Р Е Ш Е Н И Е
352/5.5.2015г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменският
районен съд, в открито съдебно заседание на двадесет и трети април през две
хиляди и петнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Бистра Бойн
при секретаря Т. Т., като разгледа докладваното от районният съдия гр.д. № 242 по описа за 2015
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство и образувано въз основа на
предявени от З.А. С., ЕГН:********** и Г.Л.С., ЕГН:**********, двамата с
адрес:*** срещу "Лида" АД, ЕИК:***, седалище и адрес на
управление: гр.Шумен, Индустриална зона, представлявано от З.
П. И. и Й.
И. Й. осъдителни обективно,
кумулативно съединени искове с правно основание чл.31 ал.2 от ЗС и чл.86 ал.1
от ЗЗД. Ищците твърдят, че с ответника са съсобственици на недвижим имот,,
представляващ поземлен имот от 13130кв.м., за който е отреден УПИ XIX, в кв,367
по плана на гр.Шумен, при граници: от север- път, от юг-улица, от изток- УПИ XVIII-ОКС, от запад- "Зърно" ЕООД,
ведно с построената в него производствена сграда от 1027,20кв.м., склад за
готова продукция с площ 1036кв.м. и склад за готова продукция с площ 864кв.м.,
представляваща част от фабрика за безалкохолни напитки, като ищците притежават 1/101 ид,ч, от описания поземлен имот , в условията на
СИО и 1/62.9 ид.ч. от сградите построени
в имота. С Протокол от Общо събрание на съсобствениците на идеални части от
20.11.2002г., било взето решение за предоставяне на ползването на описаните имоти
на ответното дружество срещу поето задължение за заплащане на обезщетение в
размер на 0,64лв. на кв.м, застроена площи и 0,1лв. на кв.м. незастроена земя,
Обезщетение било заплащано до 30.09.2011 г, след което ответникът преустановил
плащането. С Решение постановено по гр.д ,№833/2014г. бил осъден да им заплати
паричното обезщетение за периода от 01.10.2011г. до 28.02.2014г. След този
период ответникът продължил да не заплаща дължимото обезщетение, т.е. забавата
му продължила и през периода 01.03.2014г. до 31,01,2015г., което представлява
сума от 672,32 лева. За забавеното изпълнение, ответникът му дължи обезщетение
в размер на законната лихва по чл.86, ал.1 от ЗЗД, а именно сума в размер на 33,52 лева, за
периода от 01.03.2014г. до 31.01.2015г.
На основание чл.131 ал.1 от ГПК, на ответника е
изпратен препис от исковата молба и доказателствата, като му е предоставен
едномесечен срок за отговор. Във визирания срок ответниците депозират отговор,
в който прави възражение за неоснователност на иска, поради факта, че имота от
месец септември 2011г. не се ползва изцяло от дружеството, поради намаляване на
производствените нужди, няма писмено поискване за заплащане на обезщетение от
ищците, няма доказателства за размера на ползите, от които са лишени. Не
оспорва факта на съсобственост между страните. Оспорват се част от
представените писмени доказателства.
След като
прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, съдът
констатира следното: Безспорно установено от фактическа страна е, че съгласно
нотариален акт № 168, т.2, н.д. № 661/97 г. ищците са собственици на недвижим
имот, представляващ 1/101 идеални части от парцел XIX в кв.367 по сега действащия
план на гр.Шумен, целият от 13 130 кв.м., при граници, подробно описани в него,
както на 1/62,9 идеални части от застроените в него: производствена сграда от
1027,20 кв.м. застроена площ, склад за готова продукция /ново сиропно/ от 1036
кв.м. застроена площ, склад за готова продукция от 864кв.м. застроена площ и
склад за готова продукция/експедиция/ от 1036 кв.м. застроена площ, като имотът
е придобит чрез покупко-продажба с продавач Кооперация „Лида", гр.Шумен.
Безспорно установено е, че ответното дружество е съсобственик на имота. От
доказателствата по делото се установява, че целият имот се ползва от ответното
дружество „Лида" АД, гр.Шумен за производствени цели, като няма
доказателства части от него да са били предадени на други съсобственици.
Представеното с отговора уведомление е частен документ, изходящ от ответника и
изявлението в него не се ползва с обвързваща съда доказателствена сила, като
същото не се подкрепя от никакви други доказателства по делото. Установи се,
че между ищците и ответното дружество
има съществуващи облигационни отношения, въз основа на които се осъществява
ползването на имота от 20.11.2002г., като по делото е представен Протокол на
Общо събрание на съсобствениците, с участието на представител на ответника. В
Протокола е прието срещу ползването на имота, да се заплаща на съсобствениците
обезщетение в размер на по 0,64лв. на кв.м. застроена площ и 0,16лв. на кв.м.
незастроена площ. По силата на този договор на ищците било заплащано дължимото
обезщетение до месец септември 2011г. С
Решение постановено по гр.д №833/2014г. бил осъден да им заплати паричното
обезщетение за периода от 01.10.2011г. до 28.02.2014г. След тази дата, ответникът не
е заплащал дължимото обезщетение.
От така
събрания доказателствен материал, съдът следва да се приеме, с оглед на
разпределената тежест на доказване в процеса, че ответното дружество не е
доказало изпълнение на задължението си по облигационното отношение с ищците за
посочения период.
Съдът намира,
че ответника ползва имота в по-голям обем от правото си на собственост и по
силата на чл.31 ал.2 от ЗС дължи обезщетение на другия съсобственик за ползата
от която е лишен след датата на постигнатото съгласие за начина на ползване на
общата вещ, в случая от 20.11.2002г., което съобразно заключението на ССЕ е в
размер на 672.43 лева за исковия период. Предвид липсата на изменение на иска
по реда на чл.214 от ГПК, същият следва да бъде уважен до размера на
претенцията, а именно 672.32 лв. Вещото лице по назначена ССЕ е изчислило
размера на дължимата мораторна лихва върху горното обезщетение, като е
посочило, че той е 27.87 лева, до който размер следва да бъде уважена
акцесорната претенция, а в останалата си част до пълния предявен размер от 33.52
лв. бъде отхвърлена като недоказана.
Относно
възраженията на ответника, произтичащи от недействителност на Протокол от Общо
събрание от 20.11.2002г. и нищожност на договор за наем, съдът намира същите за
неаргументирани. Относно правната същност на първия документ, е налице Решение
на ВКС със страна ответникът, което е приложено по настоящото дело.
На основание
чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца следва да се присъдят и направените по делото
разноски в размер на 520.00 лева-държавна такса и възнаграждение на вещо лице и
адвокатски хонорар.
Водим от горното,
Шуменският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА “Лида” АД,
ЕИК:***,
седалище и адрес на управление: гр.Шумен, Индустриална зона, представлявано от
З. П. Й. и Й. И. Й. да
заплати на З.А.С., ЕГН ********** и Г.Л.С., ЕГН ********** и двамата с
адрес:***, съдебен адрес: гр. Ш., ***, чрез пълномощника адв. Д.
от ШАК, сумата от 672.32 лева /шестстотин
седемдесет и два лева и тридесет и две стотинки/, представляваща
обезщетение по смисъла на чл.31, ал.2 от ЗС за лишаването им от ползване на
собствените на ищците идеални части от съсобствен с ответника недвижим имот,
представляващ парцел XIX в кв.367 по плана на
гр.Шумен, целият от 13130 кв.м. и построените в него: производствена сграда от
1027,20 кв.м. застроена площ, склад за готова продукция /ново сиропно/ от 1036
кв.м. застроена площ, склад за готова продукция от 864кв.м. застроена площ и
склад за готова продукция/експедиция/ от 1036 кв.м. застроена площ, за периода
от 01.03.2014 г. до 31.01.2015 г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от предявяване на иска– 06.02.2015 г. до окончателното й изплащане; на
осн.чл.86 ал.1 от ЗЗД, сумата от 27.87
лева /двадесет и седем лева и осемдесет и седем стотинки/ - мораторна лихва
върху главницата за периода от 01.03.2014 г. до 31.01.2015 г., както и на
осн.чл.78 ал.1 от ГПК сумата от 520.00
лева /петстотин и двадесет лева/ представляваща направените по делото
разноски от страна на ишеца.
ОТХВЪРЛЯ искът за мораторна лихва върху главницата за
периода от 01.03.2014 г. до 31.01.2015 г. за сумата над 27.87 лева до пълния й
предявен размер от 33.52 лева, като неоснователен.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - гр.Шумен в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: