Р Е Ш Е Н И Е

183/9.3.2015г., Град Шумен

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд седми състав

На 05 (пети) март Година 2015

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Теодора Йорданова-Момова

Секретар Е.П.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова

гражданско дело номер 263 по описа за 2015 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 330 от ГПК – развод по взаимно съгласие, образувано по молба с правно основание чл. 50 от СК.

В молбата си до съда молителите Р.Ж. К.а и К.П.К. излагат, че са съпрузи от *** г. По време на брака си имали родено едно дете – П.К.П., роден на *** г. Твърдят, че са постигнали сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака. Представят споразумение по чл. 51, ал. 1 от СК, в което излагат уредените от тях всички лични и имуществени отношения помежду си. Молят съда да постанови решение, с което да допусне развода по взаимно съгласие без да се издирват мотивите за прекратяването на брака и да одобри представеното споразумение.

В съдебно заседание молителите се явяват лично и всеки от тях потвърждава сериозното си и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: молителите са съпрузи от *** г., когато с акт № 1/*** г. на Кметство Бабово, обл. Русе, сключват граждански брак. От брака си имат родено едно дете – П.К.П., роден на *** г. в гр. Шумен, видно от удостоверение за раждане, изд. въз основа на акт за раждане № *** г., съставен от Община Шумен.

Предвид изразеното от молителите сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака и като съобрази, че са налице всички законови предпоставки, съдът намира, че молбата е основателна и разводът следва да бъде допуснат на основание чл. 50 от СК, без да се издирват мотивите за това. Представеното от молителите споразумение отговаря на изискванията на чл. 51, ал. 1 от СК, не противоречи на закона, в състояние е да защити интересите на непълнолетното дете, поради което следва да бъде утвърдено.

На осн. чл. 6, т. 2 от Тарифата за ДТ по ГПК, по делото следва да бъде определена държавна такса при решаване на делото в размер на 30,00 лв., която следва да се възложи по равно на молителите. Молителят П. следва да заплати държавна такса върху размера на определената издръжка в размер на 72,00 лв.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 330, ал. 3 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак, сключен на *** г. с акт № 1/*** г. на Кметство Бабово, Община Сливо поле, обл. Русе, между К.П.К. с ЕГН **********, с постоянен адрес:*** и Р.Ж. К.А с ЕГН **********, с постоянен адрес:***, ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ.

УТВЪРЖДАВА постигнатото между К.П.К. и Р.Ж. К.А споразумение по чл. 51, ал. 1 от Семейния кодекс, както следва:

1. Местоживеенето на роденото от брака дете П.К.П. с ЕГН ********** се определя, както следва: през периода от началото на м. ноември до края на м. април всяка година – при майката – Р.Ж. К., а през периода от началото на м. май до края на м. октомври всяка година – при бащата – К.П.К..

2. Упражняването на родителските права по отношение на детето П.К.П. се предоставя на майката Р.Ж. К.а.

3. Определя се режим на лични отношения на бащата К.П.К. с детето П.К.П. през периода, през който детето живее при майката, както следва: всяка първа и трета неделя от месеца от 09,00 часа до 18,00 часа.

4. Бащата К.П.К. с ЕГН ********** се задължава да заплаща на детето П.К.П. с ЕГН **********, действащо със съгласието на своята майка и законен представител Р.Ж. К. с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 100,00 (сто) лева, считано от влизане в сила на настоящото решение, с падеж десето число на месеца, за който се дължи, до настъпване на законни причини, изменящи или прекратяващи правото на издръжка.

5. Молителите не си дължат взаимно издръжка след прекратяването на брака.

6. Ползването на семейното жилище, находящо се в гр. Шумен, ул. „” № 30, бл. 4, вх. 2, ет. 8, ап. 42, СЕ ПРЕДОСТАВЯ за ползване на Р.Ж. К.а.

7. След прекратяването на брака Р.Ж. К. ЗАПАЗВА фамилното име – К.А.

ОПРЕДЕЛЯ държавна такса при допускане на развод по взаимно съгласие в размер на 30,00 (тридесет) лв., като ОСЪЖДА К.П.К. да заплати по сметка на ШРС сума в размер на 15,00 лв. и ОСЪЖДА Р.Ж. К. да заплати по сметка на ШРС сума в размер на 15,00 лв.

ОСЪЖДА И.К.П.К. да заплати държавна такса в размер на 72,00 лв. (седемдесет и два лева) върху размера на определената издръжка.

Решението, на основание чл. 330, ал. 5 от ГПК, не подлежи на обжалване.

Районен съдия: