Р Е Ш Е Н И Е

 

539/2.7.2015г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА  

Шуменският районен съд                                                                          десети състав

На двадесет и трети юни                                          две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав:                      Председател: Жанет Марчева

Секретар: П.Н.  

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 273 описа на ШРС за 2015 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

 

            Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК във връзка с чл.422 от ГПК. 

Производството по делото е образувано по повод предявен от “С.Г.Груп и Партньори” ООД с ЕИК 201702115, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. “България” № 81, вх.В, ет. 8, представлявано от И.И.Г., чрез юрисконсулта М.Г. срещу С.Д.Д. с адрес *** и посочен от ответника адрес гр.*****,  иск за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на дружеството ищец съществува вземане против ответника в размер на 82.23 лв., представляващо главница от потребена и неплатена далекосъобщителна услуга по договор сключен между ответника и „Българска телекомуникационна компания“ АД, ведно със законната лихва върху нея считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 28.11.2014г. до окончателното изплащане на задължението, както и разноските в настоящото производство и тези по издаване на заповедта за изпълнение.

В исковата молба се излага, че по силата на сключен между ответника и “Българска телекомуникационна компания” АД Договор № 6811048924100052011-21938953 от 10.05.2011г. ответникът  ползвал мобилни услуги за телефонен номер 054871166. Била издадена фактура № 1109489630 от 15.03.2012г. с обща сума за плащане 82.23 лв., включваща и лихва за забавено плащане и неустойка. Поради неизпълнение на потребителя договора бил прекратен едностранно от другата страна, като задълженията по договора останали дължими. На 31.05.2014г. бил сключен договор за цесия между „БТК“АД и „С.Г.Груп“ ООД, а на 29.10.2014г. „С.Г.Груп“ООД прехвърлило с договор за цесия задълженията към „С.Г.Груп и партньори“ ООД – гр.София. Предвид неизпълнението по договора, по инициатива на „С.Г.Груп и партньори“ ООД било учредено заповедно производство по образуваното ч.гр.д. № 2921/2014г. по описа на ШРС, по което в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Срещу така издадената заповед за изпълнение, длъжникът е депозирал възражение в срок, поради което за ищеца е налице правен интерес от провеждане на избраната форма на искова защита. Моли за постановяване на положително решение по предявения иск. Претендира и разноски.

В подадения в законоустановения срок писмен отговор се оспорва допустимостта и основателността на иска. Основния аргумент е, че претендираната сума е заплатена изцяло към момента депозиране на исковата молба в съда, а именно 11.03.2015г. Същевременно се твърди, че длъжника не е уведомяван за прехвърлянето на вземането с договор за цесия, затова е изпълнил задължението си към мобилния оператор, като кредитор, а не към цесионера – ищец по делото. Моли се да бъде отхвърлен иска, като неоснователен и да бъдат заплатени направените по делото разноски.

В съдебното заседание за ищеца не се явява представител, депозира се становище по хода на делото. Моли се за уважаване на иска и присъждане на разноските.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява лично, като изпраща упълномощен представител – адв. С.Г. от ШАК. Моли се за отхвърляне на иска, като се излагат подробни аргументи за това.

Съдът след преценка на представените писмени и гласни доказателства, като взе предвид становищата на страните, прие за установено от фактическа страна следното:

По делото не се спори, че между ответника и „БТК“ ЕАД съществували облигационни отношения, въз основа на сключен между тях Договор  за предоставяне на далекосъобщителни услуги от мобилния оператор „Виваком“ за номер 054/871166. Видно от фактура (месечна сметка) № 1105953786 от 22.01.2012г. (стр.37 от делото) по повод на предоставена от мобилния оператор услуга, ответника имал задължение в размер на 82.23 лв. Съгласно представените с исковата молба Договор за цесия от 31.05.2014г. вземането на „БТК“ ЕАД било прехвърлено на „С.Г.Груп“ ООД, като в последствие с  Договор за цесия от 29.10.2014г. било прехвърлено от  „С.Г.Груп“ ООД  на ищеца – „С.Г.Груп и Партньори“ ООД.

Видно от приложеното по делото ч.гр.д.№ 2921/2014г. по описа на ШРС по повод подадено заявление от ищеца  „С.Г.Груп и Партньори“ ООД,   била издадена Заповед № 1652 от 01.12.2014г., с която било разпоредено длъжника (ответник) да заплати на заявителя „С.Г.Груп и Партньори“ ООД  вземането  в размер на 82.23 лв., мораторна лихва в размер на 23.40 лв. от датата следваща падежа на всяка фактура до 23.11.2014г., ведно със законната лихва върху главницата от 28.11.2014г. – датата на заявлението до окончателното изплащане. Били присъдени и исканите разноски в размер на 325 лв., представляващи държавна такса и юрисконсулско възнаграждение.

Видно от представената по делото Вносна бележка № FT15070163200009 от 11.03.2015г., издадена от „ОББ“ АД,  ответникът направил същия ден плащане в размер на 82.23 лв. в полза на „Виваком“, с което изцяло е заплатил вземането си тях. 

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи.

По допустимостта на иска: Предявения иск е допустим, налице са абсолютните положителни предпоставки за предявяването му, като липсват отрицателни такива.

По основателността на иска:  Спорът в настоящото производство е дали длъжника е бил надлежно уведомен за извършените цесии и дали плащането му след учреденото заповедно производство, направено в  полза на цедента „Виваком“  го освобождава от отговорност спрямо цесионера „С.Г.Груп и Партньори“ ООД.

В настоящия случай уведомлението за извършените цесии е достигнало до длъжника  с исковата молба, по която е образувано настоящото производство, тъй като са приложени като доказателства към нея. Уведомяването по този начин представлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3, предл. първо от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника. В този смисъл са Решение № 3 от 16.04.2014г. на ВКС по т.д.№ 1711/2013г., I т.о. и Решение № 78 от 09.07.2014г. на ВКС по т.д.№ 2352/2013г. II т.о.  Затова и този аргумент на ищеца, подкрепен с  цитиране на задължителна съдебна практика се възприема  изцяло от съда.

Същевременно обаче, видно от върнатия отрязък на съобщението, с което исковата молба, ведно с приложенията към нея са връчени на ответника (находящо се на стр. 34 от делото), то исковата молба е връчена на ответника на 12.03.2015г.  Ответникът е извършил плащане на цялото си задължение към мобилния оператор „Виваком“  на 11.03.2015г. ( или преди уведомяването му за извършените цесии). Съгласно чл.99, ал.4 от ГПК цесионния договор има действие спрямо длъжника след като цесията му бъде съобщена  от цедента, тъй като длъжникът не е участвал в цесионния договор и не е обвързан от него, затова преди уведомяването длъжника може валидно да изпълни на цедента. В този смисъл са Решение № 150 от 26.03.2009г. на ВКС по гр.д.№ 147/2009г., I г.о.,  Решение № 123 от 24.06.2009г. на ВКС  по т.д.№ 12/2009г., II т.о., Решение № 40 от 13.05.2010г. на ВКС по т.д. № 566/2009г., I т.о. , постановени по реда на чл.290 от ГПК и имащи задължителна сила за настоящия състав. Следва да се отбележи, че в горния смисъл са и възраженията на ответника, които съдът намира за основателни.

От гореизложеното следва, че предявения иск е неоснователен, поради извършено изпълнение към цедента преди уведомяването за прехвърлянето на вземането и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло. Предвид изхода на делото не следва да се присъждат направените в заповедното и в настоящото производство разноски от ищеца. В съдебно заседание ответникът, чрез адв. Г. се отказва от направеното искане за присъждане на разноски, предвид че такива в настоящото производство не са направени, затова съдът не следва да се произнася по този въпрос.

Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът  

Р  Е  Ш  И

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от „С.Г.Груп и Партньори“ ООД с ЕИК 201702115 със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“България“ № 81, вх.В, ет.8, представлявано от И.И.Г., чрез юрисконсулта М.Г. срещу С.Д.Д. с ЕГН ********** с адрес ***, иск с правно основание чл.422 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество (цесионер) сумата от 82.23 лв., представляваща потребена и незаплатена далекосъобщителна услуга по Договор сключен между ответника и „Българска телекомуникационна компания“ АД (цедент), ведно със законната лихва върху нея считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 28.11.2014г. до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК № 1652/01.12.2014г. по ч.гр.д.№ 2921/2014г. по описа на ШРС. 

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски Окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

                                                          

    РАЙОНЕН СЪДИЯ: