Р Е Ш Е Н И Е
1638/8.10.2015г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Шуменският районен съд седми състав
На 24 (двадесет и четвърти) септември Година 2015
В публично съдебно заседание, в следния състав:
Председател
Теодора Йорданова-Момова
Секретар Е.П.,
Прокурор .
. . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова
гражданско дело номер 267 по описа за 2015 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание:
– чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 от ТЗ;
– чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 430, ал. 2 от ТЗ и
– чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 288 от ТЗ, вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.
В подадената след указание по чл. 415, ал. 1 от ГПК
искова молба ищецът „Банка Пиреос България” АД гр. София твърди, че на 29.06.2006
г. сключил с П.Д.Д., в качеството й на кредитополучател, договор за издаване и
обслужване на кредитна карта. По силата на същия, предоставил на ответницата
кредит с кредитен лимит в размер на 2000,00 лв., който през 2007 г. бил
увеличен на 3000,00 лева. Заемателката се задължила да връща усвоените от нея
средства, като дължала лихви, такси и комисионни съобразно клаузите на
договора. Крайният срок за погасяване на всички задължения на кредитополучателя
бил 30.08.2008 г. Въпреки настъпилия падеж на всички вземания на банката, ответницата
не платила на ищеца дължимите суми по договора. Поради това, ищецът депозирал
пред ШРС заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника, което било
уважено изцяло чрез издаване на такава по ч.гр.д. № 1119/2013 г. по описа на
съда. Било образувано изпълнително дело, което по молба на ищеца било
прекратено. Поради продължаващото неизпълнение от страна на длъжника, обаче, на
16.07.2014 г. банката отново депозирала пред ШРС заявление за издаване на
заповед за изпълнение и такава отново била издадена по ч.гр.д. № 1956/2014 г.
по описа на съда. По реда и в срока по чл. 414 от ГПК, Д. подала възражение
срещу заповедта за изпълнение. Моли съда да постанови решение, по силата
на което по отношение на страните да бъде признато за установено, че
съществуват следните вземания на ищцовото дружество срещу ответника, за чието
плащане е издадена заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 1956/2014 г. по описа на ШРС:
в размер на 2154,31 лв., представляващо задължение на заемател за връщане на отпусната парична сума по договор
за издаване на кредитна карта от 29.06.2006 г.; в размер на 4198,17
лв., представляващо задължение за
плащане на договорна лихва за периода от 20.03.2009 г. до 15.07.2014 г., по
договора за издаване на кредитна карта от 29.06.2006 г. и в размер на 9,50
лв., представляващо такси за периода
от 20.03.2009 г. до 15.07.2014 г., по договора за издаване на кредитна карта от
29.06.2006 г., като претендира и разноските по заповедното и по настоящото
исково производство, за които представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответницата, чрез пълномощника си – адвокат, подава отговор на исковата молба. Оспорва исковете, като прави възражение за изтекла давност. Моли, претенциите да бъдат отхвърлени, като й бъдат присъдени деловодните разноски.
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се
установи от фактическа страна следното:
Видно от приложения договор за издаване и обслужване на международна кредитна карта „Пиреос виза класик“ от 29.06.2006 г. е, че „Банка Пиреос България” АД гр. София издала на името на П.Д.Д. кредитна карта с кредитен лимит в размер на 2000,00 лева. Според чл. 4 от договора, веднъж месечно картодържателят получава извлечение за извършените с картата транзакции, като по силата на чл. 4.2.2, датата на падежа настъпва на 15-ия ден след датата на извлечението. Според чл. 3.0.10 от договора, картодържателят е длъжен да заплаща в срок всички задължения, такси и комисионни във връзка с издаване и обслужване на картата. В чл. 4.1 и 4.2, страните уговорили срок на валидност на картата 2 години, а срок на действие на договора – 2 месеца след изтичане на срока на валидност на кредитната карта, а в случай, че в този срок не са погасени всички финансови и други задължения – до погасяването им. По делото е представен анекс към описания по-горе договор от 19.06.2007 г., по силата на който кредитния лимит бил увеличен на 3000,00 лева. В приложеното извлечение от счетоводните книги на банката-ищец е посочено, че крайния срок за издължаване на всички задължения на П. Д. е 30.08.2008 година. По делото е представено определение от 23.04.2014 г. по ч.гр.д. № 1119/2013 г. по описа на ШРС, по силата на което издадената заповед за изпълнение № 585/19.04.2013 г. по посоченото дело е обезсилена. От извлечението от деловодната програма при ШРС се установява, че посоченото дело е било образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение от ищеца срещу ответника в настоящото производство.
Съгласно заключението на извършената по делото съдебно-счетоводна експертиза, сума в общ размер 9978,52 лв. по процесния договор за кредитна карта, е усвоена от п.Д.. Вещото лице сочи, че размерът на осчетоводените парични вземания на банката-ищец по процесния договор към 18.07.2014 г. са, както следва: главница – 2154,31 лв.; договорна лихва – 4198,17 лв. и такси – 9,50 лева. Заключава, че последното извършено плащане от страна на ответницата е било на 03.02.2009 г., като след тази дата не са налице плащания.
От
приложеното ч.гр.д. № 1956/2014 по описа на ШРС се установи, че ищецът „Банка
Пиреос България” АД подал по реда на чл. 417 от ГПК заявление на 18.07.2014 г.,
по което била издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по
чл. 417 от ГПК № 1140/18.07.2014 г. за сумите,
предмет на предявените в настоящото исково производство искове и за разноски в
общ размер 187,24 лв., направени по заповедното производство. Срещу издадената
заповед, длъжникът, в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК – на 04.12.2014 г., депозирал
възражение по чл. 414 от ГПК.
При така установеното от фактическа
страна, съдът приема от правна страна следното:
По допустимостта на исковете:
Исковете
са предявени от „Банка Пиреос България” АД АД гр. София по
реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по негово
заявление в качеството му на кредитор срещу ответницата П.Д.Д. в качеството й
на длъжник, на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417
от ГПК № 1140/18.07.2014 г. по ч.гр.д. № 1956/2014 г. на РС гр. Шумен, и след
направено от длъжника възражение срещу заповедта. Налице е идентичност на страните по заповедното и по
настоящото исково производство. Претендира се установяване на вземания,
съответни на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение. Ето защо,
настоящият състав, предвид единството на настоящото и заповедното производство,
приема, че исковете са допустими.
По основателността на исковете:
Съдът
е сезиран с положителни установителни искове за признаване за установено, че съществуват
вземания в полза на ищеца срещу ответника за следните парични суми: 2154,31 лв., представляваща задължение на
заемател за връщане на отпусната парична сума по договор за издаване на
кредитна карта от 29.06.2006 г.; 4198,17 лв., представляваща задължение
за плащане на договорна лихва за периода от 20.03.2009 г. до 15.07.2014 г., по
договора за издаване на кредитна карта от 29.06.2006 г. и 9,50
лв., представляваща такси за периода от 20.03.2009 г. до 15.07.2014 г.,
по договора за издаване на кредитна карта от 29.06.2006 г.
Предявяването на иск по реда на чл.
415, ал. 1 от ГПК и на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с издаването
на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение очертава пределите на
предмета на настоящото дело, а именно – съществуването на посочените в исковата
молба вземания по заповедта за незабавно изпълнение към 18.07.2014 г. – датата
на подаването на заявлението по реда на чл. 417 от ГПК с искане за издаване на
заповед за незабавно изпълнение. Доказателствената тежест, на осн. чл. 154, ал. 1
от ГПК, е върху ищеца. В тази насока, доказателствените средства на ищеца са
материалите по приложеното заповедно производство по ч.гр.д. № 1956/2014 г. на ШРС,
договорът за издаване и обслужване на кредитна карта от 29.06.2006 г. и
заключението по изготвената съдебно-счетоводна експертиза.
По иска с правно основание чл. 422,
ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 от ТЗ:
Доказа се, а и не се спори между страните по
делото, че на 29.06.2006 г. между ищеца, от една страна и П.Д.Д. бил сключен
договор за издаване и ползване на кредитна карта, съставляващ договор за кредит.
Регламентацията на договора за банков кредит се съдържа в Търговския закон и в Закона за кредитните институции (ЗКИ).
Съгласно легалното определение, съдържащо се в чл. 430, ал.
1 от ТЗ, с този договор банката се задължава да отпусне на заемателя
парична сума за определена цел при уговорени условия и срок, а заемателят се
задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на
срока. По своята правна характеристика договорът за банков кредит е двустранен,
възмезден, консенсуален и формален. В изпълнение на вече сключен договор за
банков кредит, за банката възниква задължение за отпускане на уговорената с
договора парична сума, чрез превод по посочена разплащателна сметка, в рамките
на уговорения между страните срок за усвояване на кредита. В случая се доказа,
че ответницата, чрез транзакции получила от банката през целия период на
договора сума в общ размер 9978,52 лв. Тоест, ищецът и ответницата са страни по
валидно двустранно облигационно правоотношение, представляващо търговска сделка
по смисъла на чл. 286 от ТЗ, създадено чрез сключване на договор за кредит,
като банката изпълнила задълженията си по договора. От своя страна, П.Д. се задължила да върне заетата
сума, чрез плащане на месечни вноски, включващи всички компоненти, подробно
описани в договора.
По делото се установи, че след 03.02.2009 г. не са извършвани плащания по
договора, поради което следва да се приеме, че ответницата не изпълнила
задължението си да върне заетата сума.
По отношение на възражението на ответницата за изтекла
погасителна давност: в случая се претендира вземане, представляващо неизплатени
вноски по процесния договор, като не е приложима нормата на чл. 111,
б.„в” от ЗЗД, тъй като не се касае за периодични плащания. За да се
приеме, че едно плащане е периодично, следва да се установи, че се касае до
изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими
вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията
да са еднакви (ТР № 3/18.05.2012 г. по тълк.д. № 3/2011 г. по описа на ОСГК на
ВКС). Плащанията на погасителни вноски по договор
за кредит не се характеризират с всички горепосочени белези. В случая,
по отношение на вземането за главница, е приложим общият петгодишен давностен
срок по чл. 110 от
ЗЗД. Съобразно приетото от страните в сключения между тях договор,
датата на падежа настъпва на петнадесетия ден след датата на получаване от
картодържателя на месечното извлечение. В случая, ищцовата страна не представя
доказателства за датата на последното получено от ответницата месечно
извлечение, но както в хода на заповедното производство, така и в настоящото
исково, „Банка Пиреос България“ АД твърди, че крайният срок за погасяване на
всички задължения на П.Д. по процесния договор е 30.08.2008 година. Съдът оценява горното като изявление, че са се
осъществили неизгодни за ищеца факти – неизгодност, върху която се крепи доказателствената
стойност на това изявление, поради което приема, че именно това е датата, на
която вземанията на банката срещу заемателя, са станали изискуеми. Тоест, от
30.08.2008 г., по силата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД е започнала да тече
погасителната давност. Предявяването на иска спира течението на давността (чл.
115, ал. 1, б.„ж” от ЗЗД). Установява се, че „Банка Пиреос България“ АД
депозирала заявление за издаване на заповед за изпълнение първоначално на
18.04.2013 г., която обаче, впоследствие била обезсилена. С обезсилването на
заповедта и издадения въз основа на нея изпълнителен лист се обезсилват по
право и извършените по прекратеното изпълнително производство действия и те не
могат да имат за последица прекъсването на давността /в тази насока Решение № 285/06.10.2015
г. по гр.д. № 1953/2015 г. на ВКС/. Тоест, не може да се приеме, че чрез
подаване на първоначалното заявление по чл. 417 от ГПК от страна на ищеца,
давността е била прекъсната. В случая, претенцията е предявена на 18.07.2014
г., а изискуемостта на вземането на ищеца е настъпила на 30.08.2008 година.
Поради това, предвид изтичането на предвидения в закона петгодишен срок, следва
да се приеме, че вземането на „Банка Пиреос България“ АД гр. София срещу П.Д.Д.
за сума в размер на 2154,31 лв.,
представляваща задължение на
заемател за връщане на отпусната парична сума по договор за издаване на
кредитна карта от 29.06.2006 г., сключен между ищеца и ответницата е погасено по давност. Предвид така установеното от фактическа и правна страна,
съдът намира, че искът по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл.
430, ал. 1 от ТЗ се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Досежно претенциите с правно
основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 430, ал. 2 от ТЗ и чл.
422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1, пр.
1 от ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 119 от
ЗЗД, с погасяването на главното вземане, се погасяват и произтичащите от него
допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла. Предвид
акцесорността на тези два иска и констатациите по-горе относно погасяване на
вземането за главница по давност, то и тези искове следва да бъдат отхвърлени
като неоснователни.
При
направеното искане от ответницата, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът
следва да бъде осъден да заплати на П.Д. направените разноски по настоящото
исково производство в размер на 800,00 лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД с ЕИК
831633691, със седалище гр. София, адрес на управление гр. София 1784, обл.
София, район Младост, бул. „Цариградско шосе” № 115Е, представлявано от Е.А.А.
и А.К. против П.Д.Д. с ЕГН **********,***
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 от ТЗ, за
признаване за установено съществуването към 18.07.2014 г. на вземането за парична сума в размер на 2154,31 лв. (две хиляди сто
петдесет и четири лева и 31 стотинки), представляваща
задължение на заемател за връщане на отпусната парична сума по договор
за издаване на кредитна карта от 29.06.2006 г., за което вземане е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение по чл. 417 от ГПК № 1140 от 18.07.2014 г. по ч.гр.д. № 1956/2014 г.
по описа на ШРС, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД гр. София против П.Д.Д., иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124,
ал. 1 от ГПК, вр. чл. 430, ал. 2 от ТЗ, за признаване за установено
съществуването към 18.07.2014 г. на вземането за парична сума в размер на 4198,17 лв. (четири хиляди сто деветдесет
и осем лева и 17 стотинки), представляваща задължение за
плащане на договорна лихва за периода от 20.03.2009 г. до 15.07.2014 г., по
договор за издаване на кредитна карта от 29.06.2006 г., за което вземане е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение по чл. 417 от ГПК № 1140 от 18.07.2014 г. по ч.гр.д. № 1956/2014 г.
по описа на ШРС, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД гр. София против П.Д.Д., иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124,
ал. 1 от ГПК, вр. чл. 288 от ТЗ, вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, за признаване за установено съществуването към 18.07.2014
г. на вземането за парична сума в
размер на 9,50 лв. (девет лева и 50 стотинки), представляваща такси за периода от 20.03.2009 г. до 15.07.2014 г.,
по договора за издаване на кредитна карта от 29.06.2006 г., за което вземане е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение по чл. 417 от ГПК № 1140 от 18.07.2014 г. по ч.гр.д. № 1956/2014 г.
по описа на ШРС, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „Банка Пиреос България“ АД гр. София да заплати на П.Д.Д., направените по настоящото исково производство деловодни разноски в размер на 800,00 лв. (осемстотин лева).
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Шуменски окръжен съд.
Районен съдия: