Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

1652/13.10.2015г. , гр. Шумен

Шуменският районен съд, XIІІ състав

на дванадесети октомври 2015 година

В публично заседание в следния състав:  

Председател: К. Колешански

Секретар: А. П.

 

като разгледа докладваното от съдията ГД № 264/2015г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:  

Производство по чл. 50 от СК.

 

Делото е образувано по искова молба на Р.С.Р., ЕГН : **********, с адрес ***, срещу М.И.Р., ЕГН : **********, с адрес ***, с посочено правно основание чл. 49 СК. В открито заседание, страните заявяват, че са постигнали съгласие за прекратяване на брака си по чл. 50 от СК и излагат споразумение, по чл. 51 от СК. След допуснатото, на основание чл. 321, ал. 5 от ГПК, преминаване на производството, към развод по взаимно съгласие, двамата съпрузи сочат, че са постигнали сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за прекратяване на брака. Поддържат изложеното споразумение по смисъла на чл. 51 от СК. Молят съда да постанови решение, по силата на което да прекрати брака им и да одобри представеното споразумение, с което са уредили посочените в чл. 51 от СК последици на развода.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна:

Видно от представеното по делото Удостоверение за сключен граждански брак молителите са законни съпрузи, сключили граждански брак на ***, с акт № *** от същата дата, на Община Шумен. От същия имали родени две деца – малолетни. Двамата молители постигнали сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за прекратяване на брака си, което потвърдиха и пред съда. Ето защо той намира, че бракът им следва да се прекрати, без да се издирват мотивите за това.

С представеното по смисъла на чл. 51 от СК споразумение молителите са уредили, посочените в разпоредбата, последици на развода. Така представеното споразумение не противоречи на закона и следва да бъде утвърдено.

Определя окончателна държавна такса, по брачният иск, в размер на 50 лв., които констатира, че са внесени, при завеждането на молбите, по 25 лв., от всеки молител.

Определя държавна такса по споразумението за издръжката в размер на 216 лева, които да се заплатят по сметка на ШРС от молителя.

 

Водим от горното, и на основание чл. 51 от СК и чл. 330 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

 

ПРЕКРАТЯВА гражданският брак, сключен на ***, с акт № *** от същата дата на Община Шумен, между Р.С.Р., ЕГН : **********, с адрес *** и М.И.Р., ЕГН : **********, с адрес ***, ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ.

 

УТВЪРЖДАВА постигнатото между Р.С.Р., ЕГН : **********, с адрес *** и М.И.Р., ЕГН : **********, с адрес ***, споразумение, а именно:

1.Родителските права върху родените от брака две деца  С. Р. Р.  ЕГН: ********** и М. Р.Р. ЕГН: **********  се  предоставят  на майката  М.И. Р.  ЕГН: **********

         Местоживеенето на двете малолетни деца е при тяхната майка  М.И. Р.  ЕГН: ********** на адрес ***

       2.  На бащата  Р.С.Р. ЕГН: **********   да бъде определен режим на лични контакти с  децата  С.Р. Р. и М. Р.Р. всяка първа първа и трета  събота и неделя  в събота от 10.00 до 17.00 ч. в неделя с приспиване, 30 дни през лятото, когато  майката не е в платен годишен отпуск, на третия ден на всеки празник “Байрям”  от 10.00 часа  до 17.00 часа,  и на всеки 02.01. от календарната година. от 10.00 – 17.00 ч.

         3. Семейното жилище придобито в  режим СИО  в гр .Шумен, ул. *** остава в съсобстевност и се предоставя за ползване  на молителката и двете малолетни деца, до навършване на пълнолетие на децата.

4.След прекратяване на брака молителката възстановява предбрачното си фамилно име Х..

        5. Бащата Р.С.Р. ЕГН: **********  се задължава да заплаща  за двете малолетни деца   С. Р. Р. и М. Р.Р.  по 150 лв. за всяко едно, считано от 10.02.2015 год., платима  до 10-то число на месеца за който се дължи, ведно със законната лихва за забава  върху всяка просрочена вноска до настъпване на законовите основания за изменение или прекратяване на същата,

        6.  Молителите  няма да си дължат издръжка един на друг.

        7. Разноските остават за страните както са ги направили.

 

ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса в размер на 50 лв. (петдесет лева), която констатира, че е внесена.

 

ОСЪЖДА Р.С.Р., ЕГН : **********, с адрес ***, да заплати по сметка на ШРС сумата от 216 лева държавна такса по споразумението за издръжка.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

          

                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: