Р Е Ш Е Н И Е

426/27.5.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, петнадесети състав

На двадесет и втори май две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Пл. Недялкова

Секретар: Цв. К.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД №243 по описа на ШРС за 2015 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно и субективно съединени осъдителни искове, с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС, във вр. с чл.79, ал.1, предл. първо от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

В исковата си молба, ищците И.Г.Ц. и В.Р.Ц. твърдят, че по силата на Нотариален акт за покупко-продажба №116, том І, дело №267/1997 год. са придобили при условията на семейна имуществена общност 1/37.5 идеални части от поземлен имот ХІХ в кв.367 по плана на гр.Ш., целия от 13130 кв.м при граници – от север-път, от изток-парцел ХVІІІ-ОКС, от юг-улица, от запад-парцел ХІ ЕООД „З.” и 1/31.4 идеални части от построените в него производствена сграда от 1027.20 кв.м, склад за готова продукция /ново сиропно/ със застроена площ от 1036 кв.м склад за готова продукция със застроена площ от 864 кв.м, склад за готова продукция /експедиция/ със застроена площ от 1036 кв.м, представляващи части от фабрика за безалкохолни напитки като ответното дружество било съсобственик в горепосочените имоти.Посочват също така, че по силата на решение, обективирано в протокол от 20.11.2002 год. на Общото събрание на съсобствениците на идеални части, ползването на гореописаните недвижими имоти било предоставено на „Л.....” АД срещу задължение от страна на дружеството да заплаща месечно обезщетение за ползването по 0.64 лева на кв.м застроена площ и 0.16 лева на кв.м незастроена земя. Решението било взето с участието на ответното дружество и било потвърдено със сключения на същата дата между страните договор за наем. Във връзка с тази договореност им било заплатено дължимото им обезщетение до 28.02.2011г., след който момент ответното дружество неоснователно отказвало да им заплаща договорения наем. Било образувано гр.д. № 835/2014г. по описа на ШРС, по което ответното дружество било осъдено да им заплати дължимото им обезщетение за периода 01.03.2011г. до 28.02.2014г. Твърдят, че ответното дружество предявило иск за делба на спорния имот въз основа на който било образувано ГД №4359/2011 год. по описа на ШРС като в исковата молба последното изрично признавало, че ползва описания имот изцяло за производствени нужди и че ползването е предоставено по силата на Решение от 20.11.2002 год. на Общото събрание на съсобствениците на горните имоти, като изрично са посочили, че именно в решението е бил определен и размера на дължимото обезщетение.Излагат, че на 17.03.2014г. извършили проверка на съсобственото им имущество, при която се установило, че ответното дружество използва в пълен размер за производствените си нужди всички процесни сгради, а също така от протокол №20/24.11.2014г. на Общото събрание на акционерите на „Л.“ АД било налице изрично признание на ответника, че ползва всички процесни сгради, тъй като било прието решение да им бъдат върнати, но това не било сторено. Предвид неизправното поведение на ответника с писмо №R – 8/26.01.2015г. го поканили да им върне собствените им недвижими имоти, което твърдят, че не било сторено до настоящия момент и ответното дружество продължавало да ги ползва. С писмо №R-9/07.03.2014 год. поканили ответника да заплати доброволно дължимите от тяхна страна суми, но поканата им била отхвърлена.

Ето защо моли съда да постанови решение, с което да се осъди ответникът „Л.” АД, да им заплати сумата от 1504.47 лева – главница, представляваща обезщетение за ползването на имуществото, подробно описано по-горе за периода от 01.03.2014 год. до 31.01.2015 год. и сумата от 77.09 лева, представляваща обезщетение за забава плащането на посочената по-горе главница за периода от 01.03.2014 год. до 31.01.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата, както и направените деловодни разноски. Претендират и разноски.

В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът депозира отговор, в който сочи, че счита предявените искове за изцяло неоснователни, сочейки аргументи, като основните му възражения, че не са налице предвидените в закона предпоставки за възникване правото на ищците за обезщетение срещу ползването на имотите. На следващо място обективира възражение за нищожност на сочения от ищците в исковата им молба договор за наем. Излага също така, че ищците не са представили доказателства и не са обосновали размера на ползата, от която са били лишени. Претендира и разноски.

След като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, съдът от фактическа страна намира за установено следното:

Не се спори между страните, а се установява и от събраните по делото писмени доказателства, че страните са съсобственици на недвижим имот, представляващ поземлен имот ХIХ, в кв. 367 по плана на гр. Ш., целият от 13 130 кв.м., при граници- от север път, от изток- парцел ХVIII- ОКС, от юг- улица, от запад- парцел XI ЕООД „З.“, ведно с построените в него производствена сграда от 1027, 20 кв. м., склад за готова продукция /ново сиропно/, със застроена площ ат 1036 кв. м., и склад за готова продукция, със застроена площ от 864 кв. м., и склад за готова продукция /експедиция/, със застроена площ от 1036 кв. м., представляващи части от фабрика за безалкохолни напитки. Също така не се спори и, че ищците притежават, в режим на съпружеска имуществена общност 1/37.5 идеални части от поземления имот и 1/31.4 идеални части от построените в него производствени сгради. Не се спори и, че е съставен протокол от проведено на 20.11.2002 г. общо събрание на съсобствениците на процесните недвижими имоти, в който е отразено, че е взето решение да се предостави ползването на съсобствените имоти на ответното дружество срещу задължението му да обезщети останалите съсобственици, чрез заплащане на парична сума, а именно заплащане на всеки един от съсобствениците по 0, 64 лв. за квадратен метър застроена площ и по 0, 16 лв. за квадратен метър незастроена площ. От представенното и прието от съда заверено копие на договор от 20.11.2002г. се установява, че между ищците и ответното дружество е сключен и договор за ползването на частта от имотите, собствена на ищците, озаглавен „Договор за наем“. По силата на този договор, страните са обективирали писмено съгласието си търговското дружество да ползва притежаваните от ищците идеални части от процесните недвижими имоти, срещу задължението на дружеството да заплаща месечно цена срещу ползването, в размер на 122 лева плюс инфлационния индекс за 2002 г. Ответникът признава, че до септември 2011 г. е използвал изцяло имотите. По делото е представен протокол №20 за проведено на 24.11.2014г. общо събрание на акционерите на „Л.“ АД , на което е взето решение да бъдат освободени съсобствените сгради. Приложена е и покана до ответника, с която част от съсобствениците, между които и ищците, молят да бъдат уведомени за получаване ползването на сградите, след освобождаването им.

От изготвеното заключение по допуснатата СИЕ, което съдът възприема като обективно и компетентно дадено, а и същото не е оспорено от страните, се установи, че размерът на обезщетението за исковия период, изчислен на база протокол от 20.11.2002 г. се равнява на сума от 1504.80 лева, а размерът на акцесорната претенция за закъснителни лихви е 62.35 лева.

От така изнесената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Закона за съсобствеността урежда реда за упражняване на правата, произтичащи от съсобствеността, използването и разпореждането с общата вещ. Установени са основни правила за управление и използване на съсобствената вещ. Всеки съсобственик има право да участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си, да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им, а в случай, че общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване, съгласно чл.31, ал.2 от ЗС.За уважаване на иска е необходимо да са налице следните кумулативно дадени предпоставки: да е налице съсобственост между страните по отношение на вещ или имот през исковия период, за който се претендира обезщетението; един или някой от съсобствениците да си служат с общата вещ, а останалите – не, респективно да си служат по-малко, отколкото им се полага според притежаваните дялове; лишеният от ползването съсобственик да е отправил към този, който си служи с вещта, писмено поискване за заплащане на обезщетение за ползата, от която е лишен. Съгласно текста на разпоредбата на чл.32, ал.1 от ЗС, общата вещ се използва и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ. Безспорно е, че страните са съсобственици на процесните имоти като няма спор и относно притежаваните от ищците идеални части от имотите. Съдът приема и за безспорно установено, че по силата на взето решение на всички съсобственици на имотите, ползването на същите е предоставено на ответното дружество още през ноември 2002 г., като последното е поело задължението да възмезди останалите съсобственици чрез заплащане на парична сума. Между ищците и дружеството е сключен и нарочен договор, който допълнително потвърждава волята на страните да уредят взаимоотношенията си относно ползването на съсобствените имоти. Договорът за наем по своята правна природа е двустранен, консенсуален, възмезден и неформален, т.е. представлява съглашение, по силата на което едно лице отстъпва на друго за временно и възмездно ползване определена вещ срещу насрещното задължение да му се заплаща, периодично, наемна цена, която винаги е парична сума. Законът не съдържа забрана договори за наем да се сключват и от съсобственици на вещи, което и в случая е сторено и то след изрично взето решение за ползването на имотите. Предвид изложеното съдът намира за неоснователни възраженията на ответното дружество за нищожност на договора, поради невъзможен предмет. Договорът за наем не е реален договор, а консенсуален, т.е. предаването на вещта не е елемент от фактическия състав на сделката, като за възникването му в правния мир е достатъчно постигане на съглашение между страните. Съдът намира, че за ответното дружество е възникнало задължението да възмезди ищците за ползването. По делото липсват доказателства през периода, предмет на исковата молба, ответното дружество да е предоставило на ищците възможност да ползват общата вещ или съответни части от нея и последните да са отказали тази възможност. Предвид изложеното съдът приема, че за процесния период за ответника се е породило задължението да заплати на ищците договорената цена за ползването на съсобствените имоти. Относно възражението на ответника за липса на нарочна писмена покана от ищците за заплащане на обезщетение, в настоящия случай, доколкото общата вещ се ползва от ответника по силата на общо съгласие на страните, обективирано в Протокол от общо събрание на съсобствениците от 20.11.2002 год., следва да се приеме, че с постигане на съгласието между страните, ползващият вещта съсобственик е уведомен, че следва да заплаща обезщетение, както и че останалите съсобственици не желаят да ползват реално вещта и се е съгласил с това положение, без да предлага на останалите съсобственици да ползват имота според правата си. С оглед на изложеното следва да се приеме, че протоколът от проведеното на 20.11.2002 год. събрание замества писмената покана по смисъла на чл.31, ал.2 от ЗС, т.е. от правна и житейска гледна точка, предвид постигнатите между страните съглашения, не е необходима и допълнителна писмена покана до ползващия вещта съсобственик в този смисъл. Ето защо съдът заключава, че така предявеният главен иск е доказан по основание, а също така и по размер, съгласно експертното заключение. Относно акцесорната претенция за обезщетение за забава, за да се произнесе, съобрази следното: Според общите правила за забава на парични задължения, ищецът има право на обезщетение за забава, в размер на законната лихва, а доколкото се установи дължимостта на главното вземане, безспорно и предвид нормата на чл.86 от ЗЗД, се дължи и мораторно обезщетение, считано от деня на забавата. В настоящия случай, тъй като срокът за изпълнение на задължението на ответника е конкретно определен /до пето число на всеки следващ месец/, съдът заключава, че след настъпване падежа на всяко едно периодично задължение ответникът е изпаднал в забава, поради което и дължи обезщетение за забавеното плащане. С оглед заключението по приетата експертиза и предвид разпоредбата на чл.162 от ГПК, съдът приема, че общият сбор от обезщетението за забава, се равнява на сума от 62.35 лева, поради което в останалата част до предявен размер, искът следва да се отхвърли, като неоснователен.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищците следва да се присъдят разноски съразмерно уважената част от исковете, в размер на 495.62 лв.

По отношение искането от страна на ответника за присъждане на направени разноски в производството, съдът намира същото за неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл.78 ал.3 от ГПК ответникът има право да му бъдат присъдени разноски съразмерно с отхвърлената част на исковете, но доколкото до приключване на производството не са представени доказателства за направени такива, не следва да се присъждат разноски в полза на ответника. В приложения договор за правна защита и съдействие е посочено само договорено адвокатско възнаграждение, но не и внесено такова.

Водим от горното,

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА “Л...” АД, ЕИК...., със седалище и адрес на управление: гр. Ш.., Индустриална зона, представлявано от З.П.Й.да заплати на И.Г.Ц., ЕГН ********** и В.Р.Ц., ЕГН ********** ***, сумата от 1504.47 лева /хиляда петстотин и четири лева и четиридесет и седем стотинки/, представляваща обезщетение срещу ползването на съсобствените между страните недвижими имоти, представляващи поземлен имот ХIХ, в кв. 367 по плана на гр. Ш., целият от 13 130 кв.м., при граници- от север път, от изток- парцел ХVIII- ОКС, от юг- улица, от запад- парцел XI ЕООД „З.“, ведно с построените в него производствена сграда от 1027, 20 кв. м., склад за готова продукция /ново сиропно/, със застроена площ ат 1036 кв. м., и склад за готова продукция, със застроена площ от 864 кв. м., и склад за готова продукция /експедиция/, със застроена площ от 1036 кв. м., представляващи части от фабрика за безалкохолни напитки, за периода от 01.03.2014 год. до 31.01.2015 год., както и обезщетение за забава, в размер на 62.35 лв. /шестдесет и два лева и тридесет и пет стотинки/ за периода от 06.04.2014 г. до 31.01.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.02.2015 г. до окончателното й заплащане, както и сума, в размер на 495.62 лв. /четиристотин деветдесет и пет лева и шестдесет и две стотинки/, представляваща извършените по делото разноски.

ОТХВЪРЛЯ иска по чл.86 от ЗЗД в останалата му част, до пълния предявен размер, като неоснователен и недоказан.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - гр.Ш.в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: