Р Е
Ш Е Н
И Е
641/29.7.2015г.
Шуменският
районен съд, XIІІ състав
на двадесет и
седми юли 2015 година
В открито
заседание в следния състав:
Секретар : А. П.
като разгледа докладваното от
съдията ГД № 249/2015г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени
искове, за съществуване на вземане с правно основание чл. 422 от ГПК.
Искова молба на “Енерго-про Продажби”
АД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – гр. Варна, бул. *** срещу Б.Б.Й.,
ЕГН : **********, с адрес ***, с посочено правно основание чл. 422 ГПК и цена
от 2542,44 лева главница и 615,46 лева лихви.
Ищецът сочи, че имал вземане срещу
ответника за сумата от 3157,90 лева, представляваща – 2542,44 лева главница, за
дължима цена на електрическа енергия, консумирана от ответника, за което били
издадени фактури в периода 31.08.2011г. – 28.03.2013г., и 615,46 лева лихва за
забава, за периода от падежа на задължението по всяка фактура до 21.11.2014г.,
в едно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК. За така твърдяното вземане кредиторът, по реда на чл. 410 ГПК
поискал издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Срещу издадената
заповед по ЧГД № 2994/2014г., ответникът възразил. Поради изложеното ищецът
претендира да се признае за установено, че ответникът му дължи описаната сума,
както и разноските, в производство.
В срока за отговор на исковата молба ответникът
редовно уведомен, не подава отговор.
В открито съдебно заседание страните
редовно призовани, ищецът поддържа иска, както е предявен, а ответникът не се
явява и не изпраща представител.
Така депозираната молба е допустима, разгледана по същество е основателна, по следните съображения :
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:
Не се спори от страните, а приложените
писмени доказателства установяват, че ответникът е клиент на ищеца по смисъла
на чл. 98а ЗЕ. Първият издал 21 счетоводни документа /фактури/, за дължима цена
на ел. енергия, в общ размер на 2542,44 лева, за период от 31.08.2011 до
28.03.2013г. - последната. Задълженията не се оспорват от ответника и са
представени документи – молби за разсрочването им, подадени до ищеца. Заявлението
по ЧГД № 2994/2014г., по описа на ШРС, е подадено на 04.12.2014г.. Заключението
на ССЕ сочи, че задължението по издадените фактури е в размер на 2542,44 лева а
законната лихва върху сумата по всяка до 21.11.2014г./дата посочена от ищеца в
петитума на исковата му молба/, е в размер на 615,75 лева
Така установената фактическа обстановка,
доведе до следните изводи :
За уважаване предявените искове с правно
основание чл. 422 ГПК, е необходимо да се установи – наличието на валидно
правоотношение между страните (валиден договор и/или ответникът е потребител,
по смисъла на ЗЕ), задължение произтичащо от същото, за ответника да заплаща и
в какъв размер предоставената услуга; количеството на употребената от ответника
ел. енергия; настъпил падеж и забавата на ответника, размер на обезщетението. Всички
посочени, са налице, но в настоящия случай, част от вземането за лихви, е
погасено с изтичане предвидената давност, възражение заявено в ответното
възражение по чл. 414 ГПК, което съдът следва да вземе в предвид, съгласно ТР №
4/2013г. на ОСГТК ВКС, и искът, за сумата от 108,66 лева, законна лихва върху
главниците по фактури издадени в периода 31.08.2011г. – 30.11.2011г., следва да
се отхвърли, поради това. В останалата им част исковете са основателни и следва
да се уважат.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът
следва да заплати на ищеца сумата от 620,77 лева разноски в производството,
съразмерно уважената и отхвърлена част от исковете.
Водим от горното и на посочените
основания, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че
в полза на “Енерго-про Продажби” АД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на
управление – гр. Варна, бул. *** срещу Б.Б.Й., ЕГН : **********, с адрес ***,
съществува вземане, за сумата от 3049,20 лева, представляваща 2542,44 лева цена
на употребена ел. енергия, за което са издавани фактури в периода от 31.08.2011
до 28.03.2013г. и 506,76 лева законна лихва върху главниците по фактури за
периода от 30.12.2011г. до 28.03.2013г., от падежа на всяка до 21.11.2014г., в
едно със законната лихва върху главницата, от 04.12.2014г. до окончателното
плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от
“Енерго-про Продажби” АД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – гр.
Варна, бул. *** срещу Б.Б.Й., ЕГН : **********, с адрес ***, иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, за сумата от 108,66 лева, представляваща – законна
лихва върху главниците по фактури издадени в периода 31.08.2011г. –
30.11.2011г., от падежа им до 21.11.2014г., поради погасяване вземанията с изтичане
предвидената в закона давност.
ОСЪЖДА
Б.Б.Й.,
ЕГН : **********, с адрес ***, да заплати на “Енерго-про Продажби” АД, ЕИК : ***,
със седалище и адрес на управление – гр. Варна, бул. ***, сумата от 620,77 лева
разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок, от връчването му, пред Окръжен съд – Шумен.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: