Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

1676/20.10.2015г. , гр. Шумен

Шуменският районен съд, XIІІ състав

на деветнадесети октомври 2015 година

В публично заседание в следния състав:  

Председател: К. Колешански

Секретар: А. П.

 

като разгледа докладваното от съдията ГД № 244/2015г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:  

Предявени искове, с правно основание чл. 422 ГПК.

 

Искова молба от пълномощник на К.К.Ц., ЕГН : **********, с адрес ***, срещу “Североизточно държавно предприятие” ДП, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – гр. Шумен, ул. ***, без посочено правно основание, и цена от 1988 лева – главница и 1012,95 лева лихви.

Ищецът сочи, че със собствени средства заплащал авточасти за служебен автомобил, които управлявал, за периода 2009 – 2012г., докато работел в поделение на ответника. Тъй като не му били възстановени, поискал издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, срещу която ответникът възразил. Иска признаване за установено съществуването на посоченото вземане и присъждане на разноските в производството.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен, подава отговор. Заявява възражение за неподсъдност на делото на ШРС и иска изпращането му на РС – Девня. Иска допускане привличане на трето лице – ТП ДГС „Суворово“, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – гр. Суворово, бул. ***. Счита иска допустим и неоснователен.

С определение от 11.05.2015г. е допуснато привличане на трето лицеТП ДГС „Суворово“, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – гр. Суворово, бул. ***, подпомагаща ответника страна.

В съдебно заседание, страните, редовно призовани, чрез представители, поддържат заявеното в исковата молба и отговора.

 

Така депозираната молба е допустима, разгледана по същество е основателна, по следните съображения :

 

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното от фактическа страна:

 

Няма спор между страните, че ищецът се намирал в трудово правоотношение с териториално поделение на ответника ДГС „Суворово“ и му било възложено управлението на служебен автомобил – Лада „Нива“ с ДКН : ***. Според показанията на св. С. И., ищецът закупил части за служебния автомобил, вложени при ремонта му. Свидетелят е категоричен че средствата не са били на работодателя. Представени са две касови бележки от дружество контрагент на ищцовото териториално поделение, според показанията на св. Б. Д. /главен счетоводител/, от което са закупувани авточасти, за сумата от 1988 лева. Последната в синхрон с представените писмени доказателства подробно изясни правилата на предприятието за извършване разходи, за ремонт на автомобили, като посочи, че такива има и за процесния.

Заявление по чл. 410 ГПК, за вземането било подадено на 28.11.2014г., а срещу издадената заповед по образуваното ЧГД № 2952/2014г., ответникът възразил.

Така приетата за установена фактическа обстановка доведе до следните изводи :

За уважаване предявеният иск за обезщетение на водилия чужда работа следва да се установи, че доброволно е предприета чужда работа, която е уместно и добре водена, и извършените разходи. В случая посочените предпоставки са на лице. Ответно териториално поделение е било собственик на автомобил, за ремонт на който ищецът е заплатил цена за авточасти на доставчика им. От това, че ищецът е управлявал автомобила като служебен, не следва, че работата е предприета и в свой интерес. Заради това ответникът, следва да обезщети ищеца за всички извършени разноски по водене на работата му – исковата сума от 1988 лева.

Основателна е и претенцията за заплащане на законна лихва върху сумата платена от ищеца на доставчика. Вземането за обезщетение за водене на чужда работа е изискуемо от извършване на разхода за работата, а в случая има и покана за плащане. Поради това искът следва да се уважи в предявения размер от 1012,95 лева, представляващи законна лихва върху сумата от 1988 лева за периода 10.09.2009г. – 24.11.2014г.    

 

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 929,52 лева разноски в настоящото и по ЧГД № 2952/2014г. по описа на ШРС.

 

Водим от горното и на посочените основания, съдът  

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че в полза на К.К.Ц., ЕГН : **********, с адрес ***, срещу “Североизточно държавно предприятие” ДП, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – гр. Шумен, ул. ***, съществува вземане за сумата от 3000,95 лева, представляваща – 1988 лева обезщетение за водене чужда работа без натоварване – заплащане авточасти вложени в ремонт на лек автомобил Лада Нива с ДКН : *** и 1012,95 лева законна лихва върху главницата от 1988 лева за периода 10.12.2009г. – 24.11.2014г., в едно със законната лихва върху главницата от 1988 лева, считано от 28.11.2014г., до изплащане на вземането.

 

ОСЪЖДА “Североизточно държавно предприятие” ДП, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – гр. Шумен, ул. ***, да заплати на К.К.Ц., ЕГН : **********, с адрес *** сумата от 925,52 лева разноски в настоящото производство и по ЧГД № 2952/2014г. по описа на ШРС.

 

На основание чл. 223, ал. 1 от ГПК решението има установително действие в отношенията на ТП ДГС „Суворово“, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – гр. Суворово, бул. *** и К.К.Ц., ЕГН : **********, с адрес ***.

 

На основание чл. 223, ал. 2 ГПК установеното в мотивите е задължително за ТП ДГС „Суворово“, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – гр. Суворово, бул. *** в отношенията му с ДП “Североизточно държавно предприятие”, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – гр. Шумен, ул. ***.

 

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Шумен, в двуседмичен срок, от връчването му, на страните.  

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: