Р Е Ш Е Н И Е

 

1593/28.9.2015г. , гр. Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Шуменският районен съд, в открито заседание, на шестнадесети септември две хиляди и петнадесета година, в състав:  

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л. Григорова  

            при секретаря Д. Х., като разгледа докладваното от съдията гр. д.№248 по описа за 2015 г. на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени положителни установителни искове, с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1, предл. първо от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

            В молбата си до съда, ищецът Енерго- Про Продажби” АД, ***, ЕИК ***, представлявано от Б.Г.М., Б.Д.П., П.С.С., излага, че по ч.гр.д.№2881/2014 г. на ШРС, по реда на чл.410 и сл. от ГПК, била издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника Ю.Г.А., ЕГН **********, с адрес: ***, за неплатени задължения на ответника за ползвана от него електрическа енергия, равняващи се на сума от 1417.95 лв.- главница, за която, през периода от 13.06.2013 г. до 08.09.2014 г., са издадени фактури, както и за сума от 173.17 лв.- обезщетение за забава /сборът от мораторните лихви, изчислени след падежа на задължението по всяка фактура до 29.10.2014 г./. В срока по чл.414 от ГПК, длъжникът подал възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което и ищецът предявява настоящите искове. Ищецът излага, че ответникът, по силата на сключен при общи условия договор за продажба на ел. енергия, дължи така присъдените суми, тъй като същият е клиент на ищцовото дружество, като процесните вземания се отнасят за клиентски № 1300013819, касателно обект с абонатни номера: 0502001408 и 0502001409 за обект на потребление, находящи се в ***. Поради обстоятелството, че ищецът не е изпълнил в срок задълженията си заплащане на консумираната от него ел. енергия, същият му дължал и обезщетение за забава. Предвид изложеното моли съда да постанови решение, по силата на което да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1 591, 12 лв., от която 1 417.95 лв., представляваща стойността на потребена и незаплатена от ответника ел. енергия за обекти на потребление, находящи се в ***, заведени под абонатни номера: 0502001408 и 0502001409, и с клиентски № 1300013819, за което вземане са издадени фактури в периода 13.06.2013 г. – 08.09.2014 г.; 173, 17 лв., представляваща сбор от мораторната лихва върху главницата от всяка фактура, считано от датата след падежа на фактурата до 29.10.2014 г., ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на задължението. Претендира и разноски.

В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът не представя писмен отговор. Не се явява и в съдебно заседание, съответно не изразява становище по претенциите.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа страна следното: По ч.гр.д.№2881/2014 г. по описа на ШРС, по реда на чл.410 и сл. от ГПК е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника, за сумата от 1417.95 лв.- главница за незаплатена ел. енергия по фактури, издадени през периода от 13.06.2013 г. – 08.09.2014 г., касателно обект с абонатни номера: 0502001408 и 0502001409 за обект на потребление, находящи се в ***, по клиентски № 1300013819;  173.17 лв.- обезщетение за забава /сборът от мораторните лихви, изчислени след падежа на задължението по всяка фактура до 29.10.2014 г./, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.11.2014 г. до окончателното заплащане, като са присъдени и извършените по делото разноски. В срока по чл.414 от ГПК, длъжникът подал възражение. Няма спор, че между страните е сключен, при общи условия, договор за доставка /продажба/ на ел. енергия, касателно посочения по- горе обект на потребление. Видно от представените от ищеца частно заверени преписи от дебитно известие № 0098587964 от 13.06.2013 г.;  ф-ра № 0098956309 от 20.06.2013 г.;  ф-ра № 3300910437 от 13.08.2013 г. /за възстановяване на захранването/;  ф-ра № 0099670305 от 22.07.2013 г.;  ф-ра № 0100373246 от 21.08.2013 г.;  ф-ра № 0229309854 от 08.09.2014 г. и от изготвеното заключение по допусната ССЕ, последното възприема като обективно и компетентно дадено, се установи, че от ищцовото дружество са съставени платежни документи за консумирана и незаплатена ел. енергия, включително и за ползвани услуги на дружеството /за възстановяване на захранването/, считано за периода от 09.12.2012 г. до 25.08.2014 г., равняващи се общо на стойност от 1 511.94 лв., за обект с абонатни номера: 0502001408 и 0502001409 за обект на потребление, находящи се в ***, по клиентски № 1300013819. Във всяка фактура е предоставен срок за плащане на съответното задължение. От изготвеното и представено по делото заключение по допусната ССЕ, по отношение на което съдът няма основания да се съмнява в неговата правилност и обективност, се установи, че по процесното дебитно известие № 0098587964 от 13.06.2013 г., на 19.07.2013 г. е платена сума в размер на 94.07 лв., като остатъкът за плащане е 1 218.15 лв. Представените по делото от ищеца документи /дебитно известие и фактури/ не са оспорени от ответника.

От така изнесената фактическа обстановка, съдът стигна до следните правни изводи: Съгласно § 1, т.2а от ЗЕ "Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Подобен е и текстът на разпоредбата на  чл.4, ал.1 от ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия на Е.ОН България Продажби” АД. Съобразно разпределението на доказателствената тежест в процеса / чл.154 от ГПК/, надлежно указана на страните, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения. В настоящия казус, предвид спецификата на спора и характера на предявения главен иск, изцяло в тежест на ищеца е да установи, че между него и ответника са налице валидни облигационни отношения в посочения от него смисъл, а именно сключен при общи условия договор за продажба на електрическа енергия за процесните период и имот. В тежест на ищеца е и да установи, че ответникът, като титуляр на посочения клиентски номер е ползвал през процесния период в конкретния имот електроенергия, която следва да бъде заплатена по смисъла на договорната връзка между страните. В случая, предвид събраните доказателства съдът приема за безспорно установено, че ответникът е клиент на ищцовото дружество, като е заведен в регистрите на дружеството под клиентски № 1300013819 касателно недвижим имот с административен адрес: ***. Ето защо и по силата на облигационната връзка между страните, счита, че следва да се ангажира и отговорността на ответната страна да заплати стойността на подавана през исковия период ел. енергия, тъй като безспорно се установи, че такава е подавана,  и остойностена, съобразно общите условия на договорите. Доколкото се установи дължимостта на главното вземане, безспорно и съобразно общите правила за забава изпълнение на парични задължения, ответникът носи отговорност и за забавено изпълнение, като дължи съответното мораторно обезщетение. От изготвеното заключение по допуснатата ССЕ, което съдът възприема като обективно и компетентно дадено, а от друга страна същото не е оспорено от страните, заключава, че размерът на обезщетението за забава се равнява общо на сума от 178.60 лв. Поради гореизложеното заключава, че така предявените искове са основателни и доказани, и следва да се уважат.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК, в тежест на ответника следва да бъдат възложени деловодните разноски, направени от ищеца както в заповедното, така и в исковото производство, съразмерно с уважената част от исковете, равняващи се общо на сума от 798.10 лв. /331.82 лв.-  разноски, извършени в заповедното производство и 466, 28 лв. – в исковото производство/.

Водим от горното, съдът  

                                                                         Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Ю.Г.А., ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на Енерго- Про Продажби” АД, с адрес: ***, ЕИК ***, представлявано от Б.Г.М., Б.Д.П., П.С.С., сума в общ размер на 1 591.12 лв. /хиляда петстотин деветдесет и един лева и дванадесет стотинки/, от която 1 417.95 лв. /хиляда четиристотин и седемнадесет лева и деветдесет и пет стотинки/, представляваща стойността на потребена и незаплатена от ответника ел. енергия за обекти на потребление, находящи се в ***1, заведени под абонатни номера: 0502001408 и 0502001409, и с клиентски № 1300013819, за което вземане са издадени в периода 13.06.2013 г. – 08.09.2014 г. фактури; 173, 17 лв. /сто седемдесет и три лева и седемнадесет стотинки/, представляваща сбор от мораторната лихва върху главницата от всяка фактура, считано от датата след падежа на фактурата до 29.10.2014 г., ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК- 25.11.2014 г. до окончателното изплащане на задължението, присъдени по ч.гр.д. №2881/2014 г. по описа на ШРС.

ОСЪЖДА Ю.Г.А., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „ЕНЕРГО- ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Б.Г.М., Б.Д.П. и П.С.С., направените по делото разноски съразмерно с уважената част от исковете, в общ размер на 798.10 лв. /седемстотин деветдесет и осем лева и десет стотинки/- 331.82 лв.-  разноски, извършени в заповедното производство и 466, 28 лв. – в исковото производство.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ШОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: