Р Е Ш Е Н И Е

1685/22.10.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, единадесети състав

На седми октомври през две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Ростислава Георгиева

Секретар: Ил.Д.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД №270 по описа на ШРС за 2015 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са два обективно съединени осъдителни иска с правно основание чл.49, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.45 от ЗЗД.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от Ф.Н.И., с ЕГН**********,*** и С.И.А., с ЕГН**********,***, и двамата със съдебен адрес:***, пл.“***“ №12, ет.3, чрез адв.Г.Б. от ШАК срещу Агенция „***”, гр.София, чрез „***”, гр. Шумен, с адрес: пл. „***” №2.

Ищците излагат, че живеят на семейни начала в гр.Велики Преслав, което налагало втората ищца да пътува ежедневно до гр.Шумен, където се намирала местоработата й. На 01.12.2015 год. А. пътувала с автомобила на първия ответник, като заедно с нея пътувала и нейна съседка – А. В. А.. Управлявала автомобила с около 50 км./час, тъй като пътното платно било мокро, тъй като валяло нещо средно между дъжд и поледица. При излизането си от моста над р.Врана изгубила управлението над автомобила, последният се завъртял, навлязъл в храстите до пътното платно, преобърнал се и паднал ниско долу, извън пътното платно, отново на четирите си колела. Пристигналият на местопроизшествието екип на РУ на МВР – гр.Велики Преслав съставил протокол за ПТП, а на втората ищца в качеството й на водач на МПС-то бил съставен и акт за установяване на административно нарушение. В двата съставени документа, като причина за станалото ПТП било отразено, че водача „не е съобразил скоростта си на движение със състоянието на пътя, както и че участъка от пътя е бил заледен“. В исковата молба посочват, че на автомобила, собственост на първия ответник са били причинени видими материални щети по тавана, огледалата за задно виждане, ляв преден калник, поради които е неоправдано неговото ремонтиране и същия към момента бил неизползваем. В същото време твърдят, че вследствие претърпяното ПТП на втората ответница били причинени и неимуществени вреди, изразяващи се в претърпян шок, главоболие, постоянна нервност, безсъние.

Считат, че основна причина за посочените по-горе вреди – имуществени и неимуществени е несвоевременната обработка на пътната настилка от страна на ответника, който съгласно чл.167 от ЗДвП е бил длъжен да осигури условия за безаварийно движение на превозни средства по пътя, за управлението на който отговаря.

Молят съда да се произнесе с решение, с което да осъди ответника Агенция „***”, гр.София, чрез „***”, гр. Шумен, с адрес: пл. „***” №2 да заплати на първия ответник Ф.Н.И. сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени на собствения му лек автомобил марка „Опел Вектра“, с рег.№Н3465ВВ, в резултат на ПТП, възникнало на 01.12.2014 год. по първокласен път I-7 км.130+200, Велики Преслав-Шумен, поради движение по заледен и неопесъчен участък, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането – 01.12.2014 год. до окончателното изплащане на сумата, а на втория ответник С.И.А. сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение а претърпени неимуществени вреди / претърпяна психическа травма/, причинена в резултат на преживяно ПТП, възникнало на 01.12.2014 год. по първокласен път I-7 км.130+200, Велики Преслав-Шумен, поради движение по заледен и неопесъчен участък, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането – 01.12.2014 год. до окончателното изплащане на сумата, като претендират и направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищците не се явяват лично. За тях се явява упълномощен представител – адв.Г.б. от ШАК, като поддържа изцяло предявения иск, излагайки допълнителни мотиви в тази насока.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на ответника, като в законоустановения едномесечен срок от негова страна е бил депозиран писмен отговор. В отговора ответникът заявява, че оспорва предявените искове изцяло, както по основание, така и по размер. Считат, че причина за станалото ПТП е несъобразената от водача скорост, както и че представените писмени документи – протокол за ПТП, акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление отразяват виновно поведение на водача на МПС. В същото време твърдят, че от страна на ищците не са представени доказателства, от които да се направи извод, че същите са били оспорени от тяхна страна, поради което оспорват твърденията на втората ищца относно скоростта на движение на автомобила преди станалото ПТП.

С допълнителна молба правят искане за привличане като трето лице – помагач на страната на ответника – Обединение „Консорциум Пътно поддържане 2010“, чрез участниците в него – „Хидрострой“ АД, гр.Варна и „Престиж комерс“ АД, гр.Върбица, като твърдят, че същите са изпълнител по Договор от 08.06.2011 год., по който са поели задължение да извършват дейности по поддържане /превантивно, текущо, зимно и ремонтно-възстановителни работи/ на 576.364 км републикански пътища на територията на ***, гр.Шумен. В обхвата на този договор влизал и участъка от пътя, на който е възникнало посоченото ПТП. Поради изложените обстоятелства считат, че при условията на евентуалност, в случай, че предявените срещу тях искове бъдат уважени, за тях ще възникне правната възможност да предявят регресен иск срещу посоченото трето лице, с което обосновават правния си интерес от привличането им в качеството на трето лице-помагач на страната на ответника.

В съдебно заседание за ответното дружество се явява упълномощен представител – адв.И. Т. от ШАК, който поддържа отговора и направените с него искания. Моли съда да постанови решение, по силата на което да отхвърли предявения иск и да им присъди направените по делото разноски.

Препис от исковата молба и молбата, с която се иска привличане на третото лице – помагач са изпратени на последното, като в законоустановения едномесечен срок от тяхна страна е бил депозиран писмен отговор, в който оспорват изцяло предявения иск, като считат същия за недопустим и неоснователен. Твърдят, че от представените по делото писмени доказателства се установява, че ПТП-то е настъпило вследствие на неправомерно поведение на водача, изразяващо се в несъобразена с пътната обстановка скорост. В същото време излагат, че липсват доказателства относно точния размер на причинените на автомобила щети, като оспорват наличието на причинна връзка между станалото ПТП и претендираните от втората ищца неимуществени вреди.

В същото време излагат съображения и относно привличането им в качеството на трето лице-помагач на страната на ответника, като твърдят, че липсват доказателства, от които да се направи извод, че към датата на събитието са имали конкретно възложена задача във връзка с участъка, на който е настъпило ПТП-то.

В съдебно заседание за третото – лице помагач не се явява представител. От името на „Хидрострой“ АД, в качеството му на участник в Консорциум Пътно поддържане 2010 на 16.09.2015 год. е депозирано писмено становище, в което излагат становище по съществото на спора и молят предявените искове да бъдат отхвърлени.

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Ищците Ф.Н.И. и С.И.А. живеели на семейни начала в гр.Велики Преслав, което налагало втората ищца да пътува ежедневно до гр.Шумен, където се намирала местоработата й. На 01.12.2015 год. А. пътувала с автомобила на първия ответник марка „Опел Вектра“, с рег.№Н3465ВВ, като заедно с нея пътувала и нейна съседка – свидетелката А. В. А.. Пътното платно било мокро, тъй като валяло нещо средно между дъжд и поледица. При излизането си от моста над р.Врана ищцата А. изгубила управлението над автомобила, последният се завъртял, навлязъл в храстите до пътното платно, преобърнал се и паднал ниско долу, извън пътното платно, отново на четирите си колела. Водачът на пътуващия зад тях лек таксиметров автомобил след възприемане на случилото се телефонирал на спешна помощ и пътна полиция. Първоначално на местото пристигнала линейка от гр.Велики Преслав, в която пътували двама фелдшери. След разговор с пътуващите в автомобила, констатирали, че и двете жени нямат травматични увреждания и си тръгнали. На местопроизшествието пристигнал и екип на РУ на МВР – гр.Велики Преслав, който съставил протокол за ПТП №1516187 от 01.12.2014 год., а на А., в качеството й на водач на МПС-то бил съставен и акт за установяване на административно нарушение №810914/01.12.2014 год.. Впоследствие на ищцата било издадено и наказателно постановление №14-0323-000655/13.12.2014 год., с което за констатираното нарушение й била наложена глоба в размер на 100 лева на основание разпоредбата на чл.179, ал.2 от ЗДвП. В двата съставени документа, като причина за станалото ПТП било отразено, че водача „не е съобразил скоростта си на движение със състоянието на пътя, както и че участъка от пътя е бил заледен“.

След станалото ПТП ищцата А. е имала редица проблеми със здравословното си състояние, като високо кръвно налягане, главоболие, стрес, безсъние, тревожност и др.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, а именно: от разпита в съдебно заседание на свидетелите М. Р. Ж., А. В. А. и С. Д. Т., от приетите като писмени доказателства по делото: Свидетелство за регистрация на МПС-част I; Протокол за ПТП №1516187/01.12.2014 год., Акт за установяване на административно нарушение №810914/01.12.2014 год., Наказателно постановление №14-0323-000655/13.12.2014 год., Амбулаторен лист №005437/05.12.2014 год., Амбулаторен лист №005141/08.12.2014 год., Амбулаторен лист №006365/22.12.2014 год., Справка изх.№9/22.01.2015 год. от Национален институт по Метеорология и Хидрология, филиал Варна, Договор за правна защита и съдействие, ведно с адвокатско пълномощно, Вносна бележка за заплатена държавна такса, Договор за правна защита и съдействие, ведно с адвокатско пълномощно, Месечно възлагане изх.№1348/03.12.2014 год., Договор за възлагане изх.№РД-33-7/08.06.2011 год., Комбинирана застрахователна полица №11113002560923, Вносна бележка за доплатена държавна такса, Писмо изх.№1336-1/01.12.2014 год., Седмичен отчет за зимно поддържане, таблица 1, таблица 2, Месечен отчет за зимно поддържане на РП по Договор №РД-33-7 от 08.06.2011 год.

Изложената фактическа обстановка се изяснява и от изготвената в хода на съдебното производство съдебно – автотехническа експертиза, по която вещото лице дава заключение, че стойността на вредите, причинени на лек автомобил марка „Опел вектра“ вследствие на станалото ПТП на 01.12.2014 год. е 1510.69 лева и че евентуалната скорост, с която се е движил автомобилът непосредствено преди удара е била около 50 км./час.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

В настоящия случай е безспорно установено, а и не се спори между страните по делото, че пътният участък, на който е станало ПТП-то на 01.12.2014 год. е част от републиканската пътна мрежа и се намира на територията на „***“ – Шумен.

Съгласно разпоредбата на чл.30, ал.1 от Закона за пътищата, ремонтът и поддържането на републиканските пътища се осъществява от Агенция „***“, като нормата на чл.167, ал.1 от ЗДвП задължава лицата, които стопанисват пътя да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него и да ги отстраняват във възможно най-кратък срок. Легална дефиниция на понятието „поддържане на пътища“ е дадено в разпоредбата на §1, т.14 от ДР на ЗП и е доразвито в чл.47 от ППЗП. В този смисъл една от основните дейности за зимно поддържане на пътищата е обезопасяването им срещу хлъзгане чрез разпръскване на минерални материали или химични вещества. Дейностите за зимно поддържане се извършват в съответствие с планове, предварително изготвени от лицата по чл.3 от и оперативни планове, разработени от изпълнителите, на които това е възложено с договорите за поддържане на пътищата. В настоящия случай от материалите по делото се установява по безспорен начин, че ответникът в качеството си на възложител е сключил Договор за възлагане на обществена поръчка за поддържане, включваща превантивно, текущо, зимно и ремонтно-възстановителни работи при аварийни ситуации с третото лице-помагач Консорциум „Пътно поддържане 2010“ в качеството му на изпълнител. От събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства се установява, че на 01.12.2014 год., въпреки, че е имало валежи от дъжд и поледица, които са усложнили пътната обстановка и са причинили заледявания на определени пътни участъци, от страна на ответника или третото лице-помагач не са били предприети навременни мерки за опесъчаване и обезопасяване срещу хлъзгане чрез разпръскване на минерални материали или химични вещества. В подкрепа на този извод са показанията на свидетелите А. В. А. и С. Д. А., които в съдебно заседание заявяват, че пътният участък непосредствено преди моста над р.Врана и в областта на самия мост е бил силно заледен, не е имало никакво опесъчаване, както и че са срещнали служителите на фирмата за опесъчаване, които са пристигнали около един час след инцидента.

Съдът намира, че показанията на посочените свидетели следва да се кредитират изцяло, доколкото същите са преки очевидци на състоянието на пътната обстановка непосредствено преди и след инцидента, показанията им почиват на техните преки наблюдения, а и се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал. В същата насока са и събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства, а именно: Протокол за ПТП №1516187/01.12.2014 год., Акт за установяване на административно нарушение №810914/01.12.2014 год., Наказателно постановление №14-0323-000655 от 13.12.2014 год., Справка изх.№9/22.01.2015 гд. От Национален институт по Метеорология и Хидрология, филиал Варна към БАН.

Факта, че на посочения ден не е било извършвано опесъчаване се подкрепя и от изявлението на третото лице-помагач – Консорциум „Пътно поддържане 2010“, което в писмения отговор по делото и в представено писмено становище чрез участника в консорциума – „Хидрострой“ АД категорично заявяват, че на 01.12.2014 год. не са извършвали каквито и да е дейност и работи по поддържане на посочения пътен участък, като твърдят, че към тази дата не са били получили месечно задание за м.декември 2014 год. В тази връзка от материалите по делото се установява, че месечното задание за м.декември 2014 год. е било изпратено на изпълнителя с писмо изх.№1348/03.12.2014 год. и е получено на 08.12.2014 год., видно от посочения върху писмото входящ номер. В същото време ответникът е изпратил на изпълнителя писмо изх.№1336-1/01.12.2014 год., с което го е уведомил, че във връзка с очакваните обилни валежи в периода от 01.12.2014 год. – 03.12.2014 год. и 04.12.2014 год. – 07.12.2014 год. следва да предприемат незабавни мерки и действия за полагане на договорената степен на поддържане на републиканската пътна мрежа. Писмото обаче е било изпратено, респективно получено чрез факс едва след настъпване на инцидента, видно от отразения върху същия час па изпращане, респективно получаване – 13.01 часа на 01.12.2014 год.

Следователно от всичко изложено по-горе се налага извода, че ответникът в качеството си на лице, управляващо републиканската пътна мрежа и носещо отговорността за нейното поддържане не е изпълнила задължението си, визирано в посочените по-горе законови разпоредби. Обстоятелството, че Агенция „***“ не извършва техническата част от пътната поддръжка не я освобождава от отговорност по искови претенции за обезщетяване на вреди, настъпили в резултат на неподдържането или некачественото поддържане на републиканските пътища, защото, по смисъла на закона, именно Агенцията управлява тези пътища, в качеството й на държавен орган на изпълнителната власт, упражняващ правата на държавата като собственик на републиканската пътна мрежа, на когото е възложено управлението на републиканските пътища.

Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД всеки, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнение на тази работа. Отговорността на ответника при предявен иск с правно основание чл.49 от ЗЗД е безвиновна и за ангажирането й следва да се установи качеството на ответника на субект, който е възложил на прекия причинител на вредата извършването на определената работа, по повод или във връзка, с която са настъпили вредите. В случая, от събраните по делото доказателства се установява твърдяното от ищците ПТП, че то е станало на участък от първокласен републикански път, задължението за осигуряване поддръжката на който е на Агенция " *** ", като конкретните дейности са възложени на трето лице - подизпълнител с договор от 08.06.2011 г., че причините за инцидента са заледяване на пътното платно, което не е било обработено и отстранено, в съответствие с Наредба № РД-02-20-19/12.11.2012 г. и несъобразената с климатичните условия и състоянието на пътя скорост на движение на МПС, както и, че, вследствие на посочените причини, водачът е изгубил контрол над лекия автомобил и се е преобърнал вдясно по посока на движението, в резултат на което на автомобила и на водача на същия – втората ищца са нанесени описаните в исковата молба вреди. С оглед на изложеното, съдът приема за безспорно доказано настъпването на вредоносен резултат и причинно - следствена връзка между него и неизпълнението задължението на жалбоподателя за почистване от лед на пътното платно, което ангажира безвиновната му отговорност за репариране на вредите, причинени от бездействието на лицата, на които е възложил осъществяване на дейностите по поддръжка на пътя. В представените от жалбоподателя писмени доказателства – Седмичен отчет за зимно поддържане на РП и месечен отчет за зимно поддържане на РП за м.декември 2014 год. е отбелязано, че път І-7 в областта от км.130+200 на 01.12.2014 год. не е било извършвано снегопочистване, но е било извършвано опесъчаване – лугиране, което обаче е ирелевантно по отношение ангажиране на отговорността на ответника, доколкото от свидетелските показания и останалите събрани в хода на съдебното производство писмени доказателства се установява, че към момента на инцидента пътят е бил силно заледен и неопесъчен, което означава, че не е бил в състоянието, указано в разпоредбата на §1, т.14 от ДР на ЗП.

При определяне размера на първия предявен иск от името на ищеца Ф.Н.И. съдът съобрази обстоятелството, че съгласно чл.51, ал.1 от ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В настоящия случай претенцията се равнява на сумата, необходима за извършване на съответните ремонтни дейности за възстановяването на причинените в резултат на произшествието щети по автомобила. В тази връзка назначената в хода на съдебното производство автотехническа експертиза дава заключение, че стойността на вредите, причинени на лек автомобил марка „Опел Вектра“ вследствие на станалото ПТП на 01.12.2014 год. е 1510.69 лева.

Относно направеното от ответната страна възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на МПС, съдът намира същото за основателно. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че от материалите по делото се установява по безспорен начин, че пътното платно, по което се е движила втората ищца е било заледено, като е валял дъжд и поледица. Това обстоятелство е било известно на ищцата. По делото като писмени доказателства са представени Протокол за ПТП №1516187/01.12.2014 год., Акт за установяване на административно нарушение №810914/01.12.2014 год., Наказателно постановление №14-0323-000655/13.12.2014 год.. Посочените документи не са били оспорени от страна на ищцата по предвидения в ГПК ред, поради което следва да се приеме, че същите представляват годно доказателство за отразените в тях факти и обстоятелства. В тази връзка в последните два документа по безспорен начин е посочено и прието, че основна причина за станалото ПТП е обстоятелството, че ищцата С.И.А. в качеството си на водач на посоченото МПС не е съобразила скоростта си на движение със състоянието на пътя, с което е нарушила разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗдвП и е станала причина за настъпилото ПТП. От изложеното се налага извода, че наличието на заледени участъци по пътното платно се явява предвидимо за нея препятствие, което е могла да преодолее, без негативни последици, при по-ниска скорост на движение и подходящо избрана предавка, съобразени с обстоятелствата, че се е движила в светлата част на денонощието, при зимни условия, минусови температури на въздуха и валеж от дъжд и поледица, и с повелята на чл. 20, ал.2 от ЗДвП, съгласно който, избирайки скорост на движение, водачът е длъжен да се съобрази не само с разрешената от закона, а и с настилката, атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, и съобразно тези фактори да подбере подходящата скорост за движение, при която да е в състояние да спре при настъпване на предвидимо препятствие или при създадена опасност за движението. В конкретната хипотеза, се доказва, че движейки се с позволената от закона скорост, ищцата не я е съобразила с климатичните условия и особеностите на пътя, което е допринесло за настъпване на ПТП. Поради това съдът счита, че може да приеме 40% съпричиняване на вредоносния резултат от нейна страна, от което следва, че ответникът дължи обезщетение за 60% от констатираните щети или сумата от 906.41 лева, за която първия предявен иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД, във вр. чл. 45, ал.1 от ЗЗД се явява основателен и доказан и следва да се уважи. С оглед уважаването на главния иск се явява основателен и акцесорния иск за заплащане на обезщетение за забава плащането на дължимото обезщетение, считано от датата на увреждането – 01.12.2014 год. до окончателното изплащане на сумата.

По отношение размера на втория обективно съединен иск с правно основание чл.49 от ЗЗД, във вр. с чл.45 от ЗЗД съдът взе предвид претърпените от втората ищца С.И.А. болки и страдания, вследствие на претърпяното ПТП. В тази връзка от събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелите М. Р. Ж., А. В. А. и С. Д. Т. се установява, че непосредствено след инцидента ищцата е била в стресово състояние, непрекъснато плачела и треперела, страдала от безсъние, повишено артериално налягане и трудно се съсредоточавала в работата си. Това състояние е станало причина да потърси специализирана лекарска помощ от лекар-психиатър. С оглед на така описаните болки и страдания и данните за периода, в който същите са продължили, съдът намира за справедливо на ищцата да бъде определено обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в размер на 800 лева. В същото време съдът, отчитайки изложените по-горе съображения относно степента на съпричиняване на вредоносния резултат от самата ищца, намира, че така определеното обезщетение следва да бъде присъдено в размер на 60 %, имайки предвид, че степента на съпричиняване на резултата, както бе посочено по-горе в настоящото решение съдът приема за 40%. В тази връзка вторият предявен от ищцата С.И.А. обективно предявен осъдителен иск с правно основание чл.49 от ЗЗД, във вр. с чл.45 от ЗЗД се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен за сумата от 480 лева, а за разликата до пълния предявен размер от 1000 лева следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан. В този смисъл съдът съобрази Решение №134 от 01.03.2010 год. на ВКС по гр.дело №529/2009 год., ІV г.о., ГК, което има за цел уеднаквяване практиката на съдилищата при присъждане на обезщетения за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане и доколкото е постановено по реда на чл.290 от ГПК, съгласно т.2 от ТР №1 от 19.02.2010 год. на ВКС по тълк.д. №1/2009 год. на ОСГТК е задължително за съдилищата.

С оглед уважаването на главния иск се явява основателен и акцесорния иск за заплащане на обезщетение за забава плащането на дължимото обезщетение, считано от датата на увреждането – 01.12.2014 год. до окончателното изплащане на сумата.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца Ф.Н.И. направените от него разноски в настоящото производство в размер на 252.26 лева, включващи държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице, съразмерно с уважената част от иска и съгласно представен списък, а на ищеца С.И.А. – сумата от 196.80 лева, включващи държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице, съразмерно с уважената част от иска и съгласно представен списък.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответната страна направените от нея разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 165.68 лева, представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от исквете и съгласно представен списък.

На третото лице – помагач на страната на ответника - Обединение „Консорциум Пътно поддържане 2010“ на основание разпоредбата на чл.78, ал.10 от ГПК разноски не се дължат, а и липсва претенция за заплащане на такива.

Водим от горното, съдът

РЕШИ

ОСЪЖДА Агенция „***”, гр.София, чрез „***”, гр. Шумен, с адрес: пл. „***” №2 да заплати на Ф.Н.И., с ЕГН**********,*** сумата от 906.41 лева /деветстотин и шест лева и четиридесет и една стотинки/, представляваща претенция за претърпени имуществени вреди във връзка с ПТП, станало на 01.12.23014 год., с правно основание чл.49 от ЗЗД, във вр. с чл.45 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането – 01.12.2014 год. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля иска в останалата му част за разликата над 906.41 лева до пълния предявен размер от 1510.69 лева, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Агенция „***”, гр.София, чрез „***”, гр. Шумен, с адрес: пл. „***” №2 да заплати на С.И.А., с ЕГН**********,*** сумата от 480 лева /четиристотин и осемдесет лева/, представляваща претенция за претърпени неимуществени вреди, във връзка с ПТП, станало на 01.12.2014 год., с правно основание чл.49 от ЗЗД, във вр. с чл.45 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането – 01.12.2014 год. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля иска в останалата му част за разликата над 480 лева до пълния предявен размер от 1000 лева, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Агенция „***”, гр.София, чрез „***”, гр. Шумен, с адрес: пл. „***” №2 на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати на Ф.Н.И., с ЕГН**********,*** сумата от 252.26 лева /двеста петдесет и два лева и двадесет и шест стотинки/, представляваща направените по делото разноски за държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице, съразмерно с уважената част от иска и съгласно представен списък.

ОСЪЖДА Агенция „***”, гр.София, чрез „***”, гр. Шумен, с адрес: пл. „***” №2 на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати на С.И.А., с ЕГН**********,*** сумата от 196.80 лева /сто деветдесет и шест лева и осемдесет стотинки/, представляваща направените по делото разноски за държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице, съразмерно с уважената част от иска и съгласно представен списък.

ОСЪЖДА Ф.Н.И., с ЕГН**********,*** и С.И.А., с ЕГН**********,*** на основание чл.78, ал.3 от ГПК да заплатят на Агенция „***”, гр.София, чрез „***”, гр. Шумен, с адрес: пл. „***” №2 сумата от 165.68 лева /сто шестдесет и пет лева и шестдесет и осем стотинки/, представляваща направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от иска и съгласно представен списък.

Решението е постановено при участие на трето лице – помагач на страната на ответника – Обединение „Консорциум Пътно поддържане 2010“.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: