Р Е Ш Е Н И Е
539/2.7.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен
съд десети състав
На двадесет и трети
юни две хиляди и петнадесета година
В публично заседание
в следния състав: Председател: Жанет Марчева
Секретар: П.Н.
Като разгледа
докладваното от районния съдия
Гр.д. № 273 описа на ШРС за 2015 г.
За да се произнесе
взе предвид следното:
Предявен е положителен
установителен иск с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК във връзка с чл.422 от
ГПК.
Производството по делото е образувано по повод предявен от “С.Г.Груп и
Партньори” ООД с ЕИК 201702115, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул. “България” № 81, вх.В, ет. 8,
представлявано от И.И.Г., чрез юрисконсулта М.Г. срещу С.Д.Д. с адрес *** и
посочен от ответника адрес гр.*****, иск
за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на
дружеството ищец съществува вземане против ответника в размер на 82.23 лв.,
представляващо главница от потребена и неплатена далекосъобщителна услуга по
договор сключен между ответника и „Българска телекомуникационна компания“ АД,
ведно със законната лихва върху нея считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК – 28.11.2014г. до окончателното изплащане на
задължението, както и разноските в настоящото производство и тези по издаване
на заповедта за изпълнение.
В исковата молба се излага, че по силата на сключен между ответника и “Българска телекомуникационна компания” АД Договор № 6811048924100052011-21938953 от 10.05.2011г. ответникът ползвал мобилни услуги за телефонен номер
054871166. Била издадена фактура № 1109489630 от 15.03.2012г. с обща сума за
плащане 82.23 лв., включваща и лихва за забавено плащане и неустойка. Поради
неизпълнение на потребителя договора бил прекратен едностранно от другата
страна, като задълженията по договора останали дължими. На 31.05.2014г. бил
сключен договор за цесия между „БТК“АД и „С.Г.Груп“ ООД, а на 29.10.2014г.
„С.Г.Груп“ООД прехвърлило с договор за цесия задълженията към „С.Г.Груп и
партньори“ ООД – гр.София. Предвид неизпълнението по договора, по инициатива на
„С.Г.Груп и партньори“ ООД било учредено заповедно производство по образуваното
ч.гр.д. № 2921/2014г. по описа на ШРС, по което в полза на ищеца е издадена
Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Срещу така издадената заповед
за изпълнение, длъжникът е депозирал възражение в срок, поради което за ищеца е
налице правен интерес от провеждане на избраната форма на искова защита. Моли
за постановяване на положително решение по предявения иск. Претендира и
разноски.
В подадения в законоустановения срок писмен отговор се оспорва
допустимостта и основателността на иска. Основния аргумент е, че претендираната
сума е заплатена изцяло към момента депозиране на исковата молба в съда, а
именно 11.03.2015г. Същевременно се твърди, че длъжника не е уведомяван за
прехвърлянето на вземането с договор за цесия, затова е изпълнил задължението
си към мобилния оператор, като кредитор, а не към цесионера – ищец по делото.
Моли се да бъде отхвърлен иска, като неоснователен и да бъдат заплатени
направените по делото разноски.
В съдебното
заседание за ищеца не се явява представител, депозира се становище по хода на
делото. Моли се за уважаване на иска и присъждане на разноските.
В хода на
проведеното по делото съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се
явява лично, като изпраща упълномощен представител – адв. С.Г. от ШАК. Моли се
за отхвърляне на иска, като се излагат подробни аргументи за това.
Съдът
след преценка на представените писмени и гласни доказателства, като взе предвид
становищата на страните, прие за установено от фактическа страна следното:
По
делото не се спори, че между ответника и „БТК“ ЕАД съществували облигационни
отношения, въз основа на сключен между тях Договор
за предоставяне на далекосъобщителни услуги от мобилния оператор
„Виваком“ за номер 054/871166.
Видно от фактура (месечна сметка) № 1105953786 от 22.01.2012г. (стр.37 от
делото) по повод на предоставена от мобилния оператор услуга, ответника имал
задължение в размер на 82.23 лв. Съгласно представените с исковата молба Договор за цесия
от 31.05.2014г. вземането на „БТК“ ЕАД било прехвърлено на „С.Г.Груп“ ООД, като
в последствие с Договор за цесия от
29.10.2014г. било прехвърлено от „С.Г.Груп“
ООД на ищеца – „С.Г.Груп и Партньори“
ООД.
Видно от приложеното
по делото ч.гр.д.№ 2921/2014г. по описа на ШРС по повод подадено заявление от
ищеца „С.Г.Груп и Партньори“ ООД, била издадена Заповед № 1652 от 01.12.2014г.,
с която било разпоредено длъжника (ответник) да заплати на заявителя „С.Г.Груп
и Партньори“ ООД вземането в размер на 82.23 лв., мораторна лихва в
размер на 23.40 лв. от датата следваща падежа на всяка фактура до 23.11.2014г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 28.11.2014г. – датата на
заявлението до окончателното изплащане. Били присъдени и исканите разноски в
размер на 325 лв., представляващи държавна такса и юрисконсулско
възнаграждение.
Видно от
представената по делото Вносна бележка № FT15070163200009 от 11.03.2015г., издадена от „ОББ“ АД, ответникът направил същия ден плащане в размер
на 82.23 лв. в полза на „Виваком“, с което изцяло е заплатил вземането си
тях.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи.
По допустимостта на
иска: Предявения иск е допустим, налице са абсолютните положителни предпоставки
за предявяването му, като липсват отрицателни такива.
По
основателността на иска: Спорът в настоящото производство е дали
длъжника е бил надлежно уведомен за извършените цесии и дали плащането му след
учреденото заповедно производство, направено в полза на цедента „Виваком“ го освобождава от отговорност спрямо
цесионера „С.Г.Груп и Партньори“ ООД.
В
настоящия случай уведомлението за извършените цесии е достигнало до
длъжника с исковата молба, по която е
образувано настоящото производство, тъй като са приложени като доказателства
към нея. Уведомяването по този начин представлява надлежно съобщаване на
цесията, съгласно чл.99, ал.3, предл. първо от ЗЗД, с което прехвърлянето на
вземането поражда действие за длъжника. В този смисъл са Решение № 3 от
16.04.2014г. на ВКС по т.д.№ 1711/2013г., I т.о. и Решение № 78 от 09.07.2014г.
на ВКС по т.д.№ 2352/2013г. II т.о. Затова и този аргумент на ищеца, подкрепен с цитиране на задължителна съдебна практика се възприема изцяло от
съда.
Същевременно
обаче, видно от върнатия отрязък на съобщението, с
което исковата молба, ведно с приложенията към нея са
връчени на ответника (находящо се на стр. 34 от делото), то исковата молба е връчена на
ответника на 12.03.2015г. Ответникът е извършил плащане на цялото си
задължение към мобилния оператор „Виваком“
на 11.03.2015г. ( или преди уведомяването му за извършените цесии). Съгласно
чл.99, ал.4 от ГПК цесионния договор има действие спрямо длъжника след като
цесията му бъде съобщена от цедента, тъй
като длъжникът не е участвал в цесионния договор и не е обвързан от него,
затова преди уведомяването длъжника може
валидно да изпълни на цедента. В този смисъл са Решение № 150 от 26.03.2009г.
на ВКС по гр.д.№ 147/2009г., I г.о.,
Решение № 123 от 24.06.2009г. на ВКС
по т.д.№ 12/2009г., II т.о., Решение № 40 от 13.05.2010г. на ВКС по т.д.
№ 566/2009г., I т.о. , постановени по реда на чл.290 от ГПК и имащи
задължителна сила за настоящия състав. Следва да се отбележи, че в горния смисъл са и възраженията на ответника,
които съдът намира за основателни.
От
гореизложеното следва, че предявения иск е
неоснователен, поради извършено изпълнение към цедента преди уведомяването за
прехвърлянето на вземането и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло. Предвид
изхода на делото не следва да се присъждат направените в заповедното и в
настоящото производство разноски от ищеца. В съдебно заседание ответникът, чрез
адв. Г. се отказва от направеното искане за присъждане на разноски, предвид че
такива в настоящото производство не са направени, затова съдът не следва да се
произнася по този въпрос.
Водим от горното и
на основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ
предявения от
„С.Г.Груп и Партньори“ ООД с ЕИК 201702115 със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.“България“ № 81, вх.В, ет.8, представлявано от И.И.Г., чрез
юрисконсулта М.Г. срещу С.Д.Д. с ЕГН ********** с адрес ***, иск с правно
основание чл.422 от ГПК за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество (цесионер) сумата от 82.23 лв.,
представляваща потребена и незаплатена далекосъобщителна услуга по Договор
сключен между ответника и „Българска телекомуникационна компания“ АД (цедент), ведно със законната лихва върху нея считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК – 28.11.2014г. до окончателното изплащане на
задължението, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл.410
от ГПК № 1652/01.12.2014г. по ч.гр.д.№ 2921/2014г. по описа на ШРС.
Решението подлежи на обжалване
пред
Шуменски Окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: