрание на акционерите
на дружеството от 24.11.2014 г., на което е взето решение ползваните сгради да
бъдат освободени от ответника, както и от представения протокол за предаване на
владение от 20.03.2015 година.. Тоест, налице е и втората предпоставка за
възникване на право на обезщетение за лишаване от ползването.
Относно наличието на отправена
писмена покана от страна на ищците до ответника: за да възникне за
съсобственика, който ползва вещта задължение за обезщетение, е необходимо
неползващият съсобственик да му отправи писмено искане. По своя характер то е
едностранно волеизявление, отправено до съсобственика, което последният трябва
да получи, и от което да се вижда, че за в бъдеще лишеният от ползване желае да
му се плаща обезщетение. Писмена покана е необходима когато един от
съсобствениците ползва вещта без да е постигнато съгласие за начина на
ползване. В случая, такова съгласие е налице – същото е отразено в протокол от
20.11.2002 г. Според нормата на чл. 32, ал. 1 от ЗС, общата вещ се ползва и
управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от
половината от общата вещ. В случая, взетото решение на 20.11.2002 г. е взето от
съсобственици, представляващи 81,88% от имота и 74,87% от сградите. Тоест,
налице е съгласие между съсобствениците на процесните недвижими имоти, които са
определили и дължимото от ползващия имотите размер на обезщетението. Освен
това, по делото е приложена и изрична покана от Р. С. до ответника, получена от
него на 10.03.2014 г. Според заключението на вещото лице, размера на
обезщетението, за периода 01.03.2014 г. до 31.01.2015 г. възлиза на 2033,13 лв.
С оглед гореизложеното, съдът счита, че са налице
всички предпоставки, визирани в чл. 31, ал. 2 вр. чл. 30, ал. 3 от ЗС.
Предвид така установеното от
фактическа и правна страна, съдът намира, че искът по чл. 31, ал. 2 от ЗС се
явява основателен и доказан. Ето защо, „Лида“ АД гр. Шумен следва да бъде
осъдено да заплати, при условията на разделност на Р.Е.С. и З.Й.С. парична сума
в размер на по 1016,57 лв., представляваща обезщетение
за ползата, от която са лишени ищците при едноличното използване от ответника
на 1/26.2 ид. част от недвижим имот,
представляващ поземлен имот ХIХ в кв. 367 по
плана на гр. Шумен и 1,24.2 ид. част от недвижими имоти, представляващи
построени в поземления имот производствена сграда, склад за готова продукция
/ново сиропно/, склад за готова продукция и склад за готова продукция
/експедиция/, дължимо при условията на разделност за периода от 01.03.2014 г.
до 31.01.2015 г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 06.02.2015 г. до
окончателното и плащане.
Досежно претенцията с правно
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, при
неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва, считано от деня на забавата. В процесния случай се установи,
че „Лида“ АД гр. Шумен не
изпълнило в срок задължението си за плащане на уговореното обезщетение за
лишаване от ползването на недвижимите имоти. Ето защо, съобразявайки и
заключението по извършената експертиза, съдът приема, че искът следва да бъде частично
уважен, като по дружеството следва да бъде осъдено да заплати на ищците, при
условията на разделност, сума в размер по 42,36 лв., представляваща обезщетение за
неплатено парично задължение в размер на 2033,13 лв. за периода от 01.03.2014
г. до 31.01.2015 г. Претенцията, в останалата й част до пълния предявен размер
следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
При направеното
искане от ищците,без прилагане на списък по чл. 80 от ГПК, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на Р.С. и З.С.
направените разноски по настоящото производство, съобразно уважената част от
исковете, в размер на 585,94 лева.
На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищците следва да бъдат
осъдени да заплатят на ответника направените деловодни разноски, съобразно
отхвърлената част от исковете в размер на 46,72 лева.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „ЛИДА”
АД, ЕИК ***, със седалище: гр. Шумен, адрес на управление: гр. Шумен 9700,
Индустриален квартал, представлявано от З. П. Й. и Й. И. Й. ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 31,
ал. 2 от ЗС, на Р.Е.С. с ЕГН ********** и З.Й.С. с ЕГН **********, и
двамата с постоянен адрес: ***, сума в размер на по 1016,57 лв. (хиляда и шестнадесет лева и 57 стотинки),
представляваща обезщетение в общ размер 2033,13 лв., за ползата, от
която са лишени ищците при едноличното използване от ответника на 1/26.2 ид. част от недвижим имот, представляващ
поземлен имот ХIХ в кв. 367 по плана на гр. Шумен
и 1,24.2 ид. част от недвижими имоти, представляващи построени в поземления
имот производствена сграда, склад за готова продукция /ново сиропно/, склад за
готова продукция и склад за готова продукция /експедиция/, дължимо при
условията на разделност за периода от 01.03.2014 г. до 31.01.2015 г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 06.02.2015 г. до окончателното и плащане.
ОСЪЖДА „ЛИДА” АД гр. Шумен, ЕИК *** ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД, на Р.Е.С. с ЕГН ********** и З.Й.С. с ЕГН ********** сума в размер на
по 42,36 лв. (четиридесет и два лева и 36 стотинки), представляваща обезщетение в общ размер
84,71 лв. за неплатено парично задължение в размер на 2033,13 лв. за периода от 01.03.2014 г. до
31.01.2015 г., КАТО ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до пълния предявен
размер – 104,18 лв., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „Лида“ АД гр. Шумен да заплати на Р.Е.С. и З.Й.С., направените деловодни разноски, съобразно уважената част от исковете, в размер на 585,94 лв. (петстотин осемдесет и пет лева и 94 стотинки).
ОСЪЖДА Р.Е.С. и З.Й.С. да заплатят на „Лида“ АД гр. Шумен, направените деловодни разноски, съобразно отхвърлената част от исковете в размер на 46,72 лв. (четиридесет и шест лева и 72 стотинки).
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Шуменски окръжен съд.
Районен съдия: